Чушки, боб и геополитика

| от | |

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

936762_142549542600236_973218257_n

Нов еврорегламент застрашава родните ни сортове, защото Брюксел реши да забрани отглеждането на плодове и зелунчуци, които са извън определен списък. Така от трапезата завинаги може да изчезнат куртовската капия, смилянския фасул и розовите домати, познати като биволско сърце, алармират земеделци. Ако новата нормативна уредба бъде приета, любителите градинари няма да могат да разменят семена и разсад помежду си. Характерната за страната ни търговия със семена и корени също няма да бъде разрешена. От Института по растителни и генетични ресурси в Садово казват, че сертифицирането и пускането на пазара на родни сортове, които са одобрени от Брюксел изисква значителни инвестиции и време, през което ще сме задължени да садим пластмасовите зелунчуци на Европа.Затова учените призовават българските представители в Европарламента да защитят интересите на страната ни и родното производство.“

Тази кратка публикация (запазила съм оригиналния правопис) със сърцераздирателно заглавие „Брюксел посегна на чушките и боба“ вчера цял ден циркулираше във формат copy-paste из българското интернет пространство, а днес си проби път до централните новини на една от най-гледаните телевизии.

Понеже никой не си направи труда да потърси мнението на опонента – в случая, на Европейската комисия като вносител на законодателното предложение, реших да й дам думата тук като ви предложа извадки от спорния проект.

С проектопредложението се консолидира и актуализира законодателството относно търговията с растителен репродуктивен материал, като се отменят и заменят следните 12 директиви…“(следва изброяване)

„Оценката на въздействието на настоящото предложение се основава на резултатите от прегледа на законодателството на ЕС в областта на търговията със семена и растителен размножителен материал (сега „растителен репродуктивен материал“), осъществен през 2007 — 2008 г. от Консорциума за оценка на хранителната верига (Food Chain Evaluation Consortium — FCEC) въз основа на проучване на регистрацията на сортове растения, проведено от същия консорциум през първото полугодие на 2010 г. Тя се основава също така на широкообхватно допитване до всички заинтересовани страни, по-специално до компетентните органи в държавите членки, представители на частния сектор на равнището на ЕС и на национално равнище, съответните международни органи по стандартизация, неправителствени организации и Службата на Общността за сортовете растения (CPVO). В периода 2009 — 2011 г. бяха проведени редица заседания на хоризонталната работна група на Комисията. През май 2011 г. четири експертни групи, създадени по време на унгарското председателство, работиха по конкретни теми. Освен това Комисията многократно се консултира с работната група „Семена и размножителен материал“ на Консултативната група по хранителната верига и здравето на животните и растенията в периода 2009 — 2011 г. На 18 март 2009 г. бе организирана открита конференция „Ensuring Seed Availability in the 21st Century“ („Гарантиране наличието на семена през ХХІ век“), за да се представят и обсъдят резултатите от оценката с различните заинтересовани страни. И не на последно място, от 19 април до 30 май 2011 г. бе проведено онлайн допитване до заинтересованите страни чрез въпросник за „интерактивно създаване на политики“ (Interactive Policy Making — IPM), за да се получат коментари по документа „Варианти и анализ“. Получени бяха 257 отговора от много широк кръг от групи заинтересовани страни.

Основната цел на консултациите бе да се потърсят мнения относно разпоредбите и прилагането на съществуващото законодателство и относно необходимостта от промяна. Като цяло заинтересованите страни изразиха задоволство от заложените в съществуващите директиви принципи, но подкрепиха намерението на Комисията да преразгледа законодателството. Възможности за усъвършенстване бяха набелязани по-специално във връзка с опростяването на правните разпоредби, намаляването на разходите и повишаването на ефикасността, въвеждането на повече гъвкавост за професионалните оператори, повишаването на степента на хармонизиране между държавите членки, определянето на ролята на пазарите с нищожен дял и новопоявяващите се пазари и съхранението на биологичното разнообразие в селското стопанство и на растителните генетични ресурси.

С цел да бъдат взети предвид потребностите на производителите и изискванията за гъвкавост и пропорционалност, регламентът няма да се прилага за растителен репродуктивен материал, предназначен за изпитвания и научни цели, както и за материал, предназначен за селекционна дейност. Той следва също да не се прилага за материал, предназначен за или поддържан в генни банки, организации и мрежи за съхранение на генетични ресурси ex-situ и in-situ или в естествената им среда във ферми или домашни градини, съгласно национални стратегии за съхранението на генетични ресурси. Освен това от обхвата на регламента е изключен растителният репродуктивен материал, обменян в натура между две лица, които не са професионални оператори.

 „Съществуващите постоянни дерогации за предлагане на пазара в ограничен мащаб на все още нерегистрирани сортове с цел изпитване във ферми и на материал, който не е окончателно сертифициран, както и оправомощаването за приемане на по-строги национални изисквания следва да се запазят. Това следва да се отнася и за важните временни дерогации във връзка със спешни мерки, временни затруднения при снабдяване и временни експерименти.

