Българският Федерер, Маша е наша или просто Гришо

| от |

Александър Николов и огромен колектив

Този текст бе публикуван малко след отпадането на Григор Димитров от US Open през миналата година. Днес го припомняме за рождения му ден, а на Вас оставяме да прецените какво се е променило оттогава. Гришо израстна личностно и игрово, спечели първия си турнир и още един… и влезе в ТОП20 и в ТОП15… Посоката е добра. Enjoy!

Отдавна се каня да напиша един такъв пост. Имам много и най-различни неща за казване по темата. Реших да не ги казвам сам обаче. Затова събрах мненията на още 7-8 човека. Странното е, че най-често срещаната реплика към мен беше “Сигурно не очакваш точно това”… Още по-странното е, че в 100% от случаите очаквах точно това. Съгласен съм с една много голяма част от написаното, колкото и мненията да са различни.

masha6

Българският Федерер

Винаги съм казвал колко много се дразня от това етикетиране на младите спортисти. А у нас е толкова модерно : имаме си пернишкият Роналдо, от скоро си имаме и българският Гарет Бейл… Но за нито един от успелите ни спортисти – Стефка Костадинова, Кубрат Пулев, Бербатов, Стоичков, Веско Топалов, Станка Златева и т.н. нямам спомен да са били ‘Българският…’.

Модерно е и в тениса. Не знам дали знаете, но Гришо не е единственият Федерер. Аз познавам френският такъв – Джонатан Ейсерик. Млада надежда, Номер 1 в младежката ранглиста през 2007… Днес Джон е някъде в ТОП 300, по близо до 300 отколкото до ТОП. Мога да дам още 4-5 примера за тенисисти сравнявани с големите трима, за които съм сигурен, че това е дало отражение на играта им. Фернандо Вердаско, наречен вторият Надал, след страхотното му представяне на Australian open през 2009. От номер 7 тогава, в началото на годината Фернандо е номер 34. Французите си нарочиха Ришар Гаске, с факта, че не просто са играли заедно с Надал във фюджърсите, но французинът дори го е победил. E, когато от теб се очаква да победиш пак, а резултатът от срещите помежду ви е 0 на 10, това няма как да се отрази на цялостната игра. Мога да дам още 2 имена : Стан Вавринка и Виктор Тройцки, дори бих добавил Давид Ферер. Да си номер 2 в страната си след Джокович, Федерер и Надал и да ти се повтаря постоянно, че си далеч от класата им, надали е най-стимулиращото нещо.

/E, и Вавринка върви в правилната посока оттогава, бел.авт./

Наскоро видях пост със снимка сравняваща различни удари на Гришо и Надал, с текст на френски “Талантът е по рождение, самочуствието се учи.”

Затова се моля най-сетне да се забрави за baby Federer, Българският Федерер и всички други сравнения, с когото и да било. Гришо си е Гришо. Има талант и потенциал, трябват му само постоянство и спокойствие, за да успее наистина. И ако първото зависи изцяло от него, за второто можем да допринесем всички ние. Една победа над Джокович не прави Гришо най-великият българин, така както една загуба от неизвестен за някого тенисист не го прави лузър (не намерих по-подходяща дума, колкото и да не харесвам тази). Покрай работата си във France télévisions преди години имах честта да видя отблизо една голяма част от ТОП 100 на Ролан Гарос или Монте Карло. Не мисля, че Гришо ще бъде от нивото на Федерер, Надал и Джокович. Те са от друга планета. Но на нивото на Ферер, Мъри, Дел Потро, Бердих има шанса да бъде със сигурност. Само да бъде оставен да го постигне и да вложи максимума от себе си. Медийният интерес към него за връзката с Маша, готовите да му скочат при всяка загуба “фенове” и разхождането на кучето из Ню Йорк засега по-скоро не работят в негова полза. Но времето ще покаже.

