България уверено по гръцкия път

| от Владимир Дончев |

След практически успешния протест на полицаите, светкавично принудил Борисов да отстъпи пред основните им искания се налагат няколко горчиви изводи.

Правителството на Борисов не знае кога и как да направи реформите в сектора за сигурност

Такъв тип реформи, които засягат социално-икономически привилегии на хора, от които зависи сигурността на държавата, а и на управляващите, се прави постепенно, на етапи, в продължение на няколко години. Така от една страна се избягва напрежението и се дава възможност на засегнатите да направят информиран избор кога да се пенсионират. От друга страна се прави ясна сметка за ефекта от тези реформи върху сектора и дава възможност реформите да се задълбочават, а ако са неуспешни да се променят.

ГЕРБ имаше многократно възможност да ограничи привилегиите на полицаите, които неимоверно много натежават на социалната система и НОИ. Публична тайна е, че тези привилегии, заедно с тези на служителите на затворите, съдиите и прокурорите формират огромна част от дефицита на НОИ, който вече клони към катастрофа на пенсионната система.

Притиснат между различни видове избори – редовни и извънредни, местни и парламентарни, зает с това да укрепва властта на партията си Борисов просто пропусна подходящия момент за промяна, а той има своите политически, социални и финансови измерения. Сега, когато ГЕРБ безапелационно победи на местните избори, хората които взимат решенията в правителството доста лекомислено решиха, че могат да си позволят да посегнат на полицейските привилегии просто така, изведнъж и без никаква подготовка.

Полицаите са склонните на доста търпение, особено към своеволията на собствените си началници, които всъщност възпроизвеждат своеволията на политиците, от които са зависими. Когато обаче ги удариха директно в джоба те бързо се самоорганизираха, пренебрегвайки всякакви правила, наредби и закони и блокираха столицата и много градове и артерии. Това правителството го проспа и бе притиснато незабавно, защото в ГЕРБ анализите са аутсорснати на услужливи политолози и социолози, които говорят и пишат, каквото се харесва на Борисов.

Протестите на полицаите и последвалата практическа капитулация на правителството ясно показват, че страната е дестабилизирана и че въпреки победата на местните избори правителството на ГЕРБ е слабо

Самата система за сигурност е затънала от години в корупция и шуробаджанащина, което неимоверно е намалило ефективността й. МВР и ДАНС проспаха атентата в Бургас, престъпния фалит и източване на КТБ, което тече и в момента, десетките случаи на източване на милиони от еврофондовете. От години тези структури – МВР, ДАНС и НСО са голяма и ненужна тежест за бюджета и социалната система на страната с почти нулеви възможности за защита на сигурността й. В комбинация с отчайваща корупция, особено по върховете на съда и прокуратурата се оказва, че националният ресурс масово изтича в огромна каца без дъно, наречена система за сигурност. Тази система има кастов характер, съществува само и единствено за себе си и възпроизвежда несигурност, корупция и социално напрежение.

Правителството, което по конституция трябва да е демократично излъчено след избори става пленник на привилегиите на собствените си инструменти – службите. При всеки последващ бюджет сумите за издръжка на службите се увеличават с нови милиони, а с това се увеличават само кокошкарските дела по веригата на фалшивата отчетност. Политическото и професионално ръководство на МВР не може да се справи с натиска на собствената си висша полицейска бюрокрация, която от години не допуска да се правят ясни бюджети на системата и да ограничи от вътре течовете на средства. Това е така, защото има полицейски шефове, които здраво печелят от преразпределението и изразходването на парите в системата.

Министър Бъчварова не направи изключение от предишните министри и не успя да съкрати ненужните чиновници, за което беше предупредена от финансовия министър Горанов още преди година.Напрежението в системата и несигурността на състава толкова се нагнетиха, че този социален взрив беше неизбежен. Лошото е, че това напрежение има две лица и това още повече усилва дестабилизацията на страната.

