България между ЕС и Русия: европейски партньор или ничия земя?

| от |

Интервю с Димитър Бечев, Директор на Европейския съвет по външна политика, София

Алекс Цакалис, Open Democracy

Десислава Христова Кужидловски, banitza.net

След среща и лекция с говорителя на Реформаторския блок, Радан Кънев и Димитър Бечев в Лондон, проведохме интервю с Димитър Бечев за бъдещето на България, за мястото й в ЕС, възможностите за промяна на негативните тенденции в развитието на страната и клопките пред демокрацията.

bechev

По време на лекцията в University College London (Лондонски Университетски колеж) на 31 март 2014 с Радан Кънев, обсъждахте различните конотации/разбиране на ляво и дясно в пост-комунистическите страни и по-специално България? Бихте ли разяснили?

Това е съществен момент, който трябва да се обясни. ‘Лявото‘ в България се разбира като обвързаност с бившата комунистическата партия въпреки нейната съвременна политика. Примерно в социалната сфера, техните политики са по-скоро консервативни. Това, което характеризира лявото в България е носталгията по периода преди 1989 и разбира се отношението към Русия – за тях е слабост.

По подразбиране, ‘дясното‘ е противоположна тенденция, която следва анти-комунистическата опозиция от 1990те. Накратко, ляво и дясно се определя от тяхното отношение към комунистическото минало.

Същественото разделение в България, обаче, е между хората, които искат задълбочаване на демократичното управление (това са хора, които по принцип са с десни центристки убеждения, но има и такива център-ляво, в Европейския смисъл на понятието) и тези, които са доволни от поддържане на статуквото. Това е сериозен вододел, тъй като все още се занимаваме с основни въпроси като: какво е държавата, какво е пазарът? Не сме дорасли до разбирането на такива фундаментални въпроси относно баланса между пазара и държавата, защото държавата е превзета и същевременно нефункционална. Тя е обект на олигархични зависимости и кронизъм като начин на управление. Това прави и пазарът нефункционален.

Това е основният вододел и противоборство в обществото. Затова са и протестите в България, които се опитват да затвърдят и да задълбочат демокрацията като форма на управление и развитие. На хартия ние имаме всички признаци на демокрацията – свободни избори, политически плурализъм и различни партии, медии и т.н. Но ако се погледне под повърхността, се вижда, че медийната свобода се влошава от 2006 г. насам. Липсва прозрачност в медийната среда; налице са политически обвързаности; цензура и пропаганда. Липсва понятие за честност в политическата сфера.

Какво постигнаха според Вас протестите #ДАНСwithme досега? Виждате ли и потенциал в движението за нещо по-съществено?

Аз лично мисля, че протестите постигнаха идеологическа и нормативна промяна в обществото, независимо колко ограничена тя може да изглежда на пръв поглед. Бих посочил като постижение и създаването на протестна култура.

Преди повечето форми на противопоставяне на индивидуално ниво бяха емигрирането в чужбина или затварянето в личното си пространство или дори онлайн и тотална липса на ангажираност с обществения живот. Сега си мисля, че сме свидетели на политизация в добрия смисъл на думата. Това определено е нещо положително следствие от протестите, което е повод за оптимизъм, Хората постепенно развиват усещане за гражданско самосъзнание, че техният глас има значение, че са задължени да казват, каквото мислят и да отговорят на безочливия начин на превземане на държавата от изпълнителната власт.

Оптимист ли сте, че този тип социална промяна и събуждане на гражданското общество може да доведе до политическа промяна?

В това отношение си мисля, че Реформаторският блок е добър пример за изграждането на коалиция, която се роди от протестите. Без протестите в София и в страната, тези партии нямаше да бъдат заедно в коалиция. Имаше сигнал от обществото в тази насока. Все още чакам да видя подобен процес на отвореност и ангажираност и от другите партии.

Налице е и друго доказателство за влиянието на протестите – разцеплението в самата БСП. Групата, която се отдели под лидерството на бившия президент Георги Първанов, АБВ, използва език и критики близки до тези на протестиращите. Това е индикация за разместване на пластовете и на политическия дискурс в страната дори и ако участниците в политическия живот все още не показват намерение да променят начина си на действие и на ангажираност.

До каква степен мислите, че Реформаторският блок може да бъде алтернатива на статуквото в страната и до каква степен предстоящите избори за Европейски парламент могат да променят нещата в България?

