Чичо Мишовата колиба

| от |

Калин Първанов, сп. ТЕМА

Председателят на БСП стъкми коалиция, с която има шанс трайно да задържи към себе си интереса на телевизионното предаване „Господари на ефира”

Представете си, че мъж опищява цялата махала с предстоящ развод. Обвинява престарялата си, но все още състоятелна съпруга, че цял живот е била меркантилна и се е интересувала само от материалното. Интимната му мисъл е да се докопа до част от състоянието ѝ. Получава развод, но без права върху него. После за всеобща изненада се връща при столетницата с надеждата, че все някога ще се докопа до чеиза ѝ „отвътре”. А дотогава ще преживява някак от подаянията ѝ. Не бързайте да го осъждате – всеки има право да опита да подсигури старините си. Пък и нали „булката” е съгласна…

А ето какво направиха Съюзът на комунистите в България (СКБ) и неговият дългогодишен председател Костадин Чакъров: От 2009 г. насам бившият съветник на Тодор Живков и Людмила Живкова води шумни съдебни дела от името на СКБ срещу Българската социалистическа партия. Настоява, че БСП няма право да претендира за материален, камо ли морален наследник, на Българската комунистическа партия. Губи три такива дела, но не спира да кълне столетницата. Вещае ѝ близка смърт, тя обаче се оказва жилава. На 8 юни 2014 г. Чакъров заявява в предаването „Всяка Неделя”: „За мен е по-важно, че ние отиваме към един закономерен грях накрая. Той е – БСП се роди в грях, живее в грях и ще умре в грях”.

Само два месеца по-късно Съюзът на комунистите в България стана 13-и член на коалицията „БСП – лява България”. Дори и да не вкара депутат, СКБ ще получи скромен дял от държавната субсидия за „Позитано”. В интерес на истината, при сключването на споразумението Чакъров вече не е водач на партията, а само редови член на Централния ѝ комитет. Оттеглил се е преди година в полза на Павел Иванов, лидер на близкото до партията младежко движение „Че Гевара”. Думата на Чакъров обаче се чува в СКБ, все пак той е човекът, изградил структурите на партията. Според Иванов, бившият Първи одобрил коалицията с БСП, тъй като на фона на голямата задача – единението на левите сили, всичко останало било дребнотемие. „Инициативата за участието ни в коалицията беше естествен завършек на интензивни двустранни разговори след започване на промените в ръководството на БСП”, коментира пред „ТЕМА” настоящият председател. Всъщност комунистите около Чакъров и Иванов изглежда са единствените, които виждат в смяната на Станишев с Миков нещо революционно.

Колкото до съдебните баталии с БСП, Иванов твърди, че делото е било само едно и в него не е ставало дума за някакво материално наследство. Ангажирани с казуса от „Позитано” 20 обаче споделят, че в две от делата са обхващали и имотни аспекти. „Искахме съдът да потвърди реалността, че БКП беше марксистка, комунистическа партия със социалистически и комунистически цели и задачи, а БСП е партия, която работи в рамките на капитализма”, казва Иванов.  Днешният председател на СКБ е твърде деликатен в изказа си, за разлика от своя предшественик и ментор, който при всяка възможност тръбеше, че БСП се легитимира в обществото с фалшива политическа самоличност.

Струва си да цитираме някои от „дребнотемията”, с които Чакъров от години занимаваше публиката вляво: „Казусът е много прост, вече 22 години номенклатурата на „Позитано”20, която представлява БСП, действа в условия на измама, въвеждайки в заблуда и поддържайки заблуда спрямо избирателите, с цел да набави облаги и изгоди за себе си. Според нашето законодателство това е престъпление. Те се представят за наследници и правоприемници на БКП, твърдят, че партията им е столетница, а реално се вижда, че нямат нищо общо с комунистическите ценности и идеали и са просто една съсловна корпоративна партия, която защитава груповите интереси на един малък елит, а не общонародни”.

