Аз ям месо

| от | |

Антония Антонова, binar.bg

Подобно на повечето хора в България съм расла в двор със свободни кокошки, които са били клани спорадично, след което са тичали обезглавени наоколо, шуртяла е кръв, а падналите им глави са повтаряли „ко-ко-ко“ в апогея на някакъв, навярно научно обясним, постмортален рефлекс. Трупове на прасета, очи на зайци навред.

Такъв е животът, когато не си купуваш пържолата от магазина, а искаш да е с ясен произход. Както напоследък е актуално.

Така или иначе, никога не съм държала особено на месото. И до ден днешен не посягам твърде често към мръвката. Интересно е, че така и не срещнах човек, който да ме кара да се чувствам виновна заради това си решение. Да ми натяква как е правилно да се храня, да ме заставя да изям това или онова кебапче, ако в даден момент не желая да го направя.

Е… Може би само лелките в столовата в предучилищната ме караха да ям пилето с дебелата кожа, а аз не исках и ми беше зле. Но в по-осъзнатите ми години нямам подобен горчив опит. Обикновено даже хората са щастливи, че остава повече месо за тях.

Нямам нищо против това човек да яде или да не яде месо, яйца, маруля, ряпа. Ноктите си, чия, глухарчета. Ето защо приемам принципния подход към храната от страна на хората, на които им е мъчно за животните и не искат да ги консумират физически. Или пък им е непривично да се хранят с нещо, което някога се е движило, имало е душа и е можело да го погалиш. С някой. Разбирам това.

Познавам страхотни хора, които ядат месо и страхотни хора, които не ядат месо. И в двата случая те не натрапват на останалите житейската си философия, не се вживяват в ролята на месии и не се държат, сякаш ти си е*ати боклукът.

Все по-често обаче се срещат отказали се от животинската плът хора, които полагат максимални усиля да изтъкнат начина, по който се хранят и да ти го наложат като правилен. Нима не ви се е случвало да отопите лютеница с кюфте на публично място и отнякъде да се появи някой със суров, назидателен поглед, който набързо да ви дръпне една лекция за това какъв изрод е човекът-мършояд? А колко по-миролюбиво и готино е да не ядеш месо, макар и от време на време да изпадаш в „невинни“ агресивни изблици срещу хора, спонтанно напазарували си кайма за вечеря.

– Ядеш бебето на овцата! При това на голям християнски празник!!! Как ще се почувстваш, ако някой изяде ТВОЕТО бебе???!??!?!?

Не е въпросът с какво се храниш. Това, поне засега, е личен избор. Въпросът е дали го правиш заради себе си, или за да си по-различен от простосмъртните, „зли и прости“ хора, които не се хранят с това, с което ти. За да лепиш етикети и да раздаваш присъди. И да се чувстваш, поне с нещо в тоя живот, значим и прав.

Добре. Нека приемем, че неядящият месо човек е прав. Да приемем, че по презумпция сме тревопасни и това е супер за нас. Че месото е отрова и ще умрем сега, ако го изядем.

Но как е правилно да лансираш своята спасителна проповед? Чрез обвинения, критики и всяване на чувство за вина у околните? Чрез самоизтъкване колко си велик и мъдър, а другите колко са зле? Това е поведение, което се наблюдава непрекъснато в социалната мрежа. Не съм убедена дали и как работи. Ако наистина искаш да помогнеш според вярванията си, поне бъди по-френдли настроен. Джизъс е обичал всички.

Кажи каквото искаш по нормален начин. Не си поствай снимки на одрани зайци по стените и надпис с главни букви в ярко червено „СЛЕДВАЩИЯТ СИ ТИ!!!“. Това само ме провокира да си постна снимка на печен заек с картофи и бира за вечеря.

Въпрос на вкус и на избор, разбира се. Нали така беше? Нека всеки има право на това. Защото да нападаш човек за това, че се храни с месо, е същото като да си злата лелка в училищната столова, която следи кой ще си изяде мазното пилешко бутче. Така де… Грубо е. И не особено хуманно.

Парадоксално е, че повечето проповядващи неяденето на месни продукти хора го правят по видимо агресивен начин, както в мрежата, така и на живо, а едновременно с това твърдят, че месоядството е проява на агресия и е важно да сме в мир със света, всичко живо и себе си непрекъснато. В следващия момент споменаваш някъде с най-чистия си и любовен глас каква невероятна лазаня с телешко си сготвил снощи и получаваш снизходителни подмятания, злобни коментари и прорязващи погледи на неодобрение…

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

„Space X“ подновява мисиите до МКС

| от chronicle.bg, по БТА |

Частната компания „Спейс екс“ е в готовност да поднови мисиите си до МКС чрез възвръщаемия си космически кораб „Дракон“, който трябва да бъде изстрелян в събота с ракетата-носител „Фалкон 9″, съобщават Асошиейтед прес и Франс прес.

„Фалкон“ осъществи успешен старт на 14 февруари, като изведе в орбита десет малки спътника, след като миналия септември ракета от същия вид се взриви преди да бъде изстреляна.

„Дракон“ ще стартира от историческата площадка 39А от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Товарният кораб ще пренесе до МКС над 2,2 тона товари и оборудване, като стартът е предвиден за 15:01 часа по Гринуич. Капсулата ще достигне до орбиталната станция в понеделник. При отлагане на изстрелването, нов опит може да бъде направен в неделя сутринта. Метеорологичната прогноза предвижда 70 процента благоприятни условия за полет в събота, когато е предвиден стартът

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.