Берлин – все по-секси
Александър Смилков
Клаус Воверайт, кметът на Берлин, обича да казва, че Берлин е секси. И не лъже.
По презумпция, за да се влюбя в един град, то той трябва да ме впечатли с нещо ново и невиждано, което може само да бъде изпитано, но не и описано с думи или снимки. Очевидно Берлин няма как да се впише в тези критерии, мислех си. Но какво пък – аз обичам историята и политиката, а Берлин е символичен град и за двете. Навярно заради прекалено ниските очаквания, Берлин успя да ме отвее със своя чар.
В интерес на истината дори не знам как да опиша защо Берлин е толкова специално за мен място. Последното ми посещение беше за Нова Година и макар този текст да се ражда, иронично, почти 9 месеца по-късно, то това далеч не е причината за моето неумение да обясня какво прави Берлин толкова различен.
Преди всичко това е историята. Берлин е мястото, където Западът среща Изтока; където демокрацията среща тоталитарзма, а капитализмът се доказва пред комунизма; градът, който става заложник на болните комунистически амбиции. Ходейки из Берлин аз неизменно срещам павираната линия с надпис „Berliner Mauer 1961-1989“. Вдигам поглед и за сетен път се опитвам да си представя колко ли съдби е разрушила стената в точно тази част на града.
Утилитарният подход към всичко от Съветската ера е другото впечатляващо нещо. И макар сградите в Западен Берлин да не се различават от типичния за 60-те и 70-те брутализъм, то панелните блокове определено надминават очакванията. Когато има изградена заобикаляща инфраструктура и панелният блок е саниран и (о, чудо!) всички стени са един и същи цвят, то цялостната картина е доста приятна. Изобщо умението и желанието на германците да поддържат в добро състояние наличното прави изключително силно впечатление. Разбира се, излишно е да споменавам за невероятната архитектура на централен Берлин.
По Нова година пък улиците из целия град се превръщат в бойно поле. Ракети, пиратки, фойерверки, батерии, гърмежи, пушек. Имам чувството, че цял Берлин се намира някъде между Бранденбургската врата и Колоната на победата, където от двете ти страни е пълно с вурстове, пържоли и греяно вино. По улиците има хора на всякаква възраст, включително деца в колички. И всички са засмени – къде от атмосферата, къде от виното. Искаше ми се да направя няколко снимки на светло, когато вече пушекът и прахта са се уталожили. На другата сутрин обаче по основните улици нямаше и следа от екшъна предната вечер.
Берлин е много свеж, млад и харизматичен. Или най-точно казано – той е секси. И евтин. И най-важното – Берлин не спира да се променя вече 25 години. Опитвам се поне в заключението си да вържа заглавието с текста и да обясня защо Берлин е толкова специален за мен, но все така не ми се получава. Спирам да се мъча – очевидно Берлин е нещо, което може само да бъде изпитано, но не и описано с думи или снимки.
