6 причини да повтаряш, че не гледаш VIP Brother

| от | |

Антония Антонова, binar.bg

Когато човек не е фен на „Мъже в черно“, руски експериментален театър, огретен и прочее, обикновено не намира за необходимо непрекъснато да повтаря факта, че не му допадат тези неща. Стане ли въпрос обаче за телевизия и особено за някой нашумял риалити формат, то дни, седмици и месеци наред стотици българи от сутрин до вечер подчертават под една или друга форма, че НЕ гледат въпросното предаване. Мистериозно или не, рейтингите говорят точно обратното.

Трудно е да прекараш ден в социална среда, реално или виртуално, без да срещнеш някой, който много държи да те занимае с личните си предпочитания за прекарване на вечерта и от нищото, и извън всякакъв контекст, да сподели, че не гледа Брадъра. Което само по себе си се е превърнало в признак за висока култура и уклон към интелектуалното много повече, отколкото правенето на нещо, каквото и да било то. Ето някои причини да повтаряш непрекъснато като обезумял, че не следиш подобни предавания:

Държиш всички да знаят, че си си изхвърлил телевизора

Всеки път в разговор случайно вмяташ, че от 15 години не гледаш телевизия. Дори в конкретната ситуация предмет на обсъждане да е грънчарството като отмиращ занаят, все пак успяваш да наблегнеш на тази супер важна информация за личния си живот, без споделянето на която комуникацията не би била чак толкова пълноценна за околните.

Ако си изхвърлил приемника зрелищно през деветия етаж или пък си го превърнал в саксия за чери домати, стойността на постижението ти се умножава прогресивно. Същото се случва и ако някой в компанията си признае, че е засичал „без да иска“ скандал между съквартиранти в къщата на Големия брат, вследствие на което дръзналият да каже това автоматично бива обявен за профан и превърнат в аутсайдера на компанията.

Пренасочваш вниманието към любимите ти 10 книги

Пет от които не си чел докрай. Обичаш да съпоставяш книги и филми, въпреки че това са две коренно различни неща и е странно да се сравняват. Все едно да сравняваш тирбушон с керемида и да разсъждаваш кое е по-смислено.

Предизвикваш всичките си приятели във фейсбук да кажат кои са техните любими десет книги и после негласно си ги мерите. Ако някой ти каже, че това е тъпо и не му се занимава, завоалирано, но публично го обявяваш за прост и отново ни в клин, ни в ръкав напомняш, че не гледаш телевизия.

Фен си на конспирацията

Живееш в 21 век, но се държиш сякаш съществува една единствена медия с един единствен канал, по който някой те облъчва и ти налага пропагандата си. Ето защо не гледаш телевизия, а ползваш интернет, въпреки че правенето на едното не изключва другото. И въпреки че следиш телевизионни предавания в интернет. Което си е друго, нали…

Убеден си, че ако си пуснеш риалитито за 20 минути, по необясними пътища внезапно ще затъпееш драстично, както допреди малко си бил супер интелигентен. И си наполовина прав.

Страх те е да не би някой да разбере истината

Гледа ти се сеир, но те е страх някой да не разбере, че го правиш и затова се въздържаш. Ако случайно се престрашиш и ти звъннат по телефона по време на срамния акт, препотяваш се и спираш рязко телевизора. Питат те как си, какво правиш, а ти задъхано отговаряш, че си пиеш вечерния чай в порцелан и препрочиташ Джойс, както обикновено.

Имаш заигравка с интелектуалка/интелектуалец

Обектът на твоите чувства списва блога „Аз не гледам телевизия“ и има татуировка, изобразяваща телевизор с рога вместо антени, задраскан от дебела червена линия и надпис “forbidden” отдолу. В стремежа ти да стопите границите помежду си правиш така, че да се разбере, че и ти си от малцината некомерсиални и прогледнали типове, които ще ни поведат напред към чистата светлина, загърбвайки демоничния фалшив блясък на екрана в хола.

Лъжеш

Най-честият случай. Ти не само гледаш „виповете“, но дори ходиш до тоалетната. Убеден си обаче, че никой не подозира за тези ти неприлични тайни, защото упорито и непрестанно заявяваш точно обратното при всяка удобна или неудобна за целта ситуация. Живееш в мир със себе си, тъй като си патологичен лъжец и не изпитваш чувство за вина. Мечтаеш самият ти да попаднеш в Къщата , където да ти поставят тайни мисии и ти да ги изпълняваш безупречно, докато трупаш кинти и всенародна любов.

И за финал: ако не се интересуваш от дадено нещо, няма логика да говориш непрекъснато за него. А и на околните не им пука особено. Честно.

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Жените и малцинствата полека си проправят път в Холивуд

| от chronicle.bg, по БТА |

На жените и малцинствата им провървя повече тази година – те правят добро впечатление в надпреварата за наградите „Оскар“, но все пак са слабо представени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

В доклада си за 2017 г. за разнообразието в Холивуд учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис анализирали 200 филма, които събрали най-големи приходи през 2015 г., и 1206 телевизионни предавания, излъчени през сезона 2014-2015 г.

За този четвърти годишен доклад те проучили също наемането на жени и представители на малцинствата за 11 вида заетост, свързана с дейност пред и зад камерата.

„В сравнение с предишния доклад добрата новина е, че жените и представителите на малцинствата са постигнали напредък, особено в телевизията, където понастоящем се наблюдава нещо, което може да бъде окачествено като златен век – оповестиха от центъра за афроамерикански изследвания „Ралф Бънч“. – Лошата новина е, че въпреки напредъка жените и малцинствата остават слабо представени в телевизията.“

Резултатите от изследването са публикувани няколко дни преди церемонията по връчването на наградите „Оскар“.

Тази година ситуацията е различна – рекорден брой чернокожи актьори са номинирани за престижните отличия. Въпреки това „изключването“ на цветнокожи и жени от Холивуд остава тревожно, отбелязаха авторите на изследването.

Малцинствата съставляват 40 на сто от населението на САЩ, но едва 13,6 на сто от изпълнителите на главни роли и 10,1 на сто от режисьорите са техни представители. Макар жените да съставляват половината от населението на страната, едва 29 на сто от главните роли са поверени на жени и 10 на сто от режисьорите са жени. „Белите мъже продължават да доминират, а на цветнокожите и жените трудно се предоставят възможности, за да успеят“, поясни ръководителят на изследването и директор на центъра „Ралф Бънч“ Дарнел Хънт.