100 Years UK in BG: Училището за танци на Шарлийн

| от |

Автор: Шарлийн Брадфорд за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София.

Шарлийн Брадфорд идва в България преди осем години и се установява в село близо до гр. Карлово, заедно с българския си партньор. Почти веднага тя се влюбва в страната и нейните хора. Няколко години по-късно, когато се опитва да намери група по танци, в която да запише дъщеря си Габи, и не успява, Шарлийн решава да основе своя школа. Въпреки предизвикателствата и трудностите в началото, днес Шарлийн е щастлива с избора си да заживее в Българя, да отгледа детето си тук и да основе училище за танци, и е много, много горда с учениците си!

„Когато за първи път пристигнах в България, не можех и да сънувам, че ще стигна там, където съм днес! […] ако не смятах, че на България йпредстои добро бъдеще, нямаше да избера да възпитавам дъщеря си тук. Хората, храната, природата, животът, очарованието – обичам България.” – Шарлийн Брадфорд

Charlene-dancing-school-500x199

Казвам се Шарлийн. Живея в село близо до историческия град Карлово в Централна България. Преди да дойда в България, живеех с приятеля си Цецо в Гърция и след шест месеца, и много обсъждания, решихме да се преместим тук. Тъй като се забавихме в Атина, пристигнахме в малките часове и не успях да видя нищо. В дома на приятеля ми, хвърлихме багажа и заспахме. Едва на сутринта за пръв път се “срещнах” с България. Погледнах през прозореца и пред мен бяха лозя, цветя и планината. Каква красива планина!

След ден в България отидохме до града. Първото, което ми направи впечатление бяха циментовите жилищни блокове, дупките по улицата, в които, като в саксии, растяха дървета! Само след месец обаче престанах да виждам циментови блокове, вместо тях виждах домове, в  които хората отглеждат лози. Апартаменти и лози, приказно! Дървета, чийто саксии са на улицата, но това е една очарователна българска особеност! Влюбих се в традиционните къщи в стария град, в щедростта на хората, в чара им, а когато се стигнеше до опитите да общувам с тях – в търпението им.

През 2008 г. се роди дъщеря ни Габриела. Заедно с Цецо взехме решението тя да има българско гражданство, избрахме да я отглеждаме в България. Когато Габи стана на четири години, започнах да търся детски клубове и групи, в които да я запиша, за да общува, играе и спортува. Не открих нищо. Във Великобритания имах свое училище по танци, бях танцувала много, много години и исках и дъщеря ми да се научи.

Разказах тази част от историята на своя българска приятелка на ужасния си български, разсмях се и се пошегувах, че ще отворя собствена школа по танци, за да се научи Габи да танцува. Лицето на приятелката ми светна и тя каза: „Да!” Аз просто се шегувах, но след енергичното й насърчаване и подкрепата на приятели и семейството ми в Англия, както и на британци, живеещи в България, реших наистина да го направя.

Най-трудното беше да намеря помещение в Карлово, тъй като исках да преподавам степ. За онези, които не знаят обувките за тези танци имат метална част на подметките и ако подът не е подходящ, могат да нанесат големи щети. Най-накрая намерихме зала и училището отвори врати.

През първите няколко седмици се записаха много малко деца, но все пак идваха редовно. Бавно броят на децата се увеличи, а аз се заех да преподавам и на възрастни. Междувременно започнах да помагам и на местния дом за деца, лишени от родителска грижа в Калофер, като събирах дарения от дрехи, играчки и всичко, от което домът се нуждаеше, както и коледни подаръци, изпратени от хора във Великобритания. Танцувахме на две от тържествата на дома и получихме пълната подкрепа и уверение на персонала, че сме поканени да се включим и в бъдещи събития. Сега, като срещна някое от децата из града, следва едно високо „Hello”. Упражняват английския си с мен. Надявам си, че някои от тях ще поискат да танцуват и училището ще им даде още една възможност, която досега не са имали.

Обратно към настоящето: нещата наистина потръгнаха. Поканиха ни да участваме във вечерния концерт на Празника на розите. Също попитах възрастните танцьори дали искат да се включат в състезание по танци в Пловдив и те казаха „да”. Състезанието в Пловдив бе страхотен ден, но далеч не и от най-приятните изживявания. Никой не ръкопляскаше на танцьорите, освен ако те не бяха от тяхното училище. Това ме шокира. Бе толкова неприятно, когато в препълнената зала танцьори влагаха душа и сърце и никой не ги аплодираше. Погледнах своите танцьори и казах: „Ръкопляскайте”. Щом го направиха, ги последваха и други. Същото се повтори и на следващия ден, в който с Габи ни заболяха ръцете от аплодиране, за да компенсираме мълчанието на публиката.

