Биг Брадър или селска „идилия“ в национален ефир

| от Иван Петков, Webcafe.bg |

Честито! Селската „идилия“ отново превзема националния ефир.

За пръв път „Биг Брадър“ няма търпение даже да дочака септември и ни почва през лятото. Серия от плачевни прессъобщения ни обясни, че шоуто за пръв път от седем години ще настани в Къщата „14 обикновени мъже и жени, решени на всичко, за да покажат какво означава да си 100% натурален“.

Човек го е страх да си помисли какво наистина означава това според стандартите, наложени от шоуто досега, но по-важното е друго.

По неясна причина този път натуралните участници ще бъдат сблъскани със също толкова натурални условия в Къщата. Зрителите биват примамвани с наелектризиращ микс от кокошки, тоалетна на двора, миндери, застлани с „традиционни български одеала“, външна кухня и дърва за огрев, употребявани от „надарени дами“ и „заможни българи“. Запалихте ли се вече?

Уникално е как след всеки телевизионен сезон в България хор от гласове обяснява, че риалити предаванията са изчерпани. И във всеки следващ те се появяват отново:по-„натурални“ от всякога.

А риалититата на селска тема вече са се оформили като цял „екзотичен“ и „вълнуващ“ поджанр. Тенденцията с тях върви от години, като БНТ я изпробва с „Животът на другите“ (кой казва, че държавната телевизия не налага тенденции в българския ефир!), после се появиха „Фермер търси жена“ и „Мис Пепеляшка“.

Предстоящото „Фермата“ на Иван и Андрей, което тръгва по БТВ от септември, ще прави същото – ще връща участниците един век назад без течаща вода, електричество, канализация и телефон (така за пореден път двете водещи телевизии ще се конкурират с практически еднакви риалити формати).

Във въпросния селски поджанр селото продължава да бъде представяно като някаква чудата реалност, в която могат да бъдат запращани хора от псевдо-хайлайфа, за да генерират рейтингов сеир.

Отново предстоят „умилителни“, „емоционални“ гледки как някой ползва външна тоалетна, друг спи в циганска каруца, а трети за пръв път през живота си събаря овца и признава, че е изпитал искрено удоволствие от акта (истински случки от български „телевизионни проекти“).

Нещо повече, изпращането на псевдо-личности в псевдо-среда, която пародира живота на село, е достатъчна, за да имат предаванията претенции за някаква социална стойност.

Вярно е, че вече цяло едно поколение расне по градовете с твърде бегла идея за живота на село. Само че ако то има нещастието наистина да формира представата си от телевизията, ще вижда селото като картонена среда, характеризираща се единствено с неудобства, използвани с цел разни хора да станат за смях. Като досаден фентъзи свят, в който може да се завъртиш за малко, колкото да си припомниш колко ти е хубаво с климатиците и смартфоните.

Такива предавания по никакъв начин не приближават зрителя към селото, а точно обратното, затвърждават му всички предразсъдъци по темата. Включително допринасят за глупавото и ненужно разделение между село и град.

Ще кажете, какво толкова? Селото си е нещо прекрасно, който иска да го опознае, нека отиде на село, нищо не му пречи. А който не харесва риалити предаванията, така или иначе няма да ги гледа.

Само че телевизията все още е най-печално ефективната среда за налагане на овехтели стереотипи. И има голямо значение не само какво не гледаме, а и защо не го гледаме.

Тъй че изгасете телевизора именно сега, спешно е.

Текстът е публикуван в сайта Webcafe.bg

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.