Колкото до българските медии често ми се иска да набия поне един жОрналист. Не може да пишеш за тенис, ако познаваш само Надал, Джокович и Федерер. И Гришо щото си е наш. В тениса има редица невероятни, добри, не толкова добри, нахъсани, във форма или извън форма тенисисти. И това прави тази игра толкова интересна. А, и за справка Робредо не е каталунски селянин. Да, знам, че не сме тенис нация. И @tennisfanbg мисли така.

Ние не сме тенис нация

Като запалянковци и медии преди се интересувахме единствено, когато играеха сестри Малееви, а сега когато играят Цветана Пиронкова или Григор Димитров. Тогава стискаме палци, вдигаме джангър до небето, ако бият, или проклинаме (казано литературно), ако паднат. И да, не пропускаме да пълним жълтите хроники с действителни и, основно, измислени факти и най-вече разсъждения. Но това последното е за всички спортисти и не само за тях.

Като занимание с тенис основно си начесваме снобските страсти, своите и на децата ни. Ходим и си показваме екипите, водим децата по същите снобски причини, а не с мисъл децата да спортуват за здраве. Тези родители, които насочват децата си да тренират с цел да постигнат нещо, или са свързани по някакъв начин с тениса, или мислят за него като възможност за проспериране. Обикновено успяват и оцеляват само първите – спортът не е евтин и да оптимизираш разходите, тренирайки детето си самостоятелно, се рентира повече.

И ето го резултатът. Даже Юлия Берберян не направи школа – нямам предвид търговското предприятие. Цвети Пиронкова, според мен, премина върховата точка в кариерата си. А Григор – виж, това е все още предстоящо събитие. Въпросът е кога и по какъв начин ще се случи.

Гришо с кучето на Маша

Гришо с кучето на Маша

Преди всичко е важно какво прави той самият с кариерата си. Защото вече тя зависи от него, а не от баща му. Някак докато зависеше от баща му тя вървеше по-постоянно нагоре. Не е лесно да останеш фокусиран върху целта си, ако изведнъж ставаш свободен в действията си и нямаш достатъчно характер. По мое скромно мнение точно “тук е заровено кучето“. (това е написано преди снимката с кучето на Маша в Ню Йорк). Всичко има това момче: физически данни, брилянтна подготовка в детството, върхови постижения като юноша, постоянен възход в ранг-листата при мъжете. До преди около половин година. И после изведнъж – застой, както в ранг-листата, така и в постиженията му в турнирите. Да, от време на време идва някоя шумна победа, но – от време на време и почти винаги суперлативи за невероятни отделни блестящи разигравания. Факт – играта му е много атрактивна и действително красива. Но няма постоянство, няма прогрес – максимум 3-ти кръг в турнирите от Големия шлем. Да, там вече са първите 8, но нали целта е точно това ?!

Какво задържа развитието му? Специалистите не спират да твърдят, че е необходимо да подсили краката си. Не знам, не съм специалист, вероятно са прави. Не съм склонна да мисля, че чувствата му пречат. Те не пречат на Шарапова, на нея ѝ пречат други неща. Тогава?

Характерът. Той е този, който те кара, след като целия ти съзнателен (а и несъзнателен) живот са те водили в тази посока, да продължиш със същата страст и упоритост, когато зависи само от тебе. Характерът е този, който позволява да реализираш (или не) максимума от целите си. Те се постигат сами, дори да ги осъзнаваш и искаш. Необходими са и ежедневни адекватни и физически, и ментални усилия. За първите се грижи треньорът му, а за вторите, дори и да се грижат и други, техните грижи са съпътстващи. Винаги зависи от теб самия дали ще останеш фокусиран върху кариерата си като твой неподменим от никакви други дразнители приоритет.

