Берлин на оранжеви криле

| от | |

Стоян Гоцев Е, конкуренцията винаги е полезна за потребителите. До преди година Берлин не присъстваше в списъка ми с градове, които ще посетя, но от както „бели, оранжеви и червени се сбиха“ на летище София градът е много достъпен.

Гепих страхотните оранжеви цени и потеглих. Представяте ли си €44 за двупосочен билет? Това ми бяха първите полети с easyJet и наистина са по-добри от розовите. По-чист салон, като цяло по-добро обслужване и доста неща са на по-високо ниво, особено бординга, в който блъскането и търченето, за да си хванеш хубаво място ги няма. Усещането, че пътуваш с low cost го нямаше. Усещаше се единствено в дебитната карта.

Полетите бяха спокойни. Летище Шонефелд обаче е доста зле. Интериорът е малко като старите терминали на нашето черноморие. Терминалът макар и поддържан си личи, че вече е морално остарял. Като цяло летището не ме впечатли, но пък от другата страна на пистата ще виждаше бъдещото летище Бранденбург. Супер летище или недоразумение е то не знам, но изглеждаше красиво.

Градът беше страхотен. Имах честта да се возя на доста бързи асансьори както на телевизионната кула така и на бившия Щат Берлин (сега Park Inn Hotel намиращ се на Alexanderplatz). 37 етажа се качват за десетина секунди и горе след като преодолях чувството „подкосени крака“ вече можех да се насладя на страхотната гледка към кулата и гарда. На кулата асансьорът вървеше с 6 m/s, което също е доста и там наистина заглъхваха ушите само за няколко секунди.

Берлин има страхотна атмосфера. Щляейки се по динамичния Alexanderplatz си похапвах бродвирст (хляб и наденица с кетчуп и горчица) и наистина се чувствах страхотно. Като цяло източната част на града е доста по-интересна. За съжаление, ако човек не се е информирал от къде е минавала берлинската стена няма начин да разбере на място. Всички следи са заличени и границата е 100% размита. Остатъци от стената успях да видя само на Potsdamer Platz. Другото интересно беше райхстага, където се качихме безплатно горе на купола, който е направен доста красиво от стъкло и огледала. Гледката отгоре беше впечатляваща, погледнеш ли навътре оставаш ослепен от блясък.

Телевизионната кула в източен Берлин. Кулата, която за мене си остава символът на Берлин. Строили са я на времето сякаш, за да показват величие и надмощие над запада, което е спорен казус дали е било така, но кулата наистина е прекрасна. Влизайки в нея се усеща онзи соц-привкус на нещата, но пък я поддържат доста добре. Както споменах асансьорът се движи с 6 m/s, което не е никак бавно. Организацията по качване на кулата също е направена доста добре. Хората са си свършили работата давайки номерче и час за качване на асансьорите. Ресторантът, който се намира горе също е доста интересен. Масите са разположени на под, който непрекъснато се движи. Седеейки си и пиейки си биричка правиш една 360-градусова обиколка за около час някъде. Целият Берлин се разглежда от горе, а единственото, което трябва да правиш е просто да седиш и да се наслаждаваш на „движещата се маса“.

Имаше още доста забележителности. Градът като цяло е много накипрен и красив. Имайки предвид и десетките строителни кранове, които се извисяват в небето подозирам, че ще стане и още по-красив. Не знам какво друго да споделя. Мога да заключа, че Берлин си заслужава много повече от някои прехвалени европейски столици. Ето и снимков материал този път в повече, понеже съм с нова снимачка:

 

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.