Австрия – различната Нова година

| от | |

Екатерина Генова няма нужда от представяне. През 1992 година при създаването на Ефир 2  става  автор и водещ на седмичното токшоу „Ах, тези муцуни“. То е на екрана  на  Ефир 2, а след закриването му  и на Канал 1, в продължение на 10 години. От 2005 година Екатерина Генова е ръководител на Сателитния канал на БНТ ТВ“България“, а днес е директор на Дирекция „БНТ Свят и региони“. За нас е чест, че специално за chronicle.bg тя се съгласи да разкаже впечатленията си от една Нова година, прекарана в Австрия. Настанете се удобно, let’s go!

Винаги, когато пътуваме с кола към Австрия, си казвам, колко е хубаво, че сме в Европейския съюз. През граничните пунктове, които стават все по-малко, минаваме през гишето „  EU only”, паспортите ни не предизвикват дълго четене и вторачване и т.н. Но точно при тези пътувания най-силно се усеща разликата в стандартите между България и  стария член на Европа Австрия. Като се започне от пътищата, по които пътуваме и се свърши с навиците за живот и начините на празнуване. Например –  на Нова година.

1544457_10201146814703775_262096596_n

 За втори път  сме в Австрия на Нова година.Първият път бяхме в известен алпийски курорт, като за празничната вечеря  платихме куверти в ресторанта на един от най-добрите хотели. Не очаквахме обаче, че в доста солената цена не е включен 12-тият час. Още към 23.15 ни приканиха да напуснем ресторанта, а в 23.45 изгасиха и лампите. Изглеждахме доста не на място, когато с официалните дрехи /по стар български обичай/ се озовахме на улицата. А купонът беше точно там. С греяно вино, фойерверки и много настроение. Всички хора си знаеха, как ще празнуват и се бяха облекли подходящо.

1538713_10201146812103710_1012152729_n

За тази Нова година вече си бяхме научили урока. Никакви токчета и рокли, топли спортни дрехи и готовност в 12 без 15 да излезем на площада в живописния стар град на Вилах. Преди да стигнем до новогодишната вечеря обаче, преживяхме няколко изненади.При това, много приятни.

Изненада 1. Запазихме си стаи в един от най-посещаваните хотели във Вилах, където само за да вечерят идват туристи от близките градчета в  Италия и  Словения. Кухнята на ресторанта е известна с телешкото, отгледано от фамилията -собственик на хотела, с доброто вино, с невероятната чистота и с още по-невероятната чеснова супа. Тя се сервира в специално изпечена за целта половин франзела, захлупена с капаче от хляб.За тази супа и за другите специалитети всяка седмица по веднъж тук идва компанията на адвокат от италианския град Тарвизо, с когото се запознахме на място.  След това описание на хотела и неговата слава, няма да повярвате, че резервацията ни за стаи и за празничната вечеря  за Нова година  беше само устна и без авансово плащане.  Като недоверчиви българи, до последния ден преди тръгването  се обаждахме  да питаме, имаме ли резервация или не. Членовете на хотелиерската  фамилия ни изтърпяха с австрийска учтивост.

1557651_10201146660659924_918310771_n

Изненада 2. Пристигайки в хотела, вече успокоени от факта, че стаите ни чакат, плахо зададохме въпрос за  новогодишния куверт. Знаейки българските параметри и с опита от предишното австрийско прекарване, бяхме готови на трицифрени цени. Собственикът видимо се зарадва, че ще изберем ресторанта на хотела за празника и ни даде лист с предлаганото фиксирано меню. Веднага добави, че ако искаме, ще можем да си поръчаме и всичко от основното меню на ресторанта. И ето я най-голямата изненада. Гледаме и не вярваме на очите си. Кувертът за Нова година е 24 евро.  Няма да ви държа в напрежение и ще добавя – всичко, което ни поднесоха, беше прясно, от производители от региона, прилягаше на  всеки гурме ресторант и беше абсолютно достатъчно, за да сме доволни навръх смяната на годините. Онези от нас, които не си бяха поръчали менюто, със завист гледаха към чиниите ни и бързо се преориентираха. Но и този път ресторантът беше само  до 24.00 часа, а хората към 23.45  започнаха да си тръгват. Защото всички отиват на площада, където настроението и особено фойерверките си заслужаваха. След 24.00 часа на площада имаше и концерт на открито за по-издържливите на студ.

