България: златните години в моя живот

| от |

Автор: Сара Лампърт за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Фил Декстър за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Сара Лампърт за спокойната атмосфера, гостоприемството и чувството за хумор.

Сара Лампърт е Трети, а след това и Втори, политически секретар в британското посолство в София в периода 1991-1994 г. Спомените й от това време са за предизвикателствата на прехода, спокойната и слънчева София, невероятната българска природа, местната кухня и преди всичко топлия българския народ. 

 

„Шопската салата не е същата с английски домати! С колеги от посолството направихме и няколко разходки – […] имате най-красивите планини!” – Сара Лампърт

Работех като Трети, а по-късно и Втори, политически секретар в София от февруари 1991 г. до декември 1994 г. Чувствам се изключително привилегирована, че живях в толкова важен политически период за страната  когато тя се отваряше към света. Чипровските килими вкъщи и купите, в които се храня всеки ден (въпреки и леко захабени оцеляха цели 20 години), ми напомнят непрекъснато за златните години в моя живот.

Не всичко вървеше гладко, особено за обикновените българи. Когато пристигнах през януари 1991 г., за да уча езика в българско семейство (бях първата от посолството, която го направи), на власт беше „независимото” правителство на Димитър Попов. Нямаше почти нищо в магазините. Особено месо. Всички бяха окачили табели: „Няма стоки”. Една от първите фрази, които английските туристи научаваха, бе: „Няма ток”. Дори веднъж заседнах в асансьора, отивайки при учителката ми по български Елга, която живееше срещу Южния парк. Посолството изпращаше минибус на всеки две седмици да купува зеленчуци от Серес. Слава богу, имаше изби, пълни с буркани, които спасяваха хората в онези тежки времена. Печени чушки, кисели краставички, туршия, лютеница. Новите ни български приятели бяха толкова гостоприемни, че независимо от трудностите, аз и настоящият ми съпруг успяхме да опитаме всичко. Надяваме се, че тези умения не са забравени в ерата на фризерите и супермаркетите. Спомням си вълнението, когато първият супермаркет отвори врати в Младост, някъде в края на 1993 г. или началото на 1994-та година.

Имаме толкова много спомени, че е невъзможно да избера само един. Ето любимите ми пет:

Българското ни куче Кучимир Кучимиров бе бездомно и го намерихме на един паркинг в Овча купел. Стана си редови обитател на резиденцията и лаеше непрекъснато по време на вечерята с британския автор Джулиан Барнс. Когато се загуби се появи и по националната телевизия (Ефир 2)   беше се изплашил от новогодишната заря и бе тичал целия път до Бояна.

Кучимир Кучимиров – никой не вярваше, че бе улично куче

Кучимир Кучимиров – никой не вярваше, че бе улично куче

Рок концертите за тогавашното СДС. Рок музиката бе огромна част от политическия живот, тъй като преди това беше потискана и контролирана. Джон Пийл, известният британски диджей, дойде през 1991 г., за да проучи рок сцената. Направихме един доста нетипичен дипломатически прием в резиденцията на заместник-посланика в Бояна. Телевизията се фокусира основно върху късите кожени панталони на Милена. Митингите покрай изборите през 1991 г., когато антикомунистическата опозиция дойде на власт за първи път, бяха огласени от звуците на „45 години стигат. Времето е наше!”. Спомням си много ясно и концерта, на който софиянци казаха „сбогом” на мавзолея на Георги Димитров, въпреки че сградата остана на мястото си още няколко години.

Митинг на СДС, 1991 г.

Митинг на СДС, 1991 г.

Първият бал на Българската международна бизнес асоциация през 1993 г. във хотел „Шератон”. Настоящият ми съпруг работеше почасово за тях – беше помогнал за основаването на асоциацията преди година, в допълнение на преподаването му по Икономика във възстановения Факултет по икономика към Софийския университет (закрит през 1940-те години). Една от благотворителните каузи на бала бе за организация, основана от Дими Паница. Тя подпомагаше бездомни деца, които се срещаха покрай хотела. Някои от тях дойдоха на събитието, придружени от ромската поетеса Сали Ибрахим. Това беше първият път, в който тези деца посещаваха подобно място и се представиха възхитително.

На обиколка с посланика, 1991 г.

На обиколка с посланика, 1991 г.

Българските села и природа. В онези дни, особено след разпадането на кооператива, земеделието се бе върнало към романтичните, но тежки дни на плуговете и каруците, теглени от магарета. Не можеше да видиш трактор. Селските къщи бяха окичени с нанизи от сухи чушки, царевица и пъстроцветни кратунки. Веднъж имахме щастието да прекараме уикенда със семейство в Долината на розите по време на розобера. Шопската салата не е същата с английски домати! С колеги от посолството направихме и няколко разходки – от Боровец до Рила, Седемте рилски езера, Стара планина, Пирин, Родопите – имате най-красивите планини! Все още настръхвам от спомена за първия път, когато видях Белоградчишките скали, блестящи под вечерното слънце.

Мелник

Мелник

 

Лальо и Вела в Розовата долина

Лальо и Вела в Розовата долина

Колегите ми от посолството. За тях преминаването от стария към новия начин на работа трябва да е било предизвикателство. Имах прекрасни и мили колеги. Някои от тях работеха там от години и се постараха да ни помогнат да опознаем новата политическа сцена (Марта) или да ни представят българската култура (шофьорът Васил, който на дълъг път винаги спираше да закуси шкембе чорба). Други бяха нови – Маргарет и Мадлена, с които работих най-много; Илиана и Тони, които самоотвержено се заеха с разпределянето на фонда British Know How Fund. Искам лично да спомена и Марина Стоинова, която бе част от Търговския отдел, и която направи много, за да опозная живота извън офиса, представяйки ми бурно развиващия се нощен живот на София. Марина загина трагично в автомобилна катастрофа в Румъния през 1992 г. Никога няма да я забравя.

Старото и новото си съжителстват

Старото и новото си съжителстват

 

Служителите на посолството на празника по случай рождения ден на кралицата, 1993 г

Служителите на посолството на празника по случай рождения ден на кралицата, 1993 г

През 2007 г. за кратко посетих София с децата ми. Много неща се бяха променили, но спокойната слънчева атмосфера на София, гостоприемството и хуморът, красотата на Витоша и Рилския манастир са все още там. И децата биха искали да посетят отново.

can-someone-please-remind-me-where-this-is-500x322

 

 

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.