БСП – Тъжна приказка

| от |

Роберто Благоев

Откъс  от интервю на Александър ЛИЛОВ /в-к „Труд“, 12.07.2009 г./

Колко голяма е загубата на БСП, г-н Лилов?

Това е най-тежкото изборно поражение на БСП през всичките 20 години на прехода. И като доверие, и като брой на депутати. Можете да употребите каквито искате синоними на оценката “най-тежка загуба”: изборна катастрофа, нокдаун, опасност от криза на партията.

Вече се чуха призиви – от “оставка на Станишев веднага” до “оставка на цялото Изпълнително бюро”. Има ли нужда от такова сепуко?

Поемането на отговорност не е сепуко, не е саможертва. Може изключителни обстоятелства да наложат изключение от правилото.

Такива ли са те сега?

Може да се измислят причини за оставане, но последиците ще са негативни за развитието на партията.

stanishev

В по-голяма част от случаите приказките завършват с хубав край. Никой не обича тъжните приказки. Тази, обаче, ще бъде такава…или поне за тези, които си мислят, че има още левица в България.

Началото на кризата в БСП беше още през 2005 г. Резултатите от изборите наложиха включването на ДПС и НДСВ в управлението и така се създаде прословутата тройна коалиция. По време на нейното управление, БСП не успя да изпълни важни предизборни обещания, защото щяха да бъдат засегнати „партньорите”.

През 2007 г. нежеланието на Сергей Станишев да се откаже от поста министър-председател, както го съветваха много съпартийци, даде възможност да се зароди нов феномен на политическата сцена – ГЕРБ. Ако Станишев беше послушал хората в партията си и беше подал оставка веднага след приемането на България в ЕС, ГЕРБ много трудно щеше да се яви на предсрочни избори /без изградени структури/, а за печелене дори не можеше да се говори. Нежеланието на Станишев да пусне властта тогава, му стовари на главата съкрушителна загуба през 2009 г.

През 2011 г. нова загуба, този път на президентските избори, където дори харизмата на Ламбо се стопи под целувката на Ахмед Доган.

2013 г. за БСП мина под знака на Пеевски и безхарактерната и безгръбначна позиция отново на лидерът Станишев. Въпреки, че правителството на Бойко Борисов беше свалено с протести и въпреки Костинбродската афера, ГЕРБ пак получи повече места в НС, а Станишев отново направи чутовната грешка да се прегърне с ДПС.

Последните избори за ЕП показаха на редовите членове на БСП, че тяхното мнение не се зачита и за пореден път ръководството от Позитано им наложи парашутисти, като Достена Лаверн, представители на никому неизвестни и неносещи гласове коалиционни партньори и граждански квоти. Очакван резултат – ПЪЛЕН ПРОВАЛ.

Мачкането на инакомислещи социалисти по места, новият похват „самоизключване”, неспособността на БСП да защитава кадрите си в местните администрации, неспособността на ръководството на партията да води и печели преговори с ДПС, доведе до стопяване на нейния електорат. Хората отказаха да гласуват за тази БСП и доказателство за това са последните избори за Европейски парламент, когато електоратът предпочете да си остане в къщи, отколкото да пусне глас за Курумбашев.

Днес, 1 юли 2014 г. отново се иска оставката на Станишев. За пореден път. Но и тя няма да успее. Както не успяха исканията за оставка през годините…а те са много – ето и малко доказателства.

30 юни 2014 г. 24 влиятелни социалисти поискаха оставката на Сергей Станишев и цялото Изпълнително бюро, както и незабавно свикване на заседание на 48-ия конгрес на партията. Сред тях са дългогодишният лидер на БСП-София Румен Овчаров, кметът на Ловеч Минчо Казанджиев, депутатите Борис Цветков, Кирил Добрев, Страхил Ангелов, Жара Пенева и Петър Мутафчиев, издателят на партийния вестник „Земя“ Светлана Шаренкова, бившият кмет на Благоевград Костадин Паскалев, социологът Юрий Асланов, доскорошният народен представител Георги Кадиев, публицистът Иван Гранитски и други.

