12 типа читатели на книги в България

| от | |

Белослава Димитрова http://binar.bg/

Понеже от 2-3 години е модерно да се чете в България, четящият човек е секси. Даже има граждани, които си носят книги в метрото и четат! Министърът на културата пък те стимулира да си правиш селфи с книга. А някои хора открито споделят, че не издържат без такива. За справка – има подобни групи във фейсбук. Какво четеш е с огромно влияние…

В крайна сметка реших да анализирам 12 типа читатели, които съм срещала и са ми направили сериозно впечатление.

1. Маниакалният читател

Този, който чете 26363892 страници за една нощ. Прочел е поне 100 книги преди да навърши 10. „Махалото на Фуко“ – във втори клас. Не познава диагоналното четене и не знае, че съществува. Чете всичко. Пристрастен е.

Възможно е, ако го поканите на гости, да дойде с книга или да изчете библиотеката ви, ако имате такава. Независимо, че вече всичко е прочел. Предпочита да чете пред това да говори.

2. Живият класик

Или човекът, който чете само себе си. Някъде преди 4-тата си година открива, че не само може да пише, а пише добре и увлекателно. Оттогава чете само себе си. Факт. Споделя го пред масовата публика на близки роднини и познати.

При удобна възможност ти напъхва в ръцете творчеството си или направо започва да го рецитира. Бeж, Лиске, да бягаме!

3. Прочелият една книга

Евентуално детска, с помощта на родител. Има Интернет, за какво му е да се мъчи. С този човек не е препоръчително да се говори повече от една минута.

Между другото, имахме и министър-председател, който беше прочел една книга. Юношеска.

4. Професионален читател

Този, който чете по работа и пише върху прочетеното. Или пък е направо издател. Това е един много търсен читател. Накрая се оказва, че мрази българските писатели, защото повечето ги познава и е пил с тях.

Голяма част от тях му дължат пари или обратното.

5. Колекционерът

Той не чете, а колекционира. Трупа всякакви издания и ги реди в библиотека, по стени, в кашони. Всички се питаме – какво ли иска да докаже?

Не обича много да си дава от колекцията. Възможно е някой ден да бъде открит затрупан от книгите си.

6. Хуманитаристи

Да, има и такива луди. Въпреки огромната нужда от програмисти и специалисти в IT сферата като цяло, тези хора записват екзотичните специалности като филология, философия, история…

Най-често обичат четенето още от деца, през тинейджъри, та до възрастни.

На тях не им отнемайте само четенето! Могат да живеят с минимални средства. Доказано е. За тях четенето е свещено занимание. Дори биха го предпочели пред пътуването. Леко отвеяни са.

Спокойно, все по-малко такива се раждат, особено в България.

7. Чете само на чужд език

До български не се докосва. От малък/а следи чуждата преса и книгоиздаване. Говори трудно български. Не знае защо е роден/а тук. У тях се говори само на френски.

Не е виждал хартиена книга от години. Ползва електронен четец. Обяснява ти какво е това, как се казва и за какво служи.

8.Читатели на фантастика и фентъзи

Това са хора с влияние и връзки. Те са огромна общност. Повече и от таксиджиите в София. Ако се организират – а те го правят – могат да напълнят площад Батенберг за 15 мин. Имат си специални дрехи за четене.

Мацките са доста странни, ако не им изброиш поименно героите от „Властелинът на пръстените“, надали ще излезеш с тях дори на кафе.

9. Читатели само на литература за самопомощ

Внимание, пазете се от тях! Това са хора, които след прочетеното от Хорхе Букай, Джон Кехоу и Наталия Кобилкина, ще искат да бъдат твои ментори. Ще изръсят като първо изречение нещо от сорта: „Животът е кръг! Погледни другата страна на медала! Осъзнай вътрешната си красота веднага!“.

Вие бързо се огледайте и фиксирайте най-достъпния изход – врата, прозорец, стена…

10. Заспиващият с книги

Имах едно приятелче Томи, което щом хванеше книжка и в рамките на 3 мин. и 20 секунди заспиваше. Половината приказки съм му ги разказвала.

Този си талант запази доста дълго време. Учеше само от слушане, но не и от четене. Научи се все пак да чете, без да заспива. Просто го прави, когато може – рано сутрин с първото кафе.

11. Читател на ревюта

Възможно е, даже често се случва, да не си чел дадено произведение, но да говориш умело за него. Има хора, които са специалисти в областта. Автор на име Пиер Байяр е написал книга по този въпрос: „Как да говорим за книги, които не сме чели?“.

След като си мъчил около 2-3 месеца със „100 години самота“, установяваш, че никога няма да можеш да я завършиш и решаваш да прочетеш едно-две ревюта по темата. И ето, вече спокоен във високо интелектуален разговор, обменяш мъдри мисли.

Не прекалявай, разбира се. Доста лесно могат да те хванат. Хвърляй фрази от сорта на: „Сюжетът е многопланов“, Хареса ми, как е разгърнат образът на…“, „Книгата е изпълнена с поезия“.

12. Читател на конспиративна литература

Тъжният момент, в който установяваш, че близък приятел/роднина се е увлякъл по конспиративната литература. Чуваш изречението: „Гоше, открих невероятна книга за кристалните черепи, от които сме произлезли. Авторът е изключителен – разкрива в детайли неща, за които никой не знае и не е чувал. Истината, казвам ти истината! Не знам как спят вече тайните служби…“.

След като зададеш логичния въпрос: „Е, като е такава тайна, как са му позволили на въпросния гений да я издаде в многомилионен тираж? И най-вероятно докато ти му четеш глупостите, той си цъка коктейлче на плажа в Малибу…“, тогава…

Тук вече разговорът продължава на висок глас, с обиди и разочарования от двете страни.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.