В допълнение следва да се установят пропорционални и устойчиви правила за дейности от малък мащаб във връзка с растителен репродуктивен материал, който е адаптиран към местните условия и предлаган на пазара в малки количества. Такива сортове следва да са освободени от изискванията във връзка с регистрацията и предлагането на пазара. За този материал е въведено определение „растителен репродуктивен материал с нищожен пазарен дял“. Освобождаването следва да се отнася напр. за селскостопанските производители селекционери или градинарите селекционери, независимо дали са професионални оператори или не. При все това следва да се установят някои основни правила относно етикетирането и проследимостта на материала. С цел да не се допуска злоупотреба с освобождаването, материалът следва да се предлага на пазара само в опаковки с определен размер.

„За старите сортове, като сортовете за съхранение (включително местни сортове) или т.нар. сортове за отглеждане от любители, следва да се запази прилагането на по-малко строги изисквания с оглед на съхранението и използването на тези сортове в естествената им среда във ферми или домашни градини им, както понастоящем това е уредено с Директива 2008/62/ЕО и Директива 2009/145/ЕО. Сортовете обаче ще продължат да се регистрират въз основа на „официално признато описание“, което ще бъде признавано — но не и изготвяно — от компетентните органи. За такова описание вече няма да е задължително сортоизпитването за РХС. В официално признатото описание за растенията или частите от растения само се посочват специфичните признаци, които са представителни за съответния сорт и позволяват неговото идентифициране, вкл. района на произход. Това описание може да се основава на старо официално описание на сорта — описание, изготвено в миналото напр. от научен академичен орган или организация. Точността на съдържанието му може да е потвърдена от предходни официални инспекции, неофициални сортоизпитвания или знания, придобити въз основа на практическия опит при отглеждане, размножаване и използване. Съществуващите понастоящем количествени ограничения се премахват. Ползвателите се информират за вида на материала чрез етикет с обозначение, че този сорт е идентифициран въз основа на официално признато описание и на района на произход. Растителният репродуктивен материал, принадлежащ към тези сортове, следва да се предлага на пазара само като стандартен материал.

Не съм експерт по селско стопанство, но предполагам, че четейки горните пасажи, разбирате същото, което и аз.

А именно, че не става дума за нови правила, а за опростяване на сегашните, тъй като предложението за регламент всъщност обединява в един акт съществуващи в момента разпоредби. Срещу тези разпоредби заинтересованите страни, оказва се, не възразяват.

Брюксел освен това по никакъв начин не застрашава нашенските сортове чушки, боб и розовите ни домати. Точно обратното – създава условия за опазването им тъкмо в естествената им среда – на селските дворове, на натуралната размяна, на домашната селекция.

Сещам се за няколко въпроса, които могат да бъдат зададени на подходящ събеседник следващия път, когато „сериозна“ медиа се заинтересува от темата:

–       Запознат ли беше в качеството си на национална заинтересована страна Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово с ревизията на еврозаконодателството за семената, по която в ЕС се работи още от 2007 г.? Ако не, защо?

–       Участва ли Институтът в консултациите по подготвяните промени между 2007 и 2011 г.? Ако не, защо?

–       Има ли сред 257-те отговора в европейското онлайн допитване до заинтересованите страни мнение на Института или на негов представител? Ако не, защо?

–       На какво се дължи несъответствието между това, което представители на Института твърдят, че пише в предложения еврорегламент и действителното съдържание на проекта?

–       Какво мислят по темата Министерството на земеделието и храните и останалите заинтересовани страни в България?

Накрая, да ви кажа защо виждам връзка между чушките, боба и геополитиката.

Заради съдържанието на коментарите под десетките възпроизвеждания онлайн на „новината“, че ЕС посяга на чушките и боба. И заради съдържанието на коментарите под десетки други подобни „новини“, от които става ясно, че ЕС забранява детските приказки, канелата, тоалетните казанчета, електронните цигари, задължава ни да живеем в кръвосмешение и се готви да даде Тракия на турците.

Заради разкритията за „троленето“ в интернет.

Заради събитията в Украйна.

Заради предстоящите след по-малко от два месеца евроизбори, на които вдъхновителите на подобни „новини“ и авторите на предизвиканите от тях коментари ще трябва да дадат гласа си за бъдещето на Европа.

Заради това, че в ЕС все по-упорито се говори за изграждане на Европа на две или повече скорости, а в България основно поради невежеството на по-голямата част от населението се изпълнява нечий дневен ред, който изисква да се отдръпнем колкото може по-далеч в периферията на Съюза.

Включително и заради това, че днес в един от най-отворените и космополитни български градове – Варна, се проведе шествие с лозунг „България в Евразийския съюз“.

На тази целенасочена кампания трябва целенасочено да се отговори, защото под заплаха са не само чушките и боба.

И заплахата съвсем не идва от Европейския съюз.

Пълния текст на предложениет на ЕК за регламент относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал можете да прочетете на български език тук.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.