България – началото на пътя ми като учител

| от |

Автор: Фил Декстър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Лин Бейли за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Фил Декстър за началото на пътя му като учител… в България.

Първа английска езикова гимназия в София. Снимка: Уикипедия

Първа английска езикова гимназия в София. Снимка: Уикипедия

Фил Декстър работи като учител и координатор в Британски съвет България в периода 1987-1994 г. В България той разработва и въвежда програма за допълнително самообучение по английски език в езиковите гимназии – метод, който днес успешно се прилага и в други филиали на Британски съвет по света.

От времето си в България Фил пази много мили спомени и научава (поне) два житейски урока.

 

„Ако не беше опитът ми в България, всичко това можеше и да не се случи и подходът ми към учене и преподаване днес можеше да е напълно различен или да поеме в друга посока.” – Фил Декстър

Прекарах седем прекрасни години в София – от 1987 до 1994г. Работех по програма, първоначално изцяло финансирана от българското министерство на образованието, за обучение по английски език в гимназиите. Струва ми се, че тя същестуваше от 1960-те години, а езиковите гимназиии и далеч преди това. По мое време в програмата бяха включени 25 училища, а от 1991 г., (когато вече финансирането ѝ от министерството бе спряно), Британски съвет, заедно с британската организация „Централно бюро за образователни посещения и обмен”, пое управлението ѝ и финансирането на учителите. Въпреки това партньорството с министерството и училищата, разбира се, продължи. През 1991 г. бях назначен за координатор на програмата в Британски съвет, а междувременно продължих да преподавам в Първа английска гимназия в София, а след това за кратко и във Втора английска гимназия.

Имам толкова много истории от престоя ми в България – повечето наистина щастливи, някои по-предизвикателни от други. Ще ми се да разкажа три, свързани с учителската ми дейност, и една по-лична:

1. Любимият ми клас за преподаване бе подготвителният – в него учениците преминаха от прогимназия към гимназия. Там, или поне в онова училище в онази година, учениците изучаваха разширено езика с около 30 часа английски на седмица. Единствените предмети, които се преподаваха на български, бяха литература и математика. Целта бе да се достигне ниво на езика, което позволява повечето предмети да бъдат изучавани на английски. Мотивацията бе голяма, а дисциплината и поведението не бяха проблем. И все пак 13-14 годишните са такива, каквито са. Спомням си един клас, който ми каза: „Обичаме уроците ви, г-н Декстър, но има нещо по-хубаво от добър учител, и то е въобще да няма учител!” Спомням си още, било е през 1989 или 1990 г., когато беше много интересно заради революционните настроения или „промените”, както се наричаха в България, (но за това малко по-късно), имах един клас, с който ми беше трудно да работя. Беше почти невъзможно да „достигна” до тях като хора, а и като клас. Каквото и да се опитвах, усещах, че няма истинска връзка и комуникация. Тогава изведнъж ми хрумна идея, която и до ден днешен наричам „вълшебен учителски прашец”. Помислих си защо не опитаме с малко поезия напълно наясно, че ако предложех: „Нека днес пишем поезия”, ще бъда изхвърлен през вратата, и то с право. Но това беше нещо друго –„всичко”, което направих, беше да им задам няколко въпроса: „Как се чувстваш, когато се събудиш и осъзнаеш, че си във ваканция?”, „На какво миришат портокалите?”, „Какъв звук чуваш, когато стъпваш върху току-що навалял сняг?” Подготвих десетина такива въпроса, на които те трябваше да отговорят, с което се оформи рамката на бъдещата поема. Включиха се с голямо удоволствие и след това го превърнаха в много по-експресивна и лична поема. Пробвах това и с други класове, но този беше специален. Идеята беше да прочетат стиховете си пред останалите и всеки от тях „настояваше” да излезе пред класа и да прочете написаното. Бе невероятно изживяване и за около 90 минути класът се превърна в „остров на креативността”. След този случай връзката ми с класа вече не беше проблем, а и той се превърна в урок за това как да „достигам” до другите, който никога няма да забравя.

2. 1989-1990 г. бе  шеметен период, който се отрази върху учениците, и които те бурно обсъждаха. През 1990 г. се проведоха първите свободно-демократични избори в България и родителите им, както и всички възрастни, се вълнуваха за бъдещето. Едва ли е нова идея да пресъздадеш примерни избори в класната стая, но тези, които организирах в Английската гимназия, бяха много специални, предвид контекста на времето. Помолих учениците да се разделят на политически партии и да направят кратък манифест. Разбира се, не беше позволено да бъдат „истински” политически партии и всъщност можеше да бъдат всичко друго, но не и това. Имахме „Партия на летящите кюфтета”, „Партия на състезателите на три крака“ и „Партия на седемте почивни дни“. Трябваше да изложат манифестите си пред другите, а след това гласувахме, докато някой не получи над 50% от гласовете. Бе много забавно, учениците развиваха уменията си да излагат аргументи и да изслушват, но най-важното бе, че тези деца гласуваха няколко дни преди родителите им. В това имаше нещо значимо и специално за тях.

