Архитектура на работата ни

| от |

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen/bg)

Пост по случай Международния ден на труда на тема дали дизайна на сградите влияе на служителите и посетителите.

Akq78ovCEAA5uGI

През последните седмици посетих три много различни по стил сгради, които провокираха у мен три абсолютно различни реакции.

С наближаването на Деня на труда се замислих дали сградите се проектират по начин, по който да влияят на служителите, посетителите или и на двете. Имаме ли различно поведение в различна работна среда? Или сградите просто отразяват епохата, в която са построени,… което ги прави по-интересни за историците, отколкото за мениджърите?

Първото от посещенията ми бе в Министерски съвет в София – една от триото правителствени сгради в комунистическа България. С влизането се качваш по стълбище, над което има огромен кристален полилей, и се озоваваш пред дълъг коридор с много арки и колони. Без съмнение идеята за мащабност цели да впечатли, но как точно?

Тази сграда ми въздейства по два начина. Помпозността й внушава: „Ние [управляващите] сме могъщи; вие [гражданите] – нищожни”. Многото арки и колони са идеални скривалища. Никога няма да разбереш кой те е наблюдавал и подслушвал. Посланието е: „Знаем кой си и какъв си.” Това не е място, в което бих се чувствал комфортно като посетител, да не говорим като служител?

Втората сграда беше британското министерство на външните работи – Форин Офис. Видях я през очите на посетител, когато изкачвах стъпалата на главното стълбище с президента Плевнелиев.

Тя е върховно проявление на викторианската величественост. За разлика от работните кабинети в министерството, които са в минималистичен стил, модерно обзаведени и малки, парадното стълбище и зала „Локарно” са богато украсени и пищни. Изрисувани са с огромни фрески, представящи Великобритания в класически сцени на победоносност и величие, с враговете – победени, а съюзниците – скупчени около нея. Трябва да се признае, фреските не биха се възприели като връх на съвременния добър вкус.

Целта отново е да впечатлява, не както сградата на Министерски съвет с мащаб и могъщество, а с разкош и дълголетие. Внушението е: „Добре дошли в дома на Велика сила, с величествена история, спечелила велики битки и постигнала велики достижения. Добре дошли във Великобритания.”

Посетител (или дори служител) би се запитал какъв е стилът и епохата на декорацията. Това съвременно послание ли е? Дали Форин Офис лежи на стара слава или работи в настоящето?

Но сега към третата сграда – тя бе модерно здание от стъкло и метал, офис на водеща британска компания. Мястото бе светло и просторно, с отворен план на разположение за работа и срещи. Мебелите бяха модерни, дизайнът – минималистичен, основните използвани материали – бреза и стомана. Предполагам, че и тук целта е била да впечатлява, като внушава усещане за модерност, пространство, а чрез централната локация, на която се намираше сградата – за благополучие.

Въпреки всичко, обаче, това което липсваше на сградата бе отличаващ я характер. Тя можеше да се намира не само където и да е във Великобритания, но и където и да е по света. Служителите можеха да се занимават с какво ли не. Независимо от историята на правителствените сгради в България и Великобритания, те ни напомнят кои сме, и това, че работим там.

Както във Форин Офис, така и в Министерски съвет, трябва да приемаме миналото си, отразено и в дизайна на сградите. Увереността в миналото ни дава възможност да направляваме бъдещето си. Но не може да се ограничим в рамките на периода, в който е построена дадена сграда. В момента в британско външно министерство се извършва основно обновяване, което ще направи офисите модерни, с открити пространства, насърчаващи модерен подход на работа.

Посолството в София също бе трансформирано в отворен план. Отказах се от кабинета си и деля работно пространство с екипа ми. Британските и българските ми колеги работят в общ отворен план офис; всички са еднакво ценени. Подобен модерен подход насърчава откритост и споделяне; стимулира общуването между колегите и съвместната работа. Разбира се, в държавните институции се стремим към прозрачност и откритост. Може би ако самите ние се придържаме към тях, ще можем и по-добре да ги демонстрираме пред обществото.

Вероятно съчетаването на старо и ново е най-доброто отражение на днешна Великобритания. И това е вдъхновяваща мисъл за работата на един британски дипломат.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.