Български народни приказки. Модерен прочит

| от | |

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

cendrillon_grd_blu_ray

Синът ми не гледа телевизия. Откакто обвиниха вълка от „Ну погоди” в криминално поведение, а Карлсон заподозряха в педофилия, предпочитам да не го подлагам на ненужни рискове. Затова четем книжки. Или по-скоро четяхме. Напоследък в детската стая се нароиха едни нови български приказки, които определено са вдъхновени от криминалните и светските хроники и са нещо като детската версия на „Кръстника” на Марио Пузо.

„Еленът бизнесмен” е безспорен хит в тази колекция. Написана е от някой си Дядо Иван. Той е успял да сътвори истински пантеон на новите български герои, при това в сладки стихчета и с бонбоненени картинки.(абе този Дядо Иван онзи Дядо Иван ли е? НАШИЯТ СПАСИТЕЛ?)
Та  значи този елен-бизнесмен, се казва Еленко и е обичан от всички, цитирам:

„Еленко бе добряк признат,
без пистолет, без автомат!

Браво, много поучително! Нека децата знаят, че у нас може да забогатееш дори и без тези така нужни на всеки преуспяващ български бизнесмен атрибути. Също като Еленко, който успява да се издигне само със собствен труд. Откъде му е първоначалният капитал не е ясно, ама то такива неща не е възпитано и здравословно да се питат, а ние искаме децата ни да са възпитани. И здрави. От прост продавач Еленко успява да стане собственик на супермаркет. За беда обаче се появяват два вълка, които го рекетират за шунка и салам. Но умният Еленко им прави капан и ги елиминира от бизнеса. И ето, идва щастливият край :

„Така Еленко без покой
се трудеше и в студ и в зной.
Откри и супермаркет той.
С неугасимия си плам
е вече бизнесмен голям.
И тачен, любен е от всички
Лисанки, гълъбки, сърнички”

Схващате ли поантата? Моят петгодишен син я разбра – „Имаш ли парички – готини женички”, както пееше един бард на попфолка в ранните години на демокрацията.

Дядо Иван е написал и някои други хубави детски горски приказки, които са едно огледало на българската действителност и ни учат от най-ранна възраст да оцеляваме в джунглата на демокрацията: „Лисанка Манекенка”, „Вълчанко Футболист”, „Глиганът Полицай”, „Ежко Бежко Фокусник”. Ежко Бежко още не сме я чели, та не знам с какви фокуси си изкарва прехраната – нотариус ли е, таксиметров шофьор ли е, с валута ли работи или просто си кеси пред гарата, нямам представа…

Така или иначе починът на Дядо Иван ми се вижда умен и прагматичен. В другите държави социализират децата си с притчи от Библията, Талмуда или Корана, но поради революционната обстановка в нашата църква е добре да разчитаме на народния гений. Той и без това Господ е българин, та ще ни разбере.

Така че да запретнем ръкави и да преведем народното творчество на достъпен за децата език. Примерно приказката „Дядовата ръкавичка”.

„Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица.” Още тук се започват едни обяснения – къде е тръгнал тоя дядо, няма ли си метро? Кой точно дядо (бащата на татко, на втория мъж на мама или таткото на жената на моя татко?), а па и тая Златица около Белград ли е, около Брюксел ли…

Затова да подходим съвременно. Дядовата ръкавичка – това е един ВИП Брадър за горските животинки. В нея влизат всички, които познаваме. И Лисанка, и Вълчанко, че даже и баба Меца накрая. Колко образен паралелизъм на едно място!

Та такаааа. Имало едно време един кастинг. Всички искали да го спечелят, но най-добра била Лисанка Манекенка. Тя се класирала за участие в „Дядовата ръкавичка”, в която до този момент се свивали само някакви телевизионни мишки, дето никой не ги знаел кои са и ВИП ли са въобще… В ръкавичката Лисанка най-сетне разкрила истинското си аз. Под лъскавата козинка се оказало, че тупа-лупа едно голямо сърце. Поне зрителите, пардон читателите, били единодушни, че рижавелката е добро, макар и просто момиче. В смисъл на обикновено, нали…

Е, тя не знаела къде е Булонският лес, но пък правела чудесна салата и можела да обича истински и по много. Сърцето й принадлежало на няколко бойни глигана, един потентен заек  и на „Момъка с трите самодиви” от съседната приказка. Пардон, на „Момъка със стоте самодиви”.

