Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

Ивайло Пампулов  http://binar.bg/

Може ли да съществува българският спорт без „Левски“ и ЦСКА? Въпрос, който става все по-актуален с всяка изминала година, без значение за кой точно спорт става дума.

Във футбола с феномена „Лудогорец“ софийските грандове отстъпиха позициите си, въпреки че в момента именно отборът на ЦСКА е лидер в първенството. Докога обаче, е въпрос с повишена трудност, така както е трудно да се кажи дали през зимната пауза най-добрите играчи на „Армията“ няма да отлетят като топлолюбивите птици, които мигрират на юг.

Баскетболът осиротя

В баскетбола ЦСКА изчезва през 2007-а и от тогава така и не се намира човек, който да върне славният отбор там, където му е мястото: в елита на България. През последните години се правят опити за съживяване на „армейците“, но става въпрос само за детско-юношеската школа.

Отборът на „Левски“ пък стана шампион през последния сезон, но след това пострада от удара срещу основния спонсор – КТБ и бе принуден да се откаже от участие в евротурнирите.

Fenka-CSKA

Феновете на ЦСКА със сигурност биха се радвали и на баскетболния отбор на клуба, както е било до 2007 г.

Картинката във волейбола не е по-добра за сините и червените. Ако мъжкият отбор на ЦСКА оцелява само заради упоритостта на старши треньора, мениджър и шеф в клуба Александър Попов, то при Левски ситуацията е много тежка.

Председателят на ОСК „Левски“ Стоян Хранов уверява, че ще има мъжки отбор и през новия сезон, след като през последния тимът спечели Купата на България и игра финал за титлата. За силен отбор в България е необходим бюджет от 350 000 лева, които през 2013/14 осигури Владимир Николов. Парите обаче приключиха и бившият национал предупреди, че няма как да извади същата сума за още един сезон без помощта на други спонсори.

Въпросът, който следва, е защо родните грандове не привличат спонсори и защо фирмите предпочитат да хвърлят луди пари за реклама по време на прекъсванията на поредния риалити формат или по комерсиалните ТВ канали?

Не е ли достатъчно, че „Левски“ и ЦСКА са двата най-следени български отбора, без значение от спорта и че имат най-много фенове. И нека не се заблуждаваме, че „Лудогорец“ пълни стадион „Васил Левски“. Пълни го не защото „Лудогорец“ е нещо повече, а защото играе в Шампионската лига и съперниците са от ранга на Реал Мадрид и Ливърпул. И, между другото, „Лудогорец“ е перфектен пример, че е по-лесно да си пръв на село, отколкото първи в града. ОК, собственикът на Зелените от Разград Кирил Домусчиев заслужава похвала за отбора, който тръгна от нищото, но уеднаквяването на „Лудогорец“ с национална кауза не звучи сериозно.

Без ЦСКА в баскетбола интересът е наполовина по-нисък

За липсата на ЦСКА в баскетбола както при жените, така и при мъжете специално за „Бинар“ коментира темата Росен Барчовски, който е бивш играч, треньор и президент на „Армейците“, а понастоящем води мъжкия отбор на „Рилски спортист“ (Самоков).

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

„Липсата на ЦСКА е много сериозна за всеки един спорт, не само само за баскетбола. Съперничеството между ЦСКА и „Левски“ носи страхотен заряд и съм убеден, че едно баскетболно дерби между червени и сини би напълнило „Арена Армеец“, макар и с помощта на футболните фенове. Без ЦСКА интересът пада наполовина. Преди софийските отбори в елита бяха 5-6 с Академик, Славия, Локомотив, „Левски“ и ЦСКА, а днес е само един. Но не бива да се очаква, че в голям град като София общината може да издържа спортните клубове. Да, в малките градове е възможно, но за столицата това не е възможно в днешно време. Все пак с усилията на Александър Чакмаков и Роберт Гергов през последните години се възстанови школата на ЦСКА, но липсва единствено мъжки отбор в първенството“, коментира Барчовски.

Каква е причината да не се намират спонсори, които да подкрепят спорта, а вместо това отделят луди пари за реклама по телевизиите?

„Липсата на възвръщаемост. От спорт в по-голямата част от случаите спонсорите или са на загуба, или са на нулата, с малки изключения като „Лудогорец“ във футбола. Баскетболът, а и спортът като цяло, не предлагат продукт, който да привлича чак толкова силен интерес, реклами и телевизии и по-скоро става въпрос за търсене на хора, които са готови да инвестират и да помагат от любов към каузата, а не с очакване за бъдеща печалба. Така е навсякъде по света, не е лесно, особено в криза като днешната. Особено в България и затова се търсят по-скоро меценати, отколкото спонсори в истинското значение на думата“, продължава още специалистът, който на няколко пъти бе и национален селекционер.

„Липсата на пари за спорт обаче е генерален проблем на цялата държава, просто нацията боледува, а когато хората боледуват, последното нещо, за което мислят, е спорт. И нещата не опират само до това, че държавата не помага, защото сама по себе си тя не може да направи чудеса. Просто цялата система е объркана и преминава през труден период“, допълни още Барчовски.

„Ако се хвърли един поглед в една 60-милионна Италия например, където баскетболът се радва на изключителна популярност, виждаме, че дългогодишният шампион Сиена фалира и в момента е в четвърта дивизия. Тимът на Олимпия (Милано), който се радва на стабилен спонсор като не кой да е, а Джорджо Армани, пък има проблеми със залата, където играе домакинските си мачове. Така че трудности има навсякъде, какво остава за малка държава като България“, заключи специалистът.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

С проблеми от всякакво естество е пълно всекидневието ни, включително и това на българския спорт. Едно обаче е ясно – без „Левски“ и ЦСКА не може, така както в Испания не могат без Реал Мадрид и Барселона.

На принципа на скачените съдове двете противоположности са си крайно необходими. И заради феновете, и заради стимулите за постоянно подобряване, и заради хъса, с който се зареждат вечните съперници всеки ден на тренировка. И всеки, който е готов да помогне с нещичко на двата основни гранда, без да очаква някаква финансова облага, ще направи едно добро дело.

Което в условията на България, където се провеждат извънредни избори на шест месеца, си е като истинско цвете в пустиня.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).