Арменско гости по Орешарски

| от |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Има такъв лаф, когато прекомерно се заседиш някъде: „То, нашето, стана арменско гости“. В случая терминът „арменско гости“ описва нечие натрапчиво присъствие, което упорито отказва да се превърне в отсъствие, въпреки желанието на домакините.

Plamen-Oresharski-1

Сегашното правителство на БСП, ДПС и Атака, начело с десния експерт Орешарски, е един такъв гостенин, който не разбира от намеци, прозевки и чести поглеждания към часовника. След като в продължение на цяла година гражданите, които би следвало да се разглеждат като работодател на правителството, маршируваха по жълтите павета с настояването служителят им да напусне работното си място; след като политическите сили и институциите на най-високо ниво признаха, че това управление няма да го бъде и даже насрочиха дати за разпускане на парламента и предсрочни избори, вчера отново се прокраднаха гласове, че кабинетът можело и да не подаде оставка, защото имало да се довършват неща, които не подхождало да се довършват от кабинет в оставка.

Какви ли биха могли да бъдат тези неща? Заради какво това невнятно мнозинство с още по-невнятното си правителство се е вкопчило във всяка минута власт?

Разбира се, мнозинството и правителството биха могли да отговорят, че са захванали много дела в името на общественото благо, които искат да довършат и да оставят след себе си ярка следа на достойно управление. Още някой километър пътища, още някоя детска градина, още някоя важна реформа в правосъдната система, образованието или здравеопазването… Не, мнозинството и правителството даже не си правят труда да излъжат с някакъв отговор от този род.

Вместо това, когато се видя краят на управлението, започнаха да се обявяват по няколкостотин обществени поръчки дневно. Във вестниците се появиха снимки на директорски кабинети, затрупани от папки с нарочно задържани договори, чакащи съответния рушвет, за да се придвижат нататък. Приеха се набързо закони, бетониращи „наши хора“ на доходоносни позиции, дълго след като „нас“ вече няма да ни има.

Проведе се грозна атака срещу банковата система. Банковият сектор се превърна в поле на сблъсък на интереси, отново свързани с парите за онзи „Южен поток“, който уж нямаше да се строи, ама досега не е спирал. И никой не се интересува, че в този сблъсък са заложени съдбите на стотици хиляди хора. Важното е „ние“ да се налапаме. Затова е скъпа всяка минута власт!

Накрая, като капак на всичко, нашето причудливо правителство реши да изврати държавния бюджет толкова нагло, че даже собствената му партия-патрон отказа да го подкрепи. С което циркът стана абсолютен. За обикновения наблюдател вече не е ясно откъде произтича властта в тази държава и накъде изтича.

Никой във властта не крие, че единствената причина да стои в нея е да граби. Сегашното ни управление е като някой навлек, нелегално промъкнал се на парти, когото охраната е заловила и е тръгнала да изхвърля навън – охраната го тегли за краката, а той с едната ръка се е вкопчил в шведската маса, а с другата тъпче в устата си каквото успее да докопа.

Ако трябва да влезем отново в метафората с арменското гости, ще видим как в дома ни се е разположила компания простаци и нито нашите намеци, нито сънливите погледи, които си разменяме, я карат да се сети да си тръгне. Нахалните ни гости се протягат по диваните, ровят в хладилника и се самообслужват с каквото обичат – отварят си биричка, режат салам и не се интересуват какво ще закусваме утре. Такива гости не можеш да изгониш с многозначително мълчание, намаляване на музиката, отчаяни погледи към часовника и приглушено прозяване. Тях трябва, когато за пореден път запалят „последна“ цигара и обещаят, че ей сегичка си тръгват, да ги хванеш за яката и за дъното на панталоните, да ги повдигнеш така, че долните им гащи хубаво да се впият, и да ги изхвърлиш навън. Няма да е лошо да има и един прощален ритник, за да затупуркат ситно-ситно надолу по стълбите. С което излизам от метафората.

Чудя се кое е по-възмутително – макар че аз много трудно се възмущавам, по-скоро се дразня. Та, питам се кое е по-дразнещо – дали това, че някакви безогледни, исторически изпълзели кой знае откъде наглеци, разтреперани от лакомия крадат и грабят каквото видят, като не се интересуват какви последици ще има този грабеж за другите, или това, че го правят, без изобщо да се притесняват, правят го открито и пред всички, не крият, че борбата им за власт не е стремеж към управление, а борба за лапане. Те дори вече смятат за добър вкус отдалече да се вижда, че властта не е служба, а далавера. Че ако служиш, си шматка, а ако лапаш, си тарикат. Но не са виновни те – каквато публиката, такива и актьорите.

 
 

Infiniti и Hyundai имат какво да покажат на Автомобилен салон София 2017

| от chronicle.bg |

Автомобилен салон София 2017 е в разгара си и присъствието там е задължително за всички с „бензин в кръвта“. Едно от много  неща, които могат да бъдат видени, е обновения модел на японската марка Infinity, Q50. 