Какво очаквам от Григор в близко бъдеще? Оптимистичният сценарий е да успее докъм април следващата година да е влязъл в 16-ицата и до края на сезона през следващата активна година – в 10-ката. Това би бил заслужен и напълно реалистичен сценарий. Има целия потенциал за това. Песимистичният сценарий – да остане на това ниво за същия този период, вероятно и известно време след това, дори е възможно малко да понапредне в ранг-листата, да настъпи леко 20-ицата в някакъв момент и дотам.

Кой е възможният сценарий според мен – за момента, на база последните 3-6 месеца, повече са индикациите за песимистичния вариант.Искрено се надявам и ще се радвам да видя в следващите 2 месеца опровергаващи индикации. За това ще е потребно Григор да се отдаде доста на аскетизъм – най-вече социален. Да хвърли едно око върху кариерата на Надал и Федерер и да види например: кога бизнесът успя да ги „натисне“ достатъчно, че да отделят доста повечко време за реклами; как съхраняват личното си пространство и с какво уважение се отнасят към него и т.н.

А пречи или помага връзката с “Маша е наша”. Да видим какво мисли Таня Иванова @Boomer_8.

Консортът и Кралицата

Той загуби в първи кръг, тя не игра, но разходката си е разходка…

Той загуби в първи кръг, тя не игра, но разходката си е разходка…

Първо беше скрийнтестът в Милано.
Невинна разходка на приятели, той 10 метра след нея, но все пак на светофара са заедно и той и подава с обигран жест от нейните бонбонки…

След това нищо… до неговата първа голяма победа…
На сутринта след нея всички медии бяха засипани със снимки на красивите млади влюбени заловени в идиличен момент, той облечен напълно  невинно с анцуг на основния си спонсор.

И двамата обясниха как личния живот си е личен…
След което тя написа на камерата „Как ни хванахте?“.

И така в шеги и закачки ПР кампанията продължи…
В историята имаше и отрицателна героиня, която го обвини  как имал „черно сърце“, любимата го защити геройски, но някак не стана ясно кой е рицарят в тази история.

Дали ролята на втори главен герой в утвърждаването на един глобален бранд е достатъчна? Вероятно да, за момчето родено в Хасково.

Тя беше в бокса на 2 негови мача, подкрепяше го всеотдайно, но играта му точно тогава някак не вървеше. В интервю той каза точно обратното…

Помага ли ПР-ът на кариерата му? Със сигурност му осигури хиляди нови фенки за една нощ. Със сигурност осигури и хиляди мъже които да му завиждат,защо ли?. :D
Вече всеки негов мач е в програмата на Тенис ченъл, нещо да което други по-успешни състезатели от неговото поколение могат да мечтаят. Но след рекламата, трябва да дойдат и успехите, тук вече дори ПРът не може да помогне много.

Всички така внимателно подбрани моменти и подхвърляни реплики… Любовните истории не са това което бяха, отдавна сме далеч от несбъднатата мечта за Евърт и Конърс или от наивната романтика на Клийстерс и Хюит.
Времената са други, през 21 век, ПР-ите представят новините направени по поръчка на клиентката.

За да спечелиш е важно да играеш… Дори и с белязани карти.

A как играе Григор с Маша и без Маша. Няколко изречения и от Христо Топузов @htopuzov

Григор Димитров – всички го обичат, ние 

Вече навлязъл в дълбоките води на големия тенис Григор Димитров няма време за губене, ако иска да постигне половината от това, което е направил най-великия в този спорт и тенисиста с който постоянно го сравняват – Роджър Федерер. На 22г. швейцарецът спечели първият си турнир от големия шлем и от тогава до сега 17 (седемнайсет). Това го прави и най-великият играч в този спорт. Но за стойностите за Фед знаем, към края на кариерата си той е спечелил всичко, можеше да спечели и още, но се появи Рафа Надал, а той може да разваля купона.

