„2093-та” – бъдещето отвръща на удара

Тони Михайлов

„Добро утро!” – каза стената – „Как спахте, г-це?”. Тя натисна копче на корема си с надпис „Прозявка”. „Добре, благодаря!”. Стана и обу дигиталните чехли с проветряващ механизъм. Дръпна ръчка на отсрещната стена. Показа се главното меню: „Какво да бъде времето днес? Изберете: слънчево, студено, мрачно, дъждовно…”. Тя щракна „слънчево”. Изгря 3D-слънце! Госпожицата искаше да се засмее от радост. Сложна операция. Мъчеше се да си я спомни. „Първо включвам приложение „Усмивка”, след което натискам едновременно бутони „Щастие” и „Радост”. Дърпам ръчка „Чувства” и въртя наляво лост с надпис „Хормони”….или не беше така???”. Не се получи. Тя пробва отново. „Първо включвам приложение „Усмивка”, след което въвеждам хаштаг #смея се, натискам едновременно бутони „Радост” и „Щастие”, поставям перманентен линк, докато настъпвам педал „Емоции”, дърпам ръчка „Чувства”, въртя наляво лост с надпис „Хормони”, поставям матрица за устни с наклон 45 градуса и пиша паролата, за да изключа защитния механизъм. Сега трябва да проработи!”. На дисплея, разположен на мястото, където до 2039-та година човешкият индивид имаше чело, се показа надпис с шрифт 38 на Times New Roman – ERROR (ГРЕШКА). Тя се вбеси, съблече сензорната пижама и я замени със сако – тип Android, vol. 4.3 и тънък Facebook– панталон, чрез който можеше да ъплоудва изображения когато пожелае и да държи останалите винаги информирани. Както всяка сутрин, тя натисна копче “UnLike the world” (От-харесай света!)на левия си крачол, изразявайки отношението си към глобални проблеми – защо триизмерните бикини те правят да изглеждаш дебела или как хлябът се смали от 32 mb (мегабайта) до 20 mb, а цената му скочи от 6 Facebook-кредита до 9 Facebook–кредита. „Безобразие!”.
Името й е Андромеда. Родена е в град Майкрософт, област Уиндоус, ж.к. Виста през 2066-та година. Хората от това населено място имаха отличителен белег – всяко едно бебе се раждаше със срок на годност, изписан четливо от Бог на разстояние 5 сантиметра под брадичката и 14,5 сантиметра наляво от дясната гърда. За жителите на Майкрософт бе предимство да знаеш кога ще настъпи смъртта. Андромеда разполагаше с 37 години, 182 дни, 63 часа и 19 минути. Извинявайте…вече и 18 минути! Детството й бе щастливо по ред причини. Непослушните деца, работещите, мислещите и недъгавите се изпращат назад във времето до 2014-та година за наказание. Но Андромеда не се интересуваше от наличието на сурови закони. Тя си имаше всичко – кукла на популярния преди половин век Джъстин Бийбър, личен учител по предметите “Farmville” и “Angry Birds”, Bluetooth–гардероб, Antispam–легло и преносим умствен багаж, съдържащ 18 думи с шрифт Tahoma, размер 12. Когато стана пълнолетна, родителите й подариха външен хард-диск, който се включва директно към сплитера на RAM–платката за говор. Така Андромеда можеше да учи нови думи. Често, кабелите се преплитаха с тези на антивирусната й система и тя повтаряше „Троянски кон! Троянски кон!” докато не се изтощи напълно. След това лягаше изморена и се свързваше към мрежата, за да се зареди за утрешния ден. Андромеда порасна твърде бързо.
* * *
След като се преоблече, тя слезе по ескалатора до кухнята. Беше си наумила да закуси „Палачинки по Туитърски със сладко от Инстаграм”. „Хм, дано USB–хладилникът да съдържа необходимото!”. Андромеда натисна: „Провери състояние на паметта!”. Докато чакаше, тя пусна големият 3D-екран. „Любимият ми сериал!”. Тя се опита да се зарадва. ERROR.Ето и резултатът от промерката на паметта на USB-хладилника: 40 mb сирене, 3 mb хайвер, 4 х 4 mb яйца, 1Tb (терабайт) течен шоколад, 2 Gb (гигабайта) мляко, 50 mb салам от безжична мишка и 115 mb инфраред домати. Андромеда натисна бутон: „Въведи последователност на операциите за производство на продукт!”. След минути, тя вече дърпаше ръчка „Отвори/Затвори”, управляваща челюстите й, и похапваше пред огромния екран. Епизодът беше скучен. Госпожицата реши да промени историята. Пръстите й се допряха до сензорния бутон: „Be part of…” (Бъди част от…). Главният актьор се обърна към Андромеда: „Сега какво да кажа?”. Тя отговори: „Заповядай на Галатея да си върви. След това отиди при Джозефиньо и го удари по главата!”. Актьорът кимна утвърдително. Андромеда натисна нетърпеливо бутон „Play” (Пусни). Историята се развиваше по нейния сценарий. Монотонното ежедневие бе като мечтан подарък за младата Андромеда. Но настъпи промяна. Госпожицата се запозна с красив мъжки екземпляр – операционна система “Android Jelly Bean” 4.2, тегло – 1,5 кг., 1024 mb RAM, 500 TB хард-диск. Тя го наричаше просто Линукс, въпреки че името му бе Флашдрайв Тъмблър де Гугъл. Тъй като чувството любов бе изчезнало още през 2042-ра година, те си доставяха удоволствие чрез обмяна на емотикони и еротични GIF–ове. Съвсем скоро, Андромеда забременя след изтичане на генетична информация по случайно скъсан HDMIкабел. По време на раждането, тя търсеше свободно име за своята малка електронна рожба. „Казаха ми, че ще е момиче, защото всички папки в главата й са подредени и озаглавени. Какво ли ще й отива? Silverstar_3?” Свръхмодерният компютър отговори: „Потребителското име е заето!”. Андромеда въведе друго: „Ами…future_princess12?”. Компютърът повтори: „Потребителското име е заето! Пробвайте с futureprincess1или future-princess1212!”. Госпожицата се вбеси за пореден път. Процесорът й работеше на максимални обороти. Бебето се роди. Андромеда погледна срока на годност – 2.05.2188. „Ще си поживееш дълго като мама!” – каза тя, включи зарядното си и заспа. На другия ден…
LOADING…
PLEASE WAIT!