100 Years UK in BG: Моето райско кътче на земята

| от |

Автор: Ребека Ричърдсън за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София.

Ребека Ричърдсън е маркетинг специалист от Лондон. Обича да пътува и казва, че е щастливка, че е имала възможност да живее в Дубай, Санто Доминго, а сега – София. В свободното си време пише, снима и поддържа блог за живота и пътуванията си из България. Когато не е заета с някое от тези неща, прекарва времето си в компания с добри приятели и хубаво вино.

 

„Тогава може би повече хора ще изберат да посетят България и ще видят красотата, която аз виждам всеки ден!

Иска ми се да бяхте тук!

Ребека”

 rebecca2-500x345

Първото ми пътуване до България беше през 2012 г. Бях срещнала приятеля си, който е от София и учеше във Великобритания. Той разказваше за страната си с такава любов, че нямах търпение да я видя. Преди да го срещна, не знаех много за България или българската култура, затова не бях сигурна какво да очаквам. Резервирахме ваканция – седмица в Созопол и втора в София. Така щях да мога да видя и морето, и града. Останах много изненадана! Не знам защо, но когато мислех за България, не си представях толкова красиво място – мислех, че е студена комунистическа страна… и бях грешила. Още докато преминавахме с кола покрай плажната ивица, пред нас се появи прекрасна гледка, сияйно слънце, чувахме музика; инстинктивно усетих, че тук щеше да ми хареса.

След приятен ден на плажа щяхме да вечеряме в стария град на Созопол. И когато стигнахме там, останах удивена! В малки магазинчета за сувенири, закътани по павирани улици, се предлагаха най-различни съкровища, включително ръчно изработени бижута и всеизвестното розово масло. Исках да взема от всичко! Купихме толкова подаръци, колкото можехме да носим. Следващата изненада бе българското вино – толкова хубаво, а свежата риба бе невероятна на вкус. Само след ден в България, вече бях влюбена в страната. Бях намерила своето райско кътче на земята!

Седмицата ми в София бе също много приятна и изненадваща. Не очаквах да видя толкова модерни молове и такъв нощен живот. Една седмица не бе достатъчна, но направихме всичко възможно да посетим колкото може повече места. Видяхме катедралата „Св. Александър Невски”, разхождахме се из паркове и хапвахме в ресторанти с традиционна българска кухня и ракия. Дори успяхме да прекараме ден в Копривщица, където се пренесох в ХIХ-вековна България.

Ваканцията свърши, но аз знаех, че един ден ще се върна в България, за по-дълго, и ето ме тук две години по-късно! Преди живеехме в Лондон и, колкото и приятно да ми беше там, все търсихме ново и вълнуващо място. Получихме страхотно предложение за работа на Карибските острови. Стегнахме багажа и се сбогувахме с Великобритания. Беше прекрасно, но винаги се чувствах прекалено далеч от дома. Обичам да пътувам и бях живяла в Дубай, но десетчасовият полет бе прекалено дълъг за мен. Когато решихме да си тръгнем година по-късно, нямахме конкретен план какво ще правим. Тогава приятелят ми получи предложение за работа в София, и това бе идеалната възможност да се преместим тук. За мое щастие, в компанията имаше свободна позиция и за мен. Нямаше нужда да се тревожа – започнах работа седмица след като пристигнахме!

Разбира се, най-голямото ми притеснение бе, че не говорех езика, но работата ми е в областта на маркетинга, а клиентите – във Великобритания и Европа. Затова, с изключение на някои неловки срещи в офиса, това не се оказа огромна пречка. След няколко ходения до администрацията и подписване на може би стотици формуляри в банката, бях официално регистрирана.

Сега, шест месеца след пристигането ни, съм все така влюбена в България! Посещавам събития за запознаване с други чужденци в София; срещам се много интересни хора от най-различни краища на света, които са се преместили тук, и дори създавам приятелства в Туитър. Все още не говоря български, въпреки че започвам да разбирам и мога да водя най-обикновени разговори. Искам да науча езика и съвсем скоро ще отделя време за това; досега не бях много постоянна, а и с английски език можеш да се справиш съвсем спокойно навсякъде в София. Дори преподавам английски на колегите си веднъж седмично и на тях им харесва да упражняват езика с някого, на когото е майчин.

