България уверено по гръцкия път

| от Владимир Дончев |

След практически успешния протест на полицаите, светкавично принудил Борисов да отстъпи пред основните им искания се налагат няколко горчиви изводи.

Правителството на Борисов не знае кога и как да направи реформите в сектора за сигурност

Такъв тип реформи, които засягат социално-икономически привилегии на хора, от които зависи сигурността на държавата, а и на управляващите, се прави постепенно, на етапи, в продължение на няколко години. Така от една страна се избягва напрежението и се дава възможност на засегнатите да направят информиран избор кога да се пенсионират. От друга страна се прави ясна сметка за ефекта от тези реформи върху сектора и дава възможност реформите да се задълбочават, а ако са неуспешни да се променят.

ГЕРБ имаше многократно възможност да ограничи привилегиите на полицаите, които неимоверно много натежават на социалната система и НОИ. Публична тайна е, че тези привилегии, заедно с тези на служителите на затворите, съдиите и прокурорите формират огромна част от дефицита на НОИ, който вече клони към катастрофа на пенсионната система.

Притиснат между различни видове избори – редовни и извънредни, местни и парламентарни, зает с това да укрепва властта на партията си Борисов просто пропусна подходящия момент за промяна, а той има своите политически, социални и финансови измерения. Сега, когато ГЕРБ безапелационно победи на местните избори, хората които взимат решенията в правителството доста лекомислено решиха, че могат да си позволят да посегнат на полицейските привилегии просто така, изведнъж и без никаква подготовка.

Полицаите са склонните на доста търпение, особено към своеволията на собствените си началници, които всъщност възпроизвеждат своеволията на политиците, от които са зависими. Когато обаче ги удариха директно в джоба те бързо се самоорганизираха, пренебрегвайки всякакви правила, наредби и закони и блокираха столицата и много градове и артерии. Това правителството го проспа и бе притиснато незабавно, защото в ГЕРБ анализите са аутсорснати на услужливи политолози и социолози, които говорят и пишат, каквото се харесва на Борисов.

Протестите на полицаите и последвалата практическа капитулация на правителството ясно показват, че страната е дестабилизирана и че въпреки победата на местните избори правителството на ГЕРБ е слабо

Самата система за сигурност е затънала от години в корупция и шуробаджанащина, което неимоверно е намалило ефективността й. МВР и ДАНС проспаха атентата в Бургас, престъпния фалит и източване на КТБ, което тече и в момента, десетките случаи на източване на милиони от еврофондовете. От години тези структури – МВР, ДАНС и НСО са голяма и ненужна тежест за бюджета и социалната система на страната с почти нулеви възможности за защита на сигурността й. В комбинация с отчайваща корупция, особено по върховете на съда и прокуратурата се оказва, че националният ресурс масово изтича в огромна каца без дъно, наречена система за сигурност. Тази система има кастов характер, съществува само и единствено за себе си и възпроизвежда несигурност, корупция и социално напрежение.

Правителството, което по конституция трябва да е демократично излъчено след избори става пленник на привилегиите на собствените си инструменти – службите. При всеки последващ бюджет сумите за издръжка на службите се увеличават с нови милиони, а с това се увеличават само кокошкарските дела по веригата на фалшивата отчетност. Политическото и професионално ръководство на МВР не може да се справи с натиска на собствената си висша полицейска бюрокрация, която от години не допуска да се правят ясни бюджети на системата и да ограничи от вътре течовете на средства. Това е така, защото има полицейски шефове, които здраво печелят от преразпределението и изразходването на парите в системата.

Министър Бъчварова не направи изключение от предишните министри и не успя да съкрати ненужните чиновници, за което беше предупредена от финансовия министър Горанов още преди година.Напрежението в системата и несигурността на състава толкова се нагнетиха, че този социален взрив беше неизбежен. Лошото е, че това напрежение има две лица и това още повече усилва дестабилизацията на страната.

Обществото като цяло е настроено срещу протестите на полицаите, които особено в София предизвикаха умишлено големи задръствания и затруднения на столичани. Столичани добре помнят, че бяха безцеремонно бити, арестувани и малтретирани от полицията по поръчение на политиците на същите тези жълти павета. Просто този „Орлов мост” не е онзи „Орлов мост”!

Обществото не е склонно вече да приеме, че преторианците на властта ще бъдат награждавани и за в бъдеще с привилегии, които удрят по джоба на обикновения българин. С необмислените си ходове правителството пак настрои българите едни срещу други, а това неминуемо ще рефлектира върху доверието към него. Сега нито повечето от полицаите, нито повечето от гражданите ще имат доверие на това правителство!

