Банковият фалит може да излезе евтино

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Банковите фалити са функция на всяко пазарно стопанство, както впрочем и всеки фалит на стопански субект, без значение дали генезисът им е от некадърно управление, или откровени злоупотреби. Възможна е и „отровна“ комбинация от двете. Фалитът на системни банки в повечето случаи обаче е въпрос на поемането на прекомерен риск от страна на управляващите съответната институция. Изрично искам да подчертая, че говоря единствено за международните практики. За системна банкова криза може да се говори, когато са застрашени от фалит поне две банки от системно значение за целия сектор. Разбира се, че има изключително активни спорове за понятието „системна банка“. Според някои анализатори системна банка е тази, която има размер на активите над 5% от брутния национален продукт на съответната държава. Според други за „системното“ значение на дадена банка трябва да се изхожда от размера на привлечените средства спрямо цялата депозитна база в сектора. Възможно е истината да е някъде между двете твърдения. Христоматиен пример за справяне със системна банкова криза е така нареченият шведски модел.

И така – за какво
става въпрос

През 1980 г. в Швеция бе проведена фундаментална банкова дерегулация. На тази база шведските банки нямаха никакво притеснение за начина, по който се осчетоводяваха обезпеченията по вече отпуснати кредити. Казано с други думи, ако даден кредит има за обезпечение недвижимо имущество, нямаше значение текущата му пазарна стойност, а единствено оценката на стойността му по време на отпускане на кредита. Тази мярка на шведското правителство доведе до истински балон на пазара на недвижими имоти, който експлодира в периода 1991-1992 г. Тогава започна чудовищна обезценка на шведската крона, което доведе до покачване на най-краткосрочните лихви до 500%. Шведската икономика навлезе в дълбока рецесия след дълъг период на експанзия, а безработицата нарасна от 3 на 12%. Колко познато звучи за някои от нас, нали така? След серия от масови банкови фалити през септември 1992 г. шведският премиер по това време Карл Билд решава да вземе контрола над ситуацията в свои ръце.

Първото, което предприема, е да гарантира всички депозити в 114-те банки. Швеция създава по това време специална агенция, която е отговорна за рекапитализацията на проблемните банки, и друга – отговорна за продажбата на активите на банките, получили държавна помощ. Шведското правителство разпорежда на всички банки да направят 100% провизиране на лошите си кредити при текуща пазарна оценка на обезпеченията по тях. Тук е важно да се подчертае, че в самото начало на този мегапроцес по рекапитализация шведското правителство разбира колко е важно да се работи с коректни данни за фактическото състояние на системата, без розови очила и без страх. Най-голямата шведска банка по това време – SEB, собственост на фамилията Валенберг (най-богатите шведи тогава), изрично е уведомена, че под никаква форма

няма да бъде третирана като „свещена крава“

въпреки че собствениците Ӝ притежават голяма част от шведската икономика. Принципът срещу всяка вложена крона от правителството да има реципрочно участие на акционерите е спазен без никакво изключение. Швеция изразходва 65 млрд. крони в процеса на рекапитализацията, което представлява 4% от БВП на страната по това време. Като сравнение може да се посочи, че по времето на Буш и финансовата криза в САЩ американското правителство изразходва 700 млрд. долара, което представлява близо 5% от тогавашния БВП на САЩ. В края на банковата криза анализаторите отчитат, че реалната цена на спасителната операция е била под 2% от БВП на Швеция. Когато банковият пазар на страната отбелязва относително стабилизиране, държавата започва масово разпродаване на своето дялово участие в банките. Учудващото за всички е бързото възвръщане на доверието на чуждестранните инвеститори. Курсът на кроната расте стремглаво, а чуждестранните капитали се удвояват за по-малко от година след кризата. Според Урбан Бекстром основата на успеха на целия спасителен план е, че парите на данъкоплатците не отиват под формата на финансова инжекция или заем, а директно се трансформират в акционерен капитал. Старите акционери не получават абсолютно нищо, нещо повече – всички техни активи се изземат, осребряват и „наливат“ в капитала на съответната банка.

От съществено значение за успеха по оздравяването на цялата банкова система е и политическата подкрепа за програмата. Всички политически партии в парламента се обединяват в името на оцеляването. Както по-късно коментира Андреас Борг, бивш финансов министър на Швеция: „Правилата са важни, но още по-важна е политическата подкрепа за фиска. Вие не можете да оцелеете в общество, където политическите конфликти са толкова силни, че подкопават основата за справяне с проблемите на хората.“

Това е разликата между шведския модел и банковите кризи в Италия, Испания и Гърция. При южните европейски държави банковите сътресения доведоха до изключително изостряне на политическата среда. Точно политическите битки впоследствие увеличиха многократно цената на оцеляване, особено в Гърция.
Шведският модел по-късно бе приложен частично и в САЩ в периода 2008-2009 г. Разработването на кризисен мениджмънт не може да става в условията на вече завихряща се криза. Колкото по-спокойна изглежда финансово-икономическата среда, толкова повече средства трябва

да се инвестират в модели за управление на кризи

В конкретния случай изключително важна е поговорката, че който иска мир, трябва да се готви за война. Умният се учи от опита на другите, а неукият изпитва всичко на собствен гръб.

От ставащото в страната може да бъдат извлечени многобройни ползи. Като се започне от ефективността на финансовите регулации и се стигне до разработването на кризисен мениджмънт и съответното му бюджетиране. Между другото еталон в тази посока е канадският модел. Канадците имат система за рисково претеглени премийни вноски, които банките плащат към техния фонд за гарантиране на влоговете. Разбира се, че различните банки имат различен рисков профил. Калкулираният риск, който фондът за гарантиране на влоговете носи, се финансира на ниво държавен бюджет.

В Канада също фалират банки, но това не тревожи министъра на финансите, нито става за сметка на данъкоплатците. Поддържането на постоянна бойна готовност точно когато всичко изглежда под пълен контрол, е ключът към „евтините банкови фалити“, колкото и парадоксално да звучи това.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас