Честит „3-ти март“ на всички българи!

| от |

Най-напред искам да поздравя всички българи, където и да се намират по света с днешната светла дата, която се води и наш национален празник. При цялото ми уважение към този ден, към този несбъднат идеал, не мисля, че това трябва да е нашият национален празник и тук ще изложа моите виждания и разсъждения.

3mart

Бих се съгласил, ако ставаше дума само за петте месеца, последвали Сан Стефанския мирен договор. Защото само през това време тези 270 хил. кв. км са били в сила, само до 13.07.1878г. всички българи по тези земи са се надявали, живели и борили това да са границите на Майка България. Но не би, както се казва, защото Великите Сили са решили съвсем различна съдба, за което, разбира се и Русия е била подготвена. Братушките са знаели много добре, че такава държава на Балканите трудно би могла да просъществува дълго време, но въпреки всичко са били длъжни по различни причини да вдъхнат илюзорни надежди на българския народ.

И именно на Берлинския конгрес става ясно цялата заблуда на поколения българи, че Сан Стефано е само един идеал. Идеал, който бива брутално убит и изнасилен дори от Запада, както и от нашите „дружелюбни“ съседи. Никой няма да позволи силна България на картата, защото по този начин ще признаят тежката си загуба в т.нар. Източен Въпрос. Русия, от своя страна, е била длъжна да се опита да наложи своето влияние, което по една случайност е съвпаднало с Освободителната война с братския български народ. Който е действително такъв, но не бива да се заблуждаваме, че ако Русия нямаше никаква изгода от тази война, едва ли щеше да се вдигне на бой. Нито съм русофил, още по-малко русофоб; само гледам на нещата от историческа гледна точка и разбира се, от морална. Моето мнение е, че трябва да бъдем признателни на Русия, и то много. Но в същото време не трябва да забравяме, че няма вечни приятели, има вечни интереси. И ние трябва да си гоним нашите, без изключение!!!

Та да си дойдем на темата: като малки са ни учели, че това е най-важният празник в нашата история и той трябва да се чества за Национален. Да, ама не както има една приказка. Имах щастието да изуча нашата история и по времето, когато кандидаствах и с този предмет разбрах много неща и си направих изводите, поне за мен. А те са, че лично моят Национален Празни не е 3-ти март! Не че не го ужаважам, напротив – всеки трябва да помни и да знае какво се е случило и защо се е случило. Всеки трябва да знае за Епопеята Шипка и Записките по българските въстания, всеки трябва да знае за героите, дали живота си за Освобождението.

Но за мен един ден, който е важен само за пет месеца, не е достатъчен да го приема за единствения ден. Не мога да го приема, защото той е началото на много смърт за безброй наши сънародници, останали под робство след Берлинския конгрес. Не мога да го приема, когато цяла Македония, дори Пиринския край, както Беломорието и Одринска Тракия биват удавени в кръв от същата тази омразна Османска Империя. Когато България бива разделена по един унизителен начин и оставя стотици хиляди свои чеда на благоволението на чуждите страни, които само чакат да докопат парче земя.

Някои ще кажат, че все пак сме се освободили, макар и не всички и затова трябва да се приеме този ден за националния ни празник. Ами не съм съгласен, защото след 13.07.1878г. единствената независима земя от страната е Княжество България, което е една малка част от цялото. Не съм съгласен, защото цяла Вардарска Македония е останала под робство чак до сега бих казал дори. За мен има по-важна дата от нашия календар, която може да е безспорно обединителна за целия народ, дори извън границите на страната. И това не 6-ти септвември или 22-ри, които също имат претенции за най-важния ден от годината. Особено Съединението, което изкарва напред духа на българина и вярата за обединение надделява над подлите преврати на съдбата.

За мен денят, който трябва да е Национален Празник на България може да е само и единствено 24-ти май и никой друг!!!

Нашият народ има привилегията да е един от малкото, които имат собствена азбука, собствено четмо и писмо и имам чувството, че много малко го оценяваме. Това да създадеш и да оставиш след себе си такова достижение е безспорен успех, с който можем и трябва да се гордеем. Няма да споменавам факта, че в училище ни учат, че Кирил и Методий са основателите на съвременната ни азбука, защото, ако не беше трагично щеше да е смешно. Но все пак, те са основоположниците на нашата писменост, макар и глаголицата да не е била приета от народа много добре, техните ученици са направили подобрения, които са останали във времето и пространството.