Друга социална драма в „Дядовата ръкавичка” е любовната история на Вълчанко футболист. Той няколко глави поред не можел да се реши кого да обича – Катеричката ли, Котенцето ли, или и Катеричката и Котенцето. Двете сладуранки цупели муцунки  и си скубели козинката, като нещата лека-полека се овълчили, разпердушинили си кожухчетата, заплющяла кръв, летели нокти и мустачки. Наложило се да прибегнат към вълшебствата на горския пластичен хирург, само и само да спечелят сърцето на Вълчанко. Съперничеството им продължило и на операционната маса – състезавали се коя  ще си направи повече пластични операции. Сюжетът се заплита допълнително от факта, че в Гората имало само един пластичен хирург. Постепенно Катеричката заприличала на Лисанка, Котенецето на Катеричката, а Лисанка всъщност отдавна приличала на Котенцето. За Вълчанко ставало все по-трудно. Той замислено разглеждал татуировките си и не можел да се сети коя точно си е избродирал – катеричката, ли котенцето ли, или може би бабата на Червената шапчица?

Нещата се обърквали съвсем, когато изневиделица се появявили седемте козленца и самата Червена шапчица, които от меркантилна страст буквално разкъсали Вълчанко футболист, напълнили корема му с камъни и го бутнали в кладенеца.

Катеричката била отчаяна. Или това може би било Котенцето? Все едно. Една от двете дала другата на съд за провален живот и пропуснати ползи. В съда обаче работел Оле Затвори очички и нещата се отлагали глава след глава, докато приказката свършила.

Третият план на „Дядовата ръкавичка” е многопластов. Той разкрива житието и страданията на дузина кокошки от съседната птицеферма. Момичетата кудкудякали по нощните заведения в гората срещу космически хонорари. Въртели ги непрекъснато и по горската телевизия. Всички били влюбени в един петел, от когото имали малки сладки пиленца.

Докато траел Вип Брадър в „Дядовата ръкавичка” фаворитката била една добре изваяна кокошка, която пеела и абсолютния хит – приказката „От небето падат камъчета” (има такава, б. а.). Авторът на тази приказка е едно прасе от съседна гора, но това няма значение. Песента станала саундтрак на Горската приказка и се въртяла във всички любовни сцени, както и когато в една от главите на книжката неизвестни разстреляли елена-бизнесмен пред джипа му.

Заподозрени били измамените вълци, дето останали без салами. Оле Затвори Очички тръгнал през девет планини в десета да ги търси, за да ги арестува, опитвайки се да си държи очите широко отворени, но… безуспешно. Не можел и не можел да ги намери. Оказало се, че те избягали през девет морета край десетото, където си прекарвали добре на сафари.

Без вълците в Гората никой от нищо не се страхувал. Започнали да прииждат и други животни от съседни приказки, настъпил хаос, а цените на имотите хвръкнали до небето. „Дядовата ръкавичка” се пръскала по шевовете. Всички си казвали: „Най-добре да дойде Дядото!” Той обаче бил зает да вади ряпата.

Пардон, той бил зает да вади Внучката, която се заклещила пред компютъра и спряла да изтупва юрганчето на Бабата. Само й викала „Примък, отмък”. На помощ на Дядото се притичали всички  животни от Гората. Дядо хванал Внучката, Баба хванала Дядото, Лисанка – Дядото, Вълчанко – Лисанка и т.н. Накрая животните съединени, успелит!!! Внучката най-сетне станала от компютъра и седнала с книжка в ръка. Зарадвани от успеха си, животните плеснали с ръце, па се прегърнали. После яли, пили и се веселили цели три мандата.

В следващата глава се оказва, че Внучката се е зачела в неподходяща литература. Избрала е „Гъбарко” от Батко Златко. В тази детска книжка се разказва се за една гъба, дето изведнъж й пораснали ръце и крака и тя хукнала да бяга, подгонена от паяк, размахващ тояга. Книжката  и сюжетът са съвсем реални, последствията от тях – също. Внучката е пратена при Доктор Ох Боли, а Батко Златко става сценарист на сутрешни блокове, но запазва любовта си към гъбите.

 
 

Екстремни тестове за KIA Stinger

| от chronicle.bg |

KIA Stinger навлиза във финалния етап от своя режим на абсолютно екстремни тестове и процеси за усъвършенстване. Програмата за изпитания, която се провежда в различни точки по целия свят както на пътна настилка, така и на писта, трябва да гарантира, че автомобилът притежава нужни качества.

