6 начина да се разграничиш от смрадливото простолюдие

| от Антония Антонова, binar.bg | |

Едно от нещата, които най-обичам в тоя живот, е някой да се държи все едно никога не е виждал бидон с кисело зеле. Камо ли помирисвал.

Изпълвам се с позитивизъм.

Не е задължително да си роден на гъза на коня, за да твърдиш, че не си ял фасул от малък и не пиеш българско вино, защото е българско.

Пълно е с атакувани и накълвавани от петел по главата хора, които по неясни пътища, в последствие развиват афинитет към високи обноски, вкус към дийп арта и нюх към рязането на карначета и пици със специално орнаментирани нож и вилица.

Съвсем лесно е, както изглежда, да поддържаш тази така необходима дистанция от простолюдието – онази хомогенна човешка маса, консумираща чесън и бял хляб на килограм. Ето няколко стъпки:

Нямай си и понятие от чесън и бял хляб.

Освен ако не са горски, бейби или органик.

От фундаментално значение е да изглеждаш и да се държиш сякаш баба ти без маскарпоне на маса не е сядала. Стане ли дума за храни, използвай изрази като „гурме“ и „фюжън“.

Напомняй често в компания, че обожаваш печен фазан с лайм и дива мента. Критикувай избора на кетъринг за отбрани партита, на каквито често те канят. Обичай био продукти, закупени от био магазин, с десетки левове надценка.

Тоест, яж био йогурт, но не и кисело мляко, купено от бабичка в буркан за 2 лева.

Недей да готвиш никога без гуакамоле.

Интересувай се от неразбираемо изкуство.

Слушай отвратителна, но именно затова пък – непонятна музика. Миксирани звуци от тарамбука, прототип на футуристично японско тоалетно казанче и крясък на сова на рипийт са идеален избор.

Нека любимият ти филм бъде португалско-корейската лента „Грабители на мусака“, в която сюжет няма, но пък голи хора режат картофи на забавен кадър в продължение на четири часа и половина.

Твърди, че Камен Донев е халтура. Посещавай само експериментален театър. Нямай абсолютно никакво чувство за хумор.

Говори с пълен член и английско произношение.

Артикулирай до безумие. Мрази хора с говорни дефекти и ги считай за генетично увредени. Отиди за два месеца в друга страна, може и Македония, и се върни с британски акцент и забравил половината българска лексика.

Възклицавай „Оу май гаш“ на всеки 8.2 изречения, които образуваш в ежедневната реч.

Наричай хората с професии в областта на хотелиерството и ресторантьорството „обслужващ персонал“.

Или направо слуги.

Считай, че всяка работа, различна от правенето на високо изкуство и това да бъдеш шеф на някого, е занимание за простолюдието.

Подигравай се на тези, които си изкарват хляба, работейки в магазин. Учи по-малките да мразят наемния труд. Напомняй им, че миньорите не са интелигенция.

Вдигай скандал, когато в кръчма в родопско село, където попадаш по случайност, не предлагат гуакамоле.

Живей само в центъра.

Изнеси се от вас на 43 г. за първи път, защото дотогава си могъл да си позволиш квартира само извън центъра. Тъй като си работил над себе си.

Когато някой ти каже, че е от Надежда, го питай къде е това.

Бъди готов по-скоро да легнеш под трамвай, отколкото да се качиш в такъв. Смятай уличното изкуство за просия и хвърляй банкноти на цигулари от разстояние и със запушен нос.

Не бъди способен да спиш на матрак за под 2000 лв.

Считай палатковия лагер за концентрационен. Изпитвай ужас от неподрязана във формата на грифон зеленина. Бъди убеден, че в местата извън центъра ще те убият кърлежи.

Не бъди сигурен какво точно е „кърлеж“.

Не прави разлика между овце и козЕ. При първия ти опит за барбекю на открито, обуй си новите лачени сандали „Фредерик дьо Лакроа“. Изцапай ги с дърдонка и скочи от случайна скала в района.

Навред е пълно с хора, които бленуват да бъдат назидани за вкусовете и подиграни за произхода си. Какъв по-удобен повод от това човек да разгърне себе си в полет към извисяването над тях и да последва гореизброените опорни точки…

Попътен вятър!

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.