1526712_10201146695700800_1920000197_n

Не обичам да играя ролята на нихилист и да отричам възможностите на българите за кулинария, гостоприемство и туризъм. Но описаното наистина не се случва в нашите ресторанти, колкото и звездни да са. Всяка Нова година плащаме скъпо за повяхнала салата, студено месо, вкисната снежанка и други подобни. Накрая по масите остават за боклука  килограми неизядени баници, колбаси, некачествени сирена, баклави и други храни. Ние, клиентите  се лъжем, че сме се нахранили добре и според платените пари, ресторантьорите се заблуждават, че са ни обслужили добре. А бихме могли да спечелим всички по веригата, както в Австрия.

602446_10201146699740901_1310652317_n

Там ресторантите и магазините са горди да предлагат храни от местни производители. Но явно и правилата им го позволяват. В България, ако включите в менюто на  малкия си хотел  мед или мляко от местните хора, автоматично нарушавате няколко правила и ставате потенциален клиент на инспекторите от Агенцията по храните, ХЕИ и други органи.Всеки продукт, предлаган  за закуска, обяд или вечеря трябва да има сертификат за произход. За малките производители изваждането на необходимите документи често е непосилна задача и това автоматично кара ресторантьорите да предпочитат големите магазини. Ето как у нас сме гарантирали на чуждите и големи търговци, че българските собственици на хотели и ресторанти ще купуват предимно от тях. Не съм чула за протести срещу тези норми.

Ако в Австрия имаше правила и служби като нашата Агенция по храните или  ХЕИ, никога нямаше да видя уличния пазар в центъра на Вилах  /предполагам и във всеки друг град/ на производители на всевъзможни храни от регион Каринтия. Щандове, мобилни магазини, скари, къщички – всеки иска да представи по най-добрия начин продукцията си. Пъстърва от езерата в Каринтия, сирена от друго стопанство, прясно еленско и сърнешко месо, както и дивечови колбаси от специализираното стопанство, мед, вино – всичко е на тезгяха. Може да се купи сурово или да се опита запечено пред клиента. И никакъв страх от контролиращи органи. Всеки щанд е украсен със снимки на стопанството, както  и на фамилията – производител. Да се зарадва човек, че като си похарчи парите, те ще отидат за развитие на бизнеса на местните хора. Няма смисъл да коментирам вкусовите качества на  храните. Всяка стока отговаря на описанието си като  местна, биологично чиста и домашна.

Не зная, дали е част от „световния заговор”, но при тях правилата са направени, за да се стимулира  всеки да работи и да предлага най-доброто, а при нас – за да се облагодетелстват големите търговци /включително и австрийски/  и контролиращите органи.

1485072_10201149522211461_2077848802_n

И още разлики между  тук и там. Качеството на стоките и услугите никога не подлежи на съмнение. Офертите за празнични дни са с по-ниски цени, за да се привличат клиенти, а не обратното. Може би, защото предлагането на хотели, ресторанти и туристически услуги е голямо. Местният патриотизъм извира отвсякъде.Освен в менютата и в магазините, също и в рекламата на града.Сигурно не знаете, но тук е най-големият МОЛ между Средиземно море и Алпите.Много приятно място, но не може да се мери дори с по-малките родни екземпляри. Тук е и най-големият СПА център, като в случая рекламата е вярно. Стъклена сграда на три етажа с безброй минерални басейни, водни атракции и  вдигащи адреналина  пързалки, в която колкото и хора да има, не ти се струва пренаселена. Входът е 7,5  евро за 3 часа , а във вечерните часове има намаление.Ако ползваш и някоя от сауните, доплащаш. Като добавим към тази минерална привлекателност на Вилах и фактът, че наоколо в радиус от 10 до 30 километра има всевъзможни ски зони, ставаме песимисти, че скоро ще си заприличаме с австрийците.А по територия и по население сме толкова близки.

1544294_10201149520931429_1250411449_n

Е, вярно, че в новогодишната нощ на всички в ресторанта ни липсваше  музиката и хорото, че нямаше с кого да останем до 6 сутринта, за да се похвалим после, колко хубаво сме изкарали. Нервирахме се всяка вечер, че приемат поръчки за храна най-късно до 21.30. Но важното е, че  догодина пак можем да избираме, къде да бъдем на Нова година. Ето затова харесвам Европейския съюз.

Вилах е малък австрийски град с население близо 60 000 жители. Намира се на 10 км от границата със Словения и е важен транспортен център. Наоколо има 7-8 големи и красиви  езера и доста ски-зони. 

994418_10201149519211386_1433117132_n

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!