3. Винаги съм вярвал във важната роля на учещия и в независимостта му и, че, за да научиш нещо ефективно, трябва да поемеш отговорността. Като координатор в Британски съвет често посещавах английските гимназии. Веднъж отидох в Стара Загора, където разговарях с една от учителките за езиковата лаборатория, която беше поискала наскоро. Езиковите лаборатории бяха продукт на 1960-те години – много добри и полезни, но твърде фокусирани върху „слушай и повтаряй”. Реших, че можем да направим нещо много по-добро и по-ангажиращо, и така се роди идеята да създадем център за самообучение, който да включва стая с различни източници за четене, писане, слушане и говорене, видеоматериали и всякакви други помагала. Това за времето си беше много революционен подход и по някакъв начин се оказа по-предизвикателен за учителите, отколкото за учениците. Часовете бяха по график и няма съмнение, че нивото на езика се покачи. Този проект се осъществи и с помощта на съпругата ми Хелън, която работеше с министерство на образованието, за да осигури официална подкрепа и непрекъсната работа с училищата. Благодарение на Дейвид Стоукс, директорът на Британски съвет по онова време, имахме фонд, с който основахме малка мрежа от подобни центрове във Хасково и Враца. С времето бяха открити и други и вярвам, че и днес съществуват до някаква степен в училищата. Това не просто беше интересен модел за самообучение в България – след това го приложих и в други представителства на Британски съвет, където работех. В колежи за обучение на учители в Чехия, в гимназии в Словакия, във военните училища в Хърватска и Либия, а последно и в учителските курсове в Танзания. Но, ако не беше опитът ми в България, всичко това можеше и да не се случи и подходът ми към учене и преподаване днес можеше да е напълно различен или да поеме в друга посока.

4. И накрая и една лична история – в края на 1980-те години не винаги бе лесно да си купиш храна, особено ако беше чужденец, който отскоро е в България… Разбира се. Нямах и представа колко още по-зле ще стане в началото на 1990-те! Някой в България веднъж беше казал, че „някои търсят храна, а други я намират”. Спомням си добре опашките и как питам за какво са. Или виждах хора с пълни торби и ги питах откъде са пазарували. В България се научих никога да не излизам от вкъщи без поне един найлонов плик и да съм в готовност да го напълня толкова, колкото можеше да побере. Хората мислиха, че съм от тези, които намират храна. Добре си спомням как около Коледа се появяваха зелени портокали от Куба, питах хората къде ги продават и правех необходимото… Имаше и зареждания на банани, но не помня от къде. Да си купиш от тях обаче си беше друго преживяване, защото не се налагаше да питаш никого. Веднага след закупуването им хората ги ядяха и трябваше само да следваш жълтата следа до „магазина за банани”…. Да не се бърка с жълтите павета в центъра на София! В заледен зимен ден това си беше приключение. И до ден днешен не излизам от вкъщи без найлонов плик в себе си, за всеки случай… Още един важен житейски урок, научен в България.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Предстои ни авантюристична и любовна седмица

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 23.01. до 29.01):

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака на Стрелеца, което й разположение ще ни направи доста авантюристични, оптимистични и общителни през първите два дни от седмицата.

Те ще бъдат идеални за пътувания в чужбина, общуване с чужденци, учене и взимане на изпити, както и за решаване на правни въпроси .

Най-много успех се очаква да имат през периода огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно те да поставят началото на ново начинание, което в бъдеще да им донесе парични постъпления и да подобри имиджа им.

Oт сряда до петък на обяд Луната ще се намира в знака Козирог, от което следва, че през тези два дни и половина ще сме доста по-сериозни и насочени към решаването на важни задачи.

Не е изключено голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората родени с лични планети или Асцендент в тези знаци, да имат усещането, че срещат пречки и ограничения отвън. Важно е да влагат достатъчно старание в нещата, които зависят предимно от тях, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова повече ще постигат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще се намира в знака Водолей, като в събота в 2.00 сутринта настъпва Новолуние в същия знак, тогава Луната съвпада с градусите на Слънцето.

Заради събитието е възможно да сме прекалено едностранчиви и да не виждаме противоположната гледна точка. Поради тази причина е важно да избягваме спорове или конфронтации със заобикалящите ни. Най-добре е да се фокусираме върху себе си и търсенето на вътрешен баланс, а не върху другите и изискванията ни към тях.

Също така може да се очаква през тези дни да сме доста объркани и разсеяни. Няма да ни е лесно да се организираме и да сме достатъчно ефективни, но също така не е изключено и в обстоятелствата около нас да цари хаос и по един или друг начин всичко, с което се захващаме да се протака.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Новолунието за неподвижните знаци Водолей, Телец, Скорпион и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите ги, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Най-важното е да се концентрират върху собствените задачи и да не си позволят да загубят почва под краката, отстоявайки се на всяка цена за неща, които нямат кой знае какво значение, и заради които могат да развалят отношенията си с важни за тях хора.

През цялата седмица движението на планетата Венера, планетата, която отговаря за хармонията, партньорствата и разбирателството ще съвпада с това на Марс, небесното тяло, което описва начина, по който се отстояваме и началото на нещата.

Този аспект е с много силен романтичен привкус, още повече, че се случва в знака Риби, най-отнесения и романтичен знак от зодиака, Венера отговаря за анимата и женското начало, докато Марс е олицетворение на анимуса и мъжкото начало.

Докато действат съвместно енергиите на двете планети, бихме могли да очакваме да сме силно влюбени и привлечени към някого от обкръжението. Периодът е много добър за стартиране на отношения, както и за прекарване на време с любим човек. Ще сме любвеобилни и раздаващи се.

Най-силно ще действа съвпада на Марс и Венера на водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изключителен подем, както в личните, така и в професионалните партньорства и ще успеят да изпъкнат, както в личен, така и в професионален план.