Австрия – различната Нова година

| от | |

Екатерина Генова няма нужда от представяне. През 1992 година при създаването на Ефир 2  става  автор и водещ на седмичното токшоу „Ах, тези муцуни“. То е на екрана  на  Ефир 2, а след закриването му  и на Канал 1, в продължение на 10 години. От 2005 година Екатерина Генова е ръководител на Сателитния канал на БНТ ТВ“България“, а днес е директор на Дирекция „БНТ Свят и региони“. За нас е чест, че специално за chronicle.bg тя се съгласи да разкаже впечатленията си от една Нова година, прекарана в Австрия. Настанете се удобно, let’s go!

Винаги, когато пътуваме с кола към Австрия, си казвам, колко е хубаво, че сме в Европейския съюз. През граничните пунктове, които стават все по-малко, минаваме през гишето „  EU only”, паспортите ни не предизвикват дълго четене и вторачване и т.н. Но точно при тези пътувания най-силно се усеща разликата в стандартите между България и  стария член на Европа Австрия. Като се започне от пътищата, по които пътуваме и се свърши с навиците за живот и начините на празнуване. Например –  на Нова година.

1544457_10201146814703775_262096596_n

 За втори път  сме в Австрия на Нова година.Първият път бяхме в известен алпийски курорт, като за празничната вечеря  платихме куверти в ресторанта на един от най-добрите хотели. Не очаквахме обаче, че в доста солената цена не е включен 12-тият час. Още към 23.15 ни приканиха да напуснем ресторанта, а в 23.45 изгасиха и лампите. Изглеждахме доста не на място, когато с официалните дрехи /по стар български обичай/ се озовахме на улицата. А купонът беше точно там. С греяно вино, фойерверки и много настроение. Всички хора си знаеха, как ще празнуват и се бяха облекли подходящо.

1538713_10201146812103710_1012152729_n

За тази Нова година вече си бяхме научили урока. Никакви токчета и рокли, топли спортни дрехи и готовност в 12 без 15 да излезем на площада в живописния стар град на Вилах. Преди да стигнем до новогодишната вечеря обаче, преживяхме няколко изненади.При това, много приятни.

Изненада 1. Запазихме си стаи в един от най-посещаваните хотели във Вилах, където само за да вечерят идват туристи от близките градчета в  Италия и  Словения. Кухнята на ресторанта е известна с телешкото, отгледано от фамилията -собственик на хотела, с доброто вино, с невероятната чистота и с още по-невероятната чеснова супа. Тя се сервира в специално изпечена за целта половин франзела, захлупена с капаче от хляб.За тази супа и за другите специалитети всяка седмица по веднъж тук идва компанията на адвокат от италианския град Тарвизо, с когото се запознахме на място.  След това описание на хотела и неговата слава, няма да повярвате, че резервацията ни за стаи и за празничната вечеря  за Нова година  беше само устна и без авансово плащане.  Като недоверчиви българи, до последния ден преди тръгването  се обаждахме  да питаме, имаме ли резервация или не. Членовете на хотелиерската  фамилия ни изтърпяха с австрийска учтивост.

1557651_10201146660659924_918310771_n

Изненада 2. Пристигайки в хотела, вече успокоени от факта, че стаите ни чакат, плахо зададохме въпрос за  новогодишния куверт. Знаейки българските параметри и с опита от предишното австрийско прекарване, бяхме готови на трицифрени цени. Собственикът видимо се зарадва, че ще изберем ресторанта на хотела за празника и ни даде лист с предлаганото фиксирано меню. Веднага добави, че ако искаме, ще можем да си поръчаме и всичко от основното меню на ресторанта. И ето я най-голямата изненада. Гледаме и не вярваме на очите си. Кувертът за Нова година е 24 евро.  Няма да ви държа в напрежение и ще добавя – всичко, което ни поднесоха, беше прясно, от производители от региона, прилягаше на  всеки гурме ресторант и беше абсолютно достатъчно, за да сме доволни навръх смяната на годините. Онези от нас, които не си бяха поръчали менюто, със завист гледаха към чиниите ни и бързо се преориентираха. Но и този път ресторантът беше само  до 24.00 часа, а хората към 23.45  започнаха да си тръгват. Защото всички отиват на площада, където настроението и особено фойерверките си заслужаваха. След 24.00 часа на площада имаше и концерт на открито за по-издържливите на студ.

