Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

Ивайло Пампулов  http://binar.bg/

Може ли да съществува българският спорт без „Левски“ и ЦСКА? Въпрос, който става все по-актуален с всяка изминала година, без значение за кой точно спорт става дума.

Във футбола с феномена „Лудогорец“ софийските грандове отстъпиха позициите си, въпреки че в момента именно отборът на ЦСКА е лидер в първенството. Докога обаче, е въпрос с повишена трудност, така както е трудно да се кажи дали през зимната пауза най-добрите играчи на „Армията“ няма да отлетят като топлолюбивите птици, които мигрират на юг.

Баскетболът осиротя

В баскетбола ЦСКА изчезва през 2007-а и от тогава така и не се намира човек, който да върне славният отбор там, където му е мястото: в елита на България. През последните години се правят опити за съживяване на „армейците“, но става въпрос само за детско-юношеската школа.

Отборът на „Левски“ пък стана шампион през последния сезон, но след това пострада от удара срещу основния спонсор – КТБ и бе принуден да се откаже от участие в евротурнирите.

Fenka-CSKA

Феновете на ЦСКА със сигурност биха се радвали и на баскетболния отбор на клуба, както е било до 2007 г.

Картинката във волейбола не е по-добра за сините и червените. Ако мъжкият отбор на ЦСКА оцелява само заради упоритостта на старши треньора, мениджър и шеф в клуба Александър Попов, то при Левски ситуацията е много тежка.

Председателят на ОСК „Левски“ Стоян Хранов уверява, че ще има мъжки отбор и през новия сезон, след като през последния тимът спечели Купата на България и игра финал за титлата. За силен отбор в България е необходим бюджет от 350 000 лева, които през 2013/14 осигури Владимир Николов. Парите обаче приключиха и бившият национал предупреди, че няма как да извади същата сума за още един сезон без помощта на други спонсори.

Въпросът, който следва, е защо родните грандове не привличат спонсори и защо фирмите предпочитат да хвърлят луди пари за реклама по време на прекъсванията на поредния риалити формат или по комерсиалните ТВ канали?

Не е ли достатъчно, че „Левски“ и ЦСКА са двата най-следени български отбора, без значение от спорта и че имат най-много фенове. И нека не се заблуждаваме, че „Лудогорец“ пълни стадион „Васил Левски“. Пълни го не защото „Лудогорец“ е нещо повече, а защото играе в Шампионската лига и съперниците са от ранга на Реал Мадрид и Ливърпул. И, между другото, „Лудогорец“ е перфектен пример, че е по-лесно да си пръв на село, отколкото първи в града. ОК, собственикът на Зелените от Разград Кирил Домусчиев заслужава похвала за отбора, който тръгна от нищото, но уеднаквяването на „Лудогорец“ с национална кауза не звучи сериозно.

Без ЦСКА в баскетбола интересът е наполовина по-нисък

За липсата на ЦСКА в баскетбола както при жените, така и при мъжете специално за „Бинар“ коментира темата Росен Барчовски, който е бивш играч, треньор и президент на „Армейците“, а понастоящем води мъжкия отбор на „Рилски спортист“ (Самоков).

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

„Липсата на ЦСКА е много сериозна за всеки един спорт, не само само за баскетбола. Съперничеството между ЦСКА и „Левски“ носи страхотен заряд и съм убеден, че едно баскетболно дерби между червени и сини би напълнило „Арена Армеец“, макар и с помощта на футболните фенове. Без ЦСКА интересът пада наполовина. Преди софийските отбори в елита бяха 5-6 с Академик, Славия, Локомотив, „Левски“ и ЦСКА, а днес е само един. Но не бива да се очаква, че в голям град като София общината може да издържа спортните клубове. Да, в малките градове е възможно, но за столицата това не е възможно в днешно време. Все пак с усилията на Александър Чакмаков и Роберт Гергов през последните години се възстанови школата на ЦСКА, но липсва единствено мъжки отбор в първенството“, коментира Барчовски.

Каква е причината да не се намират спонсори, които да подкрепят спорта, а вместо това отделят луди пари за реклама по телевизиите?

„Липсата на възвръщаемост. От спорт в по-голямата част от случаите спонсорите или са на загуба, или са на нулата, с малки изключения като „Лудогорец“ във футбола. Баскетболът, а и спортът като цяло, не предлагат продукт, който да привлича чак толкова силен интерес, реклами и телевизии и по-скоро става въпрос за търсене на хора, които са готови да инвестират и да помагат от любов към каузата, а не с очакване за бъдеща печалба. Така е навсякъде по света, не е лесно, особено в криза като днешната. Особено в България и затова се търсят по-скоро меценати, отколкото спонсори в истинското значение на думата“, продължава още специалистът, който на няколко пъти бе и национален селекционер.

„Липсата на пари за спорт обаче е генерален проблем на цялата държава, просто нацията боледува, а когато хората боледуват, последното нещо, за което мислят, е спорт. И нещата не опират само до това, че държавата не помага, защото сама по себе си тя не може да направи чудеса. Просто цялата система е объркана и преминава през труден период“, допълни още Барчовски.

„Ако се хвърли един поглед в една 60-милионна Италия например, където баскетболът се радва на изключителна популярност, виждаме, че дългогодишният шампион Сиена фалира и в момента е в четвърта дивизия. Тимът на Олимпия (Милано), който се радва на стабилен спонсор като не кой да е, а Джорджо Армани, пък има проблеми със залата, където играе домакинските си мачове. Така че трудности има навсякъде, какво остава за малка държава като България“, заключи специалистът.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

С проблеми от всякакво естество е пълно всекидневието ни, включително и това на българския спорт. Едно обаче е ясно – без „Левски“ и ЦСКА не може, така както в Испания не могат без Реал Мадрид и Барселона.

На принципа на скачените съдове двете противоположности са си крайно необходими. И заради феновете, и заради стимулите за постоянно подобряване, и заради хъса, с който се зареждат вечните съперници всеки ден на тренировка. И всеки, който е готов да помогне с нещичко на двата основни гранда, без да очаква някаква финансова облага, ще направи едно добро дело.

Което в условията на България, където се провеждат извънредни избори на шест месеца, си е като истинско цвете в пустиня.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.