Дъждовният октомври

| от | |

books-text

Мария Арабаджиева

„Хвръкни, хвръкни, калинке,

 донеси ми щастие!…”

                                                                    на Мая

Стоп! Почакай! Така ли се чете приказка? Ще попиташ – е, как според теб се чете? Отзад напред ли? Не. Чете си се съвсем нормално, обаче не така. Ами я се виж само! Виж се, де! М, така нищо няма да видиш, погледни се в огледалото! Е, разбра ли сега защо така не се чете приказка? Не си разбал? Ами как ще разбереш, като умът ти е зает с нещо друго? Нищо, аз ще ти обясня.

Първо, приказка се чете с желание и интерес. Второ, приказка се чете в присъствието на мъркащ котарак в скута ти. И най-важното от всички – приказка се чете само ако си дете. Е, възрастта обаче е без значение. Ама какво чакаш още, викай котката, че ще си забравя началото!

И така – имало едно време, не, не едно време, а имало един октомври. Нали знаеш какво е това октомври? То е… то е нещо по средата между подскачащо весело и спокойно тъжно. Не съм сигурна, но мисля, че се намира някъде до червеното или може би жълтото на дъгата. Има шарен вкус и понякога издава звуци на гладно врабче, а понякога подрънква като трамвай по мокри релси.

Та, в същия този октомври, е, не точно в него, а в един цветарски магазин, живеела една калинка. Тя, разбира се, не знаела, че това е цветарски магазин, понеже нали знаеш колко милиметра може да бъде голяма една калинка и колко грама мозък се събират съответно в тия милиметри? Тя си мислела, че се намира на една голяма поляна в една още по-голяма гора.

Всеки следобед ходела да се къпе на езерото с водопада (който, както се досещаш, бил един от онези декоративни фонтани), а пък през останалото време се разхождала из цветята. Най-интересно й било, когато валял дъжд. Тогава заставала от вътрешната страна на прозореца (чудно как не забелязвала, че е прозорец) и наблюдавала хората.

Някои от тях не познавала, защото минавали оттам само по веднъж, преливали се един в друг като водата, стичаща се по стъклото и после слънцето изсушавало спомена за тях. Деца с колела, официални дами с чадъри, подскачащи над локвите безработни мъже, забравили чадърите си чиновници с хартиени шапки и други шарени птички. Някои от тях калинката пък познавала, защото минавали всеки ден и понякога си купували цветя от нейната поляна.

Най-много й харесвал един влюбен младеж, който винаги купувал малки весели виолетки за момичето си. Обикновено влизал, заставал на прага и стоял така, разглеждайки всички цветя. После продавачката се усмихвала, той се изчервявал и избирал няколко стръка, срамежливи като него.

Друг един от посетителите пък бил много смешен. Ходел с голяма червена мека шапка, която закривала дясното му ухо (а лявото така стърчало, че се опитвало да компенсира и за двете) и по-скоро му пречела, отколкото да му върши работа. Той купувал по няколко различни букета всеки понеделник. Отначало калинката си мислела, че сигурно ги подарява на любимите си жени в семейството. Но после се оказало, че човекът е художник и по цяла седмица седял и рисувал букетите, докато накрая изсъхнели и така той все не успявал да ги нарисува докрай и понеже не можел да си ги спомни, всеки понеделник купувал нови и започвал отначало.

Имало и едно момиче, което понякога минавало с приятели, а понякога минавало само. Калинката го запомнила още първия път, когато го видяла, защото денят бил пак така дъждовен и хората минавали толкова бързо пред витрината, че нашата буболечка едвам успявала да различи какъв цвят са връхните им дрехи. А пък това момиче си вървяло по бордюра и си подсвирквало дори. Друг път минавало тичешком с приятели, тананикайки си някоя слънчева мелодия.