Безкрайно надарения Григор, с красив бекхенд, страхотно движение по корта, винаги с идея за красива игра на корта. Във всеки един от турнирите в които участва има негов удар в топ 10 на най-красивите отигравания –  това е признание. Григор е наблюдаван от специалистите много преди да бъде забелязан у нас. Като юноша печелени Wimbledon и US Open и това събра върху него  нечовешкото внимание на световните медии. Тук не, а и по-добре, българските медии могат да погубят таланта на всекиго!

Григор оправдава очакванията, но за сега повече извън корта, връзката с Шарапова, разходките с Уилямс и снимките на страниците на модните списания. Чарът му и откритостта го правят атрактивен за журналистите, което е само в негова полза. Спомням си един турнир в Queens преди година, едно от момичетата, които подават топката му поиска автограф и двамата си поговориха за няколко минути, малката изглежда се влюби в него, защото това лято на същия турнир, тя вика за него с агитка, която беше събрала от училището. За камерите тя беше по-атрактивна от мача с Лейтън Хюйт,  за статистиката, Григор загуби тази среща!

За очакванията няма да говоря…има потенциал да направи нещо много голямо, може би някой ден ще бъде и номер едно , за кратко! Аз го виждам в топ 10 догодина!

България в лицето на Григор има страхотен посланик, страхотна реклама, страхотен чар! Държавата трябва да се съобрази с потенциала на това момче и доверието, което има целият Тур в него, той може да бъде полезен, той може да гради имидж, за сега го прави успешно, вмъквам тук и Кубрат Пулев и Димитър Бербатов. Именно футболистът на Фулъм, чрез неговата фондация,  даде на Димитров диплома и „малка стипендия“, както той се изрази, за това че има обещаващо бъдеще, като тенисист.

Григор е богатство за страна като България, държава, която няма един тревен корт! Страна в която има един стадион, който отговаря, с хиляди условности, за мачове от Шампионската лига. Страна в която Гришо е станал световна звезда въпреки държавата, а не с нейна помощ! Ние трябва да го пазим!

Да, Григор е богатство за страната. Такова е мнението и на Константин Вълков @коssyo. В статия за предишния брой на Мениджър, посветена на туристическия ни продукт, Косьо говори за рекламата :

Реклама за България?
Колкото до рекламата, там мачът е свирен, служебната загуба също. Едва ли някой може да очаква, че България има възможностите и капацитета да направи туристически кампании като тези на Лас Вегас и Австралия например. Давам тези два примера, защото първият успя, а вторият не успя, въпреки големите бюджети. Има риск и когато работиш с много пари.
Слоганът “What happened in Vegas, stays in Vegas” беше мигновен хит и продължава да работи. Австралия не успя в началото с “Where the bloody hell are you?”, туристическата кампания не проработи и се наложи да бъде сменена. Актуалният слоган “There’s nothing like Australia” очевидно се харесва в Азия, откъдето идват основните милиони туристи.
Тук обаче става дума за милионни кампании, които няма как да преборим. Първоначалният бюджет на кампанията на Австралия започва от 4 милиона долара, не е ясно докъде ще достигне.
Но това не е всичко. Туристическите агенции на страните бълват ежедневно своите туристически оферти по всеки възможен начин. Използването на социалните медии е удачен пример. Facebook страницата на Visit Japan продължава да бъде пример за умело използване на този канал. You Tube каналът на Нова Зеландия не само представя страната чрез прекрасни филмчета, но и дава възможност за бързо организиране на пътуване. Twitter каналът на Лас Вегас е един от най-добрите, които помага за бързо ориентиране във всичко, което се случва там. А Чикаго е абсолютен иноватор в използването на Foursquare.Като добавим към това и използване на актуални световни звезди, които по някакъв начин са свързани със съответните дестинации, туристическата промоция става не чак толкова трудно занимание.Ще кажете – България няма достатъчно добър продукт на Черноморието, който да бъде рекламиран по този начин, поради което се свиваме до нискотарифни пакети и алкохолни вакханалии. Напротив, има добър продукт. Необходима е само малко визионерска държавна помощ. Въпросните Созопол и Thracian Cliffs, където бях наскоро, са две места, които могат да привлекат достатъчно местни и чуждестранни туристи. Уви, необходими са инвестиции, обучение и пълен рестарт в мисленето. А това отнема време.Междувременно, когато на развитите туристически пазари ненадейно се появи звезда, тя мигновено бива използвана за промотиране на страната. Ако Турция имаше своя Григор Димитров, досега да е участвал в дузина клипове. Но България не е осенена от тази елеменарна хрумка. Един телевизионен клип с Григор Димитров, един криейтив от чужда компания (поне този път) и умно медийно покритие гарантират много добри резултати.

