Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

Ивайло Пампулов  http://binar.bg/

Може ли да съществува българският спорт без „Левски“ и ЦСКА? Въпрос, който става все по-актуален с всяка изминала година, без значение за кой точно спорт става дума.

Във футбола с феномена „Лудогорец“ софийските грандове отстъпиха позициите си, въпреки че в момента именно отборът на ЦСКА е лидер в първенството. Докога обаче, е въпрос с повишена трудност, така както е трудно да се кажи дали през зимната пауза най-добрите играчи на „Армията“ няма да отлетят като топлолюбивите птици, които мигрират на юг.

Баскетболът осиротя

В баскетбола ЦСКА изчезва през 2007-а и от тогава така и не се намира човек, който да върне славният отбор там, където му е мястото: в елита на България. През последните години се правят опити за съживяване на „армейците“, но става въпрос само за детско-юношеската школа.

Отборът на „Левски“ пък стана шампион през последния сезон, но след това пострада от удара срещу основния спонсор – КТБ и бе принуден да се откаже от участие в евротурнирите.

Fenka-CSKA

Феновете на ЦСКА със сигурност биха се радвали и на баскетболния отбор на клуба, както е било до 2007 г.

Картинката във волейбола не е по-добра за сините и червените. Ако мъжкият отбор на ЦСКА оцелява само заради упоритостта на старши треньора, мениджър и шеф в клуба Александър Попов, то при Левски ситуацията е много тежка.

Председателят на ОСК „Левски“ Стоян Хранов уверява, че ще има мъжки отбор и през новия сезон, след като през последния тимът спечели Купата на България и игра финал за титлата. За силен отбор в България е необходим бюджет от 350 000 лева, които през 2013/14 осигури Владимир Николов. Парите обаче приключиха и бившият национал предупреди, че няма как да извади същата сума за още един сезон без помощта на други спонсори.

Въпросът, който следва, е защо родните грандове не привличат спонсори и защо фирмите предпочитат да хвърлят луди пари за реклама по време на прекъсванията на поредния риалити формат или по комерсиалните ТВ канали?

Не е ли достатъчно, че „Левски“ и ЦСКА са двата най-следени български отбора, без значение от спорта и че имат най-много фенове. И нека не се заблуждаваме, че „Лудогорец“ пълни стадион „Васил Левски“. Пълни го не защото „Лудогорец“ е нещо повече, а защото играе в Шампионската лига и съперниците са от ранга на Реал Мадрид и Ливърпул. И, между другото, „Лудогорец“ е перфектен пример, че е по-лесно да си пръв на село, отколкото първи в града. ОК, собственикът на Зелените от Разград Кирил Домусчиев заслужава похвала за отбора, който тръгна от нищото, но уеднаквяването на „Лудогорец“ с национална кауза не звучи сериозно.

Без ЦСКА в баскетбола интересът е наполовина по-нисък

За липсата на ЦСКА в баскетбола както при жените, така и при мъжете специално за „Бинар“ коментира темата Росен Барчовски, който е бивш играч, треньор и президент на „Армейците“, а понастоящем води мъжкия отбор на „Рилски спортист“ (Самоков).

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

„Липсата на ЦСКА е много сериозна за всеки един спорт, не само само за баскетбола. Съперничеството между ЦСКА и „Левски“ носи страхотен заряд и съм убеден, че едно баскетболно дерби между червени и сини би напълнило „Арена Армеец“, макар и с помощта на футболните фенове. Без ЦСКА интересът пада наполовина. Преди софийските отбори в елита бяха 5-6 с Академик, Славия, Локомотив, „Левски“ и ЦСКА, а днес е само един. Но не бива да се очаква, че в голям град като София общината може да издържа спортните клубове. Да, в малките градове е възможно, но за столицата това не е възможно в днешно време. Все пак с усилията на Александър Чакмаков и Роберт Гергов през последните години се възстанови школата на ЦСКА, но липсва единствено мъжки отбор в първенството“, коментира Барчовски.

Каква е причината да не се намират спонсори, които да подкрепят спорта, а вместо това отделят луди пари за реклама по телевизиите?

„Липсата на възвръщаемост. От спорт в по-голямата част от случаите спонсорите или са на загуба, или са на нулата, с малки изключения като „Лудогорец“ във футбола. Баскетболът, а и спортът като цяло, не предлагат продукт, който да привлича чак толкова силен интерес, реклами и телевизии и по-скоро става въпрос за търсене на хора, които са готови да инвестират и да помагат от любов към каузата, а не с очакване за бъдеща печалба. Така е навсякъде по света, не е лесно, особено в криза като днешната. Особено в България и затова се търсят по-скоро меценати, отколкото спонсори в истинското значение на думата“, продължава още специалистът, който на няколко пъти бе и национален селекционер.

„Липсата на пари за спорт обаче е генерален проблем на цялата държава, просто нацията боледува, а когато хората боледуват, последното нещо, за което мислят, е спорт. И нещата не опират само до това, че държавата не помага, защото сама по себе си тя не може да направи чудеса. Просто цялата система е объркана и преминава през труден период“, допълни още Барчовски.

„Ако се хвърли един поглед в една 60-милионна Италия например, където баскетболът се радва на изключителна популярност, виждаме, че дългогодишният шампион Сиена фалира и в момента е в четвърта дивизия. Тимът на Олимпия (Милано), който се радва на стабилен спонсор като не кой да е, а Джорджо Армани, пък има проблеми със залата, където играе домакинските си мачове. Така че трудности има навсякъде, какво остава за малка държава като България“, заключи специалистът.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

С проблеми от всякакво естество е пълно всекидневието ни, включително и това на българския спорт. Едно обаче е ясно – без „Левски“ и ЦСКА не може, така както в Испания не могат без Реал Мадрид и Барселона.

На принципа на скачените съдове двете противоположности са си крайно необходими. И заради феновете, и заради стимулите за постоянно подобряване, и заради хъса, с който се зареждат вечните съперници всеки ден на тренировка. И всеки, който е готов да помогне с нещичко на двата основни гранда, без да очаква някаква финансова облага, ще направи едно добро дело.

Което в условията на България, където се провеждат извънредни избори на шест месеца, си е като истинско цвете в пустиня.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията.