Дъждовният октомври

| от | |

books-text

Мария Арабаджиева

„Хвръкни, хвръкни, калинке,

 донеси ми щастие!…”

                                                                    на Мая

Стоп! Почакай! Така ли се чете приказка? Ще попиташ – е, как според теб се чете? Отзад напред ли? Не. Чете си се съвсем нормално, обаче не така. Ами я се виж само! Виж се, де! М, така нищо няма да видиш, погледни се в огледалото! Е, разбра ли сега защо така не се чете приказка? Не си разбал? Ами как ще разбереш, като умът ти е зает с нещо друго? Нищо, аз ще ти обясня.

Първо, приказка се чете с желание и интерес. Второ, приказка се чете в присъствието на мъркащ котарак в скута ти. И най-важното от всички – приказка се чете само ако си дете. Е, възрастта обаче е без значение. Ама какво чакаш още, викай котката, че ще си забравя началото!

И така – имало едно време, не, не едно време, а имало един октомври. Нали знаеш какво е това октомври? То е… то е нещо по средата между подскачащо весело и спокойно тъжно. Не съм сигурна, но мисля, че се намира някъде до червеното или може би жълтото на дъгата. Има шарен вкус и понякога издава звуци на гладно врабче, а понякога подрънква като трамвай по мокри релси.

Та, в същия този октомври, е, не точно в него, а в един цветарски магазин, живеела една калинка. Тя, разбира се, не знаела, че това е цветарски магазин, понеже нали знаеш колко милиметра може да бъде голяма една калинка и колко грама мозък се събират съответно в тия милиметри? Тя си мислела, че се намира на една голяма поляна в една още по-голяма гора.

Всеки следобед ходела да се къпе на езерото с водопада (който, както се досещаш, бил един от онези декоративни фонтани), а пък през останалото време се разхождала из цветята. Най-интересно й било, когато валял дъжд. Тогава заставала от вътрешната страна на прозореца (чудно как не забелязвала, че е прозорец) и наблюдавала хората.

Някои от тях не познавала, защото минавали оттам само по веднъж, преливали се един в друг като водата, стичаща се по стъклото и после слънцето изсушавало спомена за тях. Деца с колела, официални дами с чадъри, подскачащи над локвите безработни мъже, забравили чадърите си чиновници с хартиени шапки и други шарени птички. Някои от тях калинката пък познавала, защото минавали всеки ден и понякога си купували цветя от нейната поляна.

Най-много й харесвал един влюбен младеж, който винаги купувал малки весели виолетки за момичето си. Обикновено влизал, заставал на прага и стоял така, разглеждайки всички цветя. После продавачката се усмихвала, той се изчервявал и избирал няколко стръка, срамежливи като него.

Друг един от посетителите пък бил много смешен. Ходел с голяма червена мека шапка, която закривала дясното му ухо (а лявото така стърчало, че се опитвало да компенсира и за двете) и по-скоро му пречела, отколкото да му върши работа. Той купувал по няколко различни букета всеки понеделник. Отначало калинката си мислела, че сигурно ги подарява на любимите си жени в семейството. Но после се оказало, че човекът е художник и по цяла седмица седял и рисувал букетите, докато накрая изсъхнели и така той все не успявал да ги нарисува докрай и понеже не можел да си ги спомни, всеки понеделник купувал нови и започвал отначало.

Имало и едно момиче, което понякога минавало с приятели, а понякога минавало само. Калинката го запомнила още първия път, когато го видяла, защото денят бил пак така дъждовен и хората минавали толкова бързо пред витрината, че нашата буболечка едвам успявала да различи какъв цвят са връхните им дрехи. А пък това момиче си вървяло по бордюра и си подсвирквало дори. Друг път минавало тичешком с приятели, тананикайки си някоя слънчева мелодия.

