България: златните години в моя живот

| от |

Автор: Сара Лампърт за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Фил Декстър за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Сара Лампърт за спокойната атмосфера, гостоприемството и чувството за хумор.

Сара Лампърт е Трети, а след това и Втори, политически секретар в британското посолство в София в периода 1991-1994 г. Спомените й от това време са за предизвикателствата на прехода, спокойната и слънчева София, невероятната българска природа, местната кухня и преди всичко топлия българския народ. 

 

„Шопската салата не е същата с английски домати! С колеги от посолството направихме и няколко разходки – […] имате най-красивите планини!” – Сара Лампърт

Работех като Трети, а по-късно и Втори, политически секретар в София от февруари 1991 г. до декември 1994 г. Чувствам се изключително привилегирована, че живях в толкова важен политически период за страната  когато тя се отваряше към света. Чипровските килими вкъщи и купите, в които се храня всеки ден (въпреки и леко захабени оцеляха цели 20 години), ми напомнят непрекъснато за златните години в моя живот.

Не всичко вървеше гладко, особено за обикновените българи. Когато пристигнах през януари 1991 г., за да уча езика в българско семейство (бях първата от посолството, която го направи), на власт беше „независимото” правителство на Димитър Попов. Нямаше почти нищо в магазините. Особено месо. Всички бяха окачили табели: „Няма стоки”. Една от първите фрази, които английските туристи научаваха, бе: „Няма ток”. Дори веднъж заседнах в асансьора, отивайки при учителката ми по български Елга, която живееше срещу Южния парк. Посолството изпращаше минибус на всеки две седмици да купува зеленчуци от Серес. Слава богу, имаше изби, пълни с буркани, които спасяваха хората в онези тежки времена. Печени чушки, кисели краставички, туршия, лютеница. Новите ни български приятели бяха толкова гостоприемни, че независимо от трудностите, аз и настоящият ми съпруг успяхме да опитаме всичко. Надяваме се, че тези умения не са забравени в ерата на фризерите и супермаркетите. Спомням си вълнението, когато първият супермаркет отвори врати в Младост, някъде в края на 1993 г. или началото на 1994-та година.

Имаме толкова много спомени, че е невъзможно да избера само един. Ето любимите ми пет:

Българското ни куче Кучимир Кучимиров бе бездомно и го намерихме на един паркинг в Овча купел. Стана си редови обитател на резиденцията и лаеше непрекъснато по време на вечерята с британския автор Джулиан Барнс. Когато се загуби се появи и по националната телевизия (Ефир 2)   беше се изплашил от новогодишната заря и бе тичал целия път до Бояна.

Кучимир Кучимиров – никой не вярваше, че бе улично куче

Кучимир Кучимиров – никой не вярваше, че бе улично куче

Рок концертите за тогавашното СДС. Рок музиката бе огромна част от политическия живот, тъй като преди това беше потискана и контролирана. Джон Пийл, известният британски диджей, дойде през 1991 г., за да проучи рок сцената. Направихме един доста нетипичен дипломатически прием в резиденцията на заместник-посланика в Бояна. Телевизията се фокусира основно върху късите кожени панталони на Милена. Митингите покрай изборите през 1991 г., когато антикомунистическата опозиция дойде на власт за първи път, бяха огласени от звуците на „45 години стигат. Времето е наше!”. Спомням си много ясно и концерта, на който софиянци казаха „сбогом” на мавзолея на Георги Димитров, въпреки че сградата остана на мястото си още няколко години.

Митинг на СДС, 1991 г.

Митинг на СДС, 1991 г.

Първият бал на Българската международна бизнес асоциация през 1993 г. във хотел „Шератон”. Настоящият ми съпруг работеше почасово за тях – беше помогнал за основаването на асоциацията преди година, в допълнение на преподаването му по Икономика във възстановения Факултет по икономика към Софийския университет (закрит през 1940-те години). Една от благотворителните каузи на бала бе за организация, основана от Дими Паница. Тя подпомагаше бездомни деца, които се срещаха покрай хотела. Някои от тях дойдоха на събитието, придружени от ромската поетеса Сали Ибрахим. Това беше първият път, в който тези деца посещаваха подобно място и се представиха възхитително.

На обиколка с посланика, 1991 г.

На обиколка с посланика, 1991 г.

Българските села и природа. В онези дни, особено след разпадането на кооператива, земеделието се бе върнало към романтичните, но тежки дни на плуговете и каруците, теглени от магарета. Не можеше да видиш трактор. Селските къщи бяха окичени с нанизи от сухи чушки, царевица и пъстроцветни кратунки. Веднъж имахме щастието да прекараме уикенда със семейство в Долината на розите по време на розобера. Шопската салата не е същата с английски домати! С колеги от посолството направихме и няколко разходки – от Боровец до Рила, Седемте рилски езера, Стара планина, Пирин, Родопите – имате най-красивите планини! Все още настръхвам от спомена за първия път, когато видях Белоградчишките скали, блестящи под вечерното слънце.

Мелник

Мелник

 

Лальо и Вела в Розовата долина

Лальо и Вела в Розовата долина

Колегите ми от посолството. За тях преминаването от стария към новия начин на работа трябва да е било предизвикателство. Имах прекрасни и мили колеги. Някои от тях работеха там от години и се постараха да ни помогнат да опознаем новата политическа сцена (Марта) или да ни представят българската култура (шофьорът Васил, който на дълъг път винаги спираше да закуси шкембе чорба). Други бяха нови – Маргарет и Мадлена, с които работих най-много; Илиана и Тони, които самоотвержено се заеха с разпределянето на фонда British Know How Fund. Искам лично да спомена и Марина Стоинова, която бе част от Търговския отдел, и която направи много, за да опозная живота извън офиса, представяйки ми бурно развиващия се нощен живот на София. Марина загина трагично в автомобилна катастрофа в Румъния през 1992 г. Никога няма да я забравя.

Старото и новото си съжителстват

Старото и новото си съжителстват

 

Служителите на посолството на празника по случай рождения ден на кралицата, 1993 г

Служителите на посолството на празника по случай рождения ден на кралицата, 1993 г

През 2007 г. за кратко посетих София с децата ми. Много неща се бяха променили, но спокойната слънчева атмосфера на София, гостоприемството и хуморът, красотата на Витоша и Рилския манастир са все още там. И децата биха искали да посетят отново.

can-someone-please-remind-me-where-this-is-500x322

 

 

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.