Аз ли съм причината?

| от | |

books-text

Мирослава Лазарова

– Защо? – изкрещя тя.

– Защото така е правилно. – отговори той, с равен глас.

– Правилно? Какво првилно има в това? – думите й отекнаха в самотната стая.

Замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно, по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното – плитко и учестено, неговото –бавно и дълбоко, беше единственият шепот в кабинета.

Струваше й се нереално.

Меката слънчева светлина се стичаше по масивните, антични мебели и отразяваше стотиците прашинки, спокойно движещи се над книгата, която беше захвърлила. Думите, изкрещени преди секунди, сякаш отново и отново се удряха в стените и ръбовете на библиотеката. После нежно се плъзваха по тялото й, оставяйки дълбоки следи.

Яростта, която я беше обсебила, внезапно изчезна, оставяйки след себе си единствено напукани сухи устни. Беше спокойна. Септемврийски, погребално спокойна. Познаваше това усесщане. Този момент, когато всичко застива, когато усещаш пулса на ръба на пръстите си, когато тялото ти е опънато като стоманена нишка и всеки трепет на другия, на онзи до теб, е като удър по струна. Момента, когато всеки дъх ти причинява болка, но продължаваш да вдишваш, сякаш, за да накажеш себе си. Моментът преди края.

Няма нужда да го поглежда. Знае, че лицето му е контролирана маска. Но тя го познава. Усеща лекото присвиване на бледите му устни, потрепването на пръстите и погледа в очите, изследващи лицето й. Въздухът, напускащ тялото му – сега бързо и плахо, сякаш се страхува да проникне по-дълбоко. Той едва ли знае колко много й казва това.

Вдига очи от книгата. Клепките й трепват когато среща погледа му.

Вижда как челюстта му се стяга, очите му стават чуждо студени и няколко бръчки прерязват челото. Сега и двете му ръце са свити в юмруци, сякаш всеки момент ще я удари, а вените под бялата кожа изпъкват. Почти усещаше как пулсират.

„Аз ли съм причината?“

Въпросът изникна внезапно и донесе със себе се спомена за първия път, когато си го беше задала. И както детски юмрук, не достатъчно силен, но ударил на точното място, я накара да изтръпне от болка.

Тъмнината, която докосваше всичко. Ръцете му, дълги и силни, държащи я в прегръдката си. Натиска на пръстите му върху кожата й, оставящи усещането на докосване от коприва. Едната й ръка се плъзва и спира на голото му рамо. Другата й длан е на онова място на врата, където може да усети пулса му. Докосването й е почти неуловимо. Той я гледа. Чака следващото й движение. Надига се леко на пръсти. Той е висок. Целувката й е мека и плаха, но криеща желание. Тя усеща стягането на мускулите и тръпката пробягваща през тялото му. За секунда се пита дали не е сгрешила някъде, но… Дъхът му. Очите му са затворени, а дъхът му – спрял. Учудване и детинско задоволство се разливат по тялото й, докато се пита „Аз ли съм причината?“

Зашлеви ли я? Усети вкусът на крав в устата си.

„Спри!“ изкрещя яростно на себе си.

Завъртя се рязко с гръб към него. Беше минала едва минута откакто последно проговори.

Ръцете й стиснаха облегалката на махагоновия стол пред нея. Насили се да разтвори устни и да поеме глътка въздух, която да превърне в следващите думи. Думи, които не искаше да изрича. Те бяха опасни като остър нож, впит в плътта, те притежаваха силата да певърнат всичко в пепел.

Беше толкова логично, толкова ясно и просто. „Защо“ не беше правилният въпрос.

– Аз ли съм причината? – тя извърна глава към прозореца, с все още затворени очи, бавно вдишваща. Искаше да почувства аромата на светлината, да го вдиша.

– Ти винаги си била причината.

– Обичам те… – знаеше, че това признание няма да промени нищо. Решението беше взето, без нейно съгласие.

– Знам. – беше всичко, което каза. Гласът му беше празен, лишен от емоция и сантименти.

Вратата се затвори леко зад него.

Обърна се, очите й търсещи, но единствената следа от него беше празната чаша, направена от същия красив кристал като вазата.

Направи няколко резки крачки, сграбчи я и я захвърли към мястото, на което беше стоял преди секунда. Тя се удари в стената и се разби на няколко блестящи парчета, които се пръснаха по пода, като скъсана огърлица. Чувстваше как сърцето й бие лудо в гърдите. Стаята се изпълни с мъгла, която изтръгна въздуха от тялото й. Свлече се на пода. Гледаше острите стъкла, но виждаше лицето му.

Една-единствена солена капка се стече по бузата й и падна на пода, превръщайки се в още едно парче кристал.

Вазата на бюрото беше празна. Нямаше цветя. Само слънчева мъгла с аромат на лимонена трева.

 

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.