Битакът на Берлин

| от | |

Автор и фотограф Светлана Желязкова

В неделя в германската столица всичко е затворено, а пазарлъкът се води на открито, на така наречения Flohmarkt (битак). Стоките са втора-трета ръка, но каквото и да купиш, все е кяр!

otkrivashta

Неделя. 10:00 часа сутринта. Тишина. Празни улици. Тук-таме се забелязват следи от бурната съботна нощ – някоя безпризорно хвърлена бирена капачка или празна бутилка, оставена самотна до някоя кофа за боклук.

Явно днес и клошарите са в почивка. Намираме се в Берлин…някъде по на изток от „запада”, където хората продължават да преоткриват свободата си, да се себеизразяват, да творят, да бъдат. Но е толкова пусто… Може би е все още рано и всички спят, изтощени от дългата работна седмица. А може би спазват правилото, че в неделя е ден за истинска почивка (дори големите супермаркети са хлопнали кепенците – който пазарил, пазарил, за тези, които са в спешна нужда от прясно мляко или кашкавал остават местните бакалии, чиито съдържатели са натурализирани емигранти – китайци, сърби, турци…)

1374932_10152805778668989_5377370282790011062_n

Похапваме няколко топли хлебчета от единствената отворена пекарна зад ъгъла, допиваме последната глътка кафе, вдъхваме аромата на току-що цъфналия люляк през отворения прозорец и за миг забравяме, че сме в един многолюден европейски столичен град. После погледът ни неволно попада на Ангела Меркел, която усмихнато ни гледа от плаката навън.

„Какъв е планът?“, питат моите приятели от София вече поразсънени и готови за нов обход на берлинските потайности.
„Ами планът в неделя е винаги ясен“, отговарям аз, дъвчейки последната хапка от хлебчето си с масло, „Отиваме на битака.“

След още малко суетня сме готови за старт. Взимаме си шапките, чантите и се отправяме към целта. И тази наша цел не е някой супер модерен битак (с подредени в прави като конец редици щандове, ръчно изработени нови стоки, запазени дрехи втора употреба от все подбрани марки, туристически сувенири и неизменните освежаващи напитки), защото сме изморени от суета. Искаме да пазаруваме джунджурии за по едно-две евро, ей така, за кеф, да се шляем из пръснатите стоки, да завързваме неизпросени разговори, да позволим на сетивата си да попият неподправените гледки и звуци… А всичко това отдавна е станало невъзможно на тренди битака.

Отправяме се към един битпазар, в неговата може би най-чиста форма. Още при слизането си от колата, дочуваме в далечината възгласи: „Айн еуро, цвай еуро, фюнфциг сент, ангебот, ангебот.“ И на мига ни става ясно, че всичко ще е на далавера. Само най-добрите оферти, така да се каже – голям теферич!

1422614_10152805780003989_3905983829647085479_n

Бавно навлизаме в хорската тълпа, а от двете ни страни само дето от пиле мляко не се предлага. Колекции от всякакви парфюми, шишенца, пасти за зъби с изминал срок на годност, кабели, касетофони, купища дрехи, стари кецове с поизтъркана, но без съмнение оригинална емблема на Adidas, детски кукли, кухненска посуда, чаршафи, пелерини, на точки, с дантели… Успявам да изровя от една купчина с дрехи дънки „Lee“, мой номер в стил 80-те. „Айн юро.“, ми казва една сладка баба с беззъбата си уста. Дори и не се замислям. Току-тъй „Lee“ за едно евро не се намират. Ангеботът (б.а. сделката) е безспорен.

Един млад левент ни чува, че разговаряме на български. „Ей, ей!“, спира ме той, „ Дойч
зна’ш?“. Нещо на сръбски ми бие, ама не съм сигурна. „Па знам.“, викам. „Е па имаш джоб тогава, 100 юро за един час!“, „Е па ко’ ше права?“, питам аз в негов стил, „Превод, превод, един час – 100 юро.“ Е този ангебот ми се вижда леко съмнителен, да не кажа много. Викам „Не, не! Не е за мен, благодаря!“ „Па си помисли.“, ми отговаря наперено той и виждам как погледът му се насочва към слънчевите очила Ray-Ban на моята приятелка. „То е фалшиво,” провиква се момчето. „Дай, аз купувам.“

1559606_10152805780448989_824513554632038790_n
„Оригинал е“, казва тя, „Не е за продан.“ „Е фалшиво, 30 юро давам“, казва усмихнатият левент. Зад него един по-възрастен мъж, вероятно баща на момчето, надушил изгодната далавера, вдига мизата с още 10 юро. „Не ги продавам. Оригинални са,” отсича с усмивка приятелката ми. Пазарлък да видиш! Развеселени отминаваме сръбската сергия, все пак аз току и нова работа си намерих. „100 юро“ на час кой ти ги дава?!

Наоколо ни тълпи от народ – млади, стари се пазарят. Децата също са доволни, я количка, я камионче, я кукла с руси плитки и червени бузи, за всеки има по нещо за 50 цента. А ние ровим ли, ровим. Че току-виж съкровище изскочило. Накрая намираме дънкова риза „Levis“, почти нова и захвърлена в една купчина. Продавач не се вижда, а хората грабят ли грабят. Една жена идва и оставя още един чувал, „Подарък“, извиква тя и от всички страни започват да прииждат хора. Решаваме да си починем, уморени от купищата ненужни неща.

1601098_10152805781583989_8321424216355102500_n

Момиченце осинови тази самотна кукла малко преди края на пазарния ден

Купуваме си по един кочан царевица и се шляем без посока. Вглеждаме се в лицата на продавачите. Бръчки от изминали в трудности дни, очи, светещи с надежда. Може би за някои това е единственият бизнес, с който изхранват семействата си, единственото препитание в страна, която е подслон, но не и родина. Купища човешки съдби сред купища вещи. И насред всичко това плачещи и смеещи се деца, подскачащи около млади майки, заети с прибирането на неизкупената стока.

На изпроводяк ни пресреща хитрият играещ поглед на един врял и кипял продавач, който понечва да ни продаде часовник за десет, вместо за едно евро. Да ни преметне иска, но не го съдим – знаем ли каква съдба го е довела тук… „Хващаме се на въдицата” и подхващаме пазарлъка. Накрая си купуваме по един електронен часовник „Casio“ в стил 90-те – с лампичка и водоустойчив за 3 евро и вече с чувство на изпълнена мисия се отправяме обратно към колата.

А в главите ни продължават да звучат рефрените на продавачите: „Айн еуро, цвай еуро, ангебот, ангебот…“

 

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.