100 Years UK in BG: Моето райско кътче на земята

| от |

Автор: Ребека Ричърдсън за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София.

Ребека Ричърдсън е маркетинг специалист от Лондон. Обича да пътува и казва, че е щастливка, че е имала възможност да живее в Дубай, Санто Доминго, а сега – София. В свободното си време пише, снима и поддържа блог за живота и пътуванията си из България. Когато не е заета с някое от тези неща, прекарва времето си в компания с добри приятели и хубаво вино.

 

„Тогава може би повече хора ще изберат да посетят България и ще видят красотата, която аз виждам всеки ден!

Иска ми се да бяхте тук!

Ребека”

 rebecca2-500x345

Първото ми пътуване до България беше през 2012 г. Бях срещнала приятеля си, който е от София и учеше във Великобритания. Той разказваше за страната си с такава любов, че нямах търпение да я видя. Преди да го срещна, не знаех много за България или българската култура, затова не бях сигурна какво да очаквам. Резервирахме ваканция – седмица в Созопол и втора в София. Така щях да мога да видя и морето, и града. Останах много изненадана! Не знам защо, но когато мислех за България, не си представях толкова красиво място – мислех, че е студена комунистическа страна… и бях грешила. Още докато преминавахме с кола покрай плажната ивица, пред нас се появи прекрасна гледка, сияйно слънце, чувахме музика; инстинктивно усетих, че тук щеше да ми хареса.

След приятен ден на плажа щяхме да вечеряме в стария град на Созопол. И когато стигнахме там, останах удивена! В малки магазинчета за сувенири, закътани по павирани улици, се предлагаха най-различни съкровища, включително ръчно изработени бижута и всеизвестното розово масло. Исках да взема от всичко! Купихме толкова подаръци, колкото можехме да носим. Следващата изненада бе българското вино – толкова хубаво, а свежата риба бе невероятна на вкус. Само след ден в България, вече бях влюбена в страната. Бях намерила своето райско кътче на земята!

Седмицата ми в София бе също много приятна и изненадваща. Не очаквах да видя толкова модерни молове и такъв нощен живот. Една седмица не бе достатъчна, но направихме всичко възможно да посетим колкото може повече места. Видяхме катедралата „Св. Александър Невски”, разхождахме се из паркове и хапвахме в ресторанти с традиционна българска кухня и ракия. Дори успяхме да прекараме ден в Копривщица, където се пренесох в ХIХ-вековна България.

Ваканцията свърши, но аз знаех, че един ден ще се върна в България, за по-дълго, и ето ме тук две години по-късно! Преди живеехме в Лондон и, колкото и приятно да ми беше там, все търсихме ново и вълнуващо място. Получихме страхотно предложение за работа на Карибските острови. Стегнахме багажа и се сбогувахме с Великобритания. Беше прекрасно, но винаги се чувствах прекалено далеч от дома. Обичам да пътувам и бях живяла в Дубай, но десетчасовият полет бе прекалено дълъг за мен. Когато решихме да си тръгнем година по-късно, нямахме конкретен план какво ще правим. Тогава приятелят ми получи предложение за работа в София, и това бе идеалната възможност да се преместим тук. За мое щастие, в компанията имаше свободна позиция и за мен. Нямаше нужда да се тревожа – започнах работа седмица след като пристигнахме!

Разбира се, най-голямото ми притеснение бе, че не говорех езика, но работата ми е в областта на маркетинга, а клиентите – във Великобритания и Европа. Затова, с изключение на някои неловки срещи в офиса, това не се оказа огромна пречка. След няколко ходения до администрацията и подписване на може би стотици формуляри в банката, бях официално регистрирана.

Сега, шест месеца след пристигането ни, съм все така влюбена в България! Посещавам събития за запознаване с други чужденци в София; срещам се много интересни хора от най-различни краища на света, които са се преместили тук, и дори създавам приятелства в Туитър. Все още не говоря български, въпреки че започвам да разбирам и мога да водя най-обикновени разговори. Искам да науча езика и съвсем скоро ще отделя време за това; досега не бях много постоянна, а и с английски език можеш да се справиш съвсем спокойно навсякъде в София. Дори преподавам английски на колегите си веднъж седмично и на тях им харесва да упражняват езика с някого, на когото е майчин.

България продължава да ме изненадва, а съм видяла само малка част от нея. Качих се на Черни връх и започнах да се уча да карам ски в Пампорово – неща, които никога не съм си представяла, че ще правя! Всеки път, когато се запозная с нови хора, те ми разказват за невероятно място, което трябва да посетя. Често правя списъци, защото наистина има толкова много възможности! Трябва да посетя Велико Търново или Розовата долина, или Седемте рилски езера? Списъкът е невероятно дълъг!

Мислех си за този списък и колко хубаво би било, ако можех да събера всичко на един уебсайт. Вместо обикновена туристическа информация, исках това да е място, в което да споделям снимки и преживявания от прекрасните места, които посещавам; от живота ми в България. Потърсих и не намерих нещо подобно. Така реших да създавам eatstaylovebulgaria.cоm.

Сайтът разказва какво означава България за мен – място с прекрасна храна, на което ще искаш да останеш и, в което ще се влюбиш! И защото има толкова интересни кътчета тук, не мисля, че ще настъпи момент, в който ще свършат историите, които искам да разкажа. Приятели и посетители на сайта също са добре дошли да споделят свои снимки и истории. В крайна сметка това, което искам да създам е пътеводител за България, включващ всичко, което това много специално място може да предложи. Тогава може би повече хора ще изберат да посетят България и ще видят красотата, която аз виждам всеки ден!

Иска ми се да бяхте тук!

Ребека

rk

 

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.