Подобни примери колкото искаш. Но ако търсите актуален – проучете проблемът с отлива от туристи по плажовете в Лонг Бийч, близо до Ню Йорк. И отличната стратегия с Били Кристъл и съответната реклама в телевизия, радио и интернет. За вдъхновение: http://www.visitlongbeachnewyork.com. Подобно нещо можеше да се случи и с Григор Димитров, и с българските плажове, и с поредният пропуснат летен сезон.

1170882_10152151255223219_70660707_n

Междувременно Гришо грее от кориците на списанията, без това да носи нищо на страната. А как гледа на Гришо един главен редактор на списание, реших да попитам Мария Георгиева @МGeorgieva_Elle :
На кориците на женско списание, защо не?

За хубавите жени или нищо, или само хубаво! Тези думи ги чух от един приятел преди няколко месеца, докато му разказвах за един експеримент на ELLE, с който доказвахме, че на грозните им е по-лесно в живота. Тезата ни беше подкрепена от психолози и HR-и, а доказателствата – толкова очеизвадни, че никога не сме им обръщали внимание. Като например фактът, че не очакваме от невзрачна женица, която не носи ярко червило, защото няма и защото не си е махнала мустаците, да доказва, че е умна, прилежна и упорита. По дифолт ѝ е, много ясно! Но ако е метър и осемдесет, с червени обувки на токчета и скъп парфюм, дори и без ярко червило ще ѝ се наложи упорито да се бъхта, за да покаже, че диоптричните ѝ очила не са маска на невежеството ѝ.

Така е у нас – красотата повече пречи, отколкото помага и това важи не само за жените. Ако визията им моментално ги поставя в категории като “кифла” или “манекенка”, то при мъжете се започва от “на тоя само мускули и жени са му в главата” до “гаранция, че е гей”. А не дай си Боже да е цъфнал в някое женско списание – “манекенче”. Точка. Не се разсъждава. Щом е симпатичен и го харесват каките от женските списания, значи е позьор и не става за друго. За Гришо говоря.

bsx13xjcaaeqbl0

Но с пълна сила важи и за Бекъм, когото миналото лято сложихме на корица. Леко неуспешен опит, защото “манекенчетата” не са по вкуса на българката, изтъкан от предразсъдъци. А за британския ELLE това беше най-продаваната корица за последните години. Защото в някои общества красотата не е порок и не се робува на правилото “щом си хубав, значи си адски тъп и некадърен”.

Та за Гришо или нищо, или само хубаво! С предварителната уговорка, че тенис не гледам, но следващия път, когато го направя и когато Григор Димитров е на корта, няма да търся “манекенчето”, което да ме убеждава в добрия си сервис.

А трябва ли Григор да убеждава? Или харизмата му е достатъчно силна. Какво мисли Сибина Григорова (@SibinaK)

Ще разбие ли порочния български модел?

Мнението ми за Григор е като на човек, който гледа тенис и играе непрофесионално, т.е. без да имам някаква специална експертиза.

