Беден ли си през очите на политиците?

| от |

Автор: Владимир Каролев (http://karolev.com)

1375748_618353231536494_1814543464_n

През 1990 година, 1.9 милиарда души или над 1/3 от световното население са оцелявали с под $1.25 на ден. Към 2010, броят на тези хора вече е спаднал до 1.2 милиарда или под 1/5 от населението.  Практически, по време на 25-те години след падането на Берлинската стена, хората изкарващи между $2 и $10 на ден са имали най-голяма полза от глобализацията. Иронично, днес политици и дори нобелови лауреати по икономика обикалят телевизии и пишат книги колко хубаво ще е за бедните тази глобализация да се обърне и те да станат отново бедни. За жалост, парите не миришат и дори най-титулованите учени в света могат да бъдат купени, за да обслужват политически интереси.

Какво се случва, когато българин се позиционира в борбата на пролетариата срещу лошата буржоазия и световния елит, съгласявайки се политиците да изземат доход от „богатите“ и да дадат на „бедните“?

Повечето определения за „средна класа“ на международните институции твърдят, че тя почва някъде от $10 на ден. За някои региони, като Азия, например, подът започва от $2 на ден. В единия случай, има-няма 90% от населението на света е бедно, а в другия случай – около 40%. И при двете определения, средният българин е далеч нагоре в класацията,  де факто живеещ в световния елит. Следователно, ако ще се взима от богатите и ще се дава на бедните, то българите определено няма да са получаващи – от тях ще се взима.

За наше щастие, световното население не е политически интегрирано и желанието на много наши сънародници българите да се превърнем в богати донори на бедния световен пролетариат засега е ограничено от обективни фактори. Затова пък родните политици нямат нищо против да разиграят микро-национален сценарий и да задоволят това демократично щение. Българската средна класа, която е с далеч по-ниски доходи от очакваното (следствие на това, че почти всеки смята себе си за беден), бива използвана за удобен нетен донор за изхранването на зависещите от държавния бюджет все по-многобройни и бедни социално слаби, безработни и пенсионери.

Изкарвате 700 лева в България и мислите, че вие сте част от бедния пролетариат, на когото ще се даде иззетата от богатите баница? Имам лоша новина за вас – вие попадате в групата на тези, от които ще се взима. Изкарвате 1000 лева и искате да се вземе от богатите, за да се гради „справедливо общество“? Имам още по-лоша новина за вас – вие сте си направо богат и от вас ще се взима много. Изкарвате 2000 лева, плащате ипотека и не ви остава „много“, което ви кара да се приравните към бедните? Реалността за вас си е направо злокобна – вие ще бъдете изтръскан като брашнен чувал.

В българския частен сектор работят общо около 2 милиона души, които малко или много издържат цялата държава. Това означава, че при население от около 7 милиона, в България 1 работещ човек издържа около 2.5 нетни получатели от бюджета (пенсионери, социално слаби, безработни, маргинализирани етнически малцинства, чиновници, деца, ученици, и т.н.). Когато дойдат избори, хората с право на глас от тези 5 милиона имат интерес да искат работещите да бъдат обложени с все по-високи данъци и прибраното да бъде насочено към тях (социални помощи, пенсии, безплатни благинки и т.н.). Но по-странното е, че много от работещите искат същото, възприемайки себе си като част от бедните и по този начин овластяват политиците демократично да вземат пари именно от техния джоб.

Въпреки че глобализацията и разрастването на капитализма в световен мащаб са необратими и те измъкват и ще измъкват все повече хора от бедност, това далеч не се пренася автоматично за всяка отделна държава. България е с критична демография и ако настроенията за възраждане на социализма (чрез национализации и т.н.) и консервиране в собствен сос (чрез гонене на лошите чужди работодатели, излизане от ЕС, НАТО и т.н.) не бъдат обуздани, то бъдещето хич не е розово. За съжаление, самата демография предпоставя огромен брой поддръжници на тези глупави тези. Надеждата е в работещите българи, които трябва да спрат с глупавото си поставяне в лагера на бедните и така демократично да дават властта на политиците да ги изтупват като брашнен чувал. Защото дори и да се чувстват бедни, политиците взимат решение на базата на цялото общество, а на тази относителна плоскост , почти всички работещи българи винаги ще са от страната на даващите.

П.С. За политиците пък винаги остава най-сладката роля на разпределящите – често към собствения си джоб.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg