Банки под чепик

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Tooth-Soled-Oxford-Dress-Shoes-by-Fantich-and-Young-2

За мен няма никакво съмнение, че всеки един от избраните от нас народни представители е „мултикомпетентен“ специалист. Всеки борави свободно по темите енергетика, здравеопазване, образование и всичко, което може да ви мине през главата. Напоследък няма съмнение, че депутатите вкупом се превърнаха и в топ банкови специалисти.

През различните медии се изля толкова „експертиза“ по темата „банково дело“ и „финансова стабилност“, че лично за мен остава необяснимо как е възможно България да не бъде отъждествена с „банков хъб (център) на Балканите“. В повечето случаи дебатите са нещо като импотентен опит за интелектуалстване в ефир на базата заучени чуждици, които се размятат по повод и без повод.

„Трансперантност“, „капиталова адекватност“, „деливъридж“, „капиталова дупка“, „екстензивен растеж“ и т.н. Тези термини се предъвкват от всички в опит да се намери решение на текущата ситуация. За непредубедения зрител вероятно те излъчват и свръхекспертиза. Финансистите се червят от срам, тъй като наистина става въпрос за политическо решение и тяхното мнение здраво е затиснато от огромния политически чепик, да, точно „чепик“, а не обувка. Всичко изглежда толкова пошло, че хората стават все по-объркани в посланията, хвърчащи от телевизора. Ако някой си направи труда да проследи информационния поток в рамките на 24 часа, на финала ще се чуди дали изобщо е жив, гледайки се в огледалото.

Как ли го правят по света? Проблемни банки има абсолютно навсякъде и казуси от такъв тип не са изключение. В правилата за управление на банкови кризи фалцетното говорене е забранено. В цивилизованите държави между това да кажеш „компетентно“ мнение в ефир
или да отговориш най-почтено „не съм подготвен по темата“, винаги се избира второто. Конкретни числа се поднасят единствено от одиторите или звената, извършващи проверката, политиците мълчат. В световната практика при наличие на проблемна банка има три основни модела за решаване на ситуацията. Това са финансово подпомагане, покупка и поемане и изплащане на гарантираните суми по депозитите.

Финансовото подпомагане става чрез придобиване на капитал от проблемната институция, отпускане на кредити, придобиване на дълг или издаване на гаранции. Искам дебело да подчертая, че това може да стане

на базата на чисто
пазарни принципи

с частен капитал, без каквото и да е използване на публични средства. Централната банка единствено администрира процеса.

При метода „Покупка и поемане“ (Purchase and Assumption) се избира здрава банка, дебело подчертавам „здрава банка“, с безспорна репутация, която купува „добрите“ активи на банката с известни финансови проблеми. Този метод се прилага в много държави, но при него е характерно, че банката с известни финансови проблеми има достатъчно добри активи. В този случай институциите, които гарантират влоговете, не участват директно със собствени пари, а само администрират сделката.

По този начин се спестяват значителни средства, ако бъде отнет лицензът на проблемната банка. И съответно институцията за гарантиране на влоговете покрива само разликата. Защо този модел намира широко приложение в различните държави? Първо, защото клиентите на банката с проблеми няма да бъдат директно ощетени в процеса на квестурата. Второ, защото на вложителите не се разкриват нови сметки, а те директно се прехвърлят в трезора, който „поема“ добрите активи, и в този случай клиентите не губят нито главниците си, нито лихвите си по депозитите. Поемащата банка

придобива нови клиенти

което е безспорен бонус за активността й. Разходите за институциите, които гарантират влоговете, са съществено намалени. Не на последно място трябва да се отбележи, че стойността на активите във времето не намалява, тъй като тя се прехвърля в работеща институция и те запазват качеството си.

На държавата това не струва НИЩО! Предимството на метода „Покупка и поемане“ пред „Финансовото подпомагане“ от гледна точка на схемите за гарантиране на влоговете и публичните финанси на държавата са очевадни. При банки под особен надзор стойността на активите се обезценява изключително бързо, тъй като се прекъсват правоотношенията между клиентите и банката. Всеки добър актив търпи незабавна обезценка след отнемането на лиценза. Според методологията на най-голямата надзорна структура в света – американската FDIC (Federal Deposit Insurance Corporation), се счита, че непосредствено след отнемането на лиценза на проблемна банка всеки актив губи незабавно между 30 и 40%. Друга важна характеристика е, че ако банката не бъде ликвидирана в рамките на 9 месеца, се счита, че стойността на активите е нула.

При метода „Покупка и поемане“ има още един изключително позитивен факт за клиентите на банката. При отнемане на лиценза всички кредити стават незабавно изискуеми. В този смисъл всеки един клиент ще бъде подложен на

изключителна преса

търсейки различни варианти за рефинансиране. Избягват се и безкрайно тежките съдебни дела. Всичко става в рамките на така наречената „мостова банка“.

Постигат се два съществени ефекта при прилагането на този метод: първо, гарантирано
бързо изплащане на застрахованите депозити и, второ, икономическа ефективност за стопанските субекти.
Между другото във Франция централната банка и Фондът за гарантиране на влоговете имат право да приложат спрямо проблемната банка така наречения метод „Директна финансова подкрепа“ (open bank assistance). Целта е да се намери този модел, на базата на който ще бъдат реализирани най-малко разходи.
Банковата практика има изключително много модели за решаване на подобни казуси. Всички те са свързани с активирането на средства, но по принцип се счита, че

публичните финанси
трябва да бъдат
последната опция

при намирането на правилното решение. Навярно някои от вас си спомнят за начина, по който бе решена банковата криза в Кипър. Тогава за първи път в Европа бе приложен методът „bail in“. Казано с други думи, сумите на депозантите, които надхвърляха размера на гарантираната сума, бяха трансферирани в акции на банката. Това определено е метод с дълбок икономически смисъл и по всяка вероятност „големите депозити“ няма да загубят и цент в дългосрочен план, когато проблемната банка се стабилизира и бъде продадена на нови собственици.

И така – решения много, политическа воля – малко. Това е! Повече от политиците използват по най-непочтения начин да подгреят своите симпатизанти с оглед предсрочните избори. Това е поредната тъжна констатация на родната реалност. Нали разбирате къде е играта: „Кой да сложи подписа си под задаващия се свръхбюджетен дефицит?“ Колко примамливо е да кажеш в началото на мандата си: „Те правят дефицити, а аз ги оправям.“ А хората? Е, хората ще изтърпят още една опашка, още един хаос, още една вълна на паника. Така де, ние сме свикнали.

 

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145