Дъбов лист

| от | |

books-text

Гергана Бонева

Вера ходеше безцелно едва движейки краката си. Бе боса и държеше обувките си в ръка. Хладната трева приятно гъделичкаше стъпалата й. В гората бе тихо. Тя често ходеше там. Сама. За да събере мислите си, да обмисли живота си, да взема решения… Но днес беше дошла просто за да бъде сама, да почувства тишината, да помирише приятния дъх на гората, която тихо шепнеше с листа и клони.
Бе слънчево. Горската хладина приятно милваше тялото на Вера. А тя продължаваше унило да влачи крака и да гледа тревата. След миг тя се спря. Пред краката й имаше току що паднало дъбово листо. Беше толкова малко, нежно и уязвимо. Тя го взе внимателно и го завъртя между пръстите си.
– Милото ми глупаче! – усмихна се тя – Толкова си младо, тъй зелено, пълно с живот, а вече си паднало на земята, обречено на смърт. Жестока е съдбата, нали? – говореше тя. Очите й се напълниха със сълзи и две горещи капки паднаха върху тревата – И аз имах свое листенце. Като тебе. От моята плът и кръв. Аз, дървото, което винаги бе мечтало за листа тогава имаше свое. И то бе младо и зелено като тебе и също толкова крехко. Духна вятър и то… то се откъсна и падна в мократа пръст, падна мъртво! Много ме заболя! И сега ме боли…-изхлипа Вера – Милото ми дете, отиде си! Отиде си завинаги! И сега проклетите лекари не дават никакви надежди, че отново ще забременея. Всичко било въпрос на късмет.
Вера отново завъртя малкото листо. Стори й се, че то я чува и плаче заедно с нея. Изведнъж духна вятър. Вера изпусна неволно листото и то отлетя…

– Вера, имам добра новина за теб! – усмихна се личния лекар на Вера след няколко месеца – Бременна си!
– Наистина ли, докторе?! – блеснаха очите й. Тя се изправи и разплакана се хвърли на врата на лекаря – Благодаря Ви, докторе, благодаря Ви!
– Не на мен трябва да благодариш, а на Бог! – усмихна се той.

Бяха се изминали няколко години. Вера имаше прекрасен син. Тя и съпругът й бяха по-щастливи от всякога.
Една вечер когато Вера слагаше сина си да спи той я погледна и я попита твърдо:
– Мамо, ти била ли си листо?
– Листо ли?! – засмя се Вера.
– Да, дъбово. – отвърна синчето й.
– Ама откъде го измисли?!
– Аз бях и ти ме намери на тревата. После вятърът ме духна и ме довя в твоя живот! – усмихна се то.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.