Както и да е, стига с оплакването и обратно към Празника на розата. След много репетиции, притеснения и стрес, големият ден най-после дойде! Децата бяха превъзбудени и нервни. Това бе първото им голямо излизане на сцена. Бе прекрасна, топла вечер, а залата – пълна. Публиката високо оцени танцьорите, привества ги възторжено, с шумни ръкопляскания. Нямаше нищо общо със състезанието в Пловдив преди месец. Друго си е да си пред местна публика! Направихме пауза за смяна на костюмите, преди да продължим с втората част. Децата бяха фантастични и публиката ги възнагради с аплодисменти и насърчителни възгласи.

През септември и октомври 2013 г. последваха нови концерти. Изнесохме втория си коледен концерт. Не мога да повярвам как за толкова кратко време успяхме да напреднем толкова много. Увереността, която децата придобиха, възторженото им отношение, талантът им на танцьори се развиваха непрекъснато. Общуването с тях ми помогна да подобря своя български, да усъвършенствам комуникативните си способности, а на децата – да говорят по-добре английски; някои дори се записаха в местните езикови училища.

През февруари тази година най-накрая успяхме да намерим по-голямо помещение, което е идеално, като изключим носещата колона точно по средата. Имаме и гримьорна с огледала. Получихме и покана да участваме в най-фантастичното събитие досега – откриването на основната програма на Празника на розата 2014! Когато ни поканиха се почувствах толкова щастлива и нервна едновременно – това е голяма чест и аз съм невероятно горда с танцьорите, защото това е техен успех.

Какво ни готви бъдещето? Имам идея да организирам благотворителна вечер, за да покажем местните таланти, вечер на музиката и танца, на която да съберем средства за местна кауза, дете или възрастен човек.

Когато за първи път пристигнах в България, не можех и да сънувам, че ще стигна там, където съм днес! Не винаги всичко вървеше гладко, но съм благодарна, че постигнах всичко това. Знам, че нещата ще се развиват още по-добре. За осемте години, от които съм България, станах свидетел на много промени, някои – положителни, други – не толкова, но ако не смятах, че на България й предстои добро бъдеще, нямаше да избера да възпитавам дъщеря си тук. Хората, храната, природата, животът, очарованието – обичам България.

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония:

 

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

CHR хороскоп: Избягвайте Риби, Стрелец, Близнаци и Дева в началото на седмицата

| от Селена Астро |

В понеделник Луната ще се намира в знака Риби. Много вероятно е през деня все още да усещаме действието на слънчевото затъмнение от предния ден и да сме доста разсеяни и разконцентрирани. Не е изключено нещата, с които се захващаме да се объркват, размиват и протакат и заради това е важно да сме внимателни с решенията, които вземаме и действията, които предприемаме през периода.

Най-много трябва да внимават подвижните знаци Риби, Стрелец, Близнаци и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще са с изострена чувствителност и емоциите силно ще влияят на преценките им. Ще са склонни да приемат приказките и действията на околните лично и дълго ще ги обмислят и преживяват, ако не са в синхрон с техните. Добре е да намерят време за разпускане и отделяне от стреса, най-добре чрез творчески занимания, плуване или йога.

Вторник и сряда Луната ще преминава през знака Овен и поради тази причина тези два дни ще бъдат изключително подходящи за спортни активности, авантюризъм и отстояване на позициите.

През тях най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще направят пробив за нещо, за което отдавна са имали желание.

Четвъртък, петък и събота Луната ще преминава през знака на Телеца, което й разположение ще направи тези три дни подходящи за печелене и харчене на пари, разпределение на бюджета и установяване на бъдещи цели и планове.

Периодът е идеален за обръщане внимание на здравето и тялото ни, здравословно хранене, практикуване на любим спорт, спа- или козметични процедури.

През тези дни най-добре ще се чувстват земните знаци Телец, Козирог и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е възможен значителен пробив във важна за тях сфера, както и постигане на признание от околните, за изминали усилия и постижения.

В неделя Луната ще преминава през знака Близнаци. Много е вероятно, заради това й разположение да станем доста по-любопитни, приказливи и общителни. Вторият почивен ден е подходящ за кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще е най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци. Голяма част от тях ще успеят да отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще трупат симпатиите на околните.

През цялата седмица Слънцето, Светилото, което отговаря за нашите съзнателни нужди, Его, таланти и начини за изява ще се движи в синхрон с Нептун, небесното тяло, олицетворяващо размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността.

Заради този аспект се очаква голяма част от нас да имат проблем с отстояването на себе си. Някои ще срещат трудности и дълго ще събират смелост да кажат нещата, които искат, други ще имат проблем да предприемат стъпките, които са намислили и смятат за неотложни.

Ще има хора, на които ще се наложи да жертват себе си за друг, други може сами да изискат такава жертва.
Най-силно ще повлияе планетната конфигурация на подвижните знаци Близнаци, Риби, Стрелец и Дева, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях може да се очаква прекалена агресивност в постигане на намисленото и не особено зачитане на чуждото мнение през периода. За това е важно да се стараят да са по-деликатни и да внимават кого засягат по пътя си. Добре е да си мерят приказките, за да не кажат нещо, което може да остане във времето и с което да имат проблем в последствие.