1964 – инцидента в залива Тонкин – повод за започване на Виетнамската война

| от |

Николай Крижитски

Седмицата между 02 – 07.08.2014 година, се навършиха 50 години от инцидента в Тонкинския залив, тогавашен Индокитай, който ескалира Виетнамската криза и последвалата там война.

Инцидентът, както се подразбира от разсекретените документи на ЦРУ, тогава е била просто една инсценировка, послужила на военните за елементарен повод за навлизането на американски войски на територията на Виетнам. През 60-те години обаче, всичко е изглеждало напълно прозрачно и пределно ясно. По това време пресата и телевизионните медии гърмят в един глас: “Американски самолети бомбардират Северен Виетнам, след второ нападение срещу американски бойни кораби,” обявяват от в-к “Вашингтон пост”. В-к “Ню Йорк таймс пък разгласява следващия ход на тогавашната администрация на Белия Дом: “Президентът Линдън Джонсън нарежда военни действия срещу бойни кораби и поддържащи съоръжения в Северен Виетнам, след второ нападение срещу американски разрушители в Залива Тонкин.”

Американските медии естествено не подлагат и под най-малко съмнение информацията, получена от администрацията на Белия Дом. Това обаче е въпрос на време. Каква обаче е истината и има ли непосредствена предистория инцидента в залива Тонкин в края на френския Индокитай?

През 1954 година, на съвещанието в Женева се постига международно съглашение, слагащо началото на края на колониалното господство на Франция във Виетнам. Подписаният документ разглежда в частност временното разделяне на страната на две части и провеждане на всеобщи избори, Следва да се избере и парламент на Единния Виетнам. По това време Северен Виетнам е прекръстен на „Демократична Република Виетнам“ и е контролиран от комунистическите лидери, а на юг е провъзгласена друга държава – Република Виетнам. Получило се е нещо като днешните Южна Корея и Северна Корея. Южняците от Виетнам обаче не се отказват от провеждането на всеобщи избори през януари 1955 година. Тогава САЩ в нарушение на Женевските съглашения, забраняващи въвеждането на чуждестранен контингент, техника и оборудване на територията на Виетнам, започват своеволно да оказват пряка военна помощ на Сайгонския режим. По-точно, американските военни започват да строят на територията на републиканския Южен Виетнам свои армейски складове и бази.

По това време, убедени, че мирното обединение на страната няма никакви реални перспективи, другата част на полуострова – виетнамските националистически и комунистически сили, започват да разгръщат всеобщо партизанско движение. Това става най-вече в селските райони на Южен Виетнам, с помощта на съветските инструктори и поддържащо „братския народ“ снабдяване. комунистическите Северняци поемат и политическото ръководство на освободителното „движение“. През декември 1960 година, Северен Виетнам призоваваи за мощно обединение на въстанниците в Единен Национален фронт за Освобождението на Южен Виетнам.

Към 1964 година, правителството на Южен Виетнам е контролирало едва 8 от 45 южно-виетнамски провинции. Разбира се САЩ са се стремили със всички сили да спасят сайгонския режим и да удържат териториите под свой контрол.

Трябва инцидент и той лесно се намира. На 2 август 1964 година, корабът от ВМС на САЩ „Медокс“, патрулиращ в Тонкинския залив и дежурящ с радио-електронно разузнаване, се приближава до крайбрежието на Северен Виетнам. Според докладите от онова време – „Медокс“ е бил атакуван от три северно-виетнамски торпедни катера. Съединените Щати незабавно предупреждават Северен Виетнам да не провежда непровокирани нападения. Извън това, от друга страна в региона продължват тайните военни проучвателни мисии. На 4 август, радарите на кораба “Търнър”, който съпровожда Мадокс, засичат вражески кораби. И двата американски разрушителя – и „Търнър’ и “ Мадокс“ откриват огън по врага, въпреки че “заплахата за нападение” остава единствено на радарите. Тогава така и не става ясно, дали радарите регистрират истинско северно-виетнамско нападение или това са просто “миражи” на екраните. В момента на „нападението“върху американския разузнавателен кораб, от страна САЩ официално се твърди, че той се е намирал в международни води.

