Апокрифи по патриотичното таекуондо…/невидимо писмо със симпатично мастило/

| от |

Ирен Филева, www.irenfileva.wordpress.com

Председателю, Бинев,
Това писмо не е истина и е плод на психическата ми неустойчивост на традиционния български политически абсурд.
С вдъхновение научих, че ръководенето от Вас парламентарна комисия смята да обяви обществена поръчка за издирване на талантливи бояджии, които на по-късен етап да превърне в привластни, защото нямаме дворец. Само някакъв си празен Лувър.
Инак биха били придворни.
Но това е, защото много исторически книги стоят на нощното Ви шкафче.
Тези привластни художници, под крилото Ви на меценат съм сигурна, че ще поемат зографисването на обществено значими обекти.
Например спортните зали могат да бъдат покрити с героичната борба в Дескрим и БИАД.
За вдъхновение на масите за винаги възможните възможностите човек да стане председател на парламентарна комисия от жертва.
Така, по съвсем естествен път ще могат да бъдат реализирани в поверените Ви медии репортажи и дописки, които да вдъхват пратриотично въодушевление на ползвателите на медийни услуги.
На свой ред, това ще се възроди традицията на олигархичния стил в управлението на едно друго място в Европа, наречено Флоренция.
Зер, в Европа сме най-старото население, а не се гордеем.
Искрено вярвам, че ще направите необходимото, за да се предпазите от относително независимите граждани и ще ги лишите от изкушението да Ви спретнат заговор от типа Паци.
Затова Ви съветвам незабавно да вдигнете цените на интернет, да обложите книгоиздаването най-малко със 100 %, също така да наложите акциз за разпространението на чужди телевизионни канали. Редно е да закриете и библиотеките, поради възможността да разпространяват знания и идеи гражданите да са независими.
Няма да е излишно и учебните занятия да бъдат подчинени единствено и само на традиционното родолюбие. Можете да разчитате вероятно и на членовете на поверената Ви комисия. Мнозина вече са внесли законопроекти за образованието, данъчното облагани и други области, от които зависят доходите и досега до еретични мисли, отвъд традиционното българско гордеене.
Задължително е изучаването на историята на Борджиите в училищата. Обаче българските нащи си Борджии, не чуждите.
Вечер е редно да бъде застъпена документалистиката и научно популярните формати, посветени на съвпадението с едно от най-характерните и разпространени транскрипции на наименованието „Българи”.
Още е жив споменът за сериала „Борджиите”, изумително просто е да бъде финансиран един римейк. Идеята е достойна за национална гордост- по-известни от Папата.., нашите Борджиите ще управляват с чалга, родолюбие и гордеене.
Сигурна съм, че бихте имали ценни идеи за промяната на “Лукреция Борджия“ от , 1833 г. на Виктор Юго, писана за театралната сцена. Тя безспорно трябва да стане патрон на дейността Ви, като покровител на изкуството и науката. Като особено чаровна покровителка Лукреция би могла на театралната сцена да се развърти в източни бойни изкуства и така да победи враговете Ви за назидание на обществото.
Редно това да се случва на фона на партитурата написана от Донцети. Защото сте чели и други книги, освен Винету се сещате, че Лукреция ще Ви съдейства да се разправите с някои душмани като Александър Морфов.
Като ревностен читател, едва ли сте пропуснали, че миналата година излезе на български език документалния роман на Арександър Дюма – „Знамените престъпления”.
Един конкурс за документалистика със сигурност би отвлякъл авторите от позорните мисли и злодеяния да пишат декларации срещу Вас.
Към по-инатливи граждани можете да приложите месечно списание с комикси, познати от Ходорковски. Нищо не пречи списанието да е безплатно.
РЕП стана Lafka.
Сигурна съм, не сбъркахте Михаил с Александър, не Ви подценявам
Комиксите повече се харчат, а и отговарят за медийната среда, създала положителния рефлекс на заглавията. Няма значение какво пише под тях.
Защото и в Дескрим и в БИАД сте бил жертвата, а обществото е дълбоко объркано по темата.

Звездите ми го казват, ерата на Биневите със сигурност ще превърне България в един от световните чалга центрове в новото хилядолетие.
Изобщо не се налага да се изказвате трябва или не трябва да има закон за вестниците, с дадените Ви правомощия ще стоите зад всяка редакционна политика и ще громите враговете си с хаос и липса на правила.

„Всеки трябва да знае своето място”?!
В това сте единствено прав.
Изключвам се с омерзение, да можете да „освободите свободата на словото”, чрез чалга.
Обезсилена съм напълно от аргументите и амбициите Ви да се „осветляват” недъзите в обърканото ни общество, което не проумява, че чалгата се харчи повече.
Трябват меценати, които са истинските критици на твърдящите поради фалшиви познания, че на обществото трябва да се показва само това, което иска.
А Оруел е глупак.
Освен това не е българин!
Българите ги бият или убиват като Алеко…
Отивам да се уча.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.

 
 

Митко Павлов с видео към летния си хит

| от chronicle.bg |

След тригодишно мълчание и успешно завършило турне в Индия и Нигерия, творческият тандем Димитър Павлов и Явор Русинов, спечелил Евровизия в Етиопия и открил за света Брандемир Дефо, изригва отново. Песента ще се бори за летен хит, след като успешно се нареди в топ 3 на ФРГ и успя да вземе наградата на публиката в Неделния чарт на радио Чехословакия.

Видеото е заснето в резиденцията на тандема, в която основен акцент е инфинити пулът. Точно там хитовият дует възнамерява да прекара цялото лято и да се чувства „ол райт“.

Приятно гледане:

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…