И още: „Ръководството на тази партия непрекъснато мимикрира. Пред бабите и дядовците на Бузлуджа казват, че вътрешно са си старите комунисти, а в Брюксел се кълнат в капитализма. Затова битката ще бъде юридическа, политическа и морална… Просто водим съдебен спор за марката. Не може да продаваш на избирателите лимонада, а да ги убеждаваш, че им даваш Кока-кола… Ние не искаме хиляди честни българи и комунисти да се отъждествяват с новата червена буржоазия и да носим отговорност за разграбването на икономиката. Заради всички тези извращения електоратът на БСП се топи, защото нямат истинска социална и икономическа база. За ръководството на тази партия най-приляга руската дума „размазня”, тя олицетворява истинската им същност”.

Днес обаче всичко е забравено и ищците от съдебната зала крачат в предизборен строй рамо до рамо с ответниците. За да бъде пълно мазало, партията на председателя на ПЕС, си намери съюзници, които настояват за незабавно излизане на България от Европейския съюз. Плакат с посланието „ЕС е вреден за вашето знаме”, останал от предишните избори, може да бъде видян в сайта на СКБ, редом до новината, че „Единният фронт на социалистите и комунистите – коалиция „БСП  – лява България”, се изправя срещу десницата”.

След „комуниста” Костадин Чакъров, нека дадем думата на „социалдемократа” Кольо Парамов: „България е един модерен Афганистан, с хиляди интереси без каузи, систематичност и лоша политическа последователност. Всичко ново е въпрос на експеримент, а не на логика. Границите на въображението са огромни”. Макар и изречени по друг повод, думите му с пълна сила важат за новата коалиция. В нея се нареди и партията, на която Парамов съвсем доскоро беше председател – „Обединена социалдемокрация”.

Миналата година „обединените социалдемократи” тичаха не към „Позитано”, а към Лондон, за да уведомяват лично председателя на Социалистическия интернационал Луис Аяла, че българският социализъм е мистерия с привкус на уникална лъжа и заблуда. Тогава самият Парамов наричаше председателя на ПЕС „кукла на конци” и „играчка в ръцете на Ахмед Доган”. Анализите му сочеха, че в България е установен типичен латиномодел с една безконтролна олигархокрация от най-уродлив вид върху почва, създадена от БСП.

„Не може БСП да баламосва най-бедния си електорат, който така и така няма да промени своето политическо мислене, и ще остане нейн привърженик, че е лява партия, когато всъщност е дясна. Раздаваш 12 800 дка земи по морето на 11-12 лв. квадратния метър на 15 олигарха, те после я продават по 250-300 евро кв. м. В същото време пропагандираш, че водиш лява политика!”, негодуваше Парамов. И свързваше надеждите си с Бойко Борисов (чийто съветник бе за кратко през 2010 г.), че ще въстане срещу статуквото „с друг стил, коренно различен към държавата и олигархията”.

Наскоро икономистът уточни, че вече няма нищо общо с „Обединена социалдемокрация” и че мястото на социалдемократите е в АБВ, а не на „Позитано”. В сайта на партията обаче той продължава да фигурира като председател, а на челно място може да се прочете негово интервю под заглавието: „Свръхбогатите у нас са свързани с БСП!”. Колкото до „обединената” социалдемокрация, за нея можем да съдим по списъчния състав на коалицията „БСП – лява България”. Наред с бившата формация на Парамов, там са се писали още партия „Български социалдемократи” на Георги Анастасов, Движение за социален хуманизъм  и ПД „Социалдемократи” (които през годините ту се появяват, ту си тръгват обидени от „Позитано”). „Очевидно е, че към една нула прибавена друга, или колкото щете други, тя не ще получи по-голямо значение от нула”, казвал навремето основателят на българската социалдемокрация Димитър Благоев-Дядото.

