BIRRA

| от |

Никога не съм разбирал възмущението на част от хората (не всички, разбира се) от оригването след чаша хубава бира. Дали от погнуса, дали от някаква културна притвореност, често обръщат глава настрани.

1000x507

Истината е че това е удоволствие, което може да разбере само зажаднелия за газираната кехлибарена течност. Не е задължително да е общ работник, за да изрази по този начин задоволението си от утоляващият жаждата еликсир. Уригването, като израз на задоволство от добрата храна или питие от памтивека, не само сред турците, но и сред такива деликатни хора като японците. А за културата и възпитанието на последните, няма какво да си каже.
Бирата често е подценявана като едва ли не, питието на простака, футболния хулиган или мързеливеца, излегнал се пред телевизора с чаша в ръка. Въобще някакъв елемент от образа на кофти копелето, на ред-нека и селяндура. Това е несправедливо.

Всъщност живителното питие съпътства битието ни от най-дълбока древност, още от египетски времена, ако трябва да вярваме на историците. Първата такава е била добивана в някакви делви или амфори, където микстура от жито и залци хляб е ферментирала до наякаква мътна течнот в непосилната египетска жега. Резултата бил задоволителен и египтяните с удоволствие са я консумирали. Не знам, но на мене ми звучи гадно, представям си я като попара, която надали бих вкусил. Може би и от там идва жаргонното и название „течна баничка”, придобило гражданственост чак 5000 години по-късно.
Виж, съвременната е друго нещо, или друга бира както се казва. Сега светът познава хиляди разновидности. Ейлове, лагери, бокове, ламбици, с горно и долно ферментиране и какви ли не цветове и вкусове. Има дори и една перверзна форма, известна като безалкохолна бира. Звучи като девствена проститутка, но хората си я пият. Особено шофьорите. Всъщност най-вече те, защото трудно можеш да си представиш че нормален човек ще пие подобна пикоч доброволно. Всъщност има и една друга разновидност, детайлите, около чието производство предзвикат леко гадене. Става въпрос за централоамериканският аналог на бирата, известен като „чича”. Технологията на производство е особено гадна. Възрастни жени с по няколко зъба в устата, дъвкат царевични зърна и плюят в кофа току пред себе си резултата. Когато кофата се напълни, я оставят на въздействието на ензимите. Човешката слюнка съдържа амилаза, която разгражда нишестето от царевицата до монозахариди. За да стимулират процеса, варят бъркоча в глинени съдове. От там нататък, думата има алкохолната ферментация. Когато преценят че микстурата е доволно ферментирала, прецеждат сместа през тръстикови кошници. Хора със затъпени повръщателни рефлекси, разправят че получената „бира” била епична. Лично аз не бих опитал. Ако трябва да избирам, предпочитам египетската версия. Всъщност, ако трябва да съм честен, предпочитам съвременните. Никой не е дъвкал и плюл в чашата ти, стига да не е ядосан сервитьор или барман. Това ме подсеща за една случка от преди няколко години. Бях в Рим на конференция. След протяжните говорилни, мисълта за студена бира ме докарваше до състояние на абстинентност. В момента, в който панелът свърши, излязох на улицата и тръгнах, оглеждайки се за най-близкия бар. Намерих един, който беше в сграда от времето на Борджиите, на „Виа Кончилициано” на 200-300 метра от базиликата „Свети Петър”. Тъкмо седнах и ухилен сервитьор с визията на Франк Запа дотърча отнякъде и с лека чупка в кръста и заметнат хангел* на лявата ръка, попита какво ще обича „Сеньор доторе?”* Казах му че бих изпил една бира и го попитах, каква бира предлага заведението? Той отговори че притежават чудесна наливна италианска бира. Попитах го каква марка е? ”Туборг!” – беше невъзмутимият отговор. Махнах с ръка и му казах да ми донесе. Човекът гъвкаво се изнесе към бара пеейки си: „Уна бирра, сеньоооорррр…” заплитайки думите на поръчката в някаква позната само нему ария. Явно беше атракцията на кръчмата, защото няколкото добре сложени англичанки на съседната маса го загледаха с възторг. Явно лошо му се пишеше, доколкото имам впечатление от женската част на Албиона. Отколе известна е слабостта на англичанките към италианците, може би защото превъзбудениет англичанин приличал на импотентен италианец, както гласи една поговорка по темата.

