Британската военна намеса в Афганистан е трагедия

| от |

Кейт Хъдсън, в. „Индипендънт“

Странно е как 13 години след като започнахме война в Афганистан, истинските причини за това изглежда са почти напълно скрити.

„Оставихме страната в по-добра форма“ е най-предпочитаното описание или пък това, че сме я направили „по-стабилна“. Освен това, помагаме в изграждането на държавността, борбата с търговията с наркотици, подобряване на равенството между половете… списъкът от конструктивни и на пръв поглед хуманитарни задачи е дълъг.

Някой спомня ли си посочената причина – войната срещу тероризма, обявена от американския президента Джордж Буш след атентатите на 11 септември в САЩ? Американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър нанесоха удара си върху афганистанския народ, като на 7 октомври 2001 г. обявиха война на Афганистан. Това беше операция „Трайна свобода“, започната с аргумента, че талибанското правителство отказва да предаде Осама бен Ладен и други членове на „Ал-Кайда“.

Заявената цел e войната срещу тероризма да продължи докато всяка една терористична групировка не бъде открита, спряна и унищожена. Макар че тази цел може би има емоционална страна заради огромния брой на невинните цивилни жертви, много хора застанаха срещу колективното наказание на целия народ заради действията на чуждестранна терористична клетка. Десетки хиляди невинни цивилни хора загинаха в резултат на тази война.

Аргументите за алтернативни начини на действие за залавяне на престъпниците не бяха чути. Макар че посочените алтернативи бяха подложени на подигравки тогава, Бин Ладен бе убит в Пакистан през 2011 г. от американски военноморски тюлени.

Това не бе изненада. С течение на времето стана ясно, че САЩ всъщност са искали да свалят талибаните преди атентатите на 11 септември и заговориха за промяна на режима и в други държави. Трагедията на 11 септември беше възможност за промяната на региона, към която администрацията на Буш се стремеше. В този контекст незаконната война в Ирак – подобно на тази в Афганистан – беше само парченце от речите на Буш и Блеър за войната срещу тероризма. Тогава много хора с право отбелязаха, че в Ирак няма структури на „Ал-Кайда“, но тази война ще предизвика тероризъм там. След повече от едно десетилетие, това не би могло да бъде по-ясно. Регионът е погълнат от катастрофален и брутален конфликт и съпътстващите го хуманитарни кризи. Шокиращите и привидно неудържими събития от последните месеци в действителност са част от наследството на тази опортюнистична и ужасна „война срещу тероризма“.

Преименуването започна преди няколко години. През април 2007 г. британското правителство обяви, че повече няма да използва термина „война срещу тероризма“. Американският президент Барак Обама го замени със „Отвъдокеански непредвидени операции“ с цел да се дистанцира от крайната и непопулярна политика на своя предшественик, като не направи никакви значителни промени в посоката на политиката. Във Великобритания промяната не бе изненадваща, предвид унищожителното влияние на опозицията против войната срещу тероризма на Тони Блеър. Последиците от лъжите на Блеър още отекват по коридорите на властта. Те промениха политиката и практиката на военна намеса за поколения напред.

Междувременно начина, по който се говори за военната намеса в Афганистан претърпя редица рационализации. Дали обаче трябва да се противопоставим на тероризма, да помогнем на афганистанците да изградят едно ново общество и демократична инфраструктура, да подкрепим и дадем тласък на правата и възможностите за жените и момичетата, или да се борим с търговията с наркотици, която се възобнови след падането на талибаните, истината е, че не сме достатъчно подготвени за нито едно от изброените неща и затова не трябваше да отиваме в Афганистан.

За 13-те години на британската военна намеса в Афганистан тъжната истина е, че десетки хиляди невинни цивилни бяха убити, а 453 британски войници загубиха живота си. Производството на опиум достига рекордни нива, като обхваща 90% от доставките по цял свят. В действителност има по-голямо зачитане на правата на жените – около 3 милиона момичета вече ходят на училище. Тези постижения обаче се компенсират с увеличение на насилието срещу представителите на даден пол, като изнасилване и нападение с киселина. Резултатите от това струват между 20 и 40 милиарда паунда.

Както и да се говори, както и да се описва, историята на британската намеса в Афганистан е трагедия – за войниците, чиито животи бяха погубени безцелно и за народа на Афганистан, който за пореден път трябва да започне отново да изгражда живота си. Да се надяваме, че уроците ще бъдат научени./БГНЕС

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, пряс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.