Мисля, че предстоящите избори за Е имат потенциал да променят нещата до голяма степен. Може да дадат началото на нови развития в страната, които да доведат до падането на правителството, което всъщност искаха и протестиращите от първия ден. Но разбира се въпросът не е само да се отървем от това правителство в краткосрочен план. По-важният въпрос е как се управлява и как се променя рамката на политическата система в България. А това не е лесна битка.

Това е дългосрочен процес. И е изключително важно да имаме някой, който да налага този дневен ред и да поставя тези въпроси в обществото. Защото в момента двете най-големи партии в център-дясно и център-ляво дори не се преструват, че имат намерение да осъществят промени в съдебната система и начина, по който функционира или да променят състоянието на държавната (публичната) администрация или функционирането на медиите.

Може би РБ в ролята си на участник в процеса в позицията на малцинство (защото не мисля, че те скоро ще постигнат над 50%, но честно казано не мисля, че някой въобще скоро ще управлява самостоятелно; със сигурност ще бъдем управлявани от коалиции) като коалиционен партньор, но със силен глас, с ясна визия и с честни политически послания и програма, може наистина да наклони везните и да постигне промяна. Разбира се, при положение че е налице достатъчно добро стиковане и единство между партньорите в Блока и те продължат заедно напред. Затова се надявам и на положителен резултат от европейските избори.

И това има отношение и към ЕС и членството на България. Важно е да се оказва постоянен натиск от страна на ЕС. В България, за съжаление, все още няма достатъчна критична маса в България и имаме нужда от външен натиск, за да се случат нещата.

Все още е налице съпротива и различни начини за размиване на това влияние. Но освен ако Брюксел не се намеси, политическата класа и инерция в България ще доведе на практика до нищо ново. Затова говорим за необходимостта от катализатор за по-силна европеизация в България, така че да не изпадне от пътя, особено в момента, когато ЕС е много разнороден.

Така може да се окаже, че си член на хартия, но на практика си изключен. Колкото по-малко участваш, толкова по-малко правомощия имаш да променяш нещата. Също така, от по-идеалистична гледна точка, този процес може да доведе до съзряване на България. Един урок, който все още учим е, че макар Брюксел да е важен, не представлява универсално решение. Брюксел се използва като извинение да не се прави нищо за лобирането на политическо ниво, за съдебната система или за медиите. И това извинение работи, но на минималистично ниво. За да се случи промяна тя трябва да започне отвътре – от гражданското общество, но и от политическата класа. Мисля, че има по-голямо значение всичко, което се случва в България, а именно за поемане на отговорността в свои ръце и да не се разчита изключително само на този външен натиск, защото не можем да предполагаме, че отвън ще свършат работата на нашата страна.

В тази връзка, какво точно означава за България да бъде част от ЕС и от Европа?

На най-основно ниво, разбира се, отношението разходи-ползи. Макар ЕС да е в криза, без фондовете от Брюксел, България щеше да е в рецесия. Парите от ЕС са тези, които поддържат икономиката в много трудни времена. Подкрепата за членството се задържа на високи нива, дълго време около 70%. Защото въпреки кризата, всички знаят, че сме по-добре като част от ЕС, отколкото иначе. А и ние се присъединихме точно преди голямата криза. Което беше лошо стечение на обстоятелствата. Ясно е, че без България да е част от по-голям клуб, включена в процесите на регионално ниво, е много трудно да се справим с наследствата и проблемите от миналото. Притегателната сила на ЕС е много важен компонент. Означава по-добър стандарт на живот. ЕС също така отваря вратата и за тези, които са предприемчиви и искат да направят нещо за себе си.

Разбира се в настоящата ситуация и криза, няма как да не чуем и гласове на евроскептиците като: “Обещаха ни просперитет през 2007 и вижте какво се случи. Ние сме жертви”. Но това не е сериозен аргумент, защото в края на краищата ЕС не е благотворителна организация. ЕС дава възможности, но зависи от нас да се възползваме от тях. Очакването, че някой друг ще го направи вместо нас е дълбоко погрешно.

Със сигурност ЕС няма вина за незавидното състояние на българската икономика. Да, България е бедна страна, но без ЕС, нещата биха били много по-зле. Ако не друго, чрез ЕС се случва сближаване.

