А ако премахнем…. пътните знаци и светофарите?

| от |

Автор: Владимир Каролев (http://karolev.com)

На входа на малкото градче Макинга в Холандия гордо стърчи табела „без пътни знаци“. Веднага човек си помисля, че вътре ще срещне автомобилен армагедон. Но няма и сто метра след това, пред очите се разкрива смайваща гледка – без никакви инструкции и указания, из града бавно и мирно се разминават коли и пешеходци. Няма проснати на земята и сгазени хора, няма размазани коли по кръстовищата. И как се случи това?

000_par7193763_1_1

Една от най-големите ереси срещу всепоглъщащата политическа власт е да си правим частни пътища и да си регулираме движението сами. Почти винаги, когато някой плахо предложи нещо в тази посока, веднага скача орда бюрократи и политици на държавна хранилка, които почват да описват апокалиптични сценарии с милиони избити в инциденти и откъснати по гори тилилейски без път и просека до цивилизацията (а те лично притеснени до смърт от възможността да не могат да крадат пари от държавни поръчки за пътно строителство и да взимат рушвети от шофьорите). В началото на 21-ви век, обаче, един холандец на име Ханс Мондърман успява да убеди няколко кметства да премахнат всички пътни указания от своите пътни артерии. Резултатите не са това, което очаквате.

Първи са седем града през 2005-2006, сред тях Ейби в Дания, Ипсуич в Англия, Остенде в Белгия. Всички те следват примера на Макинга в Холандия, където на входа гордо стърчи табела „без пътни знаци“. Скоро ги следва градчето Бомте, в Германия, което въпреки разположението си на федерален път, смело отменя всички пътни знаци и инструкции. Драхтен в Холандия намалява двойно пътните си знаци и премахва всички светофари. Дори Кенсингтън в Лондон започва да експериментира, премахвайки всички знаци, светофари и тротоари от известния Exhibition Road, който традиционно приличал на бойно поле.

Резултатите? Абсолютно същите навсякъде – по-малко инциденти, по-малко трафик, по-малко шум, по-малко напрежение и повече усмихнати хора.

Ханс Модерман обяснява този феномен много просто – „колкото е по-голям броя на правилата и указанията, толкова повече намалява чувството на хората за собствена отговорност“. Правилата отменят нуждата на хората да обмисляме, да се съобразяваме, да бъдем социално отговорни. Ние възприемаме, че по-умните от нас вече „са го измислили“ и от тук насетне не носим никаква отговорност – ако се случи нещо лошо, друг ще е виновен. Всъщност, прехвърлянето на отговорност е дотолкова критично, че започваме дори да измисляме как да нарушаваме и огъваме правилата, без да обръщаме достатъчно внимание на последствията. Да не говорим, че самото нарушение става модерно – както е казал някога Ал Капоне, ако искате хората да си мият зъбите, просто забранете четките за зъби. Психолозите отдавна са проучили всичко това, но няма кой да ги чуе – ефектът от забраните за шофьорите е абсолютно идентичен с ефекта от забраните за децата – те започват да ги мразят, да ги нарушават, но в същото време отхвърлят напълно отговорността за последствията.

Всичко това се променя, когато тези забрани се вдигнат. Изведнъж, в условията на максимална свобода, всеки участник в пътното движение вече носи и максималната отговорност за действията си и последствията от тях върху него самия, останалите участници и пътниците в колата му (често семейството). Няма извинения, няма висша сила, която да е поела тази отговорност с безкрайната си мъдрост (ама как само звучи „мъдър политик/бюрократ“). Получава се парадоксът, че шофьорите, които възприемат нерегулираната среда като по-несигурна, внимават повече и практически средата става по-сигурна.

Междувременно, средният брой пътни инциденти в града Бомте в Долна Саксония, през който минава главен федерален път с над 13 000 коли на ден, е бил 50 на година. Бомте премахва всички пътни знаци и инструкции и резултатът е…. НУЛА инцидента на година. Е, също така и нула подкупа за катаджии :-)

Свободното общество може да се грижи по-добре за себе си, отколкото овластените от него да си навират носа навсякъде политици и бюрократи. Да, свободата не гали ухото с обещания за безкрайно щастлив и безотговорен живот, но пък води до реални резултати, а не до извинения и шикалкавене защо 25 години нещо, дето звучи хубаво, не е проработило. В крайна сметка, кое е по-важно, обещанието да намалим жертвите по улиците или реално да ги намалим?

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“