Черно-бели велосипедни срещи из Европа

| от |

Време е за една малка разходка на колело из Европа. Заедно с Иван Ралчев, който пише в http://raltchev.info и снима в http://caughtinamoment.net. А ако стигнете до края ще разберете къде да споделите вашата история, за да спечелите награда. А втората история няма как да не споделите с нас :)

01

Стрелката на скоростомера скучаеше върху 100, а търсещият разнообразие мой поглед скачаше от един автомобил на друг. Белите се движеха по-бързо от останалите. В сините обикновено имаше само един човек. Сиви, черни, червени, кафеви и зелени пък приютяваха щастливи от пътуването семейства. Повечето от тях споделяха пътешествието със своите велосипеди.

Нашето пътешествие едва сега започваше и щеше да ни срещне с още много от тези символи на свободния дух и индивидуалността.

02

На някои места велосипедите бяха толкова много, че присъствието им не създаваще неудобство на никого, дори и когато заемаха голяма част от тротоарите. Те просто си бяха там, а хората бяха свикнали с тях. Собствениците на тези вляво вероятно след няколко часа щяха да излязат доста по-усмихнати от разположената в близост легендарна бирария Hofbrauhaus. Градът е Мюнхен.

03

Когато обаче пристигнахме в Нюрнберг, един от най-типичните символи на нацистка Германия, днес превъплътил историческия си дух в красива туристическа дестинация, ми се прииска да бях взел и своя велосипед. Сигурно нямаше да се чувствам много удобно върху твърдата седалка, но определено щях да се впиша по-добре сред хората по улиците. Вместо това разхождах тежкия си фотоапарат.

04

Сякаш за наказание той не успя да види почти нищо от Франкфурт. Стоеше скрит под якето ми заради дъжда, който роматично отстъпи място на красив залез едва когато вече брояхме последните крачки до хотела в края на деня. Направих изключение само за тази снимка.

05

От малък обичам велосипедите. Още тогава усетих, че често с тях е много по-лесно да стигнеш донякъде, отколкото пеша или с автомобил. Днес оценявам и друг техен аспект – финеса, с който изразяват индивидуалността на своя собственик. Екземпляра по-долу открих пред библиотека в невероятния град Мюнстер, който пострадал много през Втората световна война. След нея хората искали да не възстановяват вече разрушените си домове, а да издигнат модерни къщи. За щастие все пак размислили. Улиците са калдъръмени и по тях почти не се движат автомобили. Те са заменени от паркираните по тротоарите велосипеди.

06

07

Още с първите крачки из центъра на Грьонинген усетихме, че сме в страната на велосипедите. Холандия определено се оказа мястото, където те до такава степен са станали част от ежедневието, че след няколко часа спираш да ги забелязваш, но започваш инстинктивно да се оглеждаш за тях, докато пресичаш. Имат лошата способност да са изключително тихи.

08

Не е ясно кога това съкровище е било изкарано от канала, на чийто бряг бе подпряно, нито колко време е прекарало във водата. Не можах обаче да не прекъсна за малко разходката си из Амстердам и да не направя няколко кадъра. Останалите егоистично запазих за себе си.

09

Понякога се чувствах почти като в България. И там хората спират на първото място, което им се изпречи. Има обаче една разлика – велосипедите са доста по-елегантни от тежките, обемисти и издишащи вредни емисии автомобили.

Като това по-долу например.

10

И да не забравяме още една красива черта на велосипедите – те често са повод за романтични срещи. С последната снимка (от Будапеща) моята история завършва. Сподели и ти своята със списание National Georgraphic България и Дайнърс клуб България. Разкажи за някое невероятно място или за случка, променила живота ти, докатo си пътувал по света. А накрая можеш да спечелиш награда от Дайнърс клуб България – друго пътешествие до Виена, Рим или Прага. Виж повече на http://geostories.nationalgeographic.bg.

11

 
 

Вирусът „Петя“ продължава

| от chronicle.bg |

Американската фармацевтична компания „Мерк“ (Merck) съобщи, че е била засегната от световната кибератака, която започна от Русия и Украйна.

„Мерк“ е първата жертва на вируса Петя (Petya) в САЩ. Атаката е установена в сутрешните часове местно време на източния американски бряг. Според говорителка на компанията, цитирана от АФП, е засегната цялата информационна система на „Мерк“.

От концерна все още не съобщават дали е имало кражба на данни по време на атаката.

Сред засегнатите от вируса „Петя“ в Украйна има компании във Франция, Русия и Дания – включително рекламната агенция WPP, френската строителна компания Saint-Gobain, „Евраз“ и „Роснефт“, както и транспортния гигант Maersk.

При разпространението на вируса Петя на територията на Украйна пострадаха магазините за търговия на едро от германската верига „Метро“ и в момента се прави оценка на щетите.

Хакерската атака удари мрежите и на няколко институции в Украйна, като сред засегнатите са сайтовете на няколко банки, Киевенерго, Укртелеком, и най-голямата компания за експресни куриерски услуги „Нова поща“.

Атаки с „Петя“ са извършени и срещу руските петролни компании Роснефт и Башнефт, срещу международното летище в Украйна, срещу производителите на шоколадови изделия Марс (Mars) и Монделийз (Mondelez), срещу козметичния гигант Нивеа (Nivea) и датския транспортен концерн А.П. Мьолер-Мерск (A.P. Moller-Maersk).

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.