1una-birra-al-bar-del-porto-a22364834

Докато си мислех тези глупости, Запа се зададе с потна халба бира в поднос, високо вдигнат над главата и доста ловко избягвайки опитите на англичанките да го пляснат по задника. Той продължаваше да си пее как носи „уна бирра“ на сеньора и с неописуем жест я сервира на масата пред моя милост. След този цирк, се почувствах задължен да му направя някакъв комплимент и му казах че пее като Фаринели. При което физиономията на нашия човек изстина и ме погледна със злобна гримаса: „Ти си Фаринели!!!”, изстреля той засегнат. Тогава всъщност се усетих че тези ка докачливи на темата топки, защото както е известно прочутият оперен певец е бил кастрат. Човека не разбра дебелашкия ми хумор и помисли че го наричам евнух. Реших да не поръчвам втора бира, защото рискувах да изпия някоя италианска „чича”, забъркана на базата на „Туборг” с храчките на тоя мазник. И хубаво, защото не ми се даваха нови 8 евро за плюнки. Когато му оставих десетачката и станах, реших да отида до тоалетната. Тогава разбрах смисъла на максимата, че пиейки бира, всъщност инвестираш в тоалетната. В моя случай десетте евро изтекоха бързо и изчезнаха с водата от казанчето в прочутата римска „Клоака максима”, първият известен на цивилизацията мръсен канал.

Иван Петрински

 
 

Opel Astra стана Автомобил на годината в Южна Африка

| от chronicle.bg |

Пистата за Формула 1 Kyalami беше домакин на финала: 10-те претендента бяха поставени на местата им от жури, съставено от водещи автомобилни журналисти в Южна Африка.

Десет автомоблни новости бяха подложени на тест за наградата “Автомобил на годината 2017”. Opel Astra събра 2370 точки и финишира първи, загърбвайки Audi A4 (2339 точки) и VW Passat (2337 точки). Те заеха съответно второ и трето място.

опел, автомобил

Успехът в Южна Африка докара на Astra 13 -та национална награда “Автомобил на годината” и първата извън Европа, където тя спечели престижната европейска титла “Автомобил на годината 2016”.

Astra е един от най-продаваните модели на Opel и от нея са поръчани над 400 000 автомобила от пазарната й премиера през 2015 г. Компактният модел се продава и като Holden Astra в Нова Зеландия и Австралия, където наскоро се присъедини към Insignia VXR, Cascada и GTC в портфолиото на Holden.

 
 

„Красавицата и Звяра“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Очаквано игралната версия на една от най-популярните приказни истории на „Дисни“ – „Красавицата и Звяра“ – застана на първа позиция по зрителски интерес след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Филмът, показван у нас на 69 екрана едновременно, създаден по приказката на Габриел-Сюзан дьо Вилньов от 1740 г., е гледан вече от 57 751 зрители и има 586 911 лева приходи за първите три дни у нас. В световен мащаб лентата е реализирала общо 174,8 милиона долара в седмицата на дебюта си.

С това постижение филмът на Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс подобрява няколко рекорда.

Той е най-големият хит за 2017-а досега, най-добрият дебют за семейна лента и се нареди сред 10-те най-доходоносни премиери в историята на киното. Специалистите очакват „Красавицата и звяра“ да събере глобални приходи от порядъка на 1 милиард долара.

На втора позиция е „Конг: Островът на черепа“, сниман на Хаваите, в Австралия и в Азия.

Приключенската история за неизследван остров, на който живеят митични зверове и огромната маймуна, и на който попада екип от авантюристи и военни, за да го изследват, е вече 10 дни на екраните у нас и е гледана от 48 736 зрители и има 505 162 лева приходи от тях.

