100 Years UK in BG: Родителите ми живяха в България през 60-те години

| от |

Автор: Дениз Холт за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Дейвид Холт за поредицата #100UKBG вчера, днес поглеждаме към най-яркия спомен на съпругата му Дениз Холт от България – за великденска служба в катедралата „Св. Александър Невски”.

Alexnader-Nevski-Cathedral-the-60s_Lost-Bulgaria-500x282

Дениз Холт е неизпълнителен директор на HSBC, една от водещите банки в света. Бивш дипломат, тя е била британски посланик в Испания, Андора, Мексико и е изпълнявала дипломатически мисии в Ирландия и Бразилия.

Дениз Холт е носител на титлата Dame (в превод „дама”), която се връчва от Британската империя за специални постижения.

През 60-те години родителите на Дениз (също дипломати) работят в британското посолство в София.

През 1965 г. баща ми Денис Милс беше изпратен на дипломатическа мисия в България. Като човек, идващ от Ханслоуп и работещ в областта на комуникациите, той беше постоянна мишена на местните тайни служби. Шестнадесетгодишна ученичка, спорадично посещаваща родителите си само по празниците, аз не подозирах за съществуването на подобна реалност.

Животът на служителите на посолството бе хубав. Въпреки сравнително ниската позиция в йерархията, ние имахме приятен апартамент на ул. „Шипка”: голям и обширен, с красиви дървени подове и много добро централно отопление. Когато първоначално пристигнахме, апартаментът бе обзаведен в тежък, тъмен стил, който изглеждаше автентичен. По-късно, Министерство на благоустройството ни осигури стандартни мебели, с които се чувствахме като у дома си. Преди всичко си спомням едно красиво увивно растение, вървящо по цялата фасада на сградата, което по Великден покриваше балкона ни в прекрасни кошници от виолетови цветове.

Разбира се, осъзнавахме облагодетелстваното си положение. Повечето българи живееха в некрасиви, рушащи се, модерни блокове. Привилегированата ни позиция ни даваше възможност да пазаруваме от дипломатическия магазин, от който не купувахме нещо екстравагантно, по-скоро стоки от първа необходимост, които обикновеният българин нямаше откъде да намери. Имахме и кола, когато по улиците на София почти не се срещаха автомобили. Можехме да ползваме басейна на посланика за по час или приблизително толкова всеки ден през лятото. Посолството имаше и ски-хижа, в която няколко семейства прекарваха страхотни зимни уикенди.

Но това бяха добрите страни на едно очевидно насилствено отделяне от реалността. Полицаите пред блока ни не бяха там, за да ни пазят, а наблюдават. Жената, която ни помагаше с домакинската работа, почти със сигурност, бе пратена от тайните служби. Въпреки това имахме своите малки победи. Майка ми работеше във Визов отдел и се запознахме с български служители от посолството (някои, от които вероятно също бяха изпратени от правителството). Родителите ми гледаха заедно с българските си приятели футболния мач, в който Англия спечели Световната купа. Английски студент, който учеше археология в Софийския университет, ме запозна с млади българи, благодарение на които имах скромен социален живот: ходехме на кънки, разхождахме се, дори си правехме излети в планината.

Спомените ми за една невероятно красива провинция са изпълнени и с парадоксални моменти от рода на: „Не късайте плодовете. Това са вашите плодове“, ухайната миризма на розите, плажовете на Варна – нямаше британски туристи, само руснаци, които имаха доста различен начин на плажуване. Изключително ме учудваше начина, по който стояха на плажа –  изправени. Най-яркият ми спомен от България е за множеството хора, събрали си на великденската служба в катедралата „Св. Александър Невски”, свещениците в православни одежди, уникалното и неземно песнопение и радостта от запалването на свещите в полунощ. Неочакван спомен от България в мрачните дни на 1966 г!

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.