Аз ли съм причината?

| от | |

books-text

Мирослава Лазарова

– Защо? – изкрещя тя.

– Защото така е правилно. – отговори той, с равен глас.

– Правилно? Какво првилно има в това? – думите й отекнаха в самотната стая.

Замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно, по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното – плитко и учестено, неговото –бавно и дълбоко, беше единственият шепот в кабинета.

Струваше й се нереално.

Меката слънчева светлина се стичаше по масивните, антични мебели и отразяваше стотиците прашинки, спокойно движещи се над книгата, която беше захвърлила. Думите, изкрещени преди секунди, сякаш отново и отново се удряха в стените и ръбовете на библиотеката. После нежно се плъзваха по тялото й, оставяйки дълбоки следи.

Яростта, която я беше обсебила, внезапно изчезна, оставяйки след себе си единствено напукани сухи устни. Беше спокойна. Септемврийски, погребално спокойна. Познаваше това усесщане. Този момент, когато всичко застива, когато усещаш пулса на ръба на пръстите си, когато тялото ти е опънато като стоманена нишка и всеки трепет на другия, на онзи до теб, е като удър по струна. Момента, когато всеки дъх ти причинява болка, но продължаваш да вдишваш, сякаш, за да накажеш себе си. Моментът преди края.

Няма нужда да го поглежда. Знае, че лицето му е контролирана маска. Но тя го познава. Усеща лекото присвиване на бледите му устни, потрепването на пръстите и погледа в очите, изследващи лицето й. Въздухът, напускащ тялото му – сега бързо и плахо, сякаш се страхува да проникне по-дълбоко. Той едва ли знае колко много й казва това.

Вдига очи от книгата. Клепките й трепват когато среща погледа му.

Вижда как челюстта му се стяга, очите му стават чуждо студени и няколко бръчки прерязват челото. Сега и двете му ръце са свити в юмруци, сякаш всеки момент ще я удари, а вените под бялата кожа изпъкват. Почти усещаше как пулсират.

„Аз ли съм причината?“

Въпросът изникна внезапно и донесе със себе се спомена за първия път, когато си го беше задала. И както детски юмрук, не достатъчно силен, но ударил на точното място, я накара да изтръпне от болка.

Тъмнината, която докосваше всичко. Ръцете му, дълги и силни, държащи я в прегръдката си. Натиска на пръстите му върху кожата й, оставящи усещането на докосване от коприва. Едната й ръка се плъзва и спира на голото му рамо. Другата й длан е на онова място на врата, където може да усети пулса му. Докосването й е почти неуловимо. Той я гледа. Чака следващото й движение. Надига се леко на пръсти. Той е висок. Целувката й е мека и плаха, но криеща желание. Тя усеща стягането на мускулите и тръпката пробягваща през тялото му. За секунда се пита дали не е сгрешила някъде, но… Дъхът му. Очите му са затворени, а дъхът му – спрял. Учудване и детинско задоволство се разливат по тялото й, докато се пита „Аз ли съм причината?“

Зашлеви ли я? Усети вкусът на крав в устата си.

„Спри!“ изкрещя яростно на себе си.

Завъртя се рязко с гръб към него. Беше минала едва минута откакто последно проговори.

Ръцете й стиснаха облегалката на махагоновия стол пред нея. Насили се да разтвори устни и да поеме глътка въздух, която да превърне в следващите думи. Думи, които не искаше да изрича. Те бяха опасни като остър нож, впит в плътта, те притежаваха силата да певърнат всичко в пепел.

Беше толкова логично, толкова ясно и просто. „Защо“ не беше правилният въпрос.

– Аз ли съм причината? – тя извърна глава към прозореца, с все още затворени очи, бавно вдишваща. Искаше да почувства аромата на светлината, да го вдиша.

– Ти винаги си била причината.

– Обичам те… – знаеше, че това признание няма да промени нищо. Решението беше взето, без нейно съгласие.

– Знам. – беше всичко, което каза. Гласът му беше празен, лишен от емоция и сантименти.

Вратата се затвори леко зад него.

