1964 – инцидента в залива Тонкин – повод за започване на Виетнамската война

| от |

Николай Крижитски

Седмицата между 02 – 07.08.2014 година, се навършиха 50 години от инцидента в Тонкинския залив, тогавашен Индокитай, който ескалира Виетнамската криза и последвалата там война.

Инцидентът, както се подразбира от разсекретените документи на ЦРУ, тогава е била просто една инсценировка, послужила на военните за елементарен повод за навлизането на американски войски на територията на Виетнам. През 60-те години обаче, всичко е изглеждало напълно прозрачно и пределно ясно. По това време пресата и телевизионните медии гърмят в един глас: “Американски самолети бомбардират Северен Виетнам, след второ нападение срещу американски бойни кораби,” обявяват от в-к “Вашингтон пост”. В-к “Ню Йорк таймс пък разгласява следващия ход на тогавашната администрация на Белия Дом: “Президентът Линдън Джонсън нарежда военни действия срещу бойни кораби и поддържащи съоръжения в Северен Виетнам, след второ нападение срещу американски разрушители в Залива Тонкин.”

Американските медии естествено не подлагат и под най-малко съмнение информацията, получена от администрацията на Белия Дом. Това обаче е въпрос на време. Каква обаче е истината и има ли непосредствена предистория инцидента в залива Тонкин в края на френския Индокитай?

През 1954 година, на съвещанието в Женева се постига международно съглашение, слагащо началото на края на колониалното господство на Франция във Виетнам. Подписаният документ разглежда в частност временното разделяне на страната на две части и провеждане на всеобщи избори, Следва да се избере и парламент на Единния Виетнам. По това време Северен Виетнам е прекръстен на „Демократична Република Виетнам“ и е контролиран от комунистическите лидери, а на юг е провъзгласена друга държава – Република Виетнам. Получило се е нещо като днешните Южна Корея и Северна Корея. Южняците от Виетнам обаче не се отказват от провеждането на всеобщи избори през януари 1955 година. Тогава САЩ в нарушение на Женевските съглашения, забраняващи въвеждането на чуждестранен контингент, техника и оборудване на територията на Виетнам, започват своеволно да оказват пряка военна помощ на Сайгонския режим. По-точно, американските военни започват да строят на територията на републиканския Южен Виетнам свои армейски складове и бази.

По това време, убедени, че мирното обединение на страната няма никакви реални перспективи, другата част на полуострова – виетнамските националистически и комунистически сили, започват да разгръщат всеобщо партизанско движение. Това става най-вече в селските райони на Южен Виетнам, с помощта на съветските инструктори и поддържащо „братския народ“ снабдяване. комунистическите Северняци поемат и политическото ръководство на освободителното „движение“. През декември 1960 година, Северен Виетнам призоваваи за мощно обединение на въстанниците в Единен Национален фронт за Освобождението на Южен Виетнам.

Към 1964 година, правителството на Южен Виетнам е контролирало едва 8 от 45 южно-виетнамски провинции. Разбира се САЩ са се стремили със всички сили да спасят сайгонския режим и да удържат териториите под свой контрол.

Трябва инцидент и той лесно се намира. На 2 август 1964 година, корабът от ВМС на САЩ „Медокс“, патрулиращ в Тонкинския залив и дежурящ с радио-електронно разузнаване, се приближава до крайбрежието на Северен Виетнам. Според докладите от онова време – „Медокс“ е бил атакуван от три северно-виетнамски торпедни катера. Съединените Щати незабавно предупреждават Северен Виетнам да не провежда непровокирани нападения. Извън това, от друга страна в региона продължват тайните военни проучвателни мисии. На 4 август, радарите на кораба “Търнър”, който съпровожда Мадокс, засичат вражески кораби. И двата американски разрушителя – и „Търнър’ и “ Мадокс“ откриват огън по врага, въпреки че “заплахата за нападение” остава единствено на радарите. Тогава така и не става ясно, дали радарите регистрират истинско северно-виетнамско нападение или това са просто “миражи” на екраните. В момента на „нападението“върху американския разузнавателен кораб, от страна САЩ официално се твърди, че той се е намирал в международни води.

На 4 август, в 19 часа и 40 минути акустиците на „Медокс“ докладват, че са засякли наближаващи северно-виетнамските катери. След това веднага се съобщава на централното командване, че военните кораби на САЩ „Медокс“ и „Търнър Джой“, намиращи се в Тонкинския залив, отново са били нападнати вероломно от няколко торпедни катери на Северен Виетнам“.

На 7 август Конгреса на САЩ спешно приема „Тонкинската резолюция„, позволяваща на президента да нареди използуването на воена сила в Юго-Източна Азия.

Така този невзрачен на пръв поглед инцидент е послужил за повод за въвеждането на всякакви родове войски на САЩ на територията на Виетнам.

