Архитектура на работата ни

| от |

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen/bg)

Пост по случай Международния ден на труда на тема дали дизайна на сградите влияе на служителите и посетителите.

Akq78ovCEAA5uGI

През последните седмици посетих три много различни по стил сгради, които провокираха у мен три абсолютно различни реакции.

С наближаването на Деня на труда се замислих дали сградите се проектират по начин, по който да влияят на служителите, посетителите или и на двете. Имаме ли различно поведение в различна работна среда? Или сградите просто отразяват епохата, в която са построени,… което ги прави по-интересни за историците, отколкото за мениджърите?

Първото от посещенията ми бе в Министерски съвет в София – една от триото правителствени сгради в комунистическа България. С влизането се качваш по стълбище, над което има огромен кристален полилей, и се озоваваш пред дълъг коридор с много арки и колони. Без съмнение идеята за мащабност цели да впечатли, но как точно?

Тази сграда ми въздейства по два начина. Помпозността й внушава: „Ние [управляващите] сме могъщи; вие [гражданите] – нищожни”. Многото арки и колони са идеални скривалища. Никога няма да разбереш кой те е наблюдавал и подслушвал. Посланието е: „Знаем кой си и какъв си.” Това не е място, в което бих се чувствал комфортно като посетител, да не говорим като служител?

Втората сграда беше британското министерство на външните работи – Форин Офис. Видях я през очите на посетител, когато изкачвах стъпалата на главното стълбище с президента Плевнелиев.

Тя е върховно проявление на викторианската величественост. За разлика от работните кабинети в министерството, които са в минималистичен стил, модерно обзаведени и малки, парадното стълбище и зала „Локарно” са богато украсени и пищни. Изрисувани са с огромни фрески, представящи Великобритания в класически сцени на победоносност и величие, с враговете – победени, а съюзниците – скупчени около нея. Трябва да се признае, фреските не биха се възприели като връх на съвременния добър вкус.

Целта отново е да впечатлява, не както сградата на Министерски съвет с мащаб и могъщество, а с разкош и дълголетие. Внушението е: „Добре дошли в дома на Велика сила, с величествена история, спечелила велики битки и постигнала велики достижения. Добре дошли във Великобритания.”

Посетител (или дори служител) би се запитал какъв е стилът и епохата на декорацията. Това съвременно послание ли е? Дали Форин Офис лежи на стара слава или работи в настоящето?

Но сега към третата сграда – тя бе модерно здание от стъкло и метал, офис на водеща британска компания. Мястото бе светло и просторно, с отворен план на разположение за работа и срещи. Мебелите бяха модерни, дизайнът – минималистичен, основните използвани материали – бреза и стомана. Предполагам, че и тук целта е била да впечатлява, като внушава усещане за модерност, пространство, а чрез централната локация, на която се намираше сградата – за благополучие.

Въпреки всичко, обаче, това което липсваше на сградата бе отличаващ я характер. Тя можеше да се намира не само където и да е във Великобритания, но и където и да е по света. Служителите можеха да се занимават с какво ли не. Независимо от историята на правителствените сгради в България и Великобритания, те ни напомнят кои сме, и това, че работим там.

Както във Форин Офис, така и в Министерски съвет, трябва да приемаме миналото си, отразено и в дизайна на сградите. Увереността в миналото ни дава възможност да направляваме бъдещето си. Но не може да се ограничим в рамките на периода, в който е построена дадена сграда. В момента в британско външно министерство се извършва основно обновяване, което ще направи офисите модерни, с открити пространства, насърчаващи модерен подход на работа.

Посолството в София също бе трансформирано в отворен план. Отказах се от кабинета си и деля работно пространство с екипа ми. Британските и българските ми колеги работят в общ отворен план офис; всички са еднакво ценени. Подобен модерен подход насърчава откритост и споделяне; стимулира общуването между колегите и съвместната работа. Разбира се, в държавните институции се стремим към прозрачност и откритост. Може би ако самите ние се придържаме към тях, ще можем и по-добре да ги демонстрираме пред обществото.

Вероятно съчетаването на старо и ново е най-доброто отражение на днешна Великобритания. И това е вдъхновяваща мисъл за работата на един британски дипломат.

 

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Целувки, еротика, кино

| от |

Стане ли дума за хубав секс седмото изкуство може гордо да се изправи и да се похвали, че разполага с арсенал от качествени сцени, които да ви възбудят повече от всеки филм за възрастни.

Сексът и киното се разбират толкова добре, че понякога по-консервативните зрители, дори биват скандализирани или о, боже, шокирани от тази афера. От страстни целувки до пълна голота на мъже, които показват пенисите си, зрителят е видял всичко и се е червил като домат от него.

А не трябва. Подобно на качественото кино и качественият секс е задължителен за добрата кондиция, доброто здраве и положителното мислене.

Днес ще обърнем повече внимание на еротиката. Онова чувство на възбуда, което те обзема, когато режисьорът си е свършил добре работата, но в кадър няма голи хора. От силно възбуждащи до крайно романтични, седмото изкуство предлага чудесни сцени на любов, еротика и разбирателство, които могат да ви накарат да се изчервите или поне да засилят нуждата ви да помачкате някого.

Разполагаме с шест красиви, секси и дори леко влажно скандални сцени, които обичаме. Модерното кино и еротиката се срещат някъде там. Приятно гледане.

 
 

Всички говорят за: Двете „голи” рокли на Джей Ло

| от |

В последните няколко дни хората не спират да говорят за Дженифър Лопес. Разбрахте ли защо?

Латиноамериканската певица се появи на Billboard Latin Music Awards с две от т.нар. „голи” рокли и, разбира се, бе убийствено секси. Както само тя е способна.

По червения килим Джей Ло мина в изящна черна рокля на Жулиен Макдоналд, а за самата церемония певицата се преоблече в друга рокля на дизайнера, такава с метален цвят.

Можете ли да повярвате, че тази жена е на 47? Поне ние никога не бихме й ги дали…

Лопес получи две награди – тази на Telemundo и за най-социално ангажирана звезда. Певицата представи новия си сингъл от предстоящия, изцяло на испански, албум Mirate.

В галерията може да се убедите защо всички говорят за Джей Ло и нейните две „голи” рокли. Даже не знаем защо го слагаме в кавички…

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.