Български народни приказки. Модерен прочит

| от | |

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

cendrillon_grd_blu_ray

Синът ми не гледа телевизия. Откакто обвиниха вълка от „Ну погоди” в криминално поведение, а Карлсон заподозряха в педофилия, предпочитам да не го подлагам на ненужни рискове. Затова четем книжки. Или по-скоро четяхме. Напоследък в детската стая се нароиха едни нови български приказки, които определено са вдъхновени от криминалните и светските хроники и са нещо като детската версия на „Кръстника” на Марио Пузо.

„Еленът бизнесмен” е безспорен хит в тази колекция. Написана е от някой си Дядо Иван. Той е успял да сътвори истински пантеон на новите български герои, при това в сладки стихчета и с бонбоненени картинки.(абе този Дядо Иван онзи Дядо Иван ли е? НАШИЯТ СПАСИТЕЛ?)
Та  значи този елен-бизнесмен, се казва Еленко и е обичан от всички, цитирам:

„Еленко бе добряк признат,
без пистолет, без автомат!

Браво, много поучително! Нека децата знаят, че у нас може да забогатееш дори и без тези така нужни на всеки преуспяващ български бизнесмен атрибути. Също като Еленко, който успява да се издигне само със собствен труд. Откъде му е първоначалният капитал не е ясно, ама то такива неща не е възпитано и здравословно да се питат, а ние искаме децата ни да са възпитани. И здрави. От прост продавач Еленко успява да стане собственик на супермаркет. За беда обаче се появяват два вълка, които го рекетират за шунка и салам. Но умният Еленко им прави капан и ги елиминира от бизнеса. И ето, идва щастливият край :

„Така Еленко без покой
се трудеше и в студ и в зной.
Откри и супермаркет той.
С неугасимия си плам
е вече бизнесмен голям.
И тачен, любен е от всички
Лисанки, гълъбки, сърнички”

Схващате ли поантата? Моят петгодишен син я разбра – „Имаш ли парички – готини женички”, както пееше един бард на попфолка в ранните години на демокрацията.

Дядо Иван е написал и някои други хубави детски горски приказки, които са едно огледало на българската действителност и ни учат от най-ранна възраст да оцеляваме в джунглата на демокрацията: „Лисанка Манекенка”, „Вълчанко Футболист”, „Глиганът Полицай”, „Ежко Бежко Фокусник”. Ежко Бежко още не сме я чели, та не знам с какви фокуси си изкарва прехраната – нотариус ли е, таксиметров шофьор ли е, с валута ли работи или просто си кеси пред гарата, нямам представа…

Така или иначе починът на Дядо Иван ми се вижда умен и прагматичен. В другите държави социализират децата си с притчи от Библията, Талмуда или Корана, но поради революционната обстановка в нашата църква е добре да разчитаме на народния гений. Той и без това Господ е българин, та ще ни разбере.

Така че да запретнем ръкави и да преведем народното творчество на достъпен за децата език. Примерно приказката „Дядовата ръкавичка”.

„Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица.” Още тук се започват едни обяснения – къде е тръгнал тоя дядо, няма ли си метро? Кой точно дядо (бащата на татко, на втория мъж на мама или таткото на жената на моя татко?), а па и тая Златица около Белград ли е, около Брюксел ли…

Затова да подходим съвременно. Дядовата ръкавичка – това е един ВИП Брадър за горските животинки. В нея влизат всички, които познаваме. И Лисанка, и Вълчанко, че даже и баба Меца накрая. Колко образен паралелизъм на едно място!

Та такаааа. Имало едно време един кастинг. Всички искали да го спечелят, но най-добра била Лисанка Манекенка. Тя се класирала за участие в „Дядовата ръкавичка”, в която до този момент се свивали само някакви телевизионни мишки, дето никой не ги знаел кои са и ВИП ли са въобще… В ръкавичката Лисанка най-сетне разкрила истинското си аз. Под лъскавата козинка се оказало, че тупа-лупа едно голямо сърце. Поне зрителите, пардон читателите, били единодушни, че рижавелката е добро, макар и просто момиче. В смисъл на обикновено, нали…

Е, тя не знаела къде е Булонският лес, но пък правела чудесна салата и можела да обича истински и по много. Сърцето й принадлежало на няколко бойни глигана, един потентен заек  и на „Момъка с трите самодиви” от съседната приказка. Пардон, на „Момъка със стоте самодиви”.