1526712_10201146695700800_1920000197_n

Не обичам да играя ролята на нихилист и да отричам възможностите на българите за кулинария, гостоприемство и туризъм. Но описаното наистина не се случва в нашите ресторанти, колкото и звездни да са. Всяка Нова година плащаме скъпо за повяхнала салата, студено месо, вкисната снежанка и други подобни. Накрая по масите остават за боклука  килограми неизядени баници, колбаси, некачествени сирена, баклави и други храни. Ние, клиентите  се лъжем, че сме се нахранили добре и според платените пари, ресторантьорите се заблуждават, че са ни обслужили добре. А бихме могли да спечелим всички по веригата, както в Австрия.

602446_10201146699740901_1310652317_n

Там ресторантите и магазините са горди да предлагат храни от местни производители. Но явно и правилата им го позволяват. В България, ако включите в менюто на  малкия си хотел  мед или мляко от местните хора, автоматично нарушавате няколко правила и ставате потенциален клиент на инспекторите от Агенцията по храните, ХЕИ и други органи.Всеки продукт, предлаган  за закуска, обяд или вечеря трябва да има сертификат за произход. За малките производители изваждането на необходимите документи често е непосилна задача и това автоматично кара ресторантьорите да предпочитат големите магазини. Ето как у нас сме гарантирали на чуждите и големи търговци, че българските собственици на хотели и ресторанти ще купуват предимно от тях. Не съм чула за протести срещу тези норми.

Ако в Австрия имаше правила и служби като нашата Агенция по храните или  ХЕИ, никога нямаше да видя уличния пазар в центъра на Вилах  /предполагам и във всеки друг град/ на производители на всевъзможни храни от регион Каринтия. Щандове, мобилни магазини, скари, къщички – всеки иска да представи по най-добрия начин продукцията си. Пъстърва от езерата в Каринтия, сирена от друго стопанство, прясно еленско и сърнешко месо, както и дивечови колбаси от специализираното стопанство, мед, вино – всичко е на тезгяха. Може да се купи сурово или да се опита запечено пред клиента. И никакъв страх от контролиращи органи. Всеки щанд е украсен със снимки на стопанството, както  и на фамилията – производител. Да се зарадва човек, че като си похарчи парите, те ще отидат за развитие на бизнеса на местните хора. Няма смисъл да коментирам вкусовите качества на  храните. Всяка стока отговаря на описанието си като  местна, биологично чиста и домашна.

Не зная, дали е част от „световния заговор”, но при тях правилата са направени, за да се стимулира  всеки да работи и да предлага най-доброто, а при нас – за да се облагодетелстват големите търговци /включително и австрийски/  и контролиращите органи.

1485072_10201149522211461_2077848802_n

И още разлики между  тук и там. Качеството на стоките и услугите никога не подлежи на съмнение. Офертите за празнични дни са с по-ниски цени, за да се привличат клиенти, а не обратното. Може би, защото предлагането на хотели, ресторанти и туристически услуги е голямо. Местният патриотизъм извира отвсякъде.Освен в менютата и в магазините, също и в рекламата на града.Сигурно не знаете, но тук е най-големият МОЛ между Средиземно море и Алпите.Много приятно място, но не може да се мери дори с по-малките родни екземпляри. Тук е и най-големият СПА център, като в случая рекламата е вярно. Стъклена сграда на три етажа с безброй минерални басейни, водни атракции и  вдигащи адреналина  пързалки, в която колкото и хора да има, не ти се струва пренаселена. Входът е 7,5  евро за 3 часа , а във вечерните часове има намаление.Ако ползваш и някоя от сауните, доплащаш. Като добавим към тази минерална привлекателност на Вилах и фактът, че наоколо в радиус от 10 до 30 километра има всевъзможни ски зони, ставаме песимисти, че скоро ще си заприличаме с австрийците.А по територия и по население сме толкова близки.

1544294_10201149520931429_1250411449_n

Е, вярно, че в новогодишната нощ на всички в ресторанта ни липсваше  музиката и хорото, че нямаше с кого да останем до 6 сутринта, за да се похвалим после, колко хубаво сме изкарали. Нервирахме се всяка вечер, че приемат поръчки за храна най-късно до 21.30. Но важното е, че  догодина пак можем да избираме, къде да бъдем на Нова година. Ето затова харесвам Европейския съюз.

Вилах е малък австрийски град с население близо 60 000 жители. Намира се на 10 км от границата със Словения и е важен транспортен център. Наоколо има 7-8 големи и красиви  езера и доста ски-зони. 

994418_10201149519211386_1433117132_n

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Най-екстремният мощен Jaguar е тук (видео)

| от chronicle.bg |

Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover обяви най-мощния, пъргав и екстремен Jaguar създаван до сега: новия XE SV Project 8.

