Аутопсия на едно (непредумишлено) убийство

| от |

Първият мигрант, убит от органите на реда, жертва на бежанската криза, загина на на българско-турската граница в четвъртък вечерта. От ръката на български граничар, който стрелял предупредително във въздуха.

Става дума за непредумишлено убийство – нещастен случай , предизвикан от агресия и качен адреналин. Една от версиите е, че граничарят не е погледнал какви препятствия има в посоката на стрелбата му – резултат от така нареченото „тунелно зрение“ , което е характерно за ситуации със стрес , силно емоционално напрежение и висок адреналин – при животозастрашаващи ситуации. Вълкан Хамбарлиев е „запален ловец“ – следователно знае как да борави с оръжие бързо и под психологическо напрежение, защото знае и че бягащо животно не е лесна цел.

Аутопсията на безименния труп е еднозначна – смърт в следствие на кръвозагуба от раната в шията на афганистанеца, причинена от изстрел.

Докато световните медии превръщат инцидента във водеща новина, а всякакви организации настояват за разследване и санкции, българският премиер Бойко Борисов напуска срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел заради престрелката на границата с Турция. Научаваме това от източник, цитиран от чуждите медии. Но не и от него самия.
На фона на това „оглушително мълчание” от страна на министър-председателят у нас вече се леят жлъч и расистки изказвания, а нещастният случай е пластелин в ръцете на елитни политици, които го мачкат и трансформират в причудливи форми. „Трябва да се стреля на месо, защото не се спазват разпорежданията”, заяви лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов. Симеонов призова и да не се вменява чувство на вина у служителите на МВР и да се подеме инициатива те да бъдат наградени. ДПС настояват Борисов да проговори, а говорителят на БСП Атанас Мерджанов търси оправдание за служителите на реда „Много са уморени вече момчетата”.

И разбира се мълчанието на премиера също ще има своята цена. Защото той можеше най-малкото да поправи Организацията на обединените нации като им припомни един случай от 30 август тази година, когато по време на престрелка в морето между гръцки полицаи и турски трафиканти на хора бе убит 17-годишен имигрант. И това бе съобщено от гръцкото правителство.

Две подписки в защита на бащата на две деца униформен, който е извадил оръжието и е стрелял във въздуха вече са факт. Полицейските синдикати се обявиха в защита на служителя, вероятно ще има и протести. Идеята да се обединим и защитим българския граничар се превръща в една от многото каузи на част от българското общество – патриотични и емоционални, но не и адекватни реакции.

Логичното следствие е, че човек, който е убил друг човек, независимо дали е било умишлено или непредумишлено, трябва да получи своето наказание според закона. Законите не се променят на базата на емоциите и семейното положение на извършителя. Независимо колко деца имаш и колко те обича майка ти не можеш да убиваш хора ако няма реална заплаха за живота ти. Независимо какви са те и откъде идват. Имат ли документи или нямат, говорят ли твоя език или не.

Това, че куршумът е рикоширал е мал шанс. 

Каква е степента на вина не можем да преценим ние, гражданите. Това го решава съда, но процес трябва да има. Както и официална позиция на премиера, който мълчи близо ден след инцидента. Дали защото обмисля какво да каже на народа в ситуация на предсрочни избори, или защото да говориш пред цял свят си е отговорно и лафовете за магнолиите, дяволите и борците няма да свършат работа. И реторични въпроси от типа „С калашник врабци трепят ли се?” също.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.