Архитектура на работата ни

| от |

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen/bg)

Пост по случай Международния ден на труда на тема дали дизайна на сградите влияе на служителите и посетителите.

Akq78ovCEAA5uGI

През последните седмици посетих три много различни по стил сгради, които провокираха у мен три абсолютно различни реакции.

С наближаването на Деня на труда се замислих дали сградите се проектират по начин, по който да влияят на служителите, посетителите или и на двете. Имаме ли различно поведение в различна работна среда? Или сградите просто отразяват епохата, в която са построени,… което ги прави по-интересни за историците, отколкото за мениджърите?

Първото от посещенията ми бе в Министерски съвет в София – една от триото правителствени сгради в комунистическа България. С влизането се качваш по стълбище, над което има огромен кристален полилей, и се озоваваш пред дълъг коридор с много арки и колони. Без съмнение идеята за мащабност цели да впечатли, но как точно?

Тази сграда ми въздейства по два начина. Помпозността й внушава: „Ние [управляващите] сме могъщи; вие [гражданите] – нищожни”. Многото арки и колони са идеални скривалища. Никога няма да разбереш кой те е наблюдавал и подслушвал. Посланието е: „Знаем кой си и какъв си.” Това не е място, в което бих се чувствал комфортно като посетител, да не говорим като служител?

Втората сграда беше британското министерство на външните работи – Форин Офис. Видях я през очите на посетител, когато изкачвах стъпалата на главното стълбище с президента Плевнелиев.

Тя е върховно проявление на викторианската величественост. За разлика от работните кабинети в министерството, които са в минималистичен стил, модерно обзаведени и малки, парадното стълбище и зала „Локарно” са богато украсени и пищни. Изрисувани са с огромни фрески, представящи Великобритания в класически сцени на победоносност и величие, с враговете – победени, а съюзниците – скупчени около нея. Трябва да се признае, фреските не биха се възприели като връх на съвременния добър вкус.

Целта отново е да впечатлява, не както сградата на Министерски съвет с мащаб и могъщество, а с разкош и дълголетие. Внушението е: „Добре дошли в дома на Велика сила, с величествена история, спечелила велики битки и постигнала велики достижения. Добре дошли във Великобритания.”

Посетител (или дори служител) би се запитал какъв е стилът и епохата на декорацията. Това съвременно послание ли е? Дали Форин Офис лежи на стара слава или работи в настоящето?

Но сега към третата сграда – тя бе модерно здание от стъкло и метал, офис на водеща британска компания. Мястото бе светло и просторно, с отворен план на разположение за работа и срещи. Мебелите бяха модерни, дизайнът – минималистичен, основните използвани материали – бреза и стомана. Предполагам, че и тук целта е била да впечатлява, като внушава усещане за модерност, пространство, а чрез централната локация, на която се намираше сградата – за благополучие.

Въпреки всичко, обаче, това което липсваше на сградата бе отличаващ я характер. Тя можеше да се намира не само където и да е във Великобритания, но и където и да е по света. Служителите можеха да се занимават с какво ли не. Независимо от историята на правителствените сгради в България и Великобритания, те ни напомнят кои сме, и това, че работим там.

Както във Форин Офис, така и в Министерски съвет, трябва да приемаме миналото си, отразено и в дизайна на сградите. Увереността в миналото ни дава възможност да направляваме бъдещето си. Но не може да се ограничим в рамките на периода, в който е построена дадена сграда. В момента в британско външно министерство се извършва основно обновяване, което ще направи офисите модерни, с открити пространства, насърчаващи модерен подход на работа.

Посолството в София също бе трансформирано в отворен план. Отказах се от кабинета си и деля работно пространство с екипа ми. Британските и българските ми колеги работят в общ отворен план офис; всички са еднакво ценени. Подобен модерен подход насърчава откритост и споделяне; стимулира общуването между колегите и съвместната работа. Разбира се, в държавните институции се стремим към прозрачност и откритост. Може би ако самите ние се придържаме към тях, ще можем и по-добре да ги демонстрираме пред обществото.

Вероятно съчетаването на старо и ново е най-доброто отражение на днешна Великобритания. И това е вдъхновяваща мисъл за работата на един британски дипломат.

 

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.