Не само куршумите печелят войни

| от chronicle.bg по CNN |

Ако нещо може да даде представа за настроението на афганистанци през последните дни, то това е напливът им да получат паспорт. Това е първият паспорт, който те си вадят. Идентификационният документ никога не е бил толкова популярен.

Рано сутринта върволица афганистанци се тълпят пред паспортната служба в Кабул. Опашката се простира по протежението на няколко блока. Хората са с притеснени лица заради разклатената икономика и заплахата от всеобща война.
Колко от търпеливо чакащите планират да избягат от Афганистан е трудно да се каже. Но анализите на европейските експерти показват, че афганистанците са втори след сирийците в потока бежанци, които търсят начин да се придвижат на север през последните месеци.

Омар Саабор, директор на паспортна служба, казва, че всеки ден от 6 до 7000 афганистанци кандидатстват за нови документи за пътуване. Напливът в подаването на документи е в следствие на решението на Европа да отвори вратите си за бежанците. Това променя и виждането на афганистанците за паспорта като необходимост, казва Омар Саабор.

Бум в трафика на хора

За трафикантите на хора в града всеки един от подалите документи е потенциална възможност за бизнес. Един от тях разказва пред CNN, че е транспортирал 1500 души в Германия, която е най-популярната дестинация за тези, които търсят накъде да бягат пред последната половин година. Трафикантът предлага три маршрута с различна трудост и различни коефициенти за успех. За 7000 долара пътят минава през морето. За няколко хилядарки отгоре може да се говори за транспорт по суша и придвижване пеша. Най-скъпият и най-сигурният начин за достигане на крайната дестинация е по въздух. Този маршрут струва около 20 хиляди долара, но цената включва виза от черния пазар и директни полети.
Повечето разполагат само с опцията за по-евтино и по-рисково придвижване.

„Имало е случаи, когато хората са ранени или убити по време на пътуването”, разказва контрабандиста, който не смята, че това, което е върши е толкова незаконно. Само преди две седмици, разказва той, 70 души- в това число 15 от клиентите му, са били заловени от иранците и депортирани до турската граница.

За да няма издънка в схемите, парите на бежанците се държат в трети надежден човек, който ги предава на трафикантите, когато клиентът се свърже от крайната си дестинация, че е пристигнал. Но в края на всеки ден трафикантите все пак получават парите си, дори ако не са успели да спазят своята част от уговорката – неофициална система позволява на всеки един бежанец три опита да се придвижи в мрежата, но ако и трите пропаднат, бежанецът все пак трябва да си плати – което доказва, че контрабандистите все още държат нещата в свои ръце.

Нов път, маскиран трепет

Когато се върнах в Кабул преди седмица първото ми впечатление беше: „Уоу! Чисто и зелено. Трудно бих разпознал Кабул!” Там, където преди зееха дупки, сега бе застлан гладък асфалт, граничещ с миниатюрни красиви зелени площи. Докато пътувахме по широкия булевард, който свързва летището със столицата на Афганистан се почувствахме нереално спокойни. През младите фиданки, посадени странично на пътя, се процеждаше атмосферата на новия просперитет и надеждата.

Очевидните промени в Кабул след последното ми посещение преди 4 години не прикриват реалността на живота там. През август, самоубийствен атентат от страна на талибаните в близост до входа на летището уби 5 души, а над 12 други бяха ранени.

Надолу по същия път се стига до посолството на САЩ. Маршрутът се счита за толкова опасен, че персоналът американското посолство пътува с хеликоптер, а не рискуват живота си по пътя за пример, за който най-вероятно са инвестирали всеки долар.

Залитаща икономика

Това е аурата на една разклатена икономика. Доларите, които са инвестиране в инфраструктурни проекти, които създават работни места отиват на вятъра, тъй като военните конфликти насочват инвеститорите към изхода. Но талибаните печелят от разклатената икономика. Те инвестират в работна ръка, която в момента се продава за жълти стотинки. Много от новобранците, които разговаряха с журналисти на CNN на свободна практика, споделиха, че единствената причина да се присъединят към терористичната организация е, за да могат да сложат храна на масата си.
„Искам да се присъединя към талибаните заради липсата на работни места и други мои финансови проблеми, разказва един от новобранците.

Вторият човек, с който екипа на CNN разговаря, показа дипломата си за средно образование и казва, че е след университета все още не може да си намери работа. Талибаните му предложили повече, отколкото той можел да спечели в армията. „Аз нямам нищо общо с техните гледни точки. Единственото ми причина да се присъединя към тях са безработицата и финансовите ми проблеми“, добавя той.

Шокът Кундуз

Докато пътуваме из улиците на Кабул се наслаждаваме на гланца на един по-добър живот, който се приближил изкусително до местните жители. Има повече магазини и толкова много ярки светлини. Търговските обекти за добре подредени, от пода до тавана са заредени с ядки и плодове. Шам фъстък и сочни стафиди, от сухите области на Хелманд.

Но доскорошните случайни купувачи и бизнесмени вече имат по-належащи проблеми. Не само икономиката в криза, но и възраждащата се агресия на талибаните.

Неотдавнашното падането на Кундуз, голям град с население над 300,000 души в северната част на страната доведе страховете от това, какво ще се случи. Дали следващия град, който падне в ръцете на талибаните няма да е столицата Кабул?

И двамата новобранци разкриха, че талибаните може да ги загубят от редиците си единствено ако настъпят промени и правителството им намери работа. Щели да напуснат кораба веднага.
Оказва се, че не само бомбите и куршумите могат да спечелят тази война, но и бизнесът владее победата. Преди семената на търговията бяха засети в Кабул през последното десетилетие, той беше сиво и тъмно място. Но точно както цветовете на по-светлото бъдеще започват да се разлистват, така се появява и реален шанс всичко това да бъде погребано и да не съществува за следващото поколение.

 
 

Най-известните „голи” корици

| от chronicle.bg |

Рано или късно в кариерата на всяка звезда идва момент, в който трябва да прецени: съгласна ли съм/съгласен ли съм да го направя. Става дума за поставянето на собственото голо тяло върху корица на списание.

Част от най-известните имена  в киното са се снимали без дрехи – дори не е нужно да говорим за всички снимки на Памела Андерсън за Playboy.

Не само еротичните списания обаче работят с плътта на моделите си.

Корицата на Time с Бенедикт Къмбърбач го доказва.

В галерията събрахме най-известните „голи” корици на всички времена, които включват част от най-известните лица днес. Вижте ги.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg