Арменско гости по Орешарски

| от |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Има такъв лаф, когато прекомерно се заседиш някъде: „То, нашето, стана арменско гости“. В случая терминът „арменско гости“ описва нечие натрапчиво присъствие, което упорито отказва да се превърне в отсъствие, въпреки желанието на домакините.

Plamen-Oresharski-1

Сегашното правителство на БСП, ДПС и Атака, начело с десния експерт Орешарски, е един такъв гостенин, който не разбира от намеци, прозевки и чести поглеждания към часовника. След като в продължение на цяла година гражданите, които би следвало да се разглеждат като работодател на правителството, маршируваха по жълтите павета с настояването служителят им да напусне работното си място; след като политическите сили и институциите на най-високо ниво признаха, че това управление няма да го бъде и даже насрочиха дати за разпускане на парламента и предсрочни избори, вчера отново се прокраднаха гласове, че кабинетът можело и да не подаде оставка, защото имало да се довършват неща, които не подхождало да се довършват от кабинет в оставка.

Какви ли биха могли да бъдат тези неща? Заради какво това невнятно мнозинство с още по-невнятното си правителство се е вкопчило във всяка минута власт?

Разбира се, мнозинството и правителството биха могли да отговорят, че са захванали много дела в името на общественото благо, които искат да довършат и да оставят след себе си ярка следа на достойно управление. Още някой километър пътища, още някоя детска градина, още някоя важна реформа в правосъдната система, образованието или здравеопазването… Не, мнозинството и правителството даже не си правят труда да излъжат с някакъв отговор от този род.

Вместо това, когато се видя краят на управлението, започнаха да се обявяват по няколкостотин обществени поръчки дневно. Във вестниците се появиха снимки на директорски кабинети, затрупани от папки с нарочно задържани договори, чакащи съответния рушвет, за да се придвижат нататък. Приеха се набързо закони, бетониращи „наши хора“ на доходоносни позиции, дълго след като „нас“ вече няма да ни има.

Проведе се грозна атака срещу банковата система. Банковият сектор се превърна в поле на сблъсък на интереси, отново свързани с парите за онзи „Южен поток“, който уж нямаше да се строи, ама досега не е спирал. И никой не се интересува, че в този сблъсък са заложени съдбите на стотици хиляди хора. Важното е „ние“ да се налапаме. Затова е скъпа всяка минута власт!

Накрая, като капак на всичко, нашето причудливо правителство реши да изврати държавния бюджет толкова нагло, че даже собствената му партия-патрон отказа да го подкрепи. С което циркът стана абсолютен. За обикновения наблюдател вече не е ясно откъде произтича властта в тази държава и накъде изтича.

Никой във властта не крие, че единствената причина да стои в нея е да граби. Сегашното ни управление е като някой навлек, нелегално промъкнал се на парти, когото охраната е заловила и е тръгнала да изхвърля навън – охраната го тегли за краката, а той с едната ръка се е вкопчил в шведската маса, а с другата тъпче в устата си каквото успее да докопа.

Ако трябва да влезем отново в метафората с арменското гости, ще видим как в дома ни се е разположила компания простаци и нито нашите намеци, нито сънливите погледи, които си разменяме, я карат да се сети да си тръгне. Нахалните ни гости се протягат по диваните, ровят в хладилника и се самообслужват с каквото обичат – отварят си биричка, режат салам и не се интересуват какво ще закусваме утре. Такива гости не можеш да изгониш с многозначително мълчание, намаляване на музиката, отчаяни погледи към часовника и приглушено прозяване. Тях трябва, когато за пореден път запалят „последна“ цигара и обещаят, че ей сегичка си тръгват, да ги хванеш за яката и за дъното на панталоните, да ги повдигнеш така, че долните им гащи хубаво да се впият, и да ги изхвърлиш навън. Няма да е лошо да има и един прощален ритник, за да затупуркат ситно-ситно надолу по стълбите. С което излизам от метафората.

Чудя се кое е по-възмутително – макар че аз много трудно се възмущавам, по-скоро се дразня. Та, питам се кое е по-дразнещо – дали това, че някакви безогледни, исторически изпълзели кой знае откъде наглеци, разтреперани от лакомия крадат и грабят каквото видят, като не се интересуват какви последици ще има този грабеж за другите, или това, че го правят, без изобщо да се притесняват, правят го открито и пред всички, не крият, че борбата им за власт не е стремеж към управление, а борба за лапане. Те дори вече смятат за добър вкус отдалече да се вижда, че властта не е служба, а далавера. Че ако служиш, си шматка, а ако лапаш, си тарикат. Но не са виновни те – каквато публиката, такива и актьорите.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Даян Крюгер: пътят към наградата в Кан

| от chronicle.bg |

След като на кинофестивала в Кан снощи Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса във филма „Изневиделица“, погледите се насочиха към нея. Киноманите, разбира се, знаят коя е Даян Крюгер, но ние сме длъжни да припомним:

Даян се ражда на 15 юли 1976 в семейството на банков чиновник и компютърен специалист. Има по-малък брат – Щефан. От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. Контузия обаче рано прекратява балетната и кариера. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и тя е отгледана от майка си. Оттогава досега не поддържа връзка с баща си, чиито проблеми с алкохола са причина за развода.

След травма загубва възможността да се занимава професионално с балет и се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми.

MV5BMTQ1MDM1NDQyM15BMl5BanBnXkFtZTgwMTg1MDc3MTE@._V1_SY1000_CR0,0,674,1000_AL_

Дебюта си на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита Троя, където играе Хубавата Елена. Същата година се снима в друг голям филм – Съкровището, където си партнира в главната роля с Никълъс Кейдж. През 2007 г. участва в продължението на филма и е водеща на церемонията по откриването и закриването на кинофестивала в Кан.

През 2009г. се снима във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета“ , за което е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля за Screen Actors Guild Award.

В галерията може да видите ролите й, които със сигурност си струва да гледате.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.