Армения и Азербайджан – на крачка от войната

| от |

Томас де Ваал, BBC

Арменският вертолет, свален на линията между две страни, разделяща арменските от азербайджанските войски в зоната на нагорно карабахския конфликт – е най-сериозният инцидент от такъв род от над 20 г., откакто е в сила споразумението за прекратяване на огъня между двете страни.

При падането на хеликоптера загинаха трима арменски военни. При това азербайджанският офицер, свалил бойната машина, беше награден с медал. През лятото преди този трагичен инцидент имаше локализирано избухване на карабахския конфликт, при което загинаха около 20 души и от двете страни. Както твърдят от Баку хеликоптерът е бил свален в непосредствена близост до контактната линия, разделяща арменските от азербайджанските войски, и летял над позициите на армията на Азербайджан. От Ереван парират тези твърдения с думите, че арменската машина изпълнявала учебен полет и не представлявала никаква опасност. Азербайджанските военни пуснаха във Фейсбук видео отразяващо падането на един от двата вертолета, съпровождано от радостни възгласи.

В нападението няма никаква военна логика. Командирите на подразделенията от двете страни на браздата носят отговорност при използване на леко стрелково оръжие, но решения за използване на тежко въоръжение се взимат от политическото ръководство. Подобно нападение може да се разглежда като демонстрация на сила.

Азербайджанската страна, губеща в карабахския конфликт от 1991-94 г., има повече основания да поддържа „нестабилно примирие. Така Баку се опитва да припомня на света, че част от международно признатата територия на страната се намира под контрола на Армения. И въпреки че Азербайджан може да носи отговорност за повечето от нарушенията на примирието, и арменската страна не пропуска възможност да „покаже мускули. На 31 юли арменските сили настъпиха от три страни срещу азербайджанските позиции, което доведе до гибелта на много азери.

Има основания да се предполага, че атаката срещу хеликоптера беше отговор на лятното нападение. Ветераните помнят, че през ноември 1991 г. арменската войска свали вертолет с официални лица и преговарящи от Азербайджан недалече от мястото на падналия Ми-24.

Тези тревожни инциденти илюстрират нарастването на военната мощ по линията на прекратяване на огъня в Карабах през последните 20 г. Тази зона се превърна в най-милитаризираната в Европа. В небето кръжат хеликоптери, щурмови и безпилотни самолети, а в окопите по примера от Първата световна война се намират около 20 000 бойци. Баку харчи стотици милиони долари, спечелени от петрол, за закупуването на ново тежко въоръжение.

На фона на всичко това международното присъствие в зоната на прекратяване на огъня е такова, каквото беше и през 1991 г.: всичко на всичко шестима наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ по протежение на 160 км. линия на конфликта и признатата граница между двете страни, където напрежението също расте. Президентите на двете страни – Илхам Алиев и Серж Саркисян – възобновиха преговорите и от август досега са провели вече три срещи. Последната беше преди две седмици в Париж. Това е добра новина от буксуващия мирен процес, само че преговарящите като цяло са песимисти по отношение възможността за пробив. Надежди не им дават и разногласията между трима международни посредници заради украинската криза – от една страна Русия, от друга – Франция и Съединените щати. Новото избухване на насилие е напомняне за това, че страните винаги са на една крачка от нова война и само тяхната оценка на интересите им в дадена ситуация засега ги кара да се въздържат да не правят тази последна крачка.

И сега има опасения за ответен удар от арменска страна. Ереван вече заплаши с „болезнен отговор“ на свалянето на хеликоптера. /БГНЕС

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.

 
 

Създадоха гривна – репелент за акули

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени създадоха ефикасен репелент на магнитна основа срещу един от най-опасните за човека морски хищници – акулите, съобщава сайтът Америка онлайн.

Новият продукт носи търговската марка Sharkbanz и използва специално патентована магнитна технология. В гривните, които външно приличат на голям ръчен часовник с пластмасова каишка, са монтирани мощни постоянни магнити.

Те влизат в остро взаимодействие с електролокационната система на акулите, която е една от най-чувствителните в животинското царство. По този начин се постига желания ефект на отблъскване на морските хишници, когато са в близост до магнитния репелент.

Акулите изпитват в рецепторите си – ампулите на Лоренцини, хилядократно по-силно електромагнитно въздействие, отколкото са свикнали при издирването на своята плячка. Това е равносилно на човек да бъде изложен на много ярка светлина на излизане от тъмно помещение.

Научният екип, ръководен от д-р Ерик Страуд и д-р Патрик Райс, направи успешни тестове с новия продукт. Изследователите прикрепиха към кукли с човешки размери любимата стръв на бичите акули, едни от най-агресивните, и ги пуснаха във води, гъмжащи от тези хищници. Манекените веднага били нападани. Но когато китката им била оборудвана с гривната Sharkbanz, не последвала никаква атака при многократни изпитания.

Екипът е разработил и гривна-репелент с още по-силни свойства, която се носи на глезена от леководолаза.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.