Но основният въпрос за България е: Какво членство искаме? Искаме ли членство, което може да работи за нас или искаме полу-членство? За съжаление, в момента сме на ниво полу-членство. Формално участваме в институциите и в политиките; имаме свободно движение, но не се възползваме от членството в смисъл да го използваме за промяна и развитие. И така лъкатушим по периферията. Ако това не се промени, нещата наистина ще се влошат, защото тогава хората ще почнат да обвиняват ЕС за техните проблеми.

И това второкласно членство не е в резултат от световна конспирация, а от собствените ни проблеми. Мисля, че такова е и разбирането на хората, на гражданското общество и на Реформаторския блок. Зависи от нас, в София, Пловдив и т.н. да решим проблемите, а не от Брюксел.

Кои партии мислите, че ще имат добри резултати на предстоящите избори и кои не в сравнение с 2009?

Голямото съревнование е между ГЕРБ и БСП. ДПС със сигурност ще спечели места в Европейския парламент (ЕП) чрез етническия вот. Но аз съм убеден, че и Реформаторският блок ще се представи добре. Има потенциал за 2 от 17-те места.

Останалите са: отделилите се от БСП – АБВ и другата, ново формирование – България без цензура, чийто лидер е известен телевизионен водещ и представлява още един опит за обиране на популисткия вот. Отново се опитват да говорят от името на онеправданите и срещу политическата клика. Също така е свързано с една от най-големите банки в България, тази на Цветан Василев. Това е напълно измислена партия. Ако отидете в техните офиси, ще видите основно ПР, медийни и рекламни специалисти. Това, което искат е да спечелят гласове и да влязат в следващия парламент. Въпросът е колко добре ще се представят. Има шанс и те да са в парламента. И ако в момента в Народното събрание имаме 4 партии, то на изборите за ЕП може да се появят 6, което също така е индикация и за следващите парламентарни избори.

Мислите ли, че сегашната коалиция и правителство ще успеят да управляват цял мандат?

Официално следващите парламентарни избори трябва да са през 2017, тъй като май 2013 се проведоха предварителни избори.

Но ние от самото начало знаем, че това правителство много трудно ще изкара пълен мандат. Коалицията от социалисти, етнически турци и скритата подкрепа от крайните националисти, които на хартия са врагове на етническите турци е крайно нестабилна.

Ние знаем, че това правителство виси на косъм. И протестите съумяха допълнително да го дестабилизират. Ако предстоящите избори за ЕП покажат, че те са в малцинство, това ще е трудно положение за тях. Те се борят за политическото си оцеляване ден за ден. Не мисля, че някой очаква те да изпълнят целия си мандат. Мнозинството, което ги поддържа е много нестабилно, но ще видим. Ние искахме да се проведат предварителни избори с европейските, но това вече е невъзможно и за мен следващата възможност е през есента. И затова много неща зависят от европейските избори.

Каква според Вас е ролята на Президента в политическата криза в страната и какво мислите по отношение на предложения референдум и поставените въпроси?

Президентът инициира референдумът, защото сметна, че тези въпроси са много важни и трябва да се гласуват пряко. Беше умен ход от негова страна и го постави в центъра на играта. Той беше доста плах в един период. През лятото той застана в подкрепа на протестите доста категорично и про-правителствените медии определено организираха компроматна война срещу него.

Тази инициатива за референдума е начин да се заяви отново като основен играч. Според мен е добра идея да се проведе този референдум, макар да има важни нюанси на предложените въпроси. За електронното гласуване за мен е повече от ясно. Но примерно за мажоритарен елемент в избирателната система и за задължителното гласуване са по-сложни и проблематични. Но като цяло смятам, че е важно тези въпроси да се поставят на референдум.

Ако организираха референдума с европейските избори, това щеше да увеличи избирателната активност, но това вече не е възможно въпреки че подписите са вече събрани. Смятам, че все пак референдумът ще се проведе и може да съвпадне или не със следващите парламентарни избори. Ако не нещо друго, това е и начин обществото да се поддържа политизирано. Въпреки негативните конотации на понятието заради прекалената поляризация в обществото, аз виждам политизирането като положително явление, защото създава ангажираност сред определен брой хора. Референдумът също се смята за важно постижение на протестите. Даде още една кауза, легитимност и известна сила по време, когато протестното движение бе поутихнало.

А какво бихте казали по въпроса, че България е мост между Русия и Европа? Някои наричат България пионка на Русия в ЕС?