На 4 август, в 19 часа и 40 минути акустиците на „Медокс“ докладват, че са засякли наближаващи северно-виетнамските катери. След това веднага се съобщава на централното командване, че военните кораби на САЩ „Медокс“ и „Търнър Джой“, намиращи се в Тонкинския залив, отново са били нападнати вероломно от няколко торпедни катери на Северен Виетнам“.

На 7 август Конгреса на САЩ спешно приема „Тонкинската резолюция„, позволяваща на президента да нареди използуването на воена сила в Юго-Източна Азия.

Така този невзрачен на пръв поглед инцидент е послужил за повод за въвеждането на всякакви родове войски на САЩ на територията на Виетнам.

Резолюцията е равнозначна на обявяване на война на Северен Виетнам. Тя дава права на президента “да вземе всички необходими мерки, за да отблъсне всички въоръжени нападения срещу сили на Съединените щати и да предотврати бъдеща агресия.” Администрацията на Джонсън получава необходимите правомощия за военни действия във Виетнам, без, впоследствие, да се консултира с Конгреса. Първите американски войници пристигат във Виетнам през март 1965 г. Така инсценирано започва тази тежка и продължителна война, най-дългата в историята на САЩ продължила военните действия почти 10 години, а това, което е последвало, е трагедия. Предполага се, че, по време на военните действия, са били убити 1 милион виетнамски войници и 4 млн. цивилни. 58 226 американски войници загиват или се смятат за “изчезнали по време на акция”.

Така и без да постигнат и една от целите си, през април 1973 година Виетнам напускат последните американски воински части, а през август същата година, Конгреса на САЩ приема специялен закон, забраняващ всякакво използуване на американски въорежени сили в Индокитай.

Политическите статии за договора за прекратяването на огъна не са били изпълнени, а бойните действия така и не са били прекратени. Чак през началото на пролетта на 1975 година сайгонския режим пада. На 30-ти април 1975 година, южно-виетнамските войски се предават и предават оръжието си, американските войски се изтеглят от Сайгон, а целият Виетнам пада в ръцете на комунистите.
30 години по-късно, на една среща между бившия американски министър на отбраната Робърт МакНамара и високопоставен виетнамски стратег от времето на войната, американеца задава следния въпрос:

“До ден днешен, аз не знам какво стана в Тонкинския залив на 2 – 6 август 1964 година!? Струва ми се, че може и да не сме преценили добре ситуацията! Имаше ли второ нападение?”
Виетнамският военен му отговаря:
“На 4 август не се случи абсолютно нищо, това Ви го казвам със сигурност”.
През 1965 година, президента Линдън Джонсън прави много любопитен коментар по случая:
“От това, което знам, в този момент,през 1964, флотата ни е била на лов за китове”. Този “лов на китове” е обявен за второ непровокирано нападение срещу американски бойни кораби.

При приемането на „Тонкинска резолюция“, законодателната власт не е знаела, че по време на “второто нападение”, корабът “Мадокс” се е намирал на по-малко от 12 морски мили от бреговете на Северен Виетнам.

Близо 30 години след Тонкинския инцидент, изтъкнатия независим журналист, носител на награда „Пулицър“ – Сидни Шанберг, предупреждава своите колеги журналисти да не забравят “за своето пълно доверие, с което са приели изфабрикувания от Линдън Джонсън за инцидента в „Тонкинския залив”. Той обвинява не само пресата, но и очевидната амнезия на широката американска общественост. “Ние, американците, винаги сме напълно невинни. Завинаги сме осъдени пожизнено да вярваме, че правителството, най-после, ни казва истината.” – заявява с насмешка тогава Шанберг.

Днес, толкова години по-късно, думите на Сидни Шанберг все още звучат актуално, особено след като чуваме, но не виждаме американските „сателитни доказателства“ при инцидента с малайзийския самолет, отнел живота на почти 300 пътници. Ако имат такива – нека да ги предоставят. Иначе и двете воюващи страни – самопривъзгласилата се Донецка република и Украйна не са сами – имат подкрепа отвън. Винаги е било така и така вероятно ще бъде.