Усъвършенстваният стилен спортист Q50 запазва елегантните си пропорции и атлетична стойка, и прави по-голямо визуално разграничаване между отделните версии на модела, включително вдъхновената от динамиката Red Sport 400. Моделът разполага с иновативни технологии в подкрепа на водача и насочени към автономното шофиране. Обновеното Infiniti Q50 се предлага и с нови двигатели, като вниманието привлича новият 3,0-литров V6 бензинов мотор с двоен турбокомпресор, който генерира максимална мощност 400 к.с. Директното адаптивно кормилно управление е изцяло обновено спрямо първото поколение.

Infiniti Q50 (1)

Корейският автомобилен производител Hyundai с няколко премиери на софийския автосалон.

Първата премиера бе на изцяло новият Hyundai i30 N. Той е първият модел от спортната серия N на марката, създаден от европейското подразделение на Hyundai. Новият i30 N е най-бързият модел на Hyundai. 2,0-литровият бензинов турбодвигател на i30 N се предлага в два варианта на мощност – с 250 или 275 к.с., като вторият разполага и с електронен диференциал с ограничено приплъзване. Автомобилът е екипиран с 6-степенна механична скоростна кутия. Моделът бе представен от автомобилния пилот Петър Гьошев, а на премиерата присъстваха и пилотите от Hyundai Racing TrophyДенис Станчовски и Симеон Симеонов.

 

Изцяло новият кросоувър, KONA, предлага най-новите технологии, като прави премиум характеристиките по-достъпни за удобно и безопасно шофиране. Новаторските технологии се допълват от системи като Apple CarPlay за съвършена свързаност и модерната LED осветеност. Сред задвижващите варианти присъства новият турбо бензинов мотор със 177 к.с. в съчетание със задвижване 4х4 за динамично и сигурно пътуване при всякакви условия.

Hyundai Kona

На щанда на Hyundai присъстват и трите версии на модела IONIQ – с електрическо задвижване, като хибрид и като Plug-In-хибрид. IONIQ Hybrid съчетава високоефективен бензинов двигател с електромотор за мощна работа с по-малък разход на гориво и по-ниски емисии. IONIQ Electric е първият изцяло електрически модел в гамата на Hyundai. Electric позволява шофиране без вредни емисии до 280 км с едно зареждане. IONIQ Plug-In съчетава най-доброто от двата свята – с превключване на електрически режим той може да измине до 63 километра изцяло на ток. Двигателят с вътрешно горене пък осигурява необходимото спокойствие за дълги пътувания.

Hyundai Ioniq 2

 
 

Кога дънките стават популярни?

| от chronicle.bg |

Дънките са най-популярното облекло на планетата с милиони произведени и продадени бройки на ден, всеки ден, от години. Но кога и защо станаха толкова популярни?

„Дънки“ като дума съществува от 17 век, когато се използва за сборен термин на всички груби дрхи, носени от работническата класа. И понеже платът, от който се шият тези дрехи, идвал най-често от Геноа (Дженоа), Италия, те се наричали „jeans“ (англ. “дънки”). В областта Ним (Nimes), Франция, се появява конкуренция, която произвежда подобен плат. Той по-късно става известен като „деним“ – от “de Nimes” (фр. „от Ним“).

Каква е разликата между сегашните дънки и дънките на работниците? Разликата е в това как са сглобени. Можете да забележите, че дънките, които носите в момента, са хванати с нитове. Това ги прави доста по-издръжливи на ежедневния тормоз.

Може би имате шевове на задните джобове? Те изначално не са за красота, а са стратегически поставени на местата, където най-много се изтъркват.

 

Jacob_Davis-340x416

 

Това е Якоб Дейвс. Той е с латвийски произход, но живее в Невада. Именно негова е идеята за нитовете и подзравяването на дънките. Той продава новите дрехи на миньорите, които живеят в щата по онова време. Легендата разказва как съпруга на миньор дошла да се оплаква на Дейвис, че мъжът й постоянно си къса „работната униформа“ и дали може да й помогне. Якоб черпи вдъгнвение от седло на кон в магазина му и така се ражда идеята за подсилване на слабите места на тогавашните дънки.

За съжаление детайлите около изобратяването на първия чифт дънки, каквито ги знаем днес, са неизвестни. Но се знае, че идеята на Якоб идва от големия проблем с посточнното късане. Знаем също, е че дрехите на Дейвис имали потенциала на „златна мина“, по-ценна дори и от истинските златни мини. Затова, съвсем разбираемо, той развил параноя около това някой да не открадне идеята му и опитал да я патентова. За съжаление, (както по-късно ще стане и с фиджет спинърите) той  нямал парите за патента – 68 долара, равни на днешни 1300. Затова потърсил човекът, чието име днес е синоним на дънки.

 

Levi_Strauss-340x387

 

Леви Щраус, подобно на Дейвис, е родом от Европа (от Бавария) и идва в Щатите, за да търси късмета си. Двамата се познават покрай магазина на Щраус, който снабдява Дейвис с материали за облеклата му, както и с други продукти. Проблемът на Дейвис, както той го описва в писмата си до Леви, е че не може да произвежда нитовете за дънките достатъчно бързо, за да задоволи търсенето. Двамата мъже се срещат, а по-късно – през 1873 година – подават успешно заявката за патента. Същата година започва и масово производство.