Понякога даже влизало в магазина и си купувало горски цветя. Най-смешно обаче й било на калинката, когато го виждала рано сутрин – с облечено наопаки яке, стърчащи листове с ноти от раницата и разсеяна усмивка. Или пък по залез слънце, в обратната посока – с голяма художническа папка под мишница, толкова голяма, че сякаш в нея били надиплени не рисунки, а надеждите на всички хора по Земята. Калинката много искала да види рисунките, но нямало как. Затова пък всеки път, когато момичето я забележело на стъклото, спирало и й се усмихвало с най-голямата си усмивка. От едното ухо до другото.

Само че един ден, а после много, много дни след това калинката забелязала, че усмивката на момичето я няма. Не се усмихвала нито сутрин, когато от раницата й надничали нотни листове, нито по обяд, когато минавала с приятели, а най-малко вечер, когато се прибирала с художническата си папка. Странно, но оттогава и на калинката вече нищо не й било толкова смешно. Сега вече не й било особено приятно да се върти по цял ден из голямата си поляна. А най-вече се натъжавала от човека с червената шапка, който продължавал да купува цветя и не ги подарявал на никого.

И тогава калинката решила да се премести да живее другаде. Само че нали не знаела, че поляната й била оградена със стени и стъкло. Стояла половин октомври на витрината, но вече не гледала хората, а хоризонта. И се чудела защо е прекарала живота си на тази поляна, без да познава други места и защо никой досега не я е попитал накъде е щастието му (защото нали знаеш, че калинките показват разни пътища).

Отново завалял дъжд. Той барабанял по плочника, а калинката замислено барабаняла с две от всичките си крачета по прозореца. И тогава отново й се мернала познатата усмивка. Калинката се зарадвала, преместила се малко по-нагоре, защото една огромна дъждовна капка й замъглявала изгледа и едва не се хлъзнала обратно надолу по стъклото от изненада. Усмивката наистина била на момичето, само че вместо него калинката видяла някакво момче. А усмивката си стояла затворена в очите му.

Тъкмо се замислила как стават тези неща и момчето се озовало на поляната й. Искало да се скрие от дъжда и понеже му било неудобно, купил едно малко букетче синчец (докаран специално със самолет, защото къде ти тук синчец през октомври!). Калинката пък продължавала да мисли точно върху един цвят от синчец и така скоро двамата – калинката и момчето – се озовали под затихващия дъжд.

В крайна сметка калинката решила, че трябва да провери тази работа, погледнала още веднъж затворената усмивка и хвръкнала да намери момичето (нали калинките знаят всички пътища). Момчето се обърнало и я проследило донякъде с поглед. После махнало с ръка, подарило синчеца на една жена с пазарска чанта и се затичало да хване трамвая.

А в него, зад голямата си художническа папка, седяло момичето.

Дори калинките понякога се объркват, нали?

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

H&M промотира албум на поп сензацията Зара Ларсон с нова колекция

| от Спонсорирано съдържание |

H&M започна колаборация с поп звездата Зара Ларсон по случай първия й албум. Зара е сред 30-те най-влиятелни тийнейджъри в света според класацията на списание Time.

H&M ще промотира предстоящото излизане на албума “So Good” на дигиталните екрани във всички магазини на марката по света от днес до официалното му представяне на 17 март. Онлайн клиентите на H&M имат възможността да запазят предварително албума на hm.com, което ще гарантира автоматичното му добавяне в Spotify профилите на почитателите на Зара Ларсон в деня на световната премиера.

„Изключително щастлива съм, че ще осъществим този проект заедно с H&M. Винаги съм била сред почитателите на марката, защото тя е точно толкова забавна и привлекателна, колкото и достъпна за младите момичета, а това са основни неща за мен. Също така, екипът е толкова приятен за работа, че нямам търпение да споделя какво успяхме да сътворим заедно!”

Колаборацията също включва ексклузивна капсулна колекция, разработена в колаборация между Зара Ларсон и дизайнерския екип на H&M. Колекцията е отражение на личния стил на звездата – съчетава успешно елементи от стрийт облеклото с препратки към сценичните й костюми.

Капсулната колекция Zara Larsson><H&M ще откриете в избрани магазини и онлайн от 18 май. В България ще я откриете в магазин H&M на бул. Витоша 6, както и онлайн.


 

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.