Забелязва се обаче пристрастията на американските медии към Украйна. Те не се забелязват – те дори са очевидни. По принцип, винаги САЩ се държат покровителствено към държавите, които са решили по една или друга причина да подкрепят. В случая -подкрепят сегашната киевска политика. Или дори направо я диктуват? Може би затова Америка отправя доста остри критики към руските бунтовници. Бунтовници, всъщност родени на територията на Украйна. Има нападки и лично към президента Путин, надпреварвайки се да го обвиняват за свалянето на малайзийския самолет. Да, господин Путин не е цвете за мирисане, особено ако си спомним школовката му в КГБ. Възможно е да е заобиколен със съветници, които да са пристрастени към имперското минало на Русия, но е възможно и да допускат грешки.

Да, очевидно е, че не само те, но и двете страни Украйна и Русия допускат огромни грешки. Едните (Русия) с това, че подкрепят привидната самостоятелност на отцепилите се републики, подсигурявайки им военна мощ, а възможно и военни части, а другите (Украйна) с това, че не дават повече автономност на един иначе стратегически район, но пък пълен с хора, които не желаят да живеят под украински флаг.

И двете страни преувеличават и фалшифицират данни, поствайки статуси на врага по социалните мрежи. И къде сега е истината? Толкова ли е сложно страните да седнат и да решат въпросите на една маса? Отговорът е не, не е сложно. Но, явно има и причина президента на Украйна Порошенко да не иска да пусне отцепилата се територия. Интереси, газ, нефт, въглища, метали? Вероятно Да, но хората там как да живеят нормално? Бежанците до момента са вече 730.000, тези хора към кого да се обърнат за помощ?

Никак не ми се иска сваления самолет да се окаже един нов „Тонкински инцидент“. Някак обаче ми се иска и всички да се вслушат в изказванията и разкритията на днешните независими журналисти като Роберт Пери. И да – искам се да се вслушаме днес, за да не чуем скоро отново думите на Сидни Шанберг. Независимо за кой държавник ще се отнасят.

 
 

WIZZ GO – нова ценова категория от Wizz air

| от CHR Aero |

Wizz Air, най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа, пусна нов продукт. “WIZZ Go” е допълнителна опция към съществуващата “WIZZ Plus” (преди:”Plus Fare“) пакетна оферта, предлагаща по-голяма гъвкавост за пътниците.

Двете “WIZZ Go” и “WIZZ Plus” предлагат на клиентите намалена пакетна цена над базовата “Basic Fare” (за билет и малък салонен багаж), сумата от допълнителни услуги, ако се купят отделно и по-бърз процес на резервация.

Новата “WIZZ Go” е създадена за практични клиенти, които търсят ниски цени, отлични и стойностни оферти, и ползват най-популярните продукти и услуги на WIZZ. “WIZZ Go“ включва голям салонен багаж, 23 кг чекиран багаж и избор на място (с изключение на първия ред и местата с повече пространство за краката).

Wizz Air “WIZZ Plus” предлага дори повече допълнителни услуги и клиентите могат да се възползват от по-голяма гъвкавост и максимален комфорт по време на цялото пътуване: от момента на резервация на билета онлайн, до пристигането до избраната дестинация. „WIZZ Plus“ включва 32 килограма чекиран багаж, голям ръчен багаж, регистрация на летището, WIZZ Flex опция за промяна на датата на пътуване, избор на място (включително на първия ред и с допълнително пространство за краката), качване с предимство (също позволява вземане на допълнителна малка лична вещ на борда).

Kлиентите на WIZZ могат да запазват места за всички над 450 линии, на wizzair.com избирайки “WIZZ Go” и “WIZZ Plus”.

Джордж Михалополус, търговски директор на Wizz Air, каза: “Създадохме WIZZ Go за нашите практични клиенти, които не искат да се тревожат за избора на място и багаж. Това е междинно предложение, което ще се хареса на пътниците ни, които искат повече от базова тарифа, но не и целия продукт, включен в WIZZ Plus. Тъй като нашите клиенти имат различни желания, ние правим всичко възможто, за да излезем с продукт, които им отговаря най-добре.”

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.

 
 

50 нюанса синьо (за мъже)

| от chronicle.bg |

Навън светът най-после стана бял (скоро и в населеното място близо до вас), небето – кишаво, а хората не само сиви, но и сиво облечени. В общи линии светът се преобрази в реплика на книгата на Е. Л. Джеймс „50 нюанса сиво“, без всички сцени в специалната стаичка (поне не на открито). И изпаднахме в ситуация на рязка нужда от нещо шарено.