Намирам го за талантлив и харизматичен, с много небългарско излъчване (в добрия смисъл на това). Когато го забелязаха световните коментатори, беше в период силно да копира Федерер, но постепенно започна да си формира собствен стил, предполагам за това допринасят и шведите, при които тренира. Харесва ми, че говори с лекота с журналисти, има чувство за хумор и въобще добро поведение пред камера. Със сигурност има още много какво да учи, все още е непостоянен, предполагам, че трудно се справя със славата. В този ред на мисли намирам връзката му с Шарaпова за грешка – надявам се да не съм права. Шарапова е изграден играч, известна с дисциплината си, абсолютно утвърдена в тениса. На този фон Григор е изгряващ играч с потенциал, който обаче е в период от кариерата си, когато не трябва да се разсейва, нито да се главозамайва и трябва много здраво да работи. Мачът в Куинс, когато за първи път Шаропова се яви в публиката, беше страшна драма. Григор за малко не загуби. Пак на същия мач операторите се забавляваха да показват девойките, които събират топките – всички фенки на Димитров. Трябва да отдадем заслуженото и на екипа около него – за разлика от другите по-нови български тенисисти, Григор и семейството му не следват обречената на провал схема баща му да му е треньор, а той да се готви за турнири на кортове на Хасково например. Мисля, че това са големите грешки и на Сесил Каратанчева и на Цветана Пиронкова.

А като казахме Хасково как да не се обърнем към @JeniKoleva. A тя извади едни спомени от тефтера, че…

“Искате ли да ми дойдете на гости и да ви сготвя нещо. Много хубаво готвя, пък моето момче пак го няма”. Няколко пъти в гимназията чувахме тази реплики от госпожата по физическо. Синът ѝ играеше тенис упорито и от малък (тогава 12-13-годишен) обикаляше с баща си турнири по света. И въпреки че ѝ липсваше, не се оплакваше, а с усмивка обясняваше, че в крайна сметка става въпрос за неговото бъдеще. Пък когато се върнеше в Хасково, малкият Гришо често висеше във физкултурния салон при майка си, а ние мааалко му се подигравахме, че се прави на важен. Кой да предполага, че един ден ще се радваме на победите му и, че ще се ядосваме за загубите.

Тази снимка се появи с надпис “The future of tennis #Dimitrov #Janowicz“. Е, бъдещето отпадна едновременно…

Тази снимка се появи с надпис “The future of tennis #Dimitrov #Janowicz“. Е, бъдещето отпадна едновременно…

А Гришо се старае да ни радва и ядосва по равно. На Аделина Марини успя почти да развали ваканцията :)

Поредното разочарование. Защо?

