Букетът на Мидас

| от |

Автор : Драго Симеонов за нашите приятели от Webcafe.bg

drago

Чували сте сигурно мита за цар Мидас. Фригийският владетел си пожелал да има способността да превръща всичко, което докосне, в злато.

Дионис му сбъднал мечтата и за известно време нещата изглеждали прекрасно. После обаче се оказало, че има малък проблем. Златни ставали не само битовите предмети, които заобикаляли царя, но също храната и напитките му.

Имало нещо по-страшно обаче от гладната смърт, Мидас превърнал в златна статуя и любимата си дъщеря, която пожелал да докосне от най-искрени чувства на привързаност. Така стремежът към материално благополучие унищожило света му и превърнало всичко в скъп, но ненужен предмет.

Преди да осмислим въображаемия ужас в сърцето на владетеля, трябва да си дадем сметка, че ние в известен смисъл също притежаваме дарбата на Мидас. Водени от подобен стремеж за материално благополучие, ние желаем да позлатяваме всичко и така то става неизползваемо.

Свободният пазар прави това неизбежно, но ние го пренасяме и върху нематериалните ценности, опитваме се да позлатим отношенията и даваме излишна лъскавина на празниците си.

Вероятно е част от наследения комплекс от времената, когато един социалистически Мидас ни беше научил да превръщаме всичко, което докоснем, в гранит. Затова наоколо е осеяно с гранитни спомени и гранитните им отломки. Даже не ни позволяват да ги оцветим. Дали обаче нещо е от камък или от злато – все тая. Някои неща трябва да си останат във въздуха.

8-ми март е прекрасен пример за трансформацията на Мидас. Това е Денят на женското равноправие и в него има огромен смисъл. Ако по тези географски ширини нежният пол отдавна е извоювал респект, то отношението към жените в световен план все още е проблем.

В обширни региони човешките им права са силно накърнени, по културни или политически причини те са обект на по-особени рестрикции, норми и наказания т.е. приемани са за различна категория хора. Борбата съвсем не е приключила и смисълът на 8-ми март е в идеята за равенство и социалния ангажимент, не в карамфилите.

Ние обаче получихме празника във формата на гранитен блок. Социализмът го беше докоснал и женското в него приличаше на недодялана каменна статуя. „Равноправието“ беше куха декламация и помпане на пропагандни мускули.

Всъщност равенството се състоеше в липсата на права както за жените, така и за мъжете; от тях се изискваше само да маршируват в единен строй. И както се полага на нещо, превърнато в монумент, цветята придаваха кичозна украса на временното внимание.

Промяната донесе нов дух, но той също пое в грешна посока. След заслужено игнориране на каменните дати дойде и моментът, в който Мидас се сети, че може да ги докосне и позлати. Днес „равноправието“ има куртоазен вид и златиста повърхност.

Отношението към жените често пъти се изразява в превръщането им в златни момичета, т.е. Златки. А осмомартенската труженичка вече очаква дарове в знак на специалността си, не на равенството. Но това е съдбата и на всеки друг празник, докоснат от позлатяващата ръка.

Излиза, че единственият изход да не попаднеш в тази клопка е отново да игнорираш фалша, но така не само рискуваш да обидиш дамите, ами и изневеряваш на по-висшия смисъл от съществуването на такава дата. В мита Мидас се потопил в реката Пактол и водите отмили отвратителната му дарба.

Ние обаче все още сме далеч от подобно решение и докато дирим река, необходимо е единствено да внимаваме какво докосваме пътьом, защото, ако трансформираме в злато всички смисли, идеи и празници, стойността им се обезценява напълно. А златните момичета служат само за украса, статутът им не включва равните права.

 
 

Днес е най-дългият ден в годината

| от chronicle.bg |

Точно в 07:24 часа тази сутрин настъпи астрономическото лято. Лятното слънцестоене бележи началото на лятото в Северното полукълбо, около 21 юни и около 22 декември, за Южното полукълбо.

То завършва с есенното равноденствие, около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март, в Южното полукълбо. Днес е и най-дългия ден – 15 часа и 19 минути.

Според повечето метеорологични прогнози това е и денят, в който дъждовете започват да спират. Лятото в България започва с нормални за сезона температури – около и над 26 градуса. През целия ден ще бъде предимно слънчево и топло. До края на седмицата се очаква температурите още да се повишат и да бъдат около и над 30 градуса.

 
 

Новият трейлър на Game of Thrones: „Врагът е истински. Винаги е бил.“

| от chronicle.bg |

Нов трейлър на Game of Thrones беше пуснат от HBO снощи – по-малко от месец преди премиерата на седми сезон.

В двуминутното видео лорд Бейлиш съветва Санса Старк: „Бий се във всяка битка, винаги, в ума си“. Виждаме и как Денерис се завръща във Вестерос на фона на островната крепост „Драконов камък“, наследствения замък на Таргариен.

Воините й влизат в сблъсък с армията на Ланистър край Кастърли Рок. Джейми Ланистър също се появява – яздещ кон през бойното поле с пика в ръка.

„От векове родовете ни са се изправяли заедно срещу общия си враг. Независимо от различията си са се обединявали. И ние трябва да сторим същото, ако искаме да оцелеем“, казва Джон Сноу в трейлъра.

„Защото врагът е истински. Винаги е бил“

Българската премиера на най-новия сезон на Game of Thrones е на 17 юли по HBO.

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

Време за чай: най-добрите филми и сериали за британската аристокрация

| от Дилян Ценов |

Английското висше общество винаги е живяло по свои правила и винаги е било интересно обикновените хора. Още от появата си, английската аристокрацията е на почит и в предишни епохи бъдещето на страната е зависело изцяло от високопоставените лордове и дами.

Днес, разбира се, тяхната роля е значително по-слаба и функцията им е предимно представителна. Въпреки това обаче живота им си остава интересна територия, на която киноиндустрията знае как да стъпва. Сценаристите създават богати сюжети, в които централно място заема тази висша обществена прослойка, която живее в големи и пищни имения, основните й занимания са да ходи на лов и да пие чай, а животът й е изтъкан от противоречия. И въпреки всичките й лоши страни, винаги е приятно да надникнеш „в кухнята“, доколкото киното и телевизията позволяват това.

В последните години интересът към този своеобразен телевизионен поджанр нарасна и се появиха няколко сериала, които поставиха рекорди по гледаемост, бюджет и приходи. Още повече, че в настоящата ситуация на Брекзит, темата е все по-интересна. Погледът към миналото на Великобритания може да даде много отговори за решенията й днес. Част от обясненията се съдържат в живота на аристокрацията.

В галерията по-горе можете да видите част от най-добрите филми и сериали, които дават интересен и достоверен поглед над английското висше общество.