А ако премахнем…. пътните знаци и светофарите?

| от |

Автор: Владимир Каролев (http://karolev.com)

На входа на малкото градче Макинга в Холандия гордо стърчи табела „без пътни знаци“. Веднага човек си помисля, че вътре ще срещне автомобилен армагедон. Но няма и сто метра след това, пред очите се разкрива смайваща гледка – без никакви инструкции и указания, из града бавно и мирно се разминават коли и пешеходци. Няма проснати на земята и сгазени хора, няма размазани коли по кръстовищата. И как се случи това?

000_par7193763_1_1

Една от най-големите ереси срещу всепоглъщащата политическа власт е да си правим частни пътища и да си регулираме движението сами. Почти винаги, когато някой плахо предложи нещо в тази посока, веднага скача орда бюрократи и политици на държавна хранилка, които почват да описват апокалиптични сценарии с милиони избити в инциденти и откъснати по гори тилилейски без път и просека до цивилизацията (а те лично притеснени до смърт от възможността да не могат да крадат пари от държавни поръчки за пътно строителство и да взимат рушвети от шофьорите). В началото на 21-ви век, обаче, един холандец на име Ханс Мондърман успява да убеди няколко кметства да премахнат всички пътни указания от своите пътни артерии. Резултатите не са това, което очаквате.

Първи са седем града през 2005-2006, сред тях Ейби в Дания, Ипсуич в Англия, Остенде в Белгия. Всички те следват примера на Макинга в Холандия, където на входа гордо стърчи табела „без пътни знаци“. Скоро ги следва градчето Бомте, в Германия, което въпреки разположението си на федерален път, смело отменя всички пътни знаци и инструкции. Драхтен в Холандия намалява двойно пътните си знаци и премахва всички светофари. Дори Кенсингтън в Лондон започва да експериментира, премахвайки всички знаци, светофари и тротоари от известния Exhibition Road, който традиционно приличал на бойно поле.

Резултатите? Абсолютно същите навсякъде – по-малко инциденти, по-малко трафик, по-малко шум, по-малко напрежение и повече усмихнати хора.

Ханс Модерман обяснява този феномен много просто – „колкото е по-голям броя на правилата и указанията, толкова повече намалява чувството на хората за собствена отговорност“. Правилата отменят нуждата на хората да обмисляме, да се съобразяваме, да бъдем социално отговорни. Ние възприемаме, че по-умните от нас вече „са го измислили“ и от тук насетне не носим никаква отговорност – ако се случи нещо лошо, друг ще е виновен. Всъщност, прехвърлянето на отговорност е дотолкова критично, че започваме дори да измисляме как да нарушаваме и огъваме правилата, без да обръщаме достатъчно внимание на последствията. Да не говорим, че самото нарушение става модерно – както е казал някога Ал Капоне, ако искате хората да си мият зъбите, просто забранете четките за зъби. Психолозите отдавна са проучили всичко това, но няма кой да ги чуе – ефектът от забраните за шофьорите е абсолютно идентичен с ефекта от забраните за децата – те започват да ги мразят, да ги нарушават, но в същото време отхвърлят напълно отговорността за последствията.

Всичко това се променя, когато тези забрани се вдигнат. Изведнъж, в условията на максимална свобода, всеки участник в пътното движение вече носи и максималната отговорност за действията си и последствията от тях върху него самия, останалите участници и пътниците в колата му (често семейството). Няма извинения, няма висша сила, която да е поела тази отговорност с безкрайната си мъдрост (ама как само звучи „мъдър политик/бюрократ“). Получава се парадоксът, че шофьорите, които възприемат нерегулираната среда като по-несигурна, внимават повече и практически средата става по-сигурна.

Междувременно, средният брой пътни инциденти в града Бомте в Долна Саксония, през който минава главен федерален път с над 13 000 коли на ден, е бил 50 на година. Бомте премахва всички пътни знаци и инструкции и резултатът е…. НУЛА инцидента на година. Е, също така и нула подкупа за катаджии :-)

Свободното общество може да се грижи по-добре за себе си, отколкото овластените от него да си навират носа навсякъде политици и бюрократи. Да, свободата не гали ухото с обещания за безкрайно щастлив и безотговорен живот, но пък води до реални резултати, а не до извинения и шикалкавене защо 25 години нещо, дето звучи хубаво, не е проработило. В крайна сметка, кое е по-важно, обещанието да намалим жертвите по улиците или реално да ги намалим?

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

Боксофис класацията у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

„Трансформърс: Последният рицар“ е най-гледаният филм за миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Приключенският екшън на Майкъл Бей е гледан от 14 313 зрители и има 162 764 лева приходи за първите три дни у нас.

На втора позиция е анимацията „Колите 3″, в който Маккуин Светкавицата се впуска в надпреварата за купата Пистън. За десетте дни у нас филмът е гледан от 42 643 зрители и отчита 377 148 лева приходи от билетите им.

Трети по ред сред най-гледаните филми е екшънът „Мумията“. Филмът с Том Круз, чието повествование има допирни точки с едноименния филм от 90-те, но пък представя още начини за надмощието над свръхсилата, идваща от древен Египет, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време отчита 59 417 зрители и 635 535 лева приходи.

Четвърта позиция е за приключенския „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Прекосяването на моретата от капитан Джак Спароу в търсенето на тризъбеца на Посейдон е гледано от 154 815 зрители и има 1 625 452 лева от билетите им за месец на екраните у нас.

На пето място е „Спасители на плажа“. Познатото заглавие от 90-те години, но вече в пълнометражен филмов формат с нови актьори и забъркани в историята му наркотици и комични ситуации, е от месец на екраните у нас и за това време има 69 058 зрители и 558 315 лева приходи.

Екшънът „Жената чудо“ с израелския топ модел Гал Гаднот в главната роля е на шесто място. За месец на екраните у нас историята за битките на принцесата на Амазония Диана да спре бушуващата война, е гледана от 38 332 зрители и има 558 315 лева приходи.

Седма позиция е за комедията „Тежка нощ“. Историята, започваща със средно ентусиазирано моминско парти с четири приятелки от колежанските години и завършваща с обезвреждането на опасни бандити, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 7 801 зрители и има 66 810 лева приходи.

Осмо място е за анимацията „Дийп“. Испанският поглед върху живота от 2100-та година на Земята, обитавана само от морски създания, е гледан от 8 502 души и има 68 206 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На девета позиция е българският екшън „Бензин“. Филмът е от месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 95 062 зрители и има 768 932 лева приходи.

Десето място сред най-гледаните филми у нас е за втората премиера от миналия уикенд – „Последното лице“. Романтичната драма на Шон Пен с Хавиер Бардем и Шарлийз Терон в главните роли е гледана от 476 зрители и има 4 567 лева от билетите им за първите три дни у нас.