Обществото като цяло е настроено срещу протестите на полицаите, които особено в София предизвикаха умишлено големи задръствания и затруднения на столичани. Столичани добре помнят, че бяха безцеремонно бити, арестувани и малтретирани от полицията по поръчение на политиците на същите тези жълти павета. Просто този „Орлов мост” не е онзи „Орлов мост”!

Обществото не е склонно вече да приеме, че преторианците на властта ще бъдат награждавани и за в бъдеще с привилегии, които удрят по джоба на обикновения българин. С необмислените си ходове правителството пак настрои българите едни срещу други, а това неминуемо ще рефлектира върху доверието към него. Сега нито повечето от полицаите, нито повечето от гражданите ще имат доверие на това правителство!

Политиката отново надделя над закона и разума

Протестите на полицаите светкавично бяха подкрепени публично от БСП, а и от ДПС. Критиките на опозиционните политици срещу реформата ясно целят горните сили да се възползват политически от протестите. Първите – БСП, за да потърсят реабилитация след загубените избори, вторите – ДПС, за да си подготвят почвата за ново властово изнудване на Борисов. Не изключвам самите протести да са инспирирани и подкрепени и от лица вътре в системата, които не са забравили политическите си пристрастия в ляво или ангажиментите си към бившата ДС. Просто полицаите демонстранти изключително уверено и безцеремонно нарушиха обществения ред, без да се притесняват от последствията.

Редовите полицаи протестираха по улиците в защита на привилегии, които биха им донесли 10 – 12 000 лева. Толкова е стойностното изражение на допълнителните заплати при пенсиониране за един редови полицай. За началниците, много от които са политически назначения, а от тях много нямат нищо общо с полицейската работа отпадащите обезщетения имат стойностен размер от 50-60 000 лева. Следователно част от тези 25 000 милиона годишно за системата на МВР отиват и за партийни послушковци, които никога не са се грижили за сигурността на страната, а за сигурността на службичките си.

Иронията в поредният бюджетен спектакъл е, че всичко това се разиграва и заради собствената неспособност на системата за сигурност и правораздавателната система да се справят с огромните течове, разхищения и откровени кражби на обществени средства. Обсъжданите от Бъчварова, Горанов и полицейските синдикати милиони са мъничка част от разграбените и разграбващите се в момента средства и активи на фалираната със съвместните усилия на БНБ, прокуратура и правителство КТБ. Сметката от държавния заем от 3 000 000 000 лв., с който се покриха гарантираните влогове в КТБ ще се плаща от децата и внуците ни. Поне още толкова се разграбват като активи и в момента от икономическите групи около Пеевски, Василев, Сталийски и редица по-малки цесионери и цеденти.

На този фон безсилието на МВР, ДАНС и прокуратурата да спрат тази финансова вакханалия изглежда жалко. Още по-жалко е, там са парите за привилегиите им, които рано или късно ще бъдат орязани поради рухването на цялата социална-осигурителна система, претоварена до невъзможност от системните кражби, разхищения и чиновнически привилегии.

Системата е претоварена и от огромните средства, които изтичат законно по посока на политическите партии под формата на субсидии – 200 000 000 лв. за четиригодишен мандат или 50 000 000 лв. годишно. Най-големите на глава от населението за цяла Европа. Тези пари само възпроизвеждат партийна корупция, основно по време на избори, но и между изборите. Те изтичат от обществения бюджет като заплати и привилегии на партийната бюрокрация, като медийни пакети и социология за абсурдни предизборни кампании, комисионите от които пак попадат в партийните върхушки.

Партийните субсидии отиват разбира се и за редица нерегламентирани плащания, отчетени като разходи за застъпници и представители на изборите, а по същество прикриващи купени гласове. И не на последно място парите от субсидиите отиваха и отиват за плащане на сметките на Волен Сидеров и шумната му компания и за новия мерцедес на Светльо Витков. Думата ми е, че за това което се случва днес и ще се случи утре в катастрофална форма има причини и те се коренят в цялата абсурдна политическа система, която в продължение на четвърт век се усъвършенства прецизно да преразпределя обществения ресурс само и единствено в интерес на политическата класа и обслужващите я „съдебна система” и „система за сигурност”.

