Банковият фалит може да излезе евтино

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Банковите фалити са функция на всяко пазарно стопанство, както впрочем и всеки фалит на стопански субект, без значение дали генезисът им е от некадърно управление, или откровени злоупотреби. Възможна е и „отровна“ комбинация от двете. Фалитът на системни банки в повечето случаи обаче е въпрос на поемането на прекомерен риск от страна на управляващите съответната институция. Изрично искам да подчертая, че говоря единствено за международните практики. За системна банкова криза може да се говори, когато са застрашени от фалит поне две банки от системно значение за целия сектор. Разбира се, че има изключително активни спорове за понятието „системна банка“. Според някои анализатори системна банка е тази, която има размер на активите над 5% от брутния национален продукт на съответната държава. Според други за „системното“ значение на дадена банка трябва да се изхожда от размера на привлечените средства спрямо цялата депозитна база в сектора. Възможно е истината да е някъде между двете твърдения. Христоматиен пример за справяне със системна банкова криза е така нареченият шведски модел.

И така – за какво
става въпрос

През 1980 г. в Швеция бе проведена фундаментална банкова дерегулация. На тази база шведските банки нямаха никакво притеснение за начина, по който се осчетоводяваха обезпеченията по вече отпуснати кредити. Казано с други думи, ако даден кредит има за обезпечение недвижимо имущество, нямаше значение текущата му пазарна стойност, а единствено оценката на стойността му по време на отпускане на кредита. Тази мярка на шведското правителство доведе до истински балон на пазара на недвижими имоти, който експлодира в периода 1991-1992 г. Тогава започна чудовищна обезценка на шведската крона, което доведе до покачване на най-краткосрочните лихви до 500%. Шведската икономика навлезе в дълбока рецесия след дълъг период на експанзия, а безработицата нарасна от 3 на 12%. Колко познато звучи за някои от нас, нали така? След серия от масови банкови фалити през септември 1992 г. шведският премиер по това време Карл Билд решава да вземе контрола над ситуацията в свои ръце.

Първото, което предприема, е да гарантира всички депозити в 114-те банки. Швеция създава по това време специална агенция, която е отговорна за рекапитализацията на проблемните банки, и друга – отговорна за продажбата на активите на банките, получили държавна помощ. Шведското правителство разпорежда на всички банки да направят 100% провизиране на лошите си кредити при текуща пазарна оценка на обезпеченията по тях. Тук е важно да се подчертае, че в самото начало на този мегапроцес по рекапитализация шведското правителство разбира колко е важно да се работи с коректни данни за фактическото състояние на системата, без розови очила и без страх. Най-голямата шведска банка по това време – SEB, собственост на фамилията Валенберг (най-богатите шведи тогава), изрично е уведомена, че под никаква форма

няма да бъде третирана като „свещена крава“

въпреки че собствениците Ӝ притежават голяма част от шведската икономика. Принципът срещу всяка вложена крона от правителството да има реципрочно участие на акционерите е спазен без никакво изключение. Швеция изразходва 65 млрд. крони в процеса на рекапитализацията, което представлява 4% от БВП на страната по това време. Като сравнение може да се посочи, че по времето на Буш и финансовата криза в САЩ американското правителство изразходва 700 млрд. долара, което представлява близо 5% от тогавашния БВП на САЩ. В края на банковата криза анализаторите отчитат, че реалната цена на спасителната операция е била под 2% от БВП на Швеция. Когато банковият пазар на страната отбелязва относително стабилизиране, държавата започва масово разпродаване на своето дялово участие в банките. Учудващото за всички е бързото възвръщане на доверието на чуждестранните инвеститори. Курсът на кроната расте стремглаво, а чуждестранните капитали се удвояват за по-малко от година след кризата. Според Урбан Бекстром основата на успеха на целия спасителен план е, че парите на данъкоплатците не отиват под формата на финансова инжекция или заем, а директно се трансформират в акционерен капитал. Старите акционери не получават абсолютно нищо, нещо повече – всички техни активи се изземат, осребряват и „наливат“ в капитала на съответната банка.

От съществено значение за успеха по оздравяването на цялата банкова система е и политическата подкрепа за програмата. Всички политически партии в парламента се обединяват в името на оцеляването. Както по-късно коментира Андреас Борг, бивш финансов министър на Швеция: „Правилата са важни, но още по-важна е политическата подкрепа за фиска. Вие не можете да оцелеете в общество, където политическите конфликти са толкова силни, че подкопават основата за справяне с проблемите на хората.“

Това е разликата между шведския модел и банковите кризи в Италия, Испания и Гърция. При южните европейски държави банковите сътресения доведоха до изключително изостряне на политическата среда. Точно политическите битки впоследствие увеличиха многократно цената на оцеляване, особено в Гърция.
Шведският модел по-късно бе приложен частично и в САЩ в периода 2008-2009 г. Разработването на кризисен мениджмънт не може да става в условията на вече завихряща се криза. Колкото по-спокойна изглежда финансово-икономическата среда, толкова повече средства трябва

да се инвестират в модели за управление на кризи

В конкретния случай изключително важна е поговорката, че който иска мир, трябва да се готви за война. Умният се учи от опита на другите, а неукият изпитва всичко на собствен гръб.

От ставащото в страната може да бъдат извлечени многобройни ползи. Като се започне от ефективността на финансовите регулации и се стигне до разработването на кризисен мениджмънт и съответното му бюджетиране. Между другото еталон в тази посока е канадският модел. Канадците имат система за рисково претеглени премийни вноски, които банките плащат към техния фонд за гарантиране на влоговете. Разбира се, че различните банки имат различен рисков профил. Калкулираният риск, който фондът за гарантиране на влоговете носи, се финансира на ниво държавен бюджет.

В Канада също фалират банки, но това не тревожи министъра на финансите, нито става за сметка на данъкоплатците. Поддържането на постоянна бойна готовност точно когато всичко изглежда под пълен контрол, е ключът към „евтините банкови фалити“, колкото и парадоксално да звучи това.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.