Обърна се, очите й търсещи, но единствената следа от него беше празната чаша, направена от същия красив кристал като вазата.

Направи няколко резки крачки, сграбчи я и я захвърли към мястото, на което беше стоял преди секунда. Тя се удари в стената и се разби на няколко блестящи парчета, които се пръснаха по пода, като скъсана огърлица. Чувстваше как сърцето й бие лудо в гърдите. Стаята се изпълни с мъгла, която изтръгна въздуха от тялото й. Свлече се на пода. Гледаше острите стъкла, но виждаше лицето му.

Една-единствена солена капка се стече по бузата й и падна на пода, превръщайки се в още едно парче кристал.

Вазата на бюрото беше празна. Нямаше цветя. Само слънчева мъгла с аромат на лимонена трева.

 

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

CHR хороскоп: оптимистично начало на седмицата

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 20.02. до 26.02.)

Понеделник и вторник до обяд Луната ще преминава през знака Стрелец. Бихме могли да използваме този ден и половина за учене и взимане на изпити, решаване на правни или философски въпроси, занимания с любим спорт, най-вече езда, пътувания в чужбина, общуване с чужденци. Ще сме доста общителни, оптимистични и авантюристични.

Най-добре ще се чувстват през периода огнените знаци Стрелец, Овен и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изненади от близък до тях човек, както и добри предложения за срещи и забавления.

От вторник на обяд до четвъртък включително Луната ще се намира в знака Козирог, което й разположение ще ни накара да обърнем внимание на сериозните неща в живота ни.

Не е изключено да имаме сблъсък с авторитети или хора с власт и да ни се наложи да се борим и отстояваме за своето пред тях. Много е вероятно заради изникващите обстоятелства да станем много по-последователни, старателни и сериозни от обикновено. Възможно е да насочим вниманието си към строителни дейности, оправяне на документация, правене на зъби, лечение на костни или ставни проблеми.

Не е изключено земните знаци Козирог, Телец и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че заобикалящите им пречат да постигнат желаното. Много е важно да са сериозни към задачите и отговорностите си и да влагат достатъчно старание в нещата, които искат да постигнат, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова по-голям успех ще имат.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Водолей, следователно тези два дни ще бъдат подходящи за занимания с нови технологии, политика, телевизия, срещи с приятели и социални контакти.

Много е вероятно през периода да ни хрумне идея, как да осъществим своя отдавнашна мечта или да получим дълго чакана помощ за нещо, което ни тормози отдавна. Възможно е също така да имаме изненадващи доставки, обаждания, съобщения или срещи.

В неделя Луната ще влезе в знака Риби, като в 17.00 часа настъпва Слънчево Затъмнение в същия знак.

Тогава движението на нощното Светило (което отговаря за емоционалното ни състояние, чувствителността и подсъзнателните ни копнежи) съвпада със Слънцето (символизиращо талантите, съзнателните ни нужди и желания), но и с Южния Възел (предопределеност, кармичност, съдба). Докато трае събитието Земята, Луната и Слънцето застават на една линия и Слънцето бива затъмнено от Луната за земния наблюдател.

Най-силно ще ни действа Затъмнението от 25.02. до 27.02. и през периода е много вероятно да имаме конфликт между нещата, които искаме съзнателно и между тези, от които се нуждаем на подсъзнателно ниво. Много е важно да се стараем да намерим вътрешния си баланс, за да не прекалим, нито с едното, нито с другото и по този начин да затормозим отношенията си с околните.

Не е изключено да се сблъскаме със стари проблеми или да се натъкнем на хора от миналото, които по един или друг начин ще ни накарат да направим преоценка на изминали събития и по един или друг начин ще ни върнат към предишни напрегнати ситуации. Възможно е да сме свръх емоционални и да кажем или направим неща, за които в последствие да съжаляваме.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Слънчевото Затъмнение за подвижните знаци Риби, Близнаци, Дева и Стрелец, както и за хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Възможно е те много да издребняват, да бъдат със свръх-изострени нерви и не особено търпеливи към останалите.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.