Като филолог и възпитаник на Софийския Университет смея да твърдя, че гърците много добре осъзнават важността на писмеността си, че без нея ще изгубят своята идентичност. А ние защо не можем да го проумеем не ми е ясно: може би се успокояваме, че има и други славяни, които пишат на кирилица, но това са други народи. Ние сме длъжни да предадем на поколенията нашата култура и ако това не може да стане на нашата писменост защо изобщо претендираме да сме страна? Наскоро имаше някакви проучвания дали не е добре да заменим азбуката си с латиницата. Не знам как да го коментирам, но ако някой от светите братя или техните ученици чуе за тази поквара не знам какво би направил, честно казано. Я питайте гърците дали това може да стане там, просто никога!

Ние не зачитаме изобщо това, което сме сътворили и сме дали на света. В днешно време на власт е глупостта, простотията, неграмотността. Това не може да доведе до нищо добро. Нужно е само да се заслушаме в текста на песента…“

напред науката е слънце, което във душите грей, напред народността не пада, там дето знанието живей“

В момента ние нито имаме наука, нито души са останали вече. А без знание какъв народ очаквате, че ще се бори за нещо? Аз поне съм лично песимист, но дано греша. Дано младото поколение погледне малко отвъд, а съм сигурен, че техния манталитет ще бъде различен, защото не са израснали по „онова време“.

Мойсей е водил евреите през пустинята цели 40 години, докато и последният, който си спомня робството не е умрял. Може би и при нас е нужно нещо такова да се случи, защото сме още много далеч от чистата и свята република.

Станислав Рангелов

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Седмичен хороскоп: в търсене на разнообразие

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 29.05. до 04.06.)

В понеделник Луната ще преминаваща през знака Рак, следователно този ден е подходящ за кулинарни занимания, изкарване на време с партньора или с близък до сърцето ни човек, грижа за дома или семейството.

Най-комфортно ще се чувстват през периода водните знаци Риби, Рак и Скорпион, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат шанса да изгладят конфликти с близки до тях хора. Ще са по-спокойни, безпристрастни и уравновесени от обикновено и няма да са чак толкова фиксирани в собствените мнения и становища, което значително ще улесни комуникацията им с другите хора.

Вторник и сряда Луната ще се намира в знака Лъв и поради тази причина бихме могли да използваме тези два дни за спортни занимания, отделяне на време за любимо хоби, ходене по различни мероприятия, като кино, театри или изложби, както и за творческа работа, демонстрация на таланти и игри с децата.

Огнените знаци Лъв, Овен и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци ще успеят да постигнат големи личностни успехи през този период и ще имат шанса да изпъкнат пред хора, на които държат.

Четвъртък и петък Луната ще се намира в знака Дева. През този период ще сме много, взискателни, скептични и обърнати към детайла и подробностите в ежедневното ни общуване с другите.

Тези два дни няма да са никак подходящи за подаването на документи и заявления, както и за сблъсъци с високопоставени лица, но за сметка на това ще са добри за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Много е вероятно земните знаци Козирог, Дева и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да положат началото на нещо значимо, което тепърва ще могат да надграждат.

Събота и неделя Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи уикенда идеален за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения и подписване на договори.

Очаква се въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да обърнат сериозно внимание на половинките си през периода, като някои от тях ще затвърдят отношенията си с любимия човек.

През цялата седмица много силно ще усещаме съвпада между Венера, планетата на любовта и партньорствата и Уран, небесното тяло символизиращо независимостта и внезапните промени преминаващи през знака Овен.

Заради този аспект е възможно да търсим разнообразие в близките си връзки. Не е изключено заетите от нас да се впуснат в нестандартни приключения с любимия човек, докато свободните ще се натъкнат на нестандартни, оригинални и независими хора, с които да излязат на среща или да се позабавляват.

Най-силно ще действа аспектът на кардиналните знаци Козирог, Овен, Рак и Везни, както и на хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Много е важно заетите от тях да са внимателни със закачките с непознати, защото има риск силно да разгневят половинката си. За сметка на това е добре свободните да не прибързват с ангажиментите, които поемат към не добре познати им хора, защото не е изключено както бързо се е запалила страстта им към някого, така и бързо да угасне след преминаването на аспекта.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.