Нашата рубрика „Ново 5″ е разделена на мъжка и женска част и тази седмица ще ви представим 5 мъжки продукта в синьо, които припознахме като перфектния арсенал за борба със сивотата на зимата.

618x264

Син Huawei P9

Ок, няма да ви лъжем – това е отново Huawei P9, но с чудесен светлосин цвят, който е едновременно ненатрапчив и забележим. Huawei P9 беше обявен за първи път през април тази година, а синият вариант се появи през ноември. И тук е добрата новина – откакто смартфоните започнаха да се лишават от заден капак, който лесно се сменя, за да станат водоустойчиви и по-тънки, пускането на нови цветове няколко месеца след премиерата означава едно – устройството е било много успешно и от компанията очакват още дълго да се продава.

Такъв e и случаят с Huawei P9 и това не ни изненадва, защото моделът наистина е добър. P9 е първият телефон оборудван с двойна задна камера – изградена съвместно с немската легенда във фотографията – Leika. Едната камера прави чудесни черно-бели снимки самостоятелно, а другата – цветни, при които изображенията се наслагат и  се получава необичайна дълбочина за снимка от телефон. Телефонът е тънък, бляскав, премиум. А от месец насам се продава и със зарядно, което го зарежда 30% по-бързо.

Препоръчваме ви да минете през новооткрития собствен център на Huawei в София на ул. Леге номер 6 и да го разгледате (с коментар на живо от хора, които могат да ви отговорят на всичко). Бонусът е, че независимо откъде сте го купили, влизате в тяхната програма за VIP клиенти в случай на инцидент с телефона, докато е в гаранция, при вас директно ще дойде куриер, който ще го вземе от удобно за вас място, ще го занесе в сервиза за ремонт и ще ви го върне отново на място. Както трябва да бъде.

618x346

Присъединете се към механичната революция със син Swatch

Swatch Irony представя цяла колекция часовници, направени от добрата стара стомана и в тях няма нищо иронично. Отскоро има нова серия часовници Sistem51 Irony, от която особено много ни допадна синият (ха, изненадахме ли ви?) SISTEM BOREAL.

Часовникът не само е метален, не само изглежда добре и попада в тънката линия между между нещо чудесно класическо и нещо силно културно и поп, но има и своя вътрешна красота. Тъй като e Swatch, а те това си го умеят, държим в ръцете си механичен часовник, недокосван от човешка ръка при производство – всичко е механично. 51 елемента и швейцарска прецизност, която се крие на китката ви. Буквално. Обърнете го отзад и ще видите как декорираният механизъм върши своята работа минута след минута, час след час (pun intended).

И този часовник, подобно другите  от серията Sistem51 Irony, може да бъде разгледан както на сайта swatch.bg, така и в магазините в страната. Часовниците се предлагат с каишки от фина естествена кожа, гума и верижка от неръждаема стомана. Като лично ние ви препоръчваме стоманената – друго си е да усещаш на ръката си тежък часовник.

А, да, SISTEM BOREAL струва впечатляващите 390 лв и има 2 години международна гаранция.

620x231

Син F978

Джофри Харкорт е човекът, чиято идеология се гради около принципа „първо човекът, после столът“ и дизайнът му моментално започва да носи международно признание на холандската Artifort, компанията, чието мото е „Дизайн, който издържа на времето. Дизайн с авторитет“. Е, според нас има едно тяхно кресло, което трябва да присъства навсякъде. Син F978 видяхме за първи път в „Склада“ – място, на което има повече иконични представители на дизайна, отколкото можем да разгледаме за едно посещение. И въпреки това от няколко години постоянно откриваме места – подредени ъгълчета, стаи с високи покриви, леко осветени помещения, все места, в които този стол ще пасне идеално.

Не е случайно, че дизайнът от 1968-ма година беше възроден отново през 2006-та с нова серия на креслото. Много удобен, много красив и много практичен.

Последното се дължи на липсата на облегалки, която поражда едно объркване относно мястото на ръцете, което пък води до задължителното им ангажиране с тежки занимания като пиене на уиски и пушене на пура. Тривиално, но с една хубава гледка, можете цяла вечер да се занимавате единствено с леко въртене в креслото и няма да ви писне. Колкото до цената му, креслото може да бъде поръчано в Склада за 4300 лв, като синьото не е единственият цвят, в който се предлага.

