Аз ям месо

| от | |

Антония Антонова, binar.bg

Подобно на повечето хора в България съм расла в двор със свободни кокошки, които са били клани спорадично, след което са тичали обезглавени наоколо, шуртяла е кръв, а падналите им глави са повтаряли „ко-ко-ко“ в апогея на някакъв, навярно научно обясним, постмортален рефлекс. Трупове на прасета, очи на зайци навред.

Такъв е животът, когато не си купуваш пържолата от магазина, а искаш да е с ясен произход. Както напоследък е актуално.

Така или иначе, никога не съм държала особено на месото. И до ден днешен не посягам твърде често към мръвката. Интересно е, че така и не срещнах човек, който да ме кара да се чувствам виновна заради това си решение. Да ми натяква как е правилно да се храня, да ме заставя да изям това или онова кебапче, ако в даден момент не желая да го направя.

Е… Може би само лелките в столовата в предучилищната ме караха да ям пилето с дебелата кожа, а аз не исках и ми беше зле. Но в по-осъзнатите ми години нямам подобен горчив опит. Обикновено даже хората са щастливи, че остава повече месо за тях.

Нямам нищо против това човек да яде или да не яде месо, яйца, маруля, ряпа. Ноктите си, чия, глухарчета. Ето защо приемам принципния подход към храната от страна на хората, на които им е мъчно за животните и не искат да ги консумират физически. Или пък им е непривично да се хранят с нещо, което някога се е движило, имало е душа и е можело да го погалиш. С някой. Разбирам това.

Познавам страхотни хора, които ядат месо и страхотни хора, които не ядат месо. И в двата случая те не натрапват на останалите житейската си философия, не се вживяват в ролята на месии и не се държат, сякаш ти си е*ати боклукът.

Все по-често обаче се срещат отказали се от животинската плът хора, които полагат максимални усиля да изтъкнат начина, по който се хранят и да ти го наложат като правилен. Нима не ви се е случвало да отопите лютеница с кюфте на публично място и отнякъде да се появи някой със суров, назидателен поглед, който набързо да ви дръпне една лекция за това какъв изрод е човекът-мършояд? А колко по-миролюбиво и готино е да не ядеш месо, макар и от време на време да изпадаш в „невинни“ агресивни изблици срещу хора, спонтанно напазарували си кайма за вечеря.

– Ядеш бебето на овцата! При това на голям християнски празник!!! Как ще се почувстваш, ако някой изяде ТВОЕТО бебе???!??!?!?

Не е въпросът с какво се храниш. Това, поне засега, е личен избор. Въпросът е дали го правиш заради себе си, или за да си по-различен от простосмъртните, „зли и прости“ хора, които не се хранят с това, с което ти. За да лепиш етикети и да раздаваш присъди. И да се чувстваш, поне с нещо в тоя живот, значим и прав.

Добре. Нека приемем, че неядящият месо човек е прав. Да приемем, че по презумпция сме тревопасни и това е супер за нас. Че месото е отрова и ще умрем сега, ако го изядем.

Но как е правилно да лансираш своята спасителна проповед? Чрез обвинения, критики и всяване на чувство за вина у околните? Чрез самоизтъкване колко си велик и мъдър, а другите колко са зле? Това е поведение, което се наблюдава непрекъснато в социалната мрежа. Не съм убедена дали и как работи. Ако наистина искаш да помогнеш според вярванията си, поне бъди по-френдли настроен. Джизъс е обичал всички.

Кажи каквото искаш по нормален начин. Не си поствай снимки на одрани зайци по стените и надпис с главни букви в ярко червено „СЛЕДВАЩИЯТ СИ ТИ!!!“. Това само ме провокира да си постна снимка на печен заек с картофи и бира за вечеря.

Въпрос на вкус и на избор, разбира се. Нали така беше? Нека всеки има право на това. Защото да нападаш човек за това, че се храни с месо, е същото като да си злата лелка в училищната столова, която следи кой ще си изяде мазното пилешко бутче. Така де… Грубо е. И не особено хуманно.

Парадоксално е, че повечето проповядващи неяденето на месни продукти хора го правят по видимо агресивен начин, както в мрежата, така и на живо, а едновременно с това твърдят, че месоядството е проява на агресия и е важно да сме в мир със света, всичко живо и себе си непрекъснато. В следващия момент споменаваш някъде с най-чистия си и любовен глас каква невероятна лазаня с телешко си сготвил снощи и получаваш снизходителни подмятания, злобни коментари и прорязващи погледи на неодобрение…

 
 

Краят на една ера: Аста ла виста, Терминатор

| от chronicle.bg |

 Една ера приключва.

Изглежда, че Paramount се отказва да прави повече филми за Терминатор – екшън героя от 90-те години.

От студиото няма да продължат продукциите след „Терминатор: Генисис“  с Арнолд Шварценегер и Емилия Кларк. Това твърди източник, близък до студиото, пред New York Daily News.

Това става ясно, малко след като студиото премахна от графика си заглавията на продълженията на поредицата. „Генисис” от 2015 година беше тотален провал с едва 90 млн. долара в боксофиса.

Има все пак възможност независима компания да се наеме с реализацията на проекта, но това Шварценегер да бъде убеден да се върне ще е по-скоро трудна задача.

„Терминатор: Генисис“ разочарова много от феновете си с неумелия опит да навърже събитията от първия и втория филм. В ролята на Сара Конър влиза Майката на драконите – Емилия Кларк. В лентата виждаме любимите герои от 90-те – Терминатор, Сара и Джон Конър, дори Кайл Рийс.

Въпреки това и мащабната реклама, филмът не успя да отговори на очакванията на почитателите си.