Понякога даже влизало в магазина и си купувало горски цветя. Най-смешно обаче й било на калинката, когато го виждала рано сутрин – с облечено наопаки яке, стърчащи листове с ноти от раницата и разсеяна усмивка. Или пък по залез слънце, в обратната посока – с голяма художническа папка под мишница, толкова голяма, че сякаш в нея били надиплени не рисунки, а надеждите на всички хора по Земята. Калинката много искала да види рисунките, но нямало как. Затова пък всеки път, когато момичето я забележело на стъклото, спирало и й се усмихвало с най-голямата си усмивка. От едното ухо до другото.

Само че един ден, а после много, много дни след това калинката забелязала, че усмивката на момичето я няма. Не се усмихвала нито сутрин, когато от раницата й надничали нотни листове, нито по обяд, когато минавала с приятели, а най-малко вечер, когато се прибирала с художническата си папка. Странно, но оттогава и на калинката вече нищо не й било толкова смешно. Сега вече не й било особено приятно да се върти по цял ден из голямата си поляна. А най-вече се натъжавала от човека с червената шапка, който продължавал да купува цветя и не ги подарявал на никого.

И тогава калинката решила да се премести да живее другаде. Само че нали не знаела, че поляната й била оградена със стени и стъкло. Стояла половин октомври на витрината, но вече не гледала хората, а хоризонта. И се чудела защо е прекарала живота си на тази поляна, без да познава други места и защо никой досега не я е попитал накъде е щастието му (защото нали знаеш, че калинките показват разни пътища).

Отново завалял дъжд. Той барабанял по плочника, а калинката замислено барабаняла с две от всичките си крачета по прозореца. И тогава отново й се мернала познатата усмивка. Калинката се зарадвала, преместила се малко по-нагоре, защото една огромна дъждовна капка й замъглявала изгледа и едва не се хлъзнала обратно надолу по стъклото от изненада. Усмивката наистина била на момичето, само че вместо него калинката видяла някакво момче. А усмивката си стояла затворена в очите му.

Тъкмо се замислила как стават тези неща и момчето се озовало на поляната й. Искало да се скрие от дъжда и понеже му било неудобно, купил едно малко букетче синчец (докаран специално със самолет, защото къде ти тук синчец през октомври!). Калинката пък продължавала да мисли точно върху един цвят от синчец и така скоро двамата – калинката и момчето – се озовали под затихващия дъжд.

В крайна сметка калинката решила, че трябва да провери тази работа, погледнала още веднъж затворената усмивка и хвръкнала да намери момичето (нали калинките знаят всички пътища). Момчето се обърнало и я проследило донякъде с поглед. После махнало с ръка, подарило синчеца на една жена с пазарска чанта и се затичало да хване трамвая.

А в него, зад голямата си художническа папка, седяло момичето.

Дори калинките понякога се объркват, нали?

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Вижте трейлъра на продължението на култовия „Наистина любов“

| от chronicle.bg |

Наистина любов“ („Love Actually“) безспорно е една от най-добрите и най-обичани романтични комедии в британското кино, а и въобще, затова феновете вероятно ще се радват да чуят, че ще има продължение.

То ще представлява 10-минутна късометражна лента, заснета с благотворителна цел за Comic Relief.

Red Nose Day Actually unit stills

Повечето звезди от оригиналния филм ще се завърнат – Хю Грант, Колин Фърт, Лиъм Нийсън, Кира Найтли, Андрю Линкълн, Бил Най, Чуител Еджиофор, Мартин МакКътчън, Томас Броуди Сангстър, Лусия Монис и Роуън Аткинсън – те всички ще бъдат на линия. За съжаление, няма да видим Алън Рикман, който почина миналата година, а Ема Томпсън е отказала участие, защото с режисьорите са решили, че ще е твърде тъжно да играе (тя играеше съпругата на Рикман във филма).

Red Nose Day Actually unit stills

Краткото продължение на „Наистина любов“ („Love Actually“) ще бъде излъчено по ВВС на 24 май и по NBC на 25 май.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.