Григор Димитров отново отпадна рано на турнир от Големия шлем. Точно там, където дори и на най-убедения емигрант, чийто гръб винаги стои обърнат към родината, чувството за патриотизъм сработва. Чувство, което те кара да си мислиш, че след като веднъж си победил Ноле, всичко е възможно. Уви, за Григор не е. Защо? Ето този въпрос ме мъчи постоянно. И ме мъчи като човек, който е играл тенис, при това с апетит за състезания. Аз съм хъсна натура. Не правя нищо, ако нямам хъс. Ако нямам, си намирам. Проблемът с Гришо, според мен е точно този. Той е част от големия български комплекс – да се задоволяваме с малко. Ето на, нали веднъж победихме Ноле. Играли сме с Рафа. Изобщо, ходим по големи турнири. Гадже ни е Маша Шарапова. Е, тя дълго време не искаше да казва, но най-накрая каза. По принцип не обичам тази гледна точка. Много ми е провинциална. Но за съжаление не мога да избягам от това мислене, когато гледам Гришо. Единия сет играе на световно ниво. Неузнаваем. Но напрежението в червата е голямо. Кога ще се наредят лошо планетите и сервисът няма да влиза? А врачката на Берлускони май каза нещо по въпроса?! Или пък не нещо джетлага? А може и температурите да не му понасят. Междувременно, Роджър, Рафа, Ноле, дори доскоро неизвестният австралиец от сръбски произход Раонич продължават напред. Не изглежда да им влияе каквото и да било. Защо? Защото имат хъс. Защото имат цел. Защото знаят как да я постигнат. Защото стъпването на кортовете на Ролан Гарос, Уимбълдън или Ню Йорк не им носи гъдел в слабините. Преди време научих, че бившата вече зам. министърка на финансите Боряна Пенчева изпаднала в амок на първия си Екофин. Споделила в захлас, че е седяла не другаде, а между Шойбле и Лагард (тогава тя още беше финансов министър на Франция, а сега е МВФ шеф). Как да очакваме от такъв човек да защити националните ни интереси на ниво ЕС и изобщо да формулира национални интереси, след като тя е прекалено заета да въздиша по това, че изобщо седи до “величия” като Лагард и Шойбле?! Не бих се учудила, ако гледа с вдъхновение вратовръзката на Шойбле или чантата на Лагард. Подозирам, че същите сили водят и Гришо. Той има целия необходим телесен и спортен потенциал да бъде играч от топ 10. Единственото, което му липсва е психика на победител. На него му стига да се тагне някъде. Това ми е мнението. Знам, че е разочароващо. Знам, че е обидно, но който се обижда, значи съм на прав път. Жалко. Надявам се след няколко стотин години да можем да се радваме на способностите ни, а не на възможностите ни. Гришо и този път отпадна преди да достигне втори кръг. Вече не ми е интересно да го гледам и избягвам. Но пък викам за Ноле. Само не когато играе с Рафа. Играчи, които носят не само победи, но и достойнство в тениса. Аристократизъм дори. Играчи, които могат да станат кумири. На които си носиш снимка в портфейла или пък си слагаш ковър фото. Може даже профилна да си сложиш. Защото носи нещо. Гришо носи само разочарования. Защо? Докога? Докато не спрат да му казват “евала” за това, че е стигнал до втори кръг, защото никой българин досега не е успявал. Ми не, това не е успех. Успехът винаги трябва да е първото място. Всичко под него е провал. Това е печелившата нагласа. Това е хъс. Това е мислене на победител.

Да, и това е така. Една победа не го прави велик, трябват много повече, една след друга ако може. И удар на деня, седмицата, турнира, годината не е да влезеш в ТОП 10.

А можем ли да научим нещо от мачовете на Гришо. За финал мнението на Радослав Неделчев @radoned ,защото част от това, което казва е най-близо до това, което исках да кажа. За да е ясно ще го удебеля.

Вместо заглавие едни мои думи от онзи ден.

А кретена от Блиц написал заглавието: “Срам! Слабак прати Гришо да разхожда кучето на Маша” дали е ударил една топка поне през живота си? Айде да се пробва да бие слабака, а?

Не съм спортен фен в пълния смисъл на тези думи. Не следя внимателно резултатите, двубоите, кариерите или пропаданията на спортистите. Не разбирам от тенис, футбол или волейбол. Не се и паля много, даже почти никак. Гледам на спорта и спортистите като на забавление, което мога да си позволя. И от тази ми страна имам мнение, което Сашо ме накара да споделя. Поводът бе Гришо.

„Ще събера гледните точки на няколко човека“, каза той, „искам и ти да напишеш своята“. Да се знае – не мога да коментирам мачове, както всички останали правят по-добре от коментаторите; не виждам грешките, които всички виждат по-добре и от треньорите; не познавам и успеха, както повечето, позволяващи си да омаловажават този на спортистите само след един по-лош мач или турнир.

Това, което виждам off и on-line:

Спортистите и как ги псуват хора, които не са мръднали гъза си, за да свалят 1-2-5 кила. Политиците също си го отнасят, но „и ние ще крадем, ако сме на тяхното“. За жени няма да отварям и дума, че трите теми съберем ли ги, явно пак сме на маса само с българи.

Какво мисля аз ли?

Аз уважавам повече онези от вас, които се грижат за себе си – за тялото си, за здравия си дух, за това да научат и децата си да обичат спорта.
Аз го харесах едва на 30. Още не мога да кажа, че съм влюбен, но поне тръпката я има. Поддържам я и пламъкът бавно гори все по-добре.