Резолюцията е равнозначна на обявяване на война на Северен Виетнам. Тя дава права на президента “да вземе всички необходими мерки, за да отблъсне всички въоръжени нападения срещу сили на Съединените щати и да предотврати бъдеща агресия.” Администрацията на Джонсън получава необходимите правомощия за военни действия във Виетнам, без, впоследствие, да се консултира с Конгреса. Първите американски войници пристигат във Виетнам през март 1965 г. Така инсценирано започва тази тежка и продължителна война, най-дългата в историята на САЩ продължила военните действия почти 10 години, а това, което е последвало, е трагедия. Предполага се, че, по време на военните действия, са били убити 1 милион виетнамски войници и 4 млн. цивилни. 58 226 американски войници загиват или се смятат за “изчезнали по време на акция”.

Така и без да постигнат и една от целите си, през април 1973 година Виетнам напускат последните американски воински части, а през август същата година, Конгреса на САЩ приема специялен закон, забраняващ всякакво използуване на американски въорежени сили в Индокитай.

Политическите статии за договора за прекратяването на огъна не са били изпълнени, а бойните действия така и не са били прекратени. Чак през началото на пролетта на 1975 година сайгонския режим пада. На 30-ти април 1975 година, южно-виетнамските войски се предават и предават оръжието си, американските войски се изтеглят от Сайгон, а целият Виетнам пада в ръцете на комунистите.
30 години по-късно, на една среща между бившия американски министър на отбраната Робърт МакНамара и високопоставен виетнамски стратег от времето на войната, американеца задава следния въпрос:

“До ден днешен, аз не знам какво стана в Тонкинския залив на 2 – 6 август 1964 година!? Струва ми се, че може и да не сме преценили добре ситуацията! Имаше ли второ нападение?”
Виетнамският военен му отговаря:
“На 4 август не се случи абсолютно нищо, това Ви го казвам със сигурност”.
През 1965 година, президента Линдън Джонсън прави много любопитен коментар по случая:
“От това, което знам, в този момент,през 1964, флотата ни е била на лов за китове”. Този “лов на китове” е обявен за второ непровокирано нападение срещу американски бойни кораби.

При приемането на „Тонкинска резолюция“, законодателната власт не е знаела, че по време на “второто нападение”, корабът “Мадокс” се е намирал на по-малко от 12 морски мили от бреговете на Северен Виетнам.

Близо 30 години след Тонкинския инцидент, изтъкнатия независим журналист, носител на награда „Пулицър“ – Сидни Шанберг, предупреждава своите колеги журналисти да не забравят “за своето пълно доверие, с което са приели изфабрикувания от Линдън Джонсън за инцидента в „Тонкинския залив”. Той обвинява не само пресата, но и очевидната амнезия на широката американска общественост. “Ние, американците, винаги сме напълно невинни. Завинаги сме осъдени пожизнено да вярваме, че правителството, най-после, ни казва истината.” – заявява с насмешка тогава Шанберг.

Днес, толкова години по-късно, думите на Сидни Шанберг все още звучат актуално, особено след като чуваме, но не виждаме американските „сателитни доказателства“ при инцидента с малайзийския самолет, отнел живота на почти 300 пътници. Ако имат такива – нека да ги предоставят. Иначе и двете воюващи страни – самопривъзгласилата се Донецка република и Украйна не са сами – имат подкрепа отвън. Винаги е било така и така вероятно ще бъде.

Забелязва се обаче пристрастията на американските медии към Украйна. Те не се забелязват – те дори са очевидни. По принцип, винаги САЩ се държат покровителствено към държавите, които са решили по една или друга причина да подкрепят. В случая -подкрепят сегашната киевска политика. Или дори направо я диктуват? Може би затова Америка отправя доста остри критики към руските бунтовници. Бунтовници, всъщност родени на територията на Украйна. Има нападки и лично към президента Путин, надпреварвайки се да го обвиняват за свалянето на малайзийския самолет. Да, господин Путин не е цвете за мирисане, особено ако си спомним школовката му в КГБ. Възможно е да е заобиколен със съветници, които да са пристрастени към имперското минало на Русия, но е възможно и да допускат грешки.

Да, очевидно е, че не само те, но и двете страни Украйна и Русия допускат огромни грешки. Едните (Русия) с това, че подкрепят привидната самостоятелност на отцепилите се републики, подсигурявайки им военна мощ, а възможно и военни части, а другите (Украйна) с това, че не дават повече автономност на един иначе стратегически район, но пък пълен с хора, които не желаят да живеят под украински флаг.

И двете страни преувеличават и фалшифицират данни, поствайки статуси на врага по социалните мрежи. И къде сега е истината? Толкова ли е сложно страните да седнат и да решат въпросите на една маса? Отговорът е не, не е сложно. Но, явно има и причина президента на Украйна Порошенко да не иска да пусне отцепилата се територия. Интереси, газ, нефт, въглища, метали? Вероятно Да, но хората там как да живеят нормално? Бежанците до момента са вече 730.000, тези хора към кого да се обърнат за помощ?

Никак не ми се иска сваления самолет да се окаже един нов „Тонкински инцидент“. Някак обаче ми се иска и всички да се вслушат в изказванията и разкритията на днешните независими журналисти като Роберт Пери. И да – искам се да се вслушаме днес, за да не чуем скоро отново думите на Сидни Шанберг. Независимо за кой държавник ще се отнасят.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик

 

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.