1 юли 2014 г. Светлана Шаренкова: Би било чудесно, ако председателят на БСП Сергей Станишев подаде оставката си преди конгреса.

15 юни 2014 г. 22 организации на БСП от София-област искат веднага оставката на Сергей Станишев.

15 юни 2014 г. Жельо Бойчев: БСП се нуждае от персонална промяна в ръководството

10 юни 2014 г. Проф. Димитър Иванов: Станишев трябва да си подаде оставката

10 юни 2014 г. Велислава Дърева: Само с една лидерска глава няма да се реши нищо. Създава се огромно напрежение вътре в партията. Чака се анализ. Той се бави, защото нещата трябва да бъдат произнесени такива, каквито са. Но те няма да бъдат назовани така, както трябва. Бях удивена да чуя, че били виновни министрите, защото били разглезени.

5 юни 2014 г. Румен Овчаров: Станишев да подаде оставка

28 май 2014г. Илияна Йотова: Аз бих посъветвала председателя на БСП – оставка на всички и нови избори в партията. Това ще е моята позиция на следващото заседание на изпълнително бюро.

27 май 2014 г. Янаки Стоилов: На следващи избори БСП трябва да се яви с ново ръководство.

25 юли 2013 г. Нидал Алгафари: Станишев унижи своята партия, какво трябва да направи такъв човек. Поведението на Сергей Станишев е изключително арогантно не само към протестиращите, но и към членовете на собствената му партия. Ръководството на БСП направи нещо цинично по отношение на членовете на партията. Станишев унижи партията, не само не спечели изборите, но ги загуби. Този човек най-напред подмени листите на предсрочните избори. После посочи в новия кабинет едва 3-4 министри на БСП, а след това си позволи да направи толкова много грешки, за които просто се извиняваше.

13 май 2014 г. Румен Петков: Сергей Станишев да се оттегли от председателския пост, за да понесе отговорност за резултата на изборите.

7 февруари 2014 г. ОбС на БСП в Монтана декларация: Сергей Станишев и Изпълнителното бюро са готови да унищожат БСП, само и само за да задържат партийната власт и удължат живота на компрометирания елит и олигархичните кръгове в България.

20 юни 2013 г. Георги Първанов поиска оставката на Сергей Станишев

18 юни 2013 г. Кметът на Карнобат Георги Димитров директно призова председателят на партията Сергей Станишев да се оттегли от своя пост.

18 юни 2013 г. Социалистите в Бургаско също искат оставката на Станишев

15 юни 2013 г.Георги Кадиев: Оставка на Сергей Станишев, за да има БСП

14 юни 2013 г. – създадена Фейсбук-група „Искам оставката на Сергей Станишев” – 367 членове

24 февруари 2010 г. Лечева поиска оставката на Станишев

12 февруари 2010 г. Румен Петков поиска оставката на Станишев

8 август 2009 г. Весела Лечева: Станишев е трябвало да си подаде оставката като председател на партията още в нощта на изборите на 5 юли.

7 юли 2009 г. Георги Близнашки поиска оставката на Сергей Станишев

19 юли 2009 г. Добромир Гущеров подаде оставка и поиска оставката на Сергей Станишев

15 юли 2009 г.Татяна Дончева, Красимир Премянов, Иван Маразов, Орлин Димов, Жельо Бойчев искат оставката на председателя на БСП Сергей Станишев и извънреден конгрес на партията. Подписката е инициирана от Федерация “Открит форум” в БСП и Дискусионен клуб “Политика 21” към Софийския съвет на социалистите. Подкрепа са изразили и две идейни течения в БСП – Лявото крило, ръководено от Янаки Стоилов, и Българска социалистическа младеж (БСМ).

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!