Радвам се на всеки спортист, който успява. За тях това е и кариера. Знам, че аз се боря за моята страшно много, знам си проблемите и причините. Знам, че с моята няма да дойде и славата. Това е хубаво. Защото славата е една от най-трудните части за всеки спортист. А личният живот, който те нямат? Трябва да са дяволски добри спортисти, за да тренират, печелят, и успяват с всичко останало.Затова само едно – Браво!

Благодаря, че ме радват, дори и да губят. И колкото и да се бъзикаме, аз се радвам на всичко, което Гришо постига. Той си знае до кога и къде може да стигне. Той си знае дали Маша му пречи или помага. Той си знае парите, и как най-добре да ги харчи. Той си играе живота, както всеки от нас. С разликата, че го прави по честния начин – пред всички, всеки ден, на открито. Мачът е негов. Урокът – за нас.

Е, 99.9% от нещата са валидни и днес, нали? Само някои цифри подлежат на промяна. А Гришо ще продължава да напредва, да побеждава и да губи. Да бие първият в света и да губи от сто петдесет и първия. Защото това е спорта. Ние му желаем успех. И честит рожден ден. Здраве и любов, всичко останало може да постигне и сам!

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

CHR Хороскоп: Време е за флиртове и нови запознанства

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 26.06. до 02.07.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Лъв, което дава предпоставка за отделяне на внимание на любимо хоби или спорт, забавления с приятели, флиртове и нови запознанства, игри или занимания с деца.

В понеделник и вторник огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец ще са най-открояващи се и жънещи успехи, както в личната, така и в професионалната сфера. Голяма част от тях ще успеят да изпъкнат с оригиналността си и да впечатлят обект на своята страст.

От сряда до петък на обяд Луната ще преминава през знака Дева и това й разположение ще ни накара да обърнем сериозно внимание на практичната страна на нещата. Не е изключено на някои от нас да им се наложи да подават или попълват документи, да държат изпити или да се доказват пред авторитети.

Периодът е добър за обръщане внимание на здравето и тонуса, за започване на нов здравословен режим на хранене, преподреждане на гардероба и подобряване на визията.

Най-добре ще разгръщат потенциала си през тези два дни земните знаци Дева, Козирог и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да постигнат голям напредък във важна за тях сфера и да пожънат значителен успех пред хора, на които държат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще транзитира през знака Везни, което й разположение ще направи този период идеален за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Също така не е изключено хората, които развиват частен бизнес, да стигнат до важни прозрения във връзка с работата и доразвиването на дейността, в която са ангажирани.

Не е изключено въздушните знаци Везни, Близнаци и Водолей, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да подобрят отношенията с половинката си през периода, започвайки ново съвместно начинание.

През цялата седмица Марс, планетата, която отговаря за енергията, която влагаме и за старта на нещата ще съвпада с Меркурий, небесното тяло, което символизира мисълта и комуникациите в знака Рак. Двете планети ще се движат в опозиция с Плутон (трансформации, подсъзнание, манипулации), който се намира в Козирог.

Заради контакта на трите енергии се очаква голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Рак, Козирог, Везни и Овен, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да се откажат от нещо, което от известно време ги затормозява, в името на това да започнат нови начинания, нова връзка или нова работа.

При тези от тях, които не предприемат никаква промяна, има риск промяната да дойде от вън и да ги извади от нормалното за тях ежедневие, карайки ги да привикват към нови обстоятелства. Не е изключено да се чувстват потиснати или обезверени на моменти, да започнат да подозират, че хората около тях не им мислят доброто и да са доста черногледи по отношение на бъдещето си.

Препоръчва им се да си оставят време за творчески дейности, разчистване на дома, козметични или разкрасителни процедури и да избягват откритите конфронтации.