Друга социална драма в „Дядовата ръкавичка” е любовната история на Вълчанко футболист. Той няколко глави поред не можел да се реши кого да обича – Катеричката ли, Котенцето ли, или и Катеричката и Котенцето. Двете сладуранки цупели муцунки  и си скубели козинката, като нещата лека-полека се овълчили, разпердушинили си кожухчетата, заплющяла кръв, летели нокти и мустачки. Наложило се да прибегнат към вълшебствата на горския пластичен хирург, само и само да спечелят сърцето на Вълчанко. Съперничеството им продължило и на операционната маса – състезавали се коя  ще си направи повече пластични операции. Сюжетът се заплита допълнително от факта, че в Гората имало само един пластичен хирург. Постепенно Катеричката заприличала на Лисанка, Котенецето на Катеричката, а Лисанка всъщност отдавна приличала на Котенцето. За Вълчанко ставало все по-трудно. Той замислено разглеждал татуировките си и не можел да се сети коя точно си е избродирал – катеричката, ли котенцето ли, или може би бабата на Червената шапчица?

Нещата се обърквали съвсем, когато изневиделица се появявили седемте козленца и самата Червена шапчица, които от меркантилна страст буквално разкъсали Вълчанко футболист, напълнили корема му с камъни и го бутнали в кладенеца.

Катеричката била отчаяна. Или това може би било Котенцето? Все едно. Една от двете дала другата на съд за провален живот и пропуснати ползи. В съда обаче работел Оле Затвори очички и нещата се отлагали глава след глава, докато приказката свършила.

Третият план на „Дядовата ръкавичка” е многопластов. Той разкрива житието и страданията на дузина кокошки от съседната птицеферма. Момичетата кудкудякали по нощните заведения в гората срещу космически хонорари. Въртели ги непрекъснато и по горската телевизия. Всички били влюбени в един петел, от когото имали малки сладки пиленца.

Докато траел Вип Брадър в „Дядовата ръкавичка” фаворитката била една добре изваяна кокошка, която пеела и абсолютния хит – приказката „От небето падат камъчета” (има такава, б. а.). Авторът на тази приказка е едно прасе от съседна гора, но това няма значение. Песента станала саундтрак на Горската приказка и се въртяла във всички любовни сцени, както и когато в една от главите на книжката неизвестни разстреляли елена-бизнесмен пред джипа му.

Заподозрени били измамените вълци, дето останали без салами. Оле Затвори Очички тръгнал през девет планини в десета да ги търси, за да ги арестува, опитвайки се да си държи очите широко отворени, но… безуспешно. Не можел и не можел да ги намери. Оказало се, че те избягали през девет морета край десетото, където си прекарвали добре на сафари.

Без вълците в Гората никой от нищо не се страхувал. Започнали да прииждат и други животни от съседни приказки, настъпил хаос, а цените на имотите хвръкнали до небето. „Дядовата ръкавичка” се пръскала по шевовете. Всички си казвали: „Най-добре да дойде Дядото!” Той обаче бил зает да вади ряпата.

Пардон, той бил зает да вади Внучката, която се заклещила пред компютъра и спряла да изтупва юрганчето на Бабата. Само й викала „Примък, отмък”. На помощ на Дядото се притичали всички  животни от Гората. Дядо хванал Внучката, Баба хванала Дядото, Лисанка – Дядото, Вълчанко – Лисанка и т.н. Накрая животните съединени, успелит!!! Внучката най-сетне станала от компютъра и седнала с книжка в ръка. Зарадвани от успеха си, животните плеснали с ръце, па се прегърнали. После яли, пили и се веселили цели три мандата.

В следващата глава се оказва, че Внучката се е зачела в неподходяща литература. Избрала е „Гъбарко” от Батко Златко. В тази детска книжка се разказва се за една гъба, дето изведнъж й пораснали ръце и крака и тя хукнала да бяга, подгонена от паяк, размахващ тояга. Книжката  и сюжетът са съвсем реални, последствията от тях – също. Внучката е пратена при Доктор Ох Боли, а Батко Златко става сценарист на сутрешни блокове, но запазва любовта си към гъбите.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.