BIRRA

| от |

Никога не съм разбирал възмущението на част от хората (не всички, разбира се) от оригването след чаша хубава бира. Дали от погнуса, дали от някаква културна притвореност, често обръщат глава настрани.

1000x507

Истината е че това е удоволствие, което може да разбере само зажаднелия за газираната кехлибарена течност. Не е задължително да е общ работник, за да изрази по този начин задоволението си от утоляващият жаждата еликсир. Уригването, като израз на задоволство от добрата храна или питие от памтивека, не само сред турците, но и сред такива деликатни хора като японците. А за културата и възпитанието на последните, няма какво да си каже.
Бирата често е подценявана като едва ли не, питието на простака, футболния хулиган или мързеливеца, излегнал се пред телевизора с чаша в ръка. Въобще някакъв елемент от образа на кофти копелето, на ред-нека и селяндура. Това е несправедливо.

Всъщност живителното питие съпътства битието ни от най-дълбока древност, още от египетски времена, ако трябва да вярваме на историците. Първата такава е била добивана в някакви делви или амфори, където микстура от жито и залци хляб е ферментирала до наякаква мътна течнот в непосилната египетска жега. Резултата бил задоволителен и египтяните с удоволствие са я консумирали. Не знам, но на мене ми звучи гадно, представям си я като попара, която надали бих вкусил. Може би и от там идва жаргонното и название „течна баничка”, придобило гражданственост чак 5000 години по-късно.
Виж, съвременната е друго нещо, или друга бира както се казва. Сега светът познава хиляди разновидности. Ейлове, лагери, бокове, ламбици, с горно и долно ферментиране и какви ли не цветове и вкусове. Има дори и една перверзна форма, известна като безалкохолна бира. Звучи като девствена проститутка, но хората си я пият. Особено шофьорите. Всъщност най-вече те, защото трудно можеш да си представиш че нормален човек ще пие подобна пикоч доброволно. Всъщност има и една друга разновидност, детайлите, около чието производство предзвикат леко гадене. Става въпрос за централоамериканският аналог на бирата, известен като „чича”. Технологията на производство е особено гадна. Възрастни жени с по няколко зъба в устата, дъвкат царевични зърна и плюят в кофа току пред себе си резултата. Когато кофата се напълни, я оставят на въздействието на ензимите. Човешката слюнка съдържа амилаза, която разгражда нишестето от царевицата до монозахариди. За да стимулират процеса, варят бъркоча в глинени съдове. От там нататък, думата има алкохолната ферментация. Когато преценят че микстурата е доволно ферментирала, прецеждат сместа през тръстикови кошници. Хора със затъпени повръщателни рефлекси, разправят че получената „бира” била епична. Лично аз не бих опитал. Ако трябва да избирам, предпочитам египетската версия. Всъщност, ако трябва да съм честен, предпочитам съвременните. Никой не е дъвкал и плюл в чашата ти, стига да не е ядосан сервитьор или барман. Това ме подсеща за една случка от преди няколко години. Бях в Рим на конференция. След протяжните говорилни, мисълта за студена бира ме докарваше до състояние на абстинентност. В момента, в който панелът свърши, излязох на улицата и тръгнах, оглеждайки се за най-близкия бар. Намерих един, който беше в сграда от времето на Борджиите, на „Виа Кончилициано” на 200-300 метра от базиликата „Свети Петър”. Тъкмо седнах и ухилен сервитьор с визията на Франк Запа дотърча отнякъде и с лека чупка в кръста и заметнат хангел* на лявата ръка, попита какво ще обича „Сеньор доторе?”* Казах му че бих изпил една бира и го попитах, каква бира предлага заведението? Той отговори че притежават чудесна наливна италианска бира. Попитах го каква марка е? ”Туборг!” – беше невъзмутимият отговор. Махнах с ръка и му казах да ми донесе. Човекът гъвкаво се изнесе към бара пеейки си: „Уна бирра, сеньоооорррр…” заплитайки думите на поръчката в някаква позната само нему ария. Явно беше атракцията на кръчмата, защото няколкото добре сложени англичанки на съседната маса го загледаха с възторг. Явно лошо му се пишеше, доколкото имам впечатление от женската част на Албиона. Отколе известна е слабостта на англичанките към италианците, може би защото превъзбудениет англичанин приличал на импотентен италианец, както гласи една поговорка по темата.

1una-birra-al-bar-del-porto-a22364834

Докато си мислех тези глупости, Запа се зададе с потна халба бира в поднос, високо вдигнат над главата и доста ловко избягвайки опитите на англичанките да го пляснат по задника. Той продължаваше да си пее как носи „уна бирра“ на сеньора и с неописуем жест я сервира на масата пред моя милост. След този цирк, се почувствах задължен да му направя някакъв комплимент и му казах че пее като Фаринели. При което физиономията на нашия човек изстина и ме погледна със злобна гримаса: „Ти си Фаринели!!!”, изстреля той засегнат. Тогава всъщност се усетих че тези ка докачливи на темата топки, защото както е известно прочутият оперен певец е бил кастрат. Човека не разбра дебелашкия ми хумор и помисли че го наричам евнух. Реших да не поръчвам втора бира, защото рискувах да изпия някоя италианска „чича”, забъркана на базата на „Туборг” с храчките на тоя мазник. И хубаво, защото не ми се даваха нови 8 евро за плюнки. Когато му оставих десетачката и станах, реших да отида до тоалетната. Тогава разбрах смисъла на максимата, че пиейки бира, всъщност инвестираш в тоалетната. В моя случай десетте евро изтекоха бързо и изчезнаха с водата от казанчето в прочутата римска „Клоака максима”, първият известен на цивилизацията мръсен канал.

Иван Петрински

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.