Първияте деним дънки са сини, защото индиго боята е най-евтина, а също и защото тъмния цвят добре криел петна.

Популятността им се дължи до голяма степен и на няколко други фактора. Първият безспорно е изтичнаето на патента им през 1908 година. Друга значителна причина е романтизирането на каубойския начин на живот.

Филми като „Rebel Without a Cause“ и „The Wild One“, които били много популярни сред съвременниците си, продължават модата и така до ден днешен.

 

 
 

Примата на Болшой театър и Ла Скала Светлана Захарова гостува в България

| от chronicle.bg, БТА |

Примабалерината на Болшой театър, Мариинския театър и Миланската Скала Светлана Захарова се представя с коронната си роля – на Жизел, при първото си гостуване в България. Примата и Денис Родкин ще танцуват в спектакъла на Софийската опера и балет „Жизел“ от Адам тази вечер от 20.00 ч. в зала 1 на НДК. Диригентът на Болшой театър Павел Клиничев ще дирижира оркестъра на първия ни оперен театър, съобщават организаторите от „Жокер медиа“.

Много се радвам, че при първото си идване в София ще покажа „Жизел“, един от най-любимите си балети. Той е сложен, с драматична история. Танцувала съм го по цял свят, в различни редакции, каза примата пред репортери. Тя припомни, че това е и една от първите й големи роли – още на 17 години, когато много неща не е знаела и не е разбирала. А с годините натрупаният жизнен опит обогатява изпълнението й, добавя нови нюанси и още по-ярки емоции в образа.

Денис Родкин я „спечелил“ преди три години със своята отдаденост на балета – за две седмици научил всички партии в „Кармен-сюита“, в която двамата си партнират за първи път в Мариинския театър.

Времето не е много, но понеже често танцуваме, ми се струва, че отдавна сме заедно, казва Захарова.

Никога не съм имал трудности в работата си със Светлана – разбира се, вълнувах се много преди първата ни репетиция, от срещата с такава звезда. Тя ме научи на много неща – вече съм съвсем различен човек. Трябва да съм не само сигурен партньор, а и в соловите си вариации да съм на нейното ниво, коментира Родкин.

Светлана Захарова ще е в ролите на две свои знаменити предшественички – Наталия Макарова и Алла Осипенко, в нов спектакъл в Болшой театър, посветен на Рудолф Нуреев. Премиерните представления са на 9 и 10 декември.

Двете прими са писали писмо на Нуреев. Докато актьор чете текста на писмото, техните портрети се появяват на видео, а аз изпълнявам шестминутно соло, с музикален съпровод – своеобразен монолог. Това е много красив, откровен момент в спектакъла, който е доста необичаен и за Болшой театър, а мисля, и за целия свят, отбелязва Захарова.

Тя мечтае шестгодишната й дъщеря, първокласничка, да поеме по нейния път.

Българската публика ще види през май нейната авторска хореография „Аморе“ с участието и на Денис Родкин, в която Захарова изпълнява три съвсем различни образа. Спектакълът е създаден преди година и половина, с премиера в Италия. Има интерес от много страни. Сега артистите се връщат от гастрол в Токио, където е посрещнат много добре. По думите на Светлана Захарова, „Аморе“ е в най-добрите традиции на съвременната хореография.

 
 

Linkin Park публикуваха участието си в Карпул Караоке

| от chronicle.bg, БТА |

„Linkin Park “ публикува епизод на автомобилното караоке шоу „Карпул караоке“, в което участвали през юли, шест дни преди самоубийството на фронтмена на бандата Честър Бенингтън, предаде Асошиейтед прес.

Предаването от 23 минути беше споделено в официалната страница на музикантите във Фейсбук. Честър привидно е в добро настроение и дава уроци по пеене зад волана на водещия Кен Джонг.

Групата изпълнява някои от хитовете си, сред които „Numb“ и „In the End“. Също така можем да чуем песни като “Hey Ya!” на Outkast и “Under The Bridge” на Red Hot Chili Peppers.

 

 

Родителите на Честър се развеждат, когато е на 11 и той започва да живее с баща си. Тогава той започва да злоупотребява с алкохол, марихуана, опиум, кокаин, амфетамини и LSD. По-късно отива да живее с майка си, която при новината за зависимостта му го поставя под домашен арест.

В интервю Бенингрън признава, че е бил жертва на сексуален тормоз от по-голям свой приятел, когато е бил едва на 7 годинки.

Когато Честър става вокал на легендарната група, предлага ново име – „Lincoln Park“, на парк, покрай който минава често. Демйнът www.lincolnpark.com обаче е зает и затова групата просто сменя правописа на „Linkin Park“. Следва бумът на „Hybrid Theory“ (20 октомври 2000) и световна слава.

 

Честър е вокал на Linkin Park до смъртта си на 20 юли тази година.