 
 

„Красавицата и Звяра“ е с рекорден резултат в бокс-офиса на Щатите

| от chronicle.bg |

Филмовата продукция на „Дисни“ „Красавицата и Звяра“ постигна забележителен резултат в бокс-офиса на Северна Америка.

Приходите от продажба на билети възлизащи на 170 милиона долара – рекордно постижение за семеен филм, съобщава БТА.

Лентата бие миналогодишния рекорд на кинотворбата от същата категория „Търсенето на Дори“, която дебютира в бокс-офиса със 135 милиона долара приходи.

Производствените разходи на „Красавицата и Звяра“ възлязоха на около 160 милиона долара.

 
 

Пет повода да празнуваме Деня на щастието

| от |

Днес ще да е прекрасен ден.

Официалното начало на пролетта съвпада с хубавото време и се съчетава с Международния ден на щастието и тия три неща въздигат народа нагоре, нагоре, над облаците, там, където винаги е слънчево. Ако си в самолет.

Всъщност повечето хора си представят щастието като едно топло, кално блато с папури, в което те цял живот се валят като хипопотами. И няма как да са по-далеч от истината. Защото, както казва майка ми, няма щастливи хора. Има щастливи моменти. И ако оставим самозащитния цинизъм леко настрана, ето няколко повода да празнувате Деня на щастието.

Здрави сте

Ако можете да дишате поради липса на астма, ако можете да сядате поради липса на хемороиди, ако можете да спите поради липса на инсомния и можете да виждате поради липса на катаракта, вие сте до някаква степен здрави. Ако освен това, не страдате от диабет, сърдечна недостатъчност, синдром на Хънтингтън, гнойна ангина, фациалис, цистит, шизофрения, морбили, ебола, пурпурия и латерална амиотрофична склероза…хора, вие сте наистина близо до здравето и имате повод да празнувате днешния ден.

Имате домашен любимец или дете. Или родители. Или гадже. Или изобщо някой, когото обичате

Да имаш дете само по себе си не е щастие. Малките човеци реват гръмогласно, мажат стените със сополи и прекъсват най-интересните разговори между възрастни с въпроси от типа на „Защо тати има хобот?“. Но ако все пак имате такова или такива, защо не им се порадвате?

Виж, да имаш котка е почти гаранция за щастливи моменти. Когато малкият урод мърка върху вас на дивана, това носи спокойствие. Най-добре, разбира се, е да разполагате с куче. Играта с куче направо се доближава до онова блато на щастието, в което се валяме в имагинерната си представа за щастието.

Родителите, съпрузите, съпругите и гаджетата понякога са източник на безумни проблеми и тревоги. Все пак защо не пробвате в деня на щастието да се разходите в парка с баща си? Да обядвате с майка си? Да отидете на кино с човека, с когото спите? Тези, малките неща. Празнувайте ги. С хората, които днес може да стиснете за ръката, а утре може снимката им да стои на каменна плоча. Хубаво е, че и днес са тук.

Можете да пиете бира

Ситуациите, в които човек не може да пие бира, са наистина тъжни. Бременните го разбират, както и тези, които пият антибиотици, антидепресанти и бензодиазепини. И тези с недостиг на ензима алкохолдехидрогеназа. И тези под 18 години, които са прекалено смотани, за да намерят начин да си купят бира.

Ако не сте в някоя от тези групи и имате възможност на обяд да изпиете една студена, леко горчива, гъста бира с 4 мм пяна, празнувайте деня на щастието.

Имате дом и тоалетна

Може да е палат в Драгалевци, вила в Малта, панелна гарсониера в „Обеля“, селска къща в село Бабинска река, или фургон като този от „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Но ако имате нещо, което може да наречете дом, в него има тоалетна с тоалетна хартия, температурата е между 15 и 25 градуса, а от покрива не капе нито вода, нито съседски отпадни течности, имате повод да отбележите деня на щастието. Например като прочетете детски комикс на дивана.

Можете да ядете

Добрата, вкусна храна е щастие. А липсата на отношение към нея е повод за нещастие. Ако не страдате от анорексия, диабет или улцерозен колит и сте под 100 кг за ръст от 170 см, вие имате абсолютната възможност да оставите за един час спешната си работа и каквото друго спешно имате да правите, и да обядвате празнично. Шкембе чорба с екстра чесън и оцет. Домашна салата от розови домати с биволско сирене. Миди на пара с масло и девесил. Ванилов чийзкейк с ягоди. Ако пък веганските ястия са вашето нещо или постите, едни постни лозови сарми с лимон могат да ви накарат да празнувате деня на щастието със същата сила и страст.

И имайте предвид: няма щастливи хора. Има щастливи моменти.

И те дебнат отвсякъде, понякога и в най-непрогледния мрак. Защото щастието не са широко усмихнатите хора с бели зъби, които карат велосипеди по сенчести алеи из страниците на лайфстайл списанията.

 
 

Роби Уилямс е готов да представи Русия на „Евровизия 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Известният британски певец и музикант Роби Уилямс заяви готовност да представи Русия на тазгодишния песенен конкурс „Евровизия 2017″.

„Евровизия 2017″ ще се проведе през месец май в столицата на Украйна Киев, предаде ТАСС.

Агенцията цитира изявление на Уилямс в руското телевизионно предаване „Нека говорят“. „Аз бих искал да представя Русия на „Евровизия“, заяви музикантът. Това ви го казвам чистосърдечно, а ето че моят мениджър сигурно вече се е хванал за главата! Бих искал да представя Русия на конкурса. Давай, Русия, ние можем да победим!“.

Уилямс добави, че харесва „Евровизия“ заради пищното и грандиозно шоу, което се предлага на зрителите.