618x346 (1)

Фантастично синьо палто и къде да го намерим

Филмите, сериалите и дори игрите са чудесен извор на идеи за странно изглеждащи хора, чиято странност стои толкова шик , че човек започва да се чуди защо всички хора не започнат да изглеждат толкова странно. Не бихме имали нищо против повече мъже да се обличат с костюм с елече, да обръснат косата си отстрани, да сложат каскет, а дори и да пуснат мустак и да се заразхождат по улиците под звуците на саундтрака на Peaky Blinders (гледайте го, велик е). Или пък да тръгнат с огромните манта, скъпите материи и характерната леко заострена качулка на Assasin’s creed (играйте я, велика е).

В случая вниманието ни беше сграбчено от новия филм по книга на Дж. К. Роулинг, авторката на Хари Потър. Филмът се казва „Фантастични животни и къде да ги намерим“ и главен герой в него е Нют Скамандър, брилянтно изигран от Еди Редмейн. Спойлери няма да ви разкриваме, но ще обърнем внимание на открояващото се дълго синьо палто, което носи Еди и с което ни пренася в духа на едно по-елегантно време.

Последва въпросът откъде да си намерим такова. Сред известно ровене в Google, включващо дори втората страница, и бърза консултация с Reddit, открихме визуално подобна реплика, за която се твърди, че е напълно приемлива. Може да си поръчате палтото в американските магазини Hot Topic и то ще бъде доставено до България. Трябва да предупредим обаче, че цената му от 80$ идва с 90% полиестер и 10% вълна, което не е точно като оригинала, но ще свърши работа.

Впрочем, докато търсихме попаднахме и на коженото палто на Бейн – един от най-силните врагове на Батман. Правено ръчно, в Лос Анджелис от JonathanALogan и от естествена кожа. За 6500$ можете да се преобразите в злодей. Само казваме.

620x231 (1)

Синьо Джони

Ок, малко е клиширано, но все някога човек трябва да опита най-доброто, което предлага най-продаваната шотландска марка уиски. Има Red, Black, Double black, Green, Gold, Platinum Label и… Blue Label Johnnie Walker. Не е ясно на каква възраст е последното, но е бленд, който цели да пресъздаде вкуса на първите уискита на марката. Бутилките се продават заедно със сертификат за автентичност и в кутия с копринени нишки.

Както го виждаме ние, ако поседите на F978, с Johnnie Walker Blue Label в едната ръка, с Huawei P9 в другата, с палтото, което ви топли и с металния Swatch, който да ви напомня, че за никъде не бързате, няма как да сгрешите.

Бонус: албумът Blue and Lonesome на Rolling Stones излезе тази седмица, което просто няма как да бъде случайно.

 
 

Air France и KLM въвеждат нова тарифна схема за полетите си в Европа

| от CHR Aero |

Air France и KLM въвеждат разнообразие от оферти за икономичната класа за всички свои международни полети в рамките на Европа, Северна Африка и Израел. Клиентите ще могат да избират от три оферти, всяка от които предлага специфични услуги и условия. Те ще са на разположение онлайн за KLM в края на януари 2017.

– Оферта „Лека“ е за пътници, които търсят най-ниската възможна тарифа и пътуват без да регистрират багаж.

– Оферта „Стандарт“ е с допълнителна такса от  40-50 евро и предлага на клиентите допълнителни предимства, като например възможността да регистрират един багаж безплатно и да променят своя билет без такса.

– Оферта „Флекси“ е с допълнителна такса от 70-150 евро и предлага на клиентите максимална гъвкавост (без такси за промяна и връщане, без допълнително заплащане) и възможността да се възползват от услугата SkyPriority, за приоритетен достъп на летището, храна по време на полет. Офертата на Air France и KLM „Флекси“ е в отговор на търсенето на бизнес пътниците,  които могат да се възползват от всички продукти и услуги на двете авиокомпании в мрежата на средни разстояния.

„Прозрачност и разнообразие от възможности за нашите клиенти, са в основата за създаването на тези нови тарифи на Air France и KLM за мрежата на средни разстояния. С въвеждането им клиентите сами избират  услугите, от които се нуждаят. “ – заяви Питър Ботсма, изпълнителен вицепрезидент „Търговска стратегия“ на Air France-KLM.