Гръцкият сценарий е гарантиран

След всичко, което се случи в последните дни приликите с гръцкия сценарий са повече от очевидни. Просто европейските милиарди, които гръцките правителствата успешно пръснаха в инфраструктура, бюрократични и социални привилегии бяха доста повече. Затова и процесите на затъване на южната ни съседка отнеха много повече години. В България парите за харчене са доста по малко, а апетитите на новозабогатялата политико-икономико-медийна класа са по-големи. Крайният срок на развръзката на вече започналата тежка политическа, финансова и социална криза наближава с бързи темпове. Доказват го нестабилните правителства, въпреки илюзиите на партийните върхушки за изборна победа. Доказват го честите локални кризи, с които правителствата не се справят успешно.  Доказва го бързото затъване на страната в бюджетен дефицит и външни задължения.

Проблемът е, че в момента Европейския съюз е разединен от собствените си водачи и надали въобще има идея как би помогнал на затъваща България. Главният от тези водачи дори прогнозира вчера опасността от война на Балканите. В условията на нарастваща опасност от неконтролируем бежански поток на „зелената” ни граница с Турция, в условията на започналата криза лидерите на управляващите и опозицията са длъжни да вникнат, че единствения изход е бърза и решителна реформа първо на самата политическа система, която е първопричината на кризите в системата за сигурност. Политическата класа трябва незабавно сама да се откаже от нелигитимно завзетата си власт / чрез политически машинации, популизъм и корупция / в полза на обществото чрез бърза реформа на избирателната система. Това им го заявиха 1 800 000  некупени избиратели, които въпреки създадените от партиите пречки подкрепиха референдума за електронното гласуване. В противен случай няма да има възможност да избегнем гръцкия сценарий в по-тежкия му български вариант.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ

 
 

Синът на Мадона е новото рекламно лице на „Адидас“

| от chronicle.bg |

  Александър Уанг направи много изненади на своето ревю на Седмицата на модата в Ню Йорк.

Една от  тях  беше представянето на новата му  колекция, разработена съвместно със спорната марка „Адидас“.

Нейно основно  рекламно лице е синът на Мадона – тийнейджърът Роко Ричи. Колекцията е от т. нар. capsule collections, състоящи се от базисни видове дрехи, които  никога не излизат от мода и могат да бъдат носени целогодишно.

Роко е на 16 години и колекцията на Александър  Уанг и „Адидас“ е неговият първи опит като модел. Така той тръгва по-стъпките на по-голямата си сестра, която тази година дебютира в модния свят. Тя беше една от музите на Стела Маккартни.

Мадона беше заела мястото си на първи ред на ревюто на Уанг, пристигайки минути преди началото му.  Присъствието й на събитието предизвика голяма изненада.

Рекламната кампания на колекцията включва и стари членове от „отбора на Уанг“ като Хане Габи Одиел, Лекси  Болинг и Бинкс Уолтън.

Клиентите могат да закупуват дрехи от колекцията от поп-ъп камион на улицата, а за да бъдат нещата още по-близки до духа на  колекцията, хората ще получават своите покупки  в чували  за боклук,  вместо  в лъскави  кутии  с логото на дизайнера.

 

@scubasnacks #RoccoRitchie #AlexanderWangNY #AlexanderWang #adidasOriginals #adidasOriginalsxAW photo #JuergenTeller

Публикация, споделена от Backstage Bombshell (@backstagebombshell) на

Те могат  да избират  между три разновидности суитшърти, черни къси и дълги панталони, тениски и маратонки. Новата колекция включва 84 модела и ще бъде пусната в продажба през пролетта, така че тепърва предстои да виждаме повече от работата на младия Роко за Александър Уанг.  Кой знае? Може би бихме го видели като рекламно лице на друг дизайнер в бъдеще…

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!