6 начина да се разграничиш от смрадливото простолюдие

| от Антония Антонова, binar.bg | |

Едно от нещата, които най-обичам в тоя живот, е някой да се държи все едно никога не е виждал бидон с кисело зеле. Камо ли помирисвал.

Изпълвам се с позитивизъм.

Не е задължително да си роден на гъза на коня, за да твърдиш, че не си ял фасул от малък и не пиеш българско вино, защото е българско.

Пълно е с атакувани и накълвавани от петел по главата хора, които по неясни пътища, в последствие развиват афинитет към високи обноски, вкус към дийп арта и нюх към рязането на карначета и пици със специално орнаментирани нож и вилица.

Съвсем лесно е, както изглежда, да поддържаш тази така необходима дистанция от простолюдието – онази хомогенна човешка маса, консумираща чесън и бял хляб на килограм. Ето няколко стъпки:

Нямай си и понятие от чесън и бял хляб.

Освен ако не са горски, бейби или органик.

От фундаментално значение е да изглеждаш и да се държиш сякаш баба ти без маскарпоне на маса не е сядала. Стане ли дума за храни, използвай изрази като „гурме“ и „фюжън“.

Напомняй често в компания, че обожаваш печен фазан с лайм и дива мента. Критикувай избора на кетъринг за отбрани партита, на каквито често те канят. Обичай био продукти, закупени от био магазин, с десетки левове надценка.

Тоест, яж био йогурт, но не и кисело мляко, купено от бабичка в буркан за 2 лева.

Недей да готвиш никога без гуакамоле.

Интересувай се от неразбираемо изкуство.

Слушай отвратителна, но именно затова пък – непонятна музика. Миксирани звуци от тарамбука, прототип на футуристично японско тоалетно казанче и крясък на сова на рипийт са идеален избор.

Нека любимият ти филм бъде португалско-корейската лента „Грабители на мусака“, в която сюжет няма, но пък голи хора режат картофи на забавен кадър в продължение на четири часа и половина.

Твърди, че Камен Донев е халтура. Посещавай само експериментален театър. Нямай абсолютно никакво чувство за хумор.

Говори с пълен член и английско произношение.

Артикулирай до безумие. Мрази хора с говорни дефекти и ги считай за генетично увредени. Отиди за два месеца в друга страна, може и Македония, и се върни с британски акцент и забравил половината българска лексика.

Възклицавай „Оу май гаш“ на всеки 8.2 изречения, които образуваш в ежедневната реч.

Наричай хората с професии в областта на хотелиерството и ресторантьорството „обслужващ персонал“.

Или направо слуги.

Считай, че всяка работа, различна от правенето на високо изкуство и това да бъдеш шеф на някого, е занимание за простолюдието.

Подигравай се на тези, които си изкарват хляба, работейки в магазин. Учи по-малките да мразят наемния труд. Напомняй им, че миньорите не са интелигенция.

Вдигай скандал, когато в кръчма в родопско село, където попадаш по случайност, не предлагат гуакамоле.

Живей само в центъра.

Изнеси се от вас на 43 г. за първи път, защото дотогава си могъл да си позволиш квартира само извън центъра. Тъй като си работил над себе си.

Когато някой ти каже, че е от Надежда, го питай къде е това.

Бъди готов по-скоро да легнеш под трамвай, отколкото да се качиш в такъв. Смятай уличното изкуство за просия и хвърляй банкноти на цигулари от разстояние и със запушен нос.

Не бъди способен да спиш на матрак за под 2000 лв.

Считай палатковия лагер за концентрационен. Изпитвай ужас от неподрязана във формата на грифон зеленина. Бъди убеден, че в местата извън центъра ще те убият кърлежи.

Не бъди сигурен какво точно е „кърлеж“.

Не прави разлика между овце и козЕ. При първия ти опит за барбекю на открито, обуй си новите лачени сандали „Фредерик дьо Лакроа“. Изцапай ги с дърдонка и скочи от случайна скала в района.

Навред е пълно с хора, които бленуват да бъдат назидани за вкусовете и подиграни за произхода си. Какъв по-удобен повод от това човек да разгърне себе си в полет към извисяването над тях и да последва гореизброените опорни точки…

Попътен вятър!

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.