България – страната на проститутките

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (още от нея на chuime.bg)

Всяка пета проститутка в Европа е българка. Тази класация поразбърка малко медийното пространство и отшумя, отмита от поредната вълна “Октоподи”, “Сови”, “Листопади” и “Незабравими”.
Абсолютна манипулация, мили дами. Не е вярно, че всяка пета проститутка в Европа е българка. По-скоро всяка трета българка е проститутка. Не само в Европа, а и у нас.

България отдавна е страната на проститутките. Нямам предвид политическите.

Съвсем направо да си го кажем. Проституцията отдавна се превърна в начин на преживяване в милата ни родина. Мало и голямо е готово да раздаде прелести и милувки срещу една водка в дискотеката, едно кръгче с джипа, една снимка в списанието, едно предаване в телевизията, една позиция нагоре във фирмата, един пост в комисията (парламентарна или каквато и да е)…

Въпросът отдавна не е дали, а за колко.

Мъжът е средство за преживяване или осъществяване, а средството към него е сексът. Сексът продава, казват в Америка. Сексът преди всичко купува, казват милите ми сънароднички. Купува работа, къща, кола, ботушки, почивка, шопинг в мола, посещение при Гого Фризьора.
Подчинени на тази икономическа максима, българките отдавна са заприличали на жрици на платената любов. Ако е вярно, че попфолкът е всичко, което иска душата ни, то фолкпевиците явно са всичко, което иска да види окото ни. Имиджът на вървежна мадама от околовръстното се среща не само в лъскавите публични домове, а като почнем от парламента, минем през телевизиите, та свършим в училището. Може и да ме обявите за кисела, застаряваща, закостеняла, недоебана и каквото още искате. Обаче ми се повръща от силиконови гърди, деколтета до пъпа, тиграк, ботуш до скута, изкуствени коси, мигли, нокти и прочие роговици, червило и устни тип “Анджелина Джоли с алергичен шок”… Момичета и лелки, осъзнайте се! Това просто не е шик! Прочетете пак: Не Е ШИК. Пунто.

Хайде просто да си говорим за поезия…

Или за любов. Без айфон и бутилка уиски на масата в Студентския.
Или ако щете за автобус 85 след 19 часа. Тъпкан е с жени с найлонови торби. Уморени, с поразмазан грим и сиви лица. Стискащи здраво пликчетата с марули, хляб и пиле за вечеря, опряло кървави кълки в чантите им за 20 лева от пазара, но имитация на Луи Виютон (или както там се пише). Пресмятащи наум за колко време могат да извъртят пералнята, направят вечерята, измият чиниите, изгладят дрехите, изгледат сериала и лакират ноктите, преди да припаднат без дъх в креватите си. Изчисляващи дали са успели да спестят вече за вечерята в ресторант на 8-ми март, когато уж силните им половинки ще ги заведат на кръчма с бели покривки, ще се налюскат с евтино вино, а те тайно ще им мушкат под масата банкноти, за да оправят сметката “кавалерски”. Колко далеч са тези мили, уморени, обезмечтани жени от силикона и джипа, който нонстоп бълва от телевизия, списания и момински мечти. И колко близо са дъщерите им до него.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“