Политиката отново надделя над закона и разума

Протестите на полицаите светкавично бяха подкрепени публично от БСП, а и от ДПС. Критиките на опозиционните политици срещу реформата ясно целят горните сили да се възползват политически от протестите. Първите – БСП, за да потърсят реабилитация след загубените избори, вторите – ДПС, за да си подготвят почвата за ново властово изнудване на Борисов. Не изключвам самите протести да са инспирирани и подкрепени и от лица вътре в системата, които не са забравили политическите си пристрастия в ляво или ангажиментите си към бившата ДС. Просто полицаите демонстранти изключително уверено и безцеремонно нарушиха обществения ред, без да се притесняват от последствията.

Редовите полицаи протестираха по улиците в защита на привилегии, които биха им донесли 10 – 12 000 лева. Толкова е стойностното изражение на допълнителните заплати при пенсиониране за един редови полицай. За началниците, много от които са политически назначения, а от тях много нямат нищо общо с полицейската работа отпадащите обезщетения имат стойностен размер от 50-60 000 лева. Следователно част от тези 25 000 милиона годишно за системата на МВР отиват и за партийни послушковци, които никога не са се грижили за сигурността на страната, а за сигурността на службичките си.

Иронията в поредният бюджетен спектакъл е, че всичко това се разиграва и заради собствената неспособност на системата за сигурност и правораздавателната система да се справят с огромните течове, разхищения и откровени кражби на обществени средства. Обсъжданите от Бъчварова, Горанов и полицейските синдикати милиони са мъничка част от разграбените и разграбващите се в момента средства и активи на фалираната със съвместните усилия на БНБ, прокуратура и правителство КТБ. Сметката от държавния заем от 3 000 000 000 лв., с който се покриха гарантираните влогове в КТБ ще се плаща от децата и внуците ни. Поне още толкова се разграбват като активи и в момента от икономическите групи около Пеевски, Василев, Сталийски и редица по-малки цесионери и цеденти.

На този фон безсилието на МВР, ДАНС и прокуратурата да спрат тази финансова вакханалия изглежда жалко. Още по-жалко е, там са парите за привилегиите им, които рано или късно ще бъдат орязани поради рухването на цялата социална-осигурителна система, претоварена до невъзможност от системните кражби, разхищения и чиновнически привилегии.

Системата е претоварена и от огромните средства, които изтичат законно по посока на политическите партии под формата на субсидии – 200 000 000 лв. за четиригодишен мандат или 50 000 000 лв. годишно. Най-големите на глава от населението за цяла Европа. Тези пари само възпроизвеждат партийна корупция, основно по време на избори, но и между изборите. Те изтичат от обществения бюджет като заплати и привилегии на партийната бюрокрация, като медийни пакети и социология за абсурдни предизборни кампании, комисионите от които пак попадат в партийните върхушки.

Партийните субсидии отиват разбира се и за редица нерегламентирани плащания, отчетени като разходи за застъпници и представители на изборите, а по същество прикриващи купени гласове. И не на последно място парите от субсидиите отиваха и отиват за плащане на сметките на Волен Сидеров и шумната му компания и за новия мерцедес на Светльо Витков. Думата ми е, че за това което се случва днес и ще се случи утре в катастрофална форма има причини и те се коренят в цялата абсурдна политическа система, която в продължение на четвърт век се усъвършенства прецизно да преразпределя обществения ресурс само и единствено в интерес на политическата класа и обслужващите я „съдебна система” и „система за сигурност”.

Гръцкият сценарий е гарантиран

След всичко, което се случи в последните дни приликите с гръцкия сценарий са повече от очевидни. Просто европейските милиарди, които гръцките правителствата успешно пръснаха в инфраструктура, бюрократични и социални привилегии бяха доста повече. Затова и процесите на затъване на южната ни съседка отнеха много повече години. В България парите за харчене са доста по малко, а апетитите на новозабогатялата политико-икономико-медийна класа са по-големи. Крайният срок на развръзката на вече започналата тежка политическа, финансова и социална криза наближава с бързи темпове. Доказват го нестабилните правителства, въпреки илюзиите на партийните върхушки за изборна победа. Доказват го честите локални кризи, с които правителствата не се справят успешно.  Доказва го бързото затъване на страната в бюджетен дефицит и външни задължения.

Проблемът е, че в момента Европейския съюз е разединен от собствените си водачи и надали въобще има идея как би помогнал на затъваща България. Главният от тези водачи дори прогнозира вчера опасността от война на Балканите. В условията на нарастваща опасност от неконтролируем бежански поток на „зелената” ни граница с Турция, в условията на започналата криза лидерите на управляващите и опозицията са длъжни да вникнат, че единствения изход е бърза и решителна реформа първо на самата политическа система, която е първопричината на кризите в системата за сигурност. Политическата класа трябва незабавно сама да се откаже от нелигитимно завзетата си власт / чрез политически машинации, популизъм и корупция / в полза на обществото чрез бърза реформа на избирателната система. Това им го заявиха 1 800 000  некупени избиратели, които въпреки създадените от партиите пречки подкрепиха референдума за електронното гласуване. В противен случай няма да има възможност да избегнем гръцкия сценарий в по-тежкия му български вариант.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.