Трето място е за китайската анимация „Рок Дог“. Случващото се с тибетския мастиф Боди, след падането на радиоапарат от небето и влюбването му в рок-музиката, е гледано от 21 485 зрители и е събрало 195 348 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Четвърто място сред най-гледаните филми у нас е за „Логан: Върколакът“. За почти трите седмици на екран разказът за познатият герой Х-24, в чиято роля е Хю Джакмън, е гледан от 51 603 зрители и има общо 456 296 лева приходи.

Пето място е за продължението на историята на наемния убиец, решил да се оттегли и заживее спокойно – „Джон Уик 2″. Екшънът с Кеану Рийвс в главната роля, е вече месец по екраните у нас и е гледан от 34 207 души и има 287 483 лева приходи.

На шесто място е приключенският 3D екшън „Великата стена“. Филмовият разказ за търсенето на барута от двама европейски авантюристи в далечен Китай през 12-ти век и сблъсъкът им с чудовищни същества, е вече втори месец по екраните у нас и за това време е видян от 97 196 зрители и има 1 047 480 лева приходи.

Седмо място е за анимацията „Lego филмът: Батман“. Приключенията на създадения като лего-играчка герой и на неговият син, са гледани от 33 990 зрители и са събрали 309 820 лева приходи за месец и половина у нас.

На осма позиция е носителят на „Оскар“ за най-добър филм за миналата година – „Лунна светлина“. Филмът, създаден по училищния драматичен проект на Тарел Алвин Маккрейни за израстването на чернокожо момче с хомосексуална ориентация, е гледан от 1 074 зрители и има 7 142 лева приходи за първите три дни от премиерата му у нас.

Девета позиция е за комедията с Айс Кюб и Чарли Дей – „Между шамарите“. Схватката между двамата учители в общинска гимназия, която ги връща отново на работа, е гледана от 21 416 души и има 170 506 лева приходи за месец на екраните у нас.

На десето място е „Петдесет нюанса по-тъмно“. Еротичният разказ, създаден по мотиви от бестселъра на Е. Л. Джеймс и сценария на Ниъл Ленард, е месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 134 925 зрители и има 1 129 719 лева приходи от тях.

Източник: БТА

 
 

Вижте първия постер на „Тъмната кула“

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете какво е „Тъмната кула“ и знаете кой я е написал.

Ние много се вълнуваме от всички екранизации по Стивън Кинг, а след като знаем, че в този проект са замесени Идрис Елба и Матю Макконъхи, датата на премиерата ни се струва още по-далеч.

Вече има първи официален постер и първи официален синопсис, които ви предлагаме тук:

Поредицата „Тъмната кула” разказва историята на Роланд Дисчейн – последния оцелял стрелец, който пътува през постапокалиптичните пейзажи на Средната земя, в търсене на вездесъщата магична постройка, известна като Тъмна кула. Намираща се в Крайния свят, насред море от рози, Тъмната кула е център и опора на пространство-времето. Тя е сърцето на целия свят, но е в опасност. Някой или нещо използва технологията на Великите древни, за да я унищожи.

the-dark-tower-first-poster-2017

Режисьор на филма е Николай Арсел, който е и съсценарист наравно с Андрес Томас Йенсен, Акива Голдсман и Джеф Пинкър. В ролите ще видим Идрис Елба, Матю Маконъхи, Аби Лий, Том Тейлър, Джаки Ърл Хейли, Фран Кранц, Клаудия Ким, Майкъл Барбиери и Катрин Уинки.

Премиерата е насрочена за 28 юли 2017.

 
 

Пет повода да празнуваме Деня на щастието

| от |

Днес ще да е прекрасен ден.

Официалното начало на пролетта съвпада с хубавото време и се съчетава с Международния ден на щастието и тия три неща въздигат народа нагоре, нагоре, над облаците, там, където винаги е слънчево. Ако си в самолет.