Аеродинамика: как се оформя специфичния гран туризмо дизайн за Stinger:

При разработване екстериора на Stinger – фастбек, дизайнерите на КИА получават напътствия от експертите по аеродинамика в компанията. Развойният център на КИА във Франкфурт използва софтуер, който изчислява динамиката на флуидите (CFD). С него бързо може да се тестват и оценяват разнородни идеи за подобряване на аеродинамичния профил на автомобила, без това да е за сметка на неговия фастбек силует.

След четири седмици съвместна работа на екипите са осъществени леки корекции по екстериора на Stinger с цел подобряване обтекаемостта на автомобила.

Каросерията е леко заострена към задната част, а новите ‘хриле’ са разположени зад предните калници за да намалят завихрянето на въздуха по фланговете на автомобила. Задният аеродинамичен спойлер е с променена форма и изпълнява задачата да редуцира както вертикалните вибрации, така и да увеличи стабилността при високи скорости. В предната част са позиционирани по-големи хоризонтални канали за оптимизиране на охлаждането на спирачките, а специфичната форма на въздушните отвори допълнително спомага за намаляване на вертикални вибрации.

Управление и удоволствие от шофирането: гран туризмо за всякакви условия

Динамиката на Stinger изправя инженерния екип на КИА пред ново предизвикателство. Специализирани в разработката на шасита, инженерите на марката получават буквално бял лист хартия, на който да очертаят схемата със зададените характеристики на окачването и кормилното управление на автомобила. Тяхната задача е да създадат автентичен гран туризмо с динамика на шофирането, която отговаря на неговия фастбек дизайн. Формата на Stinger вдъхновява работата по постигане на оптимално динамично шофиране с максимално високо ниво на контрол над автомобила. В същото време приоритет остава и постигането на баланс между ежедневното шофиране и комфорта при пътуване с високи скорости на дълги разстояния.

Stinger_1_small

За да изпълнят заданието, инженерите на КИА разработват два вида окачване. Stinger е оборудван с предно окачване макферсон и напълно независимо задно окачване мултилинк. В същото време обаче липсата на предшественик на Stinger позволява на инженерите да изградят както традиционна пасивна настройка, така и съвсем нова адаптивна система за електронно регулиране на окачването (Dynamic Stability Damping Control, DSDC). Тя адаптира дължината на хода на амортисьорите в движение и се контролира от група сензори за ускорение, спиране и управление.

С помощта на селектора за избор на режима на шофиране (Drive Mode Selector System), водачът има възможност да променя характеристиките на амортисьорите като избира между два режима: нормален или спортен. И докато при нормалния режим окачването леко се втвърдява при остри завои, този ефект е доста по-слабо изразен при спортния режим. Изборът на спортен режим осигурява значително по-директно предаване на трептенията при всякакви условия на пътя и скъсява дължината на хода на амортисьорите за по-добър контрол и директно управление по време на по-емоционално шофиране. Селекторът DSDC ще бъде включен в пакета от стандартно оборудване на 3,3-литровите V6 версии на Stinger.

Stinger_3_small

Пасивното окачване – част от стандартното оборудване за моделите с 2,0-л бензинов турбодвигател и за всички 2,2-л дизелови модели – е конструирано по същото задание като системата DSDC. Пасивната настройка е подложена на изпитания по състезателната писта „Нюрбургринг Нордшлайфе“ и по конвенционални пътища. Тя предразполага към нужната стабилност при дълги пътувания и криволичещи пътища. Базирано на изключително прецизната концепция на КИА, окачването на Stinger е изцяло преработено за оптимална обратна връзка при управление на автомобила.

Като част от стандартното оборудване на всеки Stinger, R-MDPS позволява на водача да избира между два режима на шофиране – нормален или спортен.
При спортен режим по-късата предавка осигурява по-бърза реакция, намалявайки необходимостта от допълнителни действия. Нормалният режим редуцира усилието при кормуване, което е предпоставка за по-умерени реакции при пътуване. Също така този режим изисква повече усилие при завъртане на волана – чрез линейното натрупване на съпротивление, което дава на водача повече увереност при шофиране.

Спирачна система: как спира най-мощният автомобил в историята на КИА

Със своите 370 к.с., 3,3-литровият V6 двигател с турбокомпресор на КИА Stinger дава възможност на автомобила да постигне ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, което го поставя на първо място по бързина на ускорението в историята на КИА.