България продължава да ме изненадва, а съм видяла само малка част от нея. Качих се на Черни връх и започнах да се уча да карам ски в Пампорово – неща, които никога не съм си представяла, че ще правя! Всеки път, когато се запозная с нови хора, те ми разказват за невероятно място, което трябва да посетя. Често правя списъци, защото наистина има толкова много възможности! Трябва да посетя Велико Търново или Розовата долина, или Седемте рилски езера? Списъкът е невероятно дълъг!

Мислех си за този списък и колко хубаво би било, ако можех да събера всичко на един уебсайт. Вместо обикновена туристическа информация, исках това да е място, в което да споделям снимки и преживявания от прекрасните места, които посещавам; от живота ми в България. Потърсих и не намерих нещо подобно. Така реших да създавам eatstaylovebulgaria.cоm.

Сайтът разказва какво означава България за мен – място с прекрасна храна, на което ще искаш да останеш и, в което ще се влюбиш! И защото има толкова интересни кътчета тук, не мисля, че ще настъпи момент, в който ще свършат историите, които искам да разкажа. Приятели и посетители на сайта също са добре дошли да споделят свои снимки и истории. В крайна сметка това, което искам да създам е пътеводител за България, включващ всичко, което това много специално място може да предложи. Тогава може би повече хора ще изберат да посетят България и ще видят красотата, която аз виждам всеки ден!

Иска ми се да бяхте тук!

Ребека

rk

 

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

WhatsApp спира за милиони стари телефони

| от chronicle.bg |

Ако използвате по-стар модел смартфон, то вероятно до месец ще трябва да се сбогувате с мобилното приложение за споделяне на информация и провеждане на чат-разговори WhatsApp.

Според официалното изявление на създателите, първите, при които ще бъде спряно функционирането на приложението са мобилните устройства със стара версия на Android, Windows и Apple. Това ще се случи до края на тази година. До юни 2017 от списъка ще бъдат зачеркнати и по-старите модели на Blackberry и Nokia.

Пълният регистър на платформи, при които поддръжката на WhatsApp ще стане невъзможна са – Android 2.1 и 2.2, Windows Phone 7 и iPhone 3GS/iOS 6. До юни чат приложението с над милиард ползватели няма да е валидно вече и за BlackBerry, включително за BlackBerry 10, Nokia S40 и Nokia Symbian S60.

„Искаме да фокусираме усилията си върху мобилните платформи, които имат най-широка употреба“, допълниха от дъщерната фирмата на Facebook.

 
 

WIZZ GO – нова ценова категория от Wizz air

| от CHR Aero |

Wizz Air, най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа, пусна нов продукт. “WIZZ Go” е допълнителна опция към съществуващата “WIZZ Plus” (преди:”Plus Fare“) пакетна оферта, предлагаща по-голяма гъвкавост за пътниците.

Двете “WIZZ Go” и “WIZZ Plus” предлагат на клиентите намалена пакетна цена над базовата “Basic Fare” (за билет и малък салонен багаж), сумата от допълнителни услуги, ако се купят отделно и по-бърз процес на резервация.

Новата “WIZZ Go” е създадена за практични клиенти, които търсят ниски цени, отлични и стойностни оферти, и ползват най-популярните продукти и услуги на WIZZ. “WIZZ Go“ включва голям салонен багаж, 23 кг чекиран багаж и избор на място (с изключение на първия ред и местата с повече пространство за краката).

Wizz Air “WIZZ Plus” предлага дори повече допълнителни услуги и клиентите могат да се възползват от по-голяма гъвкавост и максимален комфорт по време на цялото пътуване: от момента на резервация на билета онлайн, до пристигането до избраната дестинация. „WIZZ Plus“ включва 32 килограма чекиран багаж, голям ръчен багаж, регистрация на летището, WIZZ Flex опция за промяна на датата на пътуване, избор на място (включително на първия ред и с допълнително пространство за краката), качване с предимство (също позволява вземане на допълнителна малка лична вещ на борда).

Kлиентите на WIZZ могат да запазват места за всички над 450 линии, на wizzair.com избирайки “WIZZ Go” и “WIZZ Plus”.

Джордж Михалополус, търговски директор на Wizz Air, каза: “Създадохме WIZZ Go за нашите практични клиенти, които не искат да се тревожат за избора на място и багаж. Това е междинно предложение, което ще се хареса на пътниците ни, които искат повече от базова тарифа, но не и целия продукт, включен в WIZZ Plus. Тъй като нашите клиенти имат различни желания, ние правим всичко възможто, за да излезем с продукт, които им отговаря най-добре.”

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.