Прототипната версия на спортния седан Jaguar XE с 600 к.с., украсена с ексклузивен камуфлаж, създаден от SVO Design, и предлагаща динамика на суперавтомобил, премина дебютния си тест на предизвикателната писта Nürburgring Nordschleife. Можете да видите прототипа Project 8 в действие тук:

С най-тунингованата версия на 5-литровия двигател V8 с компресор суперчарджър на Jaguar Land Rover Project 8 ще стане вторият колекционерски автомобил от SVO след успешното лансиране на Jaguar F-TYPE Project 7 през 2014 г. Не повече от 300 автомобила, всички ръчно сглобени в Техническия център на SVO в Ковънтри, ще бъдат създадени за продажба в световен мащаб.
Пълни спецификации за Jaguar XE SV Project 8 ще бъдат публикувани на www.jaguar.bg на в края на юни, малко преди световния му динамичен дебют на Фестивала на скоростта в Гудууд, Западен Съсекс, във Великобритания.

 
 

Как да си направим самолет?

| от |

Един Boeing 737-800 тежи 41,145 килограма. При това празен. Как нещо, тежащо 41 тона, успява да излети във въздуха и то по 6 пъти на ден?А нашите хартиени самолетчета падат почти веднага. Авиационната техника е изключително комплексно съчетание от математика, физика, химия, механика и куп други науки. Затова се срещаме с Ейлийн. Тя ще ни открехне по темата как човекът успя да полети в небето.

 

Ейлийн Бакалова е на 21 години, родом от град Неделино. Завършва езикова гимназия СОУ „Отец Паисий“ в град Мадан. В момента е трети курс в Техническия университет със специалност „Авиационна техника и технилогии“.  Мечтата й е един ден да стане пилот. В свободното си време обича да прекарва с приятелите си и да чете книги.

 

 

Мартин: Разкажи ни за специалността си – „Авиационна техника и технологии“?

Ейлийн: Целият курс е от 45 човека и сме разпределени в две специализации – „Експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства“ и „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Разделението по специализации става в трети курс. Аз специализирам в „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Основните предмети, които изучаваме са – „Аеродинамика на летателни апарати“; „Навигация“; „Динамика на полета“; „Летателни апарати и авиационни двигатели“; „Обслужване на въздушното движение“.

Как да си направим самолет?

По принцип става много лесно. Нужни са около 430 млн. щатски долара, няколко ролки изолирбан и много свински опашки. Шегата настрана. Необходими са специализирани екипи, които отговарят за всеки един компонент от конструкцията, двигателните системи, електронно-приборната техника. Процесът е сложен и преминава през множество проверки, преди самолетът да бъде готов за експлоатация.

Как, за бога, самолетите успяват летят?!

За да може един самолет да полети е необходимо постоянно да има съперничество между подемната сила и силата на тежеста, както и между тягата и силата на челното съпротивление.  Подемната сила трява да е достатъчно голяма, за да се противопостави на теглото, а тягата е необходимо да бъде достатъчно силна, за да се противопостави на челното съпротивление.

Знаеш ли нещо за авиокомпаниите, което ние не знам?

Може би не знаете защо например нискотарифните компании са толкова евтини? Основното правило на нискотарифните компании е да правят максимален брой полети на ден. Това обикновено означава по 6 излитания и кацания на ден. Ето защо нискотарифните компании по прицнип не извършват дълги полети. Друго нещо, което намалява цената на билетите ни, е правилото „не повече от 30 минути на земя“. От престоя на земя не се печели и за да може да се осъществят 6-7 излитания и кацания на ден, след всеки полет самолетът е максимално бързо разтоварван и натоварван отново. Друго важно нещо е самолетите да са само от един тип, за да може да са взаимнозаменяеми. Ryanair например използват само Boeing 737-800.

Можеш ли да ни обясниш как да направим най-доброто хартиено самолетче?

Когато бях малка много обичах да правя хартиени самолети, но след това се увлякох по истинските. Колкото и техники да ви кажа, хартиените ви самолети няма да полетят по-бързо от Airbus А380.

Какво трябва да знаят хората за самолетите? И има ли нещо, което масово разбираме по грешен начин?

Всеобща заблуда е, че летенето със самолет е опасно. Всъщност това е най-сигурният транспорт. В днешно време на пътя умират в пъти повече хора. Проблемът при самолетите е само, че хората на борда при всеки полет са от 100 – 300 човека и при злощастен случай загубата е наистина голяма. Но, съвременните самолети са изключително добре проектирани и оборудвани, за да може броят на катастрофите да намалава с всяка изминала година. Екипажите вече са достатъчно добре обучени, за да приземят самолет дори когато двигателят откаже.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.