Ciao!

| от | |

Ciao! Любимата ни италианска дума. Не, тя не значи само довиждане, макар в България да ползваме само това значение. Означава и здравей!

Казваме ви “Здравейте”.Ще ви казваме “Здравейте” редовно. Тук, на chronicle.bg Какво означава CHR ли? Много неща. От както се занимаваме с него му измислихме поне дузина значения. Разчитаме всеки от вас да намери своето. Защото вие сте част от тази авантюра, най-важната част.

Какво е CHR? Сайт, който разказва истории. Не новини, a истории. Ще се опитаме да разказваме за нещата, които се случват по света и у нас. Не само за топ новините, но и за тези малки истории, които често не забелязваме. А те понякога са най-важни. Някои неща ще видите първо при нас, за други сме потърсили различна гледна точка. Защото ъгълът, от който гледаме на нещата също е важен. И разстоянието. Погледът отблизо дава детайлите, този отдалеч обхваща по-широк хоризонт, само двата заедно дават цялостната картина.

Untitled-2

Вярваме, че всеки от вас ще намери поне едно нещо, което да му е интересно. Стига само да го потърси. А може би то няма да е там, където предполагате. Затова следете внимателно. Човек не знае колко важни неща пропуска понякога.

Нали няма да пишете за…? За момента нямаме “черен списък” за какво няма да пишем. Защото за нас е по-важно за какво пишем. Вече ни попитаха “Нали без чалга?”, но нито един не попита дали ще пишем за класическа музика или джаз. Е, ще ви разочароваме. Не можем да ви обещаем да не пишем за чалга, обещаваме ви обаче да пишем за класическа музика, джаз и фолклор. А това ни прави една идея по-… Защото удоволствието е над всичко. Защото според нас, за да очакваш да доставиш удоволствие на читателя, трябва да си го изпитал при писането.

Всяка статия, всеки пост, всеки коментар, новина, снимка, песен, история е избрана, изживяна, усетена, почувствана. Това ни различава от другите. Остава само и вие да откриете емоцията. И да я изпитате заедно с нас. Или да ни разкажете за вашата позиция, чувства и мисли. А ние с радост ще ги публикуваме. Не, от споделянето на мисли и чувства публично не боли, ще се уверите сами. Можете само да се почувствате по-добре, ако болката, гнева, радостта ви са споделени.

Ще продължим да казваме какво мислим. Защото ние няма да работим по онези стандарти. Ние ще създаваме нови. А точно от това има нужда. Казахме, че сте важна част от това пътуване. Защото сте не просто пътници, вие сте част от екипажа. Разчитаме и занапред на вашите коментари и препоръки, и разбира се на вашите истории, които да разкажем заедно.Защото както казва една стара китайска поговорка „Пътуването е това, което ни прави щастливи, не дестинацията“.

Този сайт е за всички. За тези, които ще отворят историята за Вальо и ще я преживеят. Заедно с Вальо. Заедно с Юлия, която я написа, заедно с нас. Заедно с този, който я споделил, за да достигне до тях. И след това ще я споделят, за да донесат същото преживяване на поне още един човек. Защото това е смисълът на социалните мрежи. Намери, прочети и сподели. Почти като неосъществения слоган на България. Сайтът е за тези, които прочетоха мнението на Елена за Турция и го споделиха и коментираха, За онези, които с любопитство надникнаха зад красивия параван ‘главен редактор на модно списание’, за да открият заедно с нас истината, която Мария ни показа. Истина, която е по-красива от захаросаната представа, защото съществува. За всички, които Радо заведе на оглед из най-скъпите грозни жилища в центъра на София, или за тези, които търсиха заедно с нас „Какво искат жените, какво искат мъжете и кой предложи гусин Пеевски“. За тези, които преживяха заедно с Алекс сълзите в очите на пенсионерите от Аризона, разбрали, че няма да видят Статуята на свободата или страхът в погледа на обикновения жител на Дамаск от утрешния ден. За тези насладили се на 14-те снимки, направени с първия фотоапарат заедно с Христо или разходили се из Природен парк „Врачански Балкан“, заедно с Боян и Юлия. За всички, които преживяха поне една от 223-те истории, които ви разказахме до вчера.

На всички вас обещаваме още много такива истории. Всеки ден. По всяко време.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.