Всъщност повечето хора си представят щастието като едно топло, кално блато с папури, в което те цял живот се валят като хипопотами. И няма как да са по-далеч от истината. Защото, както казва майка ми, няма щастливи хора. Има щастливи моменти. И ако оставим самозащитния цинизъм леко настрана, ето няколко повода да празнувате Деня на щастието.

Здрави сте

Ако можете да дишате поради липса на астма, ако можете да сядате поради липса на хемороиди, ако можете да спите поради липса на инсомния и можете да виждате поради липса на катаракта, вие сте до някаква степен здрави. Ако освен това, не страдате от диабет, сърдечна недостатъчност, синдром на Хънтингтън, гнойна ангина, фациалис, цистит, шизофрения, морбили, ебола, пурпурия и латерална амиотрофична склероза…хора, вие сте наистина близо до здравето и имате повод да празнувате днешния ден.

Имате домашен любимец или дете. Или родители. Или гадже. Или изобщо някой, когото обичате

Да имаш дете само по себе си не е щастие. Малките човеци реват гръмогласно, мажат стените със сополи и прекъсват най-интересните разговори между възрастни с въпроси от типа на „Защо тати има хобот?“. Но ако все пак имате такова или такива, защо не им се порадвате?

Виж, да имаш котка е почти гаранция за щастливи моменти. Когато малкият урод мърка върху вас на дивана, това носи спокойствие. Най-добре, разбира се, е да разполагате с куче. Играта с куче направо се доближава до онова блато на щастието, в което се валяме в имагинерната си представа за щастието.

Родителите, съпрузите, съпругите и гаджетата понякога са източник на безумни проблеми и тревоги. Все пак защо не пробвате в деня на щастието да се разходите в парка с баща си? Да обядвате с майка си? Да отидете на кино с човека, с когото спите? Тези, малките неща. Празнувайте ги. С хората, които днес може да стиснете за ръката, а утре може снимката им да стои на каменна плоча. Хубаво е, че и днес са тук.

Можете да пиете бира

Ситуациите, в които човек не може да пие бира, са наистина тъжни. Бременните го разбират, както и тези, които пият антибиотици, антидепресанти и бензодиазепини. И тези с недостиг на ензима алкохолдехидрогеназа. И тези под 18 години, които са прекалено смотани, за да намерят начин да си купят бира.

Ако не сте в някоя от тези групи и имате възможност на обяд да изпиете една студена, леко горчива, гъста бира с 4 мм пяна, празнувайте деня на щастието.

Имате дом и тоалетна

Може да е палат в Драгалевци, вила в Малта, панелна гарсониера в „Обеля“, селска къща в село Бабинска река, или фургон като този от „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Но ако имате нещо, което може да наречете дом, в него има тоалетна с тоалетна хартия, температурата е между 15 и 25 градуса, а от покрива не капе нито вода, нито съседски отпадни течности, имате повод да отбележите деня на щастието. Например като прочетете детски комикс на дивана.

Можете да ядете

Добрата, вкусна храна е щастие. А липсата на отношение към нея е повод за нещастие. Ако не страдате от анорексия, диабет или улцерозен колит и сте под 100 кг за ръст от 170 см, вие имате абсолютната възможност да оставите за един час спешната си работа и каквото друго спешно имате да правите, и да обядвате празнично. Шкембе чорба с екстра чесън и оцет. Домашна салата от розови домати с биволско сирене. Миди на пара с масло и девесил. Ванилов чийзкейк с ягоди. Ако пък веганските ястия са вашето нещо или постите, едни постни лозови сарми с лимон могат да ви накарат да празнувате деня на щастието със същата сила и страст.

И имайте предвид: няма щастливи хора. Има щастливи моменти.

И те дебнат отвсякъде, понякога и в най-непрогледния мрак. Защото щастието не са широко усмихнатите хора с бели зъби, които карат велосипеди по сенчести алеи из страниците на лайфстайл списанията.