Безвремието КТБ не може да продължи вечно

| от |

Борис Станимиров, Петте кьошета

Който е поел риска да си държи парите в КТБ, да си плати за алчността! Кьорав карти не играе” – казват някои. Правят аналогия с някогашните пирамиди и оспорват ангажимента на държавата към вложителите. „Където са държавните пари, там трябваше да е най-сигурно!” – отговарят други. Защо не са прави и едните и другите?

Рискът е основно понятие в инвестициите и борсовата търговия. Всеки, който купува дадена акция или дял от взаимен фонд е наясно, че рискува да изгуби пари, но ако спечели, печалбата би могла да бъде много по-висока от стандартната банкова лихва. Когато купуваш акции от банка, рискът от алчността си е лично твой. Не е така обаче, когато не си инвеститор, а клиент, ползвател на банкова услуга. Има огромна разлика между двата вида икономически субекти.

Банковата дейност е държавно регулирана и надзиравана. Не просто регламентирана, а регулирана със специални закони и правила. Точно както медицинската дейност, търговията с лекарства, строителството или превоза на опасни товари, държавата гарантира сигурността и безопасността за ползвателите на услугата. Има съвсем конкретни, строги правила, на които едно дружество трябва да отговаря за да бъде банка. Едни от най-строгите регулации касаят ликвидността – способността на банката да изплати депозираните в нея средства. За тази цел към БНБ ежемесечно се подават отчети, показващи състоянието на кредитния портфейл и обезпеченията. Ако има риск, банката е длъжна да заделя т.нар. „провизии” – това са истински пари, сложени в чекмеджето, които да компенсират несъбраните и забавени кредитни вноски, така че, ако вложителите дойдат да си теглят парите, това тяхно право да бъде гарантирано. Лошите кредити стават публични в централен кредитен регистър. Банките, които по някакъв начин са свързани с европейската банкова система или ползват европейски кредитни линии, подават отчети за състоянието си по международните правила Базел II, не месечно, а всеки ден. Има цели отдели банкери, които работят това, във всеки момент да могат да кажат какво е състоянието на портфейла и ликвидна ли е банката. А държавата е длъжна да следи тази дейност, да изисква информация, одити, проверки, ревизии и т.н.

Всичко това има дълбок смисъл. Правовата държава гарантира, че когато над една врата пише „Банка”, тя е тъкмо банка и гражданите могат да бъдат спокойни, че парите им са в безопасност, защото закона гарантира тази безопасност. БНБ и неговият банков надзор гарантират, че банките, която са лицензирали и банкерите, които са сертифицирали, работят според правилата. Дали работят зле или добре, това се отразява на печалбата на акционерите на банката, но не би следвало да засяга нейните клиенти. Оттук, да се вменява вина на вложителите, че са избрали една лицензирана банка е все едно, да обвиним някого, че се е отровил от храна в ресторант. Гражданинът не може да бъде банкер, лекар, аптекар, архитект, пилот, затова държавата упражнява контрол над дейността на тези и други специфични професии. Ако една банка не отговаря на изискванията за ликвидност, ресторантът – за хигиена, стрителят не спазва строителните норми, а аптеката продава лекарства с изтекъл срок на годност, то задължение на държавата е да им отнеме лиценза и да ги санкционира. Ако пропусне да го направи, държавата става съучастник във вредата, нанесена на нейните граждани.

Защита на ползвателите на регулирани услуги е неотменима част от философията на Европейския съюз. Нещо повече, мерките за тази защита стават все повече и по-строги тъкмо в банковата сфера. Гаранцията върху депозитите до 100 хиляди Евро е само един от тези мерки. Вече са в ход механизми за общ европейски банков надзор, към които България трябва да се присъедини възможно най-скоро.

В случая с КТБ имаме провал на държавните институции да защитят обществения интерес в надзора на банковата дейност. Нещо повече, има съмнения за умисъл в този провал, под политически чадър от управляващи политици по време на поне две правителства. Имаме и съзнателно концентриране на огромни държавни и обществени средства в този механизъм. Накрая, станахме свидетели на напълно криминално, пиратско нападение над банката, което имаше за цел да потопи в хаос цялата банкова система. В това пиратско нападение участваха медии, бизнес кръгове, политически фигури, както и правителство и прокуратура със свои активни действия или бездействия.

В шеги и закачки изминаха няколко месеца, в които парите на вложителите са блокирани. Законните пари на хиляди хора, болници, общини, на български и чуждестранни фирми са недостъпни. Времето си тече, а по темата ден след ден се вихрят партиен популизъм, икономически утопизъм, нечисти бизнес интереси и всякакви параполитически бесове. Дискусията по случая с КТБ извади на показ всички най-лоши страни на българската публична среда. Но тъй като сме в Европейския съюз, това безвремие няма как да продължи вечено. Очаквам съвсем скоро Европейската комисия да нашамари българските институции, за това, че си играят със съдбите на граждани на ЕС. Задава се такъв плющящ шамар от Брюксел, че вчерашните и утрешните управляващи инстинктивно ще се хванат за бузата. Докато синьото знаме със звездите се вее върху държавните институции, хората не бива да се притесняват за депозитите си.  А инвеститорите – те си знаят…

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm