8 характеристики на фена на конспирацията

| от |

Антония Антонова, binar.bg

Идеята, че всичко наоколо е плод на таен заговор и нищо не се случва, просто защото се случва, набира все повече почитатели, които отричат естествения развой на събитията в хода на времето и отдават съществуването на света, такъв какъвто е, на коварния план на единици избрани, които точно в този момент, там някъде, си правят поредния надъхващ брейнсторминг, за чиято цел може само да се гадае…

Независимо дали става дума за летящи чинии, убийството на Тупак Шакур или следите, обичайно оставяни в небето от самолет в движение, фенът на конспирацията тръпне и се вълнува пред всяка възможност за обмен на подобен род строго секретна информация.

Теориите са безброй, но личностните характеристики, присъщи на обичайния фен на конспирацията, свикнал да се шокира от нормални неща като това, че преди Христос също е имало кръстове, могат да бъдат изброени.

Ето един опит за това:

1. Убеден си, че никой друг не знае истината.

Често обичаш да говориш за евреи, масони, илюминати, рептили, извънземни и т.н., макар и да не си се виждал никога с представител на някоя от изброените общности.

Четеш бестселъри за нов световен ред, гледаш касови филми като „Цайтгайст“ и паралелно с това си убеден, че никой друг не знае истината, която ТЕ крият от нас.

През цялото време не става ясно кои точно са „ТЕ“, тъй като в течение на монолозите, по време на които ставаш леко агресивен на моменти, извънземни се препокриват със свещеници, а после те –  с гущери. Безсмислието на словата ти расте прогресивно.

Основните ти твърдения са, че умишлено ни лъжат, както и че хората гледат телевизия, откъдето им промиват мозъка.

Изглежда само ти и редица избрани ползвате интернет и четете там на древни и непознати езици като английския.

Когато някой те попита откъде се информираш, казваш, че имаш източници, които не би цитирал от съображения за сигурност.

2. Убеден си, че някой те следи и/или иска да те убие.

„От съображения за сигурност“…

Егоцентризмът ти достига висши нива в момента, в който решаваш, че някой, различен от майка ти, реално е заинтересован от теб и това, което говориш.

Мислиш си, че си опасен, защото знаеш истината и може би те ще те намерят един ден. Всъщност, повечето хора изобщо не те слушат или умишлено игнорират всякакви странични шумове, когато ти започнеш да разсъждаваш върху скритите кодове в „Тайната вечеря“, за която си мислиш, че е платно.

След консултация със задълбочени анализатори на заличения от конспирацията бивш ум, чиито имена ще запазя в анонимност,  установих, че параноята понякога достига дотам, че:

–          Изключваш  телефона си, за да не те следят. И винаги ползваш слушалки, защото мобилното устройство чете мислите ти.

–          Не си взимаш нещата от пощата, за да не разберат кога си минавал оттам.

–          Не подписваш никакви договори, защото си мислиш, че в тях има скрит текст.

–          Носиш очила, за да не ти се вижда лицето от камерите, които те наблюдават постоянно.

 3. Няма значение извънземни/масони.

Характерно за истинския фен на конспирацията е, че той никога не отрича или поставя под съмнение поредната конспиративна теория, за която научава отнякъде.

Всичко, което звучи достатъчно алогично, абсурдно, парадоксално и в известна степен тъпо, е в състояние да му отнесе главата и в следващите 20 дни да не спре да говори за това по цял ден, докато накрая някой не откачи и не го пребие. Просто ей така.

Ако си истински конспиративен маниак, веднага настръхваш когато ти кажат, че колата ти не е синя, а розова, но преди 50 години американците са експериментирали с цветни газове над Сибир, за да неутрализират влиянието на специално създадения за масов убиец от руснаците животински вид „русомаха“.

Примерно.

Объркват обаче нещо при опитите и в крайна сметката зрителните рецептори на всички хора в северното полукълбо за 10000 00 088 години напред се бъгват и сега никой реално не вижда цветовете правилно. Въпреки че това е недоказуемо.

С това се обяснява и защо метростанция „Хан Кубрат“ е в розово.

4. Някой друг контролира живота ти.

От дете те мързи да направиш нещо за себе си като цяло. Какво по-удобно оправдание за това от превръщането ти в див фен на конспирацията, според която винаги някой друг решава, а светът се контролира от 5 до 7 човека в тесен офис отвъд океана.

Оттук нататък каквото и да ти се случи, какъвто и провал да претърпиш, няма да си виновен ти. За всичко са виновни те и няма значение какво правиш или не правиш по въпроса.

Полегни си, отдай се на релакс. Всичко е под контрол.

5. Нямаш един лев, но си носиш долар.

Вече почти изнасяш лекции за всевиждащото око срещу малко храна и ти трябва нагледен пример.

За целта си носиш банкнота от един долар и я вадиш във всеки път, когато някой, дръзнал да се задържи за повече от 3 минути в разговор с теб, пожелае да научи още за скритите масонски символи в американската валута. Тоест – почти никога.

Обмислял си на няколко пъти да го обмениш в чейнджа на Графа, но любовта към истинатавинаги надделява.

6. Не можеш да докажеш нищо, защото истината е недоказуема.

Най големият коз в ръцете ти и доказателството за това, че си прав, е фактът, че всъщност нямаш никакви доказателства.

Колкото по недоказуемо е нещо, толкова повече се подчинява на законите на конспиративното. Всичко, лишено от логика и с малко ключови думи вътре, може да се превърне в „истината, която крият от нас“.

Идеално е за забиване на първокурснички в студентски. Пъзелът се нарежда.

7. Убеден си, че Папа Франциск, Бионсе и Жозе Барозо са рептили.

Принципно, ако някой има пари, влияние или и двете, то той е рептил.

Изключваме обикновените български мутри, които са хитри и „знаят как стават нещата тука“, заради което полутайно им се възхищаваш.

Десетки пъти си пускал на рипийт изпънението на Бионсе от Супербол, където недоказуемото ти твърдение се доказва по неясен за всички останали начин.

8. Тъп си.

Е, това може би не е съвсем истината, просто защото е напълно доказуем факт. Споко.

Е, дойде моментът да кажа, че ако си прочел или дори отворил това, твоето IP вече е в нашите регистри. Това автоматично важи за кръвната ти група, подробен опис на мокрия сън с младата ти съседка от онзи ден и още две-три безобидни неща от живота ти…

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.