Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

Ивайло Пампулов  http://binar.bg/

Може ли да съществува българският спорт без „Левски“ и ЦСКА? Въпрос, който става все по-актуален с всяка изминала година, без значение за кой точно спорт става дума.

Във футбола с феномена „Лудогорец“ софийските грандове отстъпиха позициите си, въпреки че в момента именно отборът на ЦСКА е лидер в първенството. Докога обаче, е въпрос с повишена трудност, така както е трудно да се кажи дали през зимната пауза най-добрите играчи на „Армията“ няма да отлетят като топлолюбивите птици, които мигрират на юг.

Баскетболът осиротя

В баскетбола ЦСКА изчезва през 2007-а и от тогава така и не се намира човек, който да върне славният отбор там, където му е мястото: в елита на България. През последните години се правят опити за съживяване на „армейците“, но става въпрос само за детско-юношеската школа.

Отборът на „Левски“ пък стана шампион през последния сезон, но след това пострада от удара срещу основния спонсор – КТБ и бе принуден да се откаже от участие в евротурнирите.

Fenka-CSKA

Феновете на ЦСКА със сигурност биха се радвали и на баскетболния отбор на клуба, както е било до 2007 г.

Картинката във волейбола не е по-добра за сините и червените. Ако мъжкият отбор на ЦСКА оцелява само заради упоритостта на старши треньора, мениджър и шеф в клуба Александър Попов, то при Левски ситуацията е много тежка.

Председателят на ОСК „Левски“ Стоян Хранов уверява, че ще има мъжки отбор и през новия сезон, след като през последния тимът спечели Купата на България и игра финал за титлата. За силен отбор в България е необходим бюджет от 350 000 лева, които през 2013/14 осигури Владимир Николов. Парите обаче приключиха и бившият национал предупреди, че няма как да извади същата сума за още един сезон без помощта на други спонсори.

Въпросът, който следва, е защо родните грандове не привличат спонсори и защо фирмите предпочитат да хвърлят луди пари за реклама по време на прекъсванията на поредния риалити формат или по комерсиалните ТВ канали?

Не е ли достатъчно, че „Левски“ и ЦСКА са двата най-следени български отбора, без значение от спорта и че имат най-много фенове. И нека не се заблуждаваме, че „Лудогорец“ пълни стадион „Васил Левски“. Пълни го не защото „Лудогорец“ е нещо повече, а защото играе в Шампионската лига и съперниците са от ранга на Реал Мадрид и Ливърпул. И, между другото, „Лудогорец“ е перфектен пример, че е по-лесно да си пръв на село, отколкото първи в града. ОК, собственикът на Зелените от Разград Кирил Домусчиев заслужава похвала за отбора, който тръгна от нищото, но уеднаквяването на „Лудогорец“ с национална кауза не звучи сериозно.

Без ЦСКА в баскетбола интересът е наполовина по-нисък

За липсата на ЦСКА в баскетбола както при жените, така и при мъжете специално за „Бинар“ коментира темата Росен Барчовски, който е бивш играч, треньор и президент на „Армейците“, а понастоящем води мъжкия отбор на „Рилски спортист“ (Самоков).

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

„Липсата на ЦСКА е много сериозна за всеки един спорт, не само само за баскетбола. Съперничеството между ЦСКА и „Левски“ носи страхотен заряд и съм убеден, че едно баскетболно дерби между червени и сини би напълнило „Арена Армеец“, макар и с помощта на футболните фенове. Без ЦСКА интересът пада наполовина. Преди софийските отбори в елита бяха 5-6 с Академик, Славия, Локомотив, „Левски“ и ЦСКА, а днес е само един. Но не бива да се очаква, че в голям град като София общината може да издържа спортните клубове. Да, в малките градове е възможно, но за столицата това не е възможно в днешно време. Все пак с усилията на Александър Чакмаков и Роберт Гергов през последните години се възстанови школата на ЦСКА, но липсва единствено мъжки отбор в първенството“, коментира Барчовски.

Каква е причината да не се намират спонсори, които да подкрепят спорта, а вместо това отделят луди пари за реклама по телевизиите?

„Липсата на възвръщаемост. От спорт в по-голямата част от случаите спонсорите или са на загуба, или са на нулата, с малки изключения като „Лудогорец“ във футбола. Баскетболът, а и спортът като цяло, не предлагат продукт, който да привлича чак толкова силен интерес, реклами и телевизии и по-скоро става въпрос за търсене на хора, които са готови да инвестират и да помагат от любов към каузата, а не с очакване за бъдеща печалба. Така е навсякъде по света, не е лесно, особено в криза като днешната. Особено в България и затова се търсят по-скоро меценати, отколкото спонсори в истинското значение на думата“, продължава още специалистът, който на няколко пъти бе и национален селекционер.

„Липсата на пари за спорт обаче е генерален проблем на цялата държава, просто нацията боледува, а когато хората боледуват, последното нещо, за което мислят, е спорт. И нещата не опират само до това, че държавата не помага, защото сама по себе си тя не може да направи чудеса. Просто цялата система е объркана и преминава през труден период“, допълни още Барчовски.

„Ако се хвърли един поглед в една 60-милионна Италия например, където баскетболът се радва на изключителна популярност, виждаме, че дългогодишният шампион Сиена фалира и в момента е в четвърта дивизия. Тимът на Олимпия (Милано), който се радва на стабилен спонсор като не кой да е, а Джорджо Армани, пък има проблеми със залата, където играе домакинските си мачове. Така че трудности има навсякъде, какво остава за малка държава като България“, заключи специалистът.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

С проблеми от всякакво естество е пълно всекидневието ни, включително и това на българския спорт. Едно обаче е ясно – без „Левски“ и ЦСКА не може, така както в Испания не могат без Реал Мадрид и Барселона.

На принципа на скачените съдове двете противоположности са си крайно необходими. И заради феновете, и заради стимулите за постоянно подобряване, и заради хъса, с който се зареждат вечните съперници всеки ден на тренировка. И всеки, който е готов да помогне с нещичко на двата основни гранда, без да очаква някаква финансова облага, ще направи едно добро дело.

Което в условията на България, където се провеждат извънредни избори на шест месеца, си е като истинско цвете в пустиня.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката.