Безвремието КТБ не може да продължи вечно

| от |

Борис Станимиров, Петте кьошета

Който е поел риска да си държи парите в КТБ, да си плати за алчността! Кьорав карти не играе” – казват някои. Правят аналогия с някогашните пирамиди и оспорват ангажимента на държавата към вложителите. „Където са държавните пари, там трябваше да е най-сигурно!” – отговарят други. Защо не са прави и едните и другите?

Рискът е основно понятие в инвестициите и борсовата търговия. Всеки, който купува дадена акция или дял от взаимен фонд е наясно, че рискува да изгуби пари, но ако спечели, печалбата би могла да бъде много по-висока от стандартната банкова лихва. Когато купуваш акции от банка, рискът от алчността си е лично твой. Не е така обаче, когато не си инвеститор, а клиент, ползвател на банкова услуга. Има огромна разлика между двата вида икономически субекти.

Банковата дейност е държавно регулирана и надзиравана. Не просто регламентирана, а регулирана със специални закони и правила. Точно както медицинската дейност, търговията с лекарства, строителството или превоза на опасни товари, държавата гарантира сигурността и безопасността за ползвателите на услугата. Има съвсем конкретни, строги правила, на които едно дружество трябва да отговаря за да бъде банка. Едни от най-строгите регулации касаят ликвидността – способността на банката да изплати депозираните в нея средства. За тази цел към БНБ ежемесечно се подават отчети, показващи състоянието на кредитния портфейл и обезпеченията. Ако има риск, банката е длъжна да заделя т.нар. „провизии” – това са истински пари, сложени в чекмеджето, които да компенсират несъбраните и забавени кредитни вноски, така че, ако вложителите дойдат да си теглят парите, това тяхно право да бъде гарантирано. Лошите кредити стават публични в централен кредитен регистър. Банките, които по някакъв начин са свързани с европейската банкова система или ползват европейски кредитни линии, подават отчети за състоянието си по международните правила Базел II, не месечно, а всеки ден. Има цели отдели банкери, които работят това, във всеки момент да могат да кажат какво е състоянието на портфейла и ликвидна ли е банката. А държавата е длъжна да следи тази дейност, да изисква информация, одити, проверки, ревизии и т.н.

Всичко това има дълбок смисъл. Правовата държава гарантира, че когато над една врата пише „Банка”, тя е тъкмо банка и гражданите могат да бъдат спокойни, че парите им са в безопасност, защото закона гарантира тази безопасност. БНБ и неговият банков надзор гарантират, че банките, която са лицензирали и банкерите, които са сертифицирали, работят според правилата. Дали работят зле или добре, това се отразява на печалбата на акционерите на банката, но не би следвало да засяга нейните клиенти. Оттук, да се вменява вина на вложителите, че са избрали една лицензирана банка е все едно, да обвиним някого, че се е отровил от храна в ресторант. Гражданинът не може да бъде банкер, лекар, аптекар, архитект, пилот, затова държавата упражнява контрол над дейността на тези и други специфични професии. Ако една банка не отговаря на изискванията за ликвидност, ресторантът – за хигиена, стрителят не спазва строителните норми, а аптеката продава лекарства с изтекъл срок на годност, то задължение на държавата е да им отнеме лиценза и да ги санкционира. Ако пропусне да го направи, държавата става съучастник във вредата, нанесена на нейните граждани.

Защита на ползвателите на регулирани услуги е неотменима част от философията на Европейския съюз. Нещо повече, мерките за тази защита стават все повече и по-строги тъкмо в банковата сфера. Гаранцията върху депозитите до 100 хиляди Евро е само един от тези мерки. Вече са в ход механизми за общ европейски банков надзор, към които България трябва да се присъедини възможно най-скоро.

В случая с КТБ имаме провал на държавните институции да защитят обществения интерес в надзора на банковата дейност. Нещо повече, има съмнения за умисъл в този провал, под политически чадър от управляващи политици по време на поне две правителства. Имаме и съзнателно концентриране на огромни държавни и обществени средства в този механизъм. Накрая, станахме свидетели на напълно криминално, пиратско нападение над банката, което имаше за цел да потопи в хаос цялата банкова система. В това пиратско нападение участваха медии, бизнес кръгове, политически фигури, както и правителство и прокуратура със свои активни действия или бездействия.

В шеги и закачки изминаха няколко месеца, в които парите на вложителите са блокирани. Законните пари на хиляди хора, болници, общини, на български и чуждестранни фирми са недостъпни. Времето си тече, а по темата ден след ден се вихрят партиен популизъм, икономически утопизъм, нечисти бизнес интереси и всякакви параполитически бесове. Дискусията по случая с КТБ извади на показ всички най-лоши страни на българската публична среда. Но тъй като сме в Европейския съюз, това безвремие няма как да продължи вечено. Очаквам съвсем скоро Европейската комисия да нашамари българските институции, за това, че си играят със съдбите на граждани на ЕС. Задава се такъв плющящ шамар от Брюксел, че вчерашните и утрешните управляващи инстинктивно ще се хванат за бузата. Докато синьото знаме със звездите се вее върху държавните институции, хората не бива да се притесняват за депозитите си.  А инвеститорите – те си знаят…

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.