Често използваме метафората на троянския кон. Със сигурност България е зависима от Русия, по исторически причини. Русия е слабост за различни групи българи. Но по интересен начин същото това води до тотално различни емоции у други българи.

Проблемът е начинът, по който Русия се управлява днес – чрез модела на превземане на държавата (state capture). Модел, който не позволява върховенство на правото да съществува. Режимът в Русия е проблемът, защото така се задълбочават и затвърждават същите дефицити в България. Негативните ефекти от настоящия режим в Русия върху България са съществени.

Най-добрият начин да се види това е енергийният сектор, където големите проекти като Белене и Южен поток източват публични ресурси и се считат за основни канали за до-утвърждаване на клиентелистки и корупционни практики в българските партии. България е почти 100% зависима от Русия за доставките на газ, сериозно зависима по отношение на петрол и ядрено гориво, като от друга страна плаща много високи цени. В такива отношения няма място за сантименталност. Само логиката на пазара. Газпром определя цени, които могат да му се разминат. За България е важно и единственото рационално решение да диверсифицира доставките си и да гарантира по-ниски цени, което да доведе до по-добри икономически възможности за развитие и по-ниски цени за домакинствата.

Съществува реална опасност в това говорене за мост, култура, славянско братство и т.н. Това е подвеждащо, защото скрива по-общата картина на нещата и е доста по-сложна по отношение на корупция, влияние, но и енергийна зависимост.

А какво мислите относно твърденията, че Кремъл финансира някои български партии включително крайно-дясната АТАКА?

Мисля, че е твърде вероятно. Още по-притеснително е, че крайно-дясна, популистка и ксенофобска партия като АТАКА използва и анти-демократичната реторика/послания на Русия. При един от последните си митинги, те бяха разпънали огромен банер: “Не ЕС ни освободи, а Русия. Да живее православието, долу европедерастията!”

Разбира се, може да се разбере защо АТАКА се държи така, защото те се борят за своето политическо оцеляване и техните възможности за възползване от ситуацията може да се изпарят съвсем скоро. Русия като кауза се оказва много по-съществена за оцеляването на лидера и за партията в предстоящите избори, защото АТАКА не е вече единствената националистическа партия. Налице са други претенденти, които се опитват да ги изместят и да вземат техните гласове от националистическия вот.

По-обширен въпрос – какви са последиците и въпросите за Европа и в частност за България от кризите и проблемите в региона – Украйна, Русия, Турция, Сирия?

Всяко от тези неща заслужава отделна дискусия, но истината е, че регионът е нестабилен. Нещата се развиват много бързо, което може да е добра възможност за политическия елит да настоява за по-сериозното включване на България в ЕС. Рискът от изпадане в периферията и да не вземаме членството на сериозно, както и това да се променим, рискуваме да се превърнем в ничия земя. Всички тези рискови събития имат сериозен потенциал да повлияят върху развитието на България и то негативно и да затънем още повече. Около нас има прекалено много не добри примери. Не е нужно да гледаме Русия, достатъчно е да погледнем Македония. Там нещата буксуват. Една от партиите е колонизирала системата и изглежда незаменима. Провеждат се парламентарни избори всеки две години, което на практика подкопава устоите на демокрацията. В Сърбия например правителството пое ангажимент за реформите относно Косово, но от друга страна властта се концентрира в ръцете на един политик след последните избори. Ние определено не искаме подобно развитие за България.

Дори да звучи и клиширано, за страна като България, особено в такава компания, е важно още по-категорично да заяви себе си като европейска страна.

А смятате ли, че ЕС може да набере скорост от кризите в самия съюз и около него?

Аз съм оптимист. ЕС се движи напред бавно, но веднъж като набере скорост, е трудно да бъде спрян. Трудно е да се предвиди на макро ниво какво ще се случи, но се надявам да има влияние върху политиките.

Например, общата енергийна политика ще стане доста по-последователна и силна, да подпомага страните за диверсифициране на доставките, за инвестиране в транс-гранична инфраструктура като проекта за конекторите с Гърция.

Това ще насърчи енергийната независимост, а в случая с България и върховенството на правото, защото повече зависимост означава и повече политическа корупция. В тази сфера смятам, че можем да бъдем умерени оптимисти, защото от Украинската газова криза през 2009 се развива сектора, дори промените да не са много видими все още.

 

 

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.