100 Years UK in BG: Планините на България

| от |

Автор: Иън Стюарт за рубриката „100 Years UK in BG“ в блога на британското посолство в София (http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg)

Иън Стюарт е директор на Британски съвет България между 2002-2007 г. Преди встъпване в длъжност, заедно със съпругата му Ан, преминават едномесечна интензивна подготовка по български език в лятна Варна. От този период си спомнят шума на безкрайни сватбени празненства, продължаващи по цели нощи, и техно фестивали в града.
Заминават си от България в едно студено, сиво декемврийско утро през 2007 г., убедени, че току-що е свършила най-добрата от десетте им дипломатически мисии с Британски съвет. Оттогава се връщат в България няколко пъти и поддържат приятелства чрез скайп на английски и все по-развален български език.

„Разхождахме се в полите на планините и в долините, водещи към тях, а там се криеха манастири и древни места, и малки селца.” – Иън Стюарт

Пристигнахме в България с кола от Сърбия след пет и половина години в белградския Британски съвет. След часове по скучната права магистрала, левият завой при Ниш ни отведе по тъмен, пълен със завои и дупки път от тунели, който в крайна сметка разкри един различен пейзаж. Оставаше още доста път до България, но първите сигнали за онова, което ни предстоеше, вече бяха налице – хълмовете преминаваха в планини.

Ian-Stuart-in-the-mountain-500x374

За мен отговорът на въпроса, който често ми задаваха в България – дали предпочитам морето или планината – винаги е бил планината. Но този въпрос бе неправилно зададен. Истинският чар на България е морето и планината, които са толкова близо едно до друго; с толкова много културни и археологически забележителности между тях – повече от достатъчно да задържат интереса ми в продължение на пет години.

Къщата ни в Бояна бе толкова навътре в планината, колкото бе приемливо от практична гледна точка. Това ни позволяваше лесно да стигнем до Витоша през уикендите. Можехме да гледаме наперено към потъналата в смог София с мисли за студена бира в ръка през лятото или чаша горещ шоколад през зимата. Другата възможност бе лифтът в Драгалевци, на който можехме да доверим живота си срещу няколко стотинки и да прекараме 30 минути в дзен тишина, като се носехме се над дърветата и без притеснетие, че човекът зад нас иска да ни изпревари, както несъмнено би направил ако шофираше. И нищо не можеше да се сравни със спиращото дъха чувство при внезапното и видимо безпричинно спиране на лифта. Най-доброто возене на такава цена в света!

Разхождахме се в полите на планините и в долините, водещи към тях, а там се криеха манастири и древни места, и малки селца. Бяхме убедени, че във всяко едно от тези села можехме да намерим шопска салата, баница или яхния, заедно със сериозна глътка ракия, в случай на необходимост.

Рядко бяхме сами, което понякога бе облекчение, тъй като пътеката, която уверено следвахме по ясната бяло-червена маркировка, често се разделяше, а маркировката се изгубваше и не знаехме накъде да продължим. Хората, които срещахме, обикновено бяха добре оборудвани и възприемаха планината сериозно, но попадахме и на жени на високи токове и тесни поли, които по необясними за мен причини някак си стигаха до върха. Понякога имаше и осемдесетгодишни мъже, голи до кръста, които смело крачеха по хълмовете. Макар че най-сюрреалистичен за мен си остава онзи февруарски ден, в който при температура -15C, в дълбокия сняг срещнах мъж на върха на Витоша, чисто гол, само с ботуши и раница.

Разговорите рядко се състояха от нещо повече от „Добър ден!” , но ако това се случваше, то неформалността на планината ги превръщаше в идеална възможност да подобря своя български.

Винаги имаше изненади, като например излета от Мелник през ниския, но стръмен и много ронлив, лунен пейзаж на пясъчните пирамиди по пътеката за Роженския манастир. Това бе един от многото походи, в който се изгубихме сериозно, тъй като точните голямомащабни карти се оказаха една от слабостите на България. Но пък това бе част от от чара на планината (или поне така ни се струваше, когато вече бяхме обратно на сигурно в хотела). Най-хубавата част от всичко бе гледката към Витоша от прозореца на офиса ми, която едновременно ме вдъхновяваше и разсейваше.

О, и това увлечение по българските планини нямаше нищо общо с предишната ми работа в Британски съвет в прибалтийските републики, където най-високата точка беше 300 метра…

Ian-Stuart-in-the-mountain-winter-500x666

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″: