Банки под чепик

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Tooth-Soled-Oxford-Dress-Shoes-by-Fantich-and-Young-2

За мен няма никакво съмнение, че всеки един от избраните от нас народни представители е „мултикомпетентен“ специалист. Всеки борави свободно по темите енергетика, здравеопазване, образование и всичко, което може да ви мине през главата. Напоследък няма съмнение, че депутатите вкупом се превърнаха и в топ банкови специалисти.

През различните медии се изля толкова „експертиза“ по темата „банково дело“ и „финансова стабилност“, че лично за мен остава необяснимо как е възможно България да не бъде отъждествена с „банков хъб (център) на Балканите“. В повечето случаи дебатите са нещо като импотентен опит за интелектуалстване в ефир на базата заучени чуждици, които се размятат по повод и без повод.

„Трансперантност“, „капиталова адекватност“, „деливъридж“, „капиталова дупка“, „екстензивен растеж“ и т.н. Тези термини се предъвкват от всички в опит да се намери решение на текущата ситуация. За непредубедения зрител вероятно те излъчват и свръхекспертиза. Финансистите се червят от срам, тъй като наистина става въпрос за политическо решение и тяхното мнение здраво е затиснато от огромния политически чепик, да, точно „чепик“, а не обувка. Всичко изглежда толкова пошло, че хората стават все по-объркани в посланията, хвърчащи от телевизора. Ако някой си направи труда да проследи информационния поток в рамките на 24 часа, на финала ще се чуди дали изобщо е жив, гледайки се в огледалото.

Как ли го правят по света? Проблемни банки има абсолютно навсякъде и казуси от такъв тип не са изключение. В правилата за управление на банкови кризи фалцетното говорене е забранено. В цивилизованите държави между това да кажеш „компетентно“ мнение в ефир
или да отговориш най-почтено „не съм подготвен по темата“, винаги се избира второто. Конкретни числа се поднасят единствено от одиторите или звената, извършващи проверката, политиците мълчат. В световната практика при наличие на проблемна банка има три основни модела за решаване на ситуацията. Това са финансово подпомагане, покупка и поемане и изплащане на гарантираните суми по депозитите.

Финансовото подпомагане става чрез придобиване на капитал от проблемната институция, отпускане на кредити, придобиване на дълг или издаване на гаранции. Искам дебело да подчертая, че това може да стане

на базата на чисто
пазарни принципи

с частен капитал, без каквото и да е използване на публични средства. Централната банка единствено администрира процеса.

При метода „Покупка и поемане“ (Purchase and Assumption) се избира здрава банка, дебело подчертавам „здрава банка“, с безспорна репутация, която купува „добрите“ активи на банката с известни финансови проблеми. Този метод се прилага в много държави, но при него е характерно, че банката с известни финансови проблеми има достатъчно добри активи. В този случай институциите, които гарантират влоговете, не участват директно със собствени пари, а само администрират сделката.

По този начин се спестяват значителни средства, ако бъде отнет лицензът на проблемната банка. И съответно институцията за гарантиране на влоговете покрива само разликата. Защо този модел намира широко приложение в различните държави? Първо, защото клиентите на банката с проблеми няма да бъдат директно ощетени в процеса на квестурата. Второ, защото на вложителите не се разкриват нови сметки, а те директно се прехвърлят в трезора, който „поема“ добрите активи, и в този случай клиентите не губят нито главниците си, нито лихвите си по депозитите. Поемащата банка

придобива нови клиенти

което е безспорен бонус за активността й. Разходите за институциите, които гарантират влоговете, са съществено намалени. Не на последно място трябва да се отбележи, че стойността на активите във времето не намалява, тъй като тя се прехвърля в работеща институция и те запазват качеството си.

На държавата това не струва НИЩО! Предимството на метода „Покупка и поемане“ пред „Финансовото подпомагане“ от гледна точка на схемите за гарантиране на влоговете и публичните финанси на държавата са очевадни. При банки под особен надзор стойността на активите се обезценява изключително бързо, тъй като се прекъсват правоотношенията между клиентите и банката. Всеки добър актив търпи незабавна обезценка след отнемането на лиценза. Според методологията на най-голямата надзорна структура в света – американската FDIC (Federal Deposit Insurance Corporation), се счита, че непосредствено след отнемането на лиценза на проблемна банка всеки актив губи незабавно между 30 и 40%. Друга важна характеристика е, че ако банката не бъде ликвидирана в рамките на 9 месеца, се счита, че стойността на активите е нула.

При метода „Покупка и поемане“ има още един изключително позитивен факт за клиентите на банката. При отнемане на лиценза всички кредити стават незабавно изискуеми. В този смисъл всеки един клиент ще бъде подложен на

изключителна преса

търсейки различни варианти за рефинансиране. Избягват се и безкрайно тежките съдебни дела. Всичко става в рамките на така наречената „мостова банка“.

Постигат се два съществени ефекта при прилагането на този метод: първо, гарантирано
бързо изплащане на застрахованите депозити и, второ, икономическа ефективност за стопанските субекти.
Между другото във Франция централната банка и Фондът за гарантиране на влоговете имат право да приложат спрямо проблемната банка така наречения метод „Директна финансова подкрепа“ (open bank assistance). Целта е да се намери този модел, на базата на който ще бъдат реализирани най-малко разходи.
Банковата практика има изключително много модели за решаване на подобни казуси. Всички те са свързани с активирането на средства, но по принцип се счита, че

публичните финанси
трябва да бъдат
последната опция

при намирането на правилното решение. Навярно някои от вас си спомнят за начина, по който бе решена банковата криза в Кипър. Тогава за първи път в Европа бе приложен методът „bail in“. Казано с други думи, сумите на депозантите, които надхвърляха размера на гарантираната сума, бяха трансферирани в акции на банката. Това определено е метод с дълбок икономически смисъл и по всяка вероятност „големите депозити“ няма да загубят и цент в дългосрочен план, когато проблемната банка се стабилизира и бъде продадена на нови собственици.

И така – решения много, политическа воля – малко. Това е! Повече от политиците използват по най-непочтения начин да подгреят своите симпатизанти с оглед предсрочните избори. Това е поредната тъжна констатация на родната реалност. Нали разбирате къде е играта: „Кой да сложи подписа си под задаващия се свръхбюджетен дефицит?“ Колко примамливо е да кажеш в началото на мандата си: „Те правят дефицити, а аз ги оправям.“ А хората? Е, хората ще изтърпят още една опашка, още един хаос, още една вълна на паника. Така де, ние сме свикнали.

 

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.