Британската военна намеса в Афганистан е трагедия

| от |

Кейт Хъдсън, в. „Индипендънт“

Странно е как 13 години след като започнахме война в Афганистан, истинските причини за това изглежда са почти напълно скрити.

„Оставихме страната в по-добра форма“ е най-предпочитаното описание или пък това, че сме я направили „по-стабилна“. Освен това, помагаме в изграждането на държавността, борбата с търговията с наркотици, подобряване на равенството между половете… списъкът от конструктивни и на пръв поглед хуманитарни задачи е дълъг.

Някой спомня ли си посочената причина – войната срещу тероризма, обявена от американския президента Джордж Буш след атентатите на 11 септември в САЩ? Американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър нанесоха удара си върху афганистанския народ, като на 7 октомври 2001 г. обявиха война на Афганистан. Това беше операция „Трайна свобода“, започната с аргумента, че талибанското правителство отказва да предаде Осама бен Ладен и други членове на „Ал-Кайда“.

Заявената цел e войната срещу тероризма да продължи докато всяка една терористична групировка не бъде открита, спряна и унищожена. Макар че тази цел може би има емоционална страна заради огромния брой на невинните цивилни жертви, много хора застанаха срещу колективното наказание на целия народ заради действията на чуждестранна терористична клетка. Десетки хиляди невинни цивилни хора загинаха в резултат на тази война.

Аргументите за алтернативни начини на действие за залавяне на престъпниците не бяха чути. Макар че посочените алтернативи бяха подложени на подигравки тогава, Бин Ладен бе убит в Пакистан през 2011 г. от американски военноморски тюлени.

Това не бе изненада. С течение на времето стана ясно, че САЩ всъщност са искали да свалят талибаните преди атентатите на 11 септември и заговориха за промяна на режима и в други държави. Трагедията на 11 септември беше възможност за промяната на региона, към която администрацията на Буш се стремеше. В този контекст незаконната война в Ирак – подобно на тази в Афганистан – беше само парченце от речите на Буш и Блеър за войната срещу тероризма. Тогава много хора с право отбелязаха, че в Ирак няма структури на „Ал-Кайда“, но тази война ще предизвика тероризъм там. След повече от едно десетилетие, това не би могло да бъде по-ясно. Регионът е погълнат от катастрофален и брутален конфликт и съпътстващите го хуманитарни кризи. Шокиращите и привидно неудържими събития от последните месеци в действителност са част от наследството на тази опортюнистична и ужасна „война срещу тероризма“.

Преименуването започна преди няколко години. През април 2007 г. британското правителство обяви, че повече няма да използва термина „война срещу тероризма“. Американският президент Барак Обама го замени със „Отвъдокеански непредвидени операции“ с цел да се дистанцира от крайната и непопулярна политика на своя предшественик, като не направи никакви значителни промени в посоката на политиката. Във Великобритания промяната не бе изненадваща, предвид унищожителното влияние на опозицията против войната срещу тероризма на Тони Блеър. Последиците от лъжите на Блеър още отекват по коридорите на властта. Те промениха политиката и практиката на военна намеса за поколения напред.

Междувременно начина, по който се говори за военната намеса в Афганистан претърпя редица рационализации. Дали обаче трябва да се противопоставим на тероризма, да помогнем на афганистанците да изградят едно ново общество и демократична инфраструктура, да подкрепим и дадем тласък на правата и възможностите за жените и момичетата, или да се борим с търговията с наркотици, която се възобнови след падането на талибаните, истината е, че не сме достатъчно подготвени за нито едно от изброените неща и затова не трябваше да отиваме в Афганистан.

За 13-те години на британската военна намеса в Афганистан тъжната истина е, че десетки хиляди невинни цивилни бяха убити, а 453 британски войници загубиха живота си. Производството на опиум достига рекордни нива, като обхваща 90% от доставките по цял свят. В действителност има по-голямо зачитане на правата на жените – около 3 милиона момичета вече ходят на училище. Тези постижения обаче се компенсират с увеличение на насилието срещу представителите на даден пол, като изнасилване и нападение с киселина. Резултатите от това струват между 20 и 40 милиарда паунда.

Както и да се говори, както и да се описва, историята на британската намеса в Афганистан е трагедия – за войниците, чиито животи бяха погубени безцелно и за народа на Афганистан, който за пореден път трябва да започне отново да изгражда живота си. Да се надяваме, че уроците ще бъдат научени./БГНЕС

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.