8 характеристики на фена на конспирацията

| от |

Антония Антонова, binar.bg

Идеята, че всичко наоколо е плод на таен заговор и нищо не се случва, просто защото се случва, набира все повече почитатели, които отричат естествения развой на събитията в хода на времето и отдават съществуването на света, такъв какъвто е, на коварния план на единици избрани, които точно в този момент, там някъде, си правят поредния надъхващ брейнсторминг, за чиято цел може само да се гадае…

Независимо дали става дума за летящи чинии, убийството на Тупак Шакур или следите, обичайно оставяни в небето от самолет в движение, фенът на конспирацията тръпне и се вълнува пред всяка възможност за обмен на подобен род строго секретна информация.

Теориите са безброй, но личностните характеристики, присъщи на обичайния фен на конспирацията, свикнал да се шокира от нормални неща като това, че преди Христос също е имало кръстове, могат да бъдат изброени.

Ето един опит за това:

1. Убеден си, че никой друг не знае истината.

Често обичаш да говориш за евреи, масони, илюминати, рептили, извънземни и т.н., макар и да не си се виждал никога с представител на някоя от изброените общности.

Четеш бестселъри за нов световен ред, гледаш касови филми като „Цайтгайст“ и паралелно с това си убеден, че никой друг не знае истината, която ТЕ крият от нас.

През цялото време не става ясно кои точно са „ТЕ“, тъй като в течение на монолозите, по време на които ставаш леко агресивен на моменти, извънземни се препокриват със свещеници, а после те –  с гущери. Безсмислието на словата ти расте прогресивно.

Основните ти твърдения са, че умишлено ни лъжат, както и че хората гледат телевизия, откъдето им промиват мозъка.

Изглежда само ти и редица избрани ползвате интернет и четете там на древни и непознати езици като английския.

Когато някой те попита откъде се информираш, казваш, че имаш източници, които не би цитирал от съображения за сигурност.

2. Убеден си, че някой те следи и/или иска да те убие.

„От съображения за сигурност“…

Егоцентризмът ти достига висши нива в момента, в който решаваш, че някой, различен от майка ти, реално е заинтересован от теб и това, което говориш.

Мислиш си, че си опасен, защото знаеш истината и може би те ще те намерят един ден. Всъщност, повечето хора изобщо не те слушат или умишлено игнорират всякакви странични шумове, когато ти започнеш да разсъждаваш върху скритите кодове в „Тайната вечеря“, за която си мислиш, че е платно.

След консултация със задълбочени анализатори на заличения от конспирацията бивш ум, чиито имена ще запазя в анонимност,  установих, че параноята понякога достига дотам, че:

–          Изключваш  телефона си, за да не те следят. И винаги ползваш слушалки, защото мобилното устройство чете мислите ти.

–          Не си взимаш нещата от пощата, за да не разберат кога си минавал оттам.

–          Не подписваш никакви договори, защото си мислиш, че в тях има скрит текст.

–          Носиш очила, за да не ти се вижда лицето от камерите, които те наблюдават постоянно.

 3. Няма значение извънземни/масони.

Характерно за истинския фен на конспирацията е, че той никога не отрича или поставя под съмнение поредната конспиративна теория, за която научава отнякъде.

Всичко, което звучи достатъчно алогично, абсурдно, парадоксално и в известна степен тъпо, е в състояние да му отнесе главата и в следващите 20 дни да не спре да говори за това по цял ден, докато накрая някой не откачи и не го пребие. Просто ей така.

Ако си истински конспиративен маниак, веднага настръхваш когато ти кажат, че колата ти не е синя, а розова, но преди 50 години американците са експериментирали с цветни газове над Сибир, за да неутрализират влиянието на специално създадения за масов убиец от руснаците животински вид „русомаха“.

Примерно.

Объркват обаче нещо при опитите и в крайна сметката зрителните рецептори на всички хора в северното полукълбо за 10000 00 088 години напред се бъгват и сега никой реално не вижда цветовете правилно. Въпреки че това е недоказуемо.

С това се обяснява и защо метростанция „Хан Кубрат“ е в розово.

4. Някой друг контролира живота ти.

От дете те мързи да направиш нещо за себе си като цяло. Какво по-удобно оправдание за това от превръщането ти в див фен на конспирацията, според която винаги някой друг решава, а светът се контролира от 5 до 7 човека в тесен офис отвъд океана.

Оттук нататък каквото и да ти се случи, какъвто и провал да претърпиш, няма да си виновен ти. За всичко са виновни те и няма значение какво правиш или не правиш по въпроса.

Полегни си, отдай се на релакс. Всичко е под контрол.

5. Нямаш един лев, но си носиш долар.

Вече почти изнасяш лекции за всевиждащото око срещу малко храна и ти трябва нагледен пример.

За целта си носиш банкнота от един долар и я вадиш във всеки път, когато някой, дръзнал да се задържи за повече от 3 минути в разговор с теб, пожелае да научи още за скритите масонски символи в американската валута. Тоест – почти никога.

Обмислял си на няколко пъти да го обмениш в чейнджа на Графа, но любовта към истинатавинаги надделява.

6. Не можеш да докажеш нищо, защото истината е недоказуема.

Най големият коз в ръцете ти и доказателството за това, че си прав, е фактът, че всъщност нямаш никакви доказателства.

Колкото по недоказуемо е нещо, толкова повече се подчинява на законите на конспиративното. Всичко, лишено от логика и с малко ключови думи вътре, може да се превърне в „истината, която крият от нас“.

Идеално е за забиване на първокурснички в студентски. Пъзелът се нарежда.

7. Убеден си, че Папа Франциск, Бионсе и Жозе Барозо са рептили.

Принципно, ако някой има пари, влияние или и двете, то той е рептил.

Изключваме обикновените български мутри, които са хитри и „знаят как стават нещата тука“, заради което полутайно им се възхищаваш.

Десетки пъти си пускал на рипийт изпънението на Бионсе от Супербол, където недоказуемото ти твърдение се доказва по неясен за всички останали начин.

8. Тъп си.

Е, това може би не е съвсем истината, просто защото е напълно доказуем факт. Споко.

Е, дойде моментът да кажа, че ако си прочел или дори отворил това, твоето IP вече е в нашите регистри. Това автоматично важи за кръвната ти група, подробен опис на мокрия сън с младата ти съседка от онзи ден и още две-три безобидни неща от живота ти…

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.