В коалицията на БСП са представени и радетелите на евразийската идея посредством партия „Нова Зора” на поета Минчо Мънчев Минчев (да не се бърка с проф. Минчо Минчев от Партия на българските комунисти (ПБК), която пък не трябва да се бърка със Съюза на  българските комунисти (СБК), за който вече стана дума!). И ПБК и СБК се намърдаха в коалицията „БСП – Лява България”, заедно с трета подобна формация – Комунистическата партия на Александър Паунов. В стъкмената набързо под попечителството на Михаил Миков коалиционна колиба се е намерило място и за „Евророма”, която наскоро се канеше да разваля мохабета с БСП. „Преди да се разделим с ДПС, седнахме да поговорим с големия според мен политик в България Ахмед Доган. Тогава аз му казах, че дребните интриги в ДПС ми идват в повече и затова е редно да се разделим. Той обаче ми отговори така: „Братко мой, вярвай ми, че там, където си решил да отиваш – при БСП, ще разбереш истинския смисъл на думата интрига”, сподели преди месец от коалиционният си опит лидерът на формацията Цветелин Кънчев.

Пак от неговите думи можем да съдим и за нивото на политическата и коалиционна  хигиена в ръководството на БСП, което е било склонно да преговаря дори с бившия партньор на СДС и на ГЕРБ Илия Илиев. „И защо Илиев толкова много се моли на разни кадри от БСП, за да бъде вкаран в листите. Постоянно натиска. И сега ако е получил отказ, той казва, че не може да подкрепи БСП заради мен?! Това е като приказката за лисицата и киселото грозде”, разясни в характерния си стил Кънчев. В крайна сметка партията ДРОМ на Илиев се закачи за ДПС, а в „лява България” ромският сегмент ще бъде представян от „Евророма” и партия „Европейска сигурност и интеграция” (бивша „Рома”) на друг герой от прехода – Тома Томов. Не случайно името на новата коалиция вече ражда шеги от типа: „БСП минус лява България”. Или „БСП – лява България???”.

И докато председателят на БСП Михаил Миков свенливо рекламира коалиционното си творение с лозунги за социална държава, социални решения и лява платформа, Цветелин Кънчев е пределно честен и откровен за смисъла от такова обединение: „Няма значение толкова кой какво може да допринесе, важното е да не пречи”.

Политтехнолозите на  БСП очевидно са си поставили за цел да не допуснат регистрацията на множество „алтернативни” листи в ляво, за да минимизират възможностите на червените избиратели за наказателен вот. Но въпреки че събраха рекорден брой абревиатури под шапката на „Позитано”, безпрецедентен е и броят на реалните конкуренти в доскоро запазената за Станишев и компания ниша. Освен коалицията около БСП,  за гласовете на леви избирателите ще претендират АБВ (в съюз с още три партии), движение Д-21 на Татяна Дончева и изненадата от последните евро избори – партия Българска левица в коалиция със Зелената партия.

И докато някои от партньорите на БСП като Георги Анастасов постоянно изнервят „Позитано” с искания за гарантирани избираеми места в листите, други като СКБ са далеч по-скромни. Лидерът на комунистите Павел Иванов ще заеме десетото място в пловдивската листа, но се надява след изборите да влияе върху решенията и да защитава наемните работници от едрия капитал  като член на Политическия съвет на коалицията. В „Коалиция за България” – предшественичката на „БСП – лява България”, този орган не решаваше нищо освен дребни кадрови назначения и се събираше от дъжд на вятър, колкото да преподпише поредното предизборно споразумение.

Този път обаче интересът към работата на органа може да се увеличи. Особено ако продуцентите на „Шоуто на Слави” и „Господари на ефира” се включат в наддаване за ексклузивните права върху излъчването на заседания с участието на Миков, Минчев, Мънчев и Кънчев. С оглед на сериозната вероятност за намаляване на държавната субсидия в следствие от намалелия брой гласоподаватели и разпределението на парите между повече сътрапезници, подобна възможност не би била за изпускане. Колкото до лява България, тя поне ще се смее до сълзи…

Сп. „ТЕМА“ бр. 34 от 01.09.2014 г.

 

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.