Stinger_4_small

С цел да постигнат максимална ефективност на спирачките, много по-добра от всички автомобили на КИА досега, инженерите подлагат Stinger на различни високоскоростни спирачни тестове. Създават набор от впечатляващи предизвикателства за проверка на възможностите им, а екипът от тест пилоти се отправя към известния планински път Гросглокнер в австрийските Алпи за изпитания на спирачната система при постоянно спускане. За тестовете са използвани и някои частни съоръжения в Северна Германия и Източна Испания, както и пистата „Нюрбургринг“.

Мощните 3,3-литрови конфигурации на Stinger са оборудвани със спирачна система, разработена съвместно с Brembo. 18-инчовите дискови спирачки Brembo са специално проектирани да отговорят на високата мощност на двигателя. С перфорация и оребряване те постигат не само по висок термичен капацитет, но и нивата на износване при тежка експлоатация значително намаляват. Спирачките са оборудвани и с най-мощните бутала в историята на КИА.

Качество и надеждност: тестът Грийн Хел

Като всеки автомобил , Stinger е подложен на пълен набор от изпитания, които доказват високата надеждност и стабилност на автомобила. Докато „Нюрбургринг Нордшлайфе“ изигра решаваща роля при изграждане динамичния характер на Stinger, то резултатите от тестовете в Грийн Хел затвърдиха високото качество и надеждност на изцяло новия модел.

Всеки тестови автомобил се подлага на поне 10 000 км шофиране, което се равнява на 480 обиколки на „Нордшлайфе“. Всепризната като перфектна тестова зона, пистата има 73 завоя, 300-метрова денивелация във височината между най-високата и най-ниската точка на трасето, както и максимален наклон от 17%. Комбинацията от рязко ускорение, бързо намаляване на скоростта, остри предизвикателни завои и променящи се повърхности и наклони, е безпрецедентен тест за мощност и динамичност. Разстоянието, изминато по време на разработката на Stinger, се равнява на повече от 160 000 км екстремни изпитания на пътя.

Всеки прототип на Stinger, тестван на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, се подлага на същия „наказателен“ режим на безкомпромисни изпитания на окачването, каросерията и задвижването. Процедурите за изпитване на КИА са предназначени за установяване на износването на задвижващия механизъм и по-специално евентуалното изтичане на течност, както и на характеристиките за топлинния контрол на предавателната кутия. Температурата на спирачките, ауспуха и скоростната кутия на автомобила са под постоянно наблюдение, за да се гарантира, че те работят оптимално през цялото време.

3,3-литровият Stinger към момента е в последната си тестова фаза на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, но значителна част от разработката на 2,0л и 2,2-литровите модели – със задвижване на задните и на четирите колела – вече е приключила. Един дизелов прототип е изминал 20 000 км на „Нордшлайфе“. Преди това двигателят е покрил пълния задължителен тестови пробег от 10 000 км, но допълнителната работа по шасито изисква изпитанието на серия нови компоненти. Задвижващата система – двигателят и скоростната кутия – остават същите, но с нови компоненти, а тестването продължава с изминаването на допълнителни 10 000 км.

8-степенната автоматична скоростна кутия на Stinger, която ще се предлага с всеки от трите двигателя, е важен акцент при проверките на задвижването. Изпитанията на „Нордшлайфе“ откриват необходимостта от по-ефективен топлинен контрол в скоростната кутия – ранните тестове сочат, че температурата на маслото се покачва над стойностите, препоръчани от инженерния екип. За да коригират това, инженерите на КИА снабдяват скоростната кутия с охладител на маслото с по-голяма повърхност за да може охлаждането да бъде по-ефективно.

Освен на „Нюрбургринг“ изпитанията на Stinger се провеждат и в други точки по цял свят с над 1,1 милиона километра общ пробег за проверка на издръжливостта, което се равнява на 27 обиколки на Земята около екватора.

Разработката на автомобила се осъществява в цяла Европа, Близкия Изток, Азия, Северна и Южна Америка с цел провеждане на екстремни климатични тестове и проверка на качеството за всички компоненти, използвани в Stinger. Подготвян за международна аудитория, Stinger е подложен на тестове при необичайни студове, горещини и на много висока надморска височина, изправен е пред императиви на пустинята, претоварени градски центрове, планинските проходи и райони с постоянно замръзнала земя.

Производство и продажби

КИА Stinger влиза в производство през втората половина на 2017 г. и ще се предлага на международните пазари от четвъртото тримесечие на годината. Ценообразуването на местните пазари и окончателните спецификации ще бъдат оповестени непосредствено преди пускането на Stinger на пазара.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.