Българите за турците и Турция

| от | | |

Започваме да ви представяме една поредица на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция. А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Част 1. Нещо като увод. Кой? Защо? Как?

Замисляли ли сте се каква е първата ни/ви асоциация за Турция и турците? Ориенталщина и балканщина? Автобуси, курорти, сериали, Диарбекир, Анадола, град на два континента, Ердоган? Жестокост, потисничество, робство, „Ако не бяха 500-те години, ехеее, къде щяхме да бъдем!“, „Всичко лошо в характера ни е от това, че са ни владели 500 години“, как ни клаха през Априлското въстание, Даваш ли даваш, балканджи Йово, най-голям враг (след Рейгън за Тутраканската селищна система)? Възродителен процес, изселници? Предатели, Атака, избори, работливи хора, джамии, ислямисти, кюрди, терористи… и т.н. и т.н. и т.н.

Даже аз, който се смятам за малко по-широко от средното за страната скроен, заминах преди няколко месеца на дълъг престой в Република Турция с голяма част от гореизброените представи. Е, винаги съм знаел, че възродителният процес е нещо лошо, но това се дължеше на факта, че в къщата на баба ми често идваше един трудовак точно по онова време (държеше си цивилните дрехи, иначе строяха блока, заради който после отчуждиха и бутнаха къщата)*

Всичкото гореспоменато явно или тайно бълбукаше в главата ми, когато за пръв път заживях в Турция. Колегата ми от друга съседна балканска страна и съответно имащ подобни представи за Турция, го разказа най-добре при описанието на първия си почивен ден там: „Останах сам в хотела, навън пееше ходжата като във филм за талибани и изобщо не излязох на улицата от страх…“

Да кажем, че на него това изобщо е първото му излизане в чужбина, но даже и моя милост отиде в Турция с леко свито сърце – нека не забравяме, че прабаба ми е била 7-годишно момиченце при разгрома на Априлското въстание и това въстание, както и пожарите след него буквално е част от семейната ни история. И ето, през XXI век аз ЗНАМ, че не бива да ме е страх, ЗНАМ, че сме съюзници, ЗНАМ, че турците не са лоши хора, НО… не го вярвах, да не говорим, че нямаше и откъде да го почувствам.

С течение на времето съставих един пътепис в две части за Турция и града, в който живея (Адапазар). Постепенно стана време и да направя едни по-общи (а не само пътеписни) наблюдения и изводи. За целта с помощта на приятели и познати (Ангелина Александрова, Гергана (Гери) Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез), познаващи както България, така и Турция, и по някакъв начин свързани и с двете страни, съставихме един списък с представите, очакванията, знанията, заблудите, или нека го кажем в прав текст – предразсъдъците на българите спрямо Турция и турците. Разбира се, че направихме и списък на турските предразсъдъци спрямо българите. А знаете, че аз обичам предразсъдъците и не ме е страх да ги ползвам, разглеждам, обмислям, обсъждам и изобщо да си играя с тях, то и към събрания списък ще добавям моя коментар, основан на вече повече от половингодишното ми пребиваване в Република Турция.

Ще се опитам да ги разгледам едно по едно и ще се опитам да ви разкажа доколко те се отличават от действителността, защото след повече от половин година работа и живот сред турци, трябва да ви кажа, че нито отрицателните, нито положителните ни представи и предразсъдъци за Турция и турците са много верни.

Списъкът е дълъг и няма никаква гаранция, че е пълен, хеле пък логичен. Коментарите към него са лично мои, като има и добавени коментари от Гери – една прекрасна българка, омъжена за турчин, живееща в Турция повече от 8 години и познаваща нравите по-добре от мен. Те са надлежно обозначени.

А ако някой се обижда, четейки предразсъдъци, да иде да се снима и да си сложи надпис „опериран от чувство за хумор“.

За всички останали първата порция предрасъдъци в петък.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.