100 years UK in BG: Интегриране

| от |

Автор: Крис П. Бейкън за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Дейвид Мосъп за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Крис П. Бейкън за животът му в едно българско селце и кое е мястото на истинския дом.

Kris-Baykon-entering-the-village1-500x306

 
Крис П. Бейкън е бивш британски военен, който за няколко години изпробва работата в офис, но не му харесва, и така, заедно със съпругата му, заживяват в българско село. Междувременно, Крис поддържа и блог, в който разказва за живота си в България.

„Добрата новина е, че чувстваме това селце като истински дом и не бихме го заменили за нищо във Великобритания.“ – Крис П. Бейкън

Вече пет години, заедно със съпругата ми, живеем в малко българско селце. То е наистина малко – според преброяването от 2007 г., в него живеят 202 човека, но според мен броят им е намалял малко, защото има повече погребения, отколкото раждания. В селцето определено има нещо, което привлича чужденците – около 10% от жителите му са чужденци, с постоянен дом или вила тук. Въпреки относително големия ни брой, ние не сме затворено общество или компания, която изключва местните.

Често се твърди, че британците са доста мързеливи, когато става въпрос за говорене или дори учене на чужд език. Ако трябва да сме честни това до голяма степен е вярно за онези британци, които живеят във Великобритания. Емигриралите обаче правят опит да научат местния език. Българският език може би не е най-лесният, а и когато живеехме във Великобритания нямаше уроци по български. Може би сега нещата са се променили. Когато пристигнахме в България трябваше да научим наново всичко прочетено в книгите и чуто от CD-та, защото никой не разбираше произношението ни. Това в никакъв случай не означава, че днес говорим езика свободно, дори се съмнявам, че това ще се случи, но важното е, че полагаме усилия.

Опитахме се да се впишем в живота на селото. И ние, като съселяните си, отглеждаме плодове и зеленчуци. Преди да пристигнем бяхме чели във форумите, че местните хора раздават излишната си продукция, но откакто сме тук, това се е случвало само два пъти. Съселяните ни знаят, че работим наравно с тях. През първото ни лято тук цялото село говореше за зеленчуковата ни градина. Отглеждахме огромни тикви, а Николай, човекът, който се занимава с поливката, идваше и ги наглеждаше всеки месец. След като обрахме тиквите, семената им се раздадоха из цялото село.

Често докато кося тревата пред къщи, получавам одобрителното кимане на кметицата. Когато Baba беше все още жива, косях тревата и пред нейната къща. Не разбирах и дума от това, което ми казваше, тя просто сядаше отвън и не спираше да говори, но ми бе тъжно, когато почина.

Ако трябва да отговоря на въпроса дали се чувстваме интегрирани в селото, отговорът ми ще е и да, и не. Вече мога безпроблемно да се справям в пощата и магазина, и да разговарям със съседите, които не знаят и грам английски. Хората в селото ни познават, кметицата и предшественикът й ни харесват, а Николай, който по принцип е тих човек, с радост разговаря с нас. Ейми, Саид и двете им деца наглеждат къщата ни и ни молят за услуги само при наистина спешни случаи. Ние им даваме излишната си продукция, а в замяна получаваме яйца и току-що направена баница. Ако някой чака автобуса до града, спираме и го откарваме. Случвало ни се е и да ни измамят, но това може би е и заради наивността ни. Като чужденци често се чувстваме пренебрегнати, но понякога е наистина трудно да се впишем в място, където нищо кой знае какво не се случва. Добрата новина е, че чувстваме това селце като истински дом и не бихме го заменили за нищо във Великобритания. То е дълбоко в сърцата ни.

И още нещо, въпреки опитите ми, не харесах местната музиката. За щастие интернет връзката вече е много по-добра и мога да слушам радио през компютъра. В момента например слушам „Следобед със Стив Райт“ по BBC Радио 2.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Време за чай: най-добрите филми и сериали за британската аристокрация

| от Дилян Ценов |

Английското висше общество винаги е живяло по свои правила и винаги е било интересно обикновените хора. Още от появата си, английската аристокрацията е на почит и в предишни епохи бъдещето на страната е зависело изцяло от високопоставените лордове и дами.

Днес, разбира се, тяхната роля е значително по-слаба и функцията им е предимно представителна. Въпреки това обаче живота им си остава интересна територия, на която киноиндустрията знае как да стъпва. Сценаристите създават богати сюжети, в които централно място заема тази висша обществена прослойка, която живее в големи и пищни имения, основните й занимания са да ходи на лов и да пие чай, а животът й е изтъкан от противоречия. И въпреки всичките й лоши страни, винаги е приятно да надникнеш „в кухнята“, доколкото киното и телевизията позволяват това.

В последните години интересът към този своеобразен телевизионен поджанр нарасна и се появиха няколко сериала, които поставиха рекорди по гледаемост, бюджет и приходи. Още повече, че в настоящата ситуация на Брекзит, темата е все по-интересна. Погледът към миналото на Великобритания може да даде много отговори за решенията й днес. Част от обясненията се съдържат в живота на аристокрацията.

В галерията по-горе можете да видите част от най-добрите филми и сериали, които дават интересен и достоверен поглед над английското висше общество.

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.

 
 

Запознайте се с новите слушалки Beoplay E4

| от chronicle.bg |

Датската луксозна марка Bang&Olufsen разширява портфолиото си с още един продукт – слушалките Beoplay E4.

Те са от ново поколение и разполагат с по-добра функция за изолиране на външния шум (ANC), като блокират звук с до 15 dB по-ниска честота спрямо предишната ANC технология на Beoplay H3. По този начин слушателят трудно би чул дори ако самолет прелети над него.

Благодарение на т.нар. режим на прозрачност (transparency mode) само с един бърз жест пък може едновременно да изключите както шумоизолиращата функция, така и музиката, и да се върнете в обкръжението си.

2017_03_E4_Black_2

Новите Beoplay E4 са с подобрен дизайн. Батерията им е тънка, с полимерна повърхност, която осигурява по-голяма тактилност и издръжливост. Преработен е и дизайнът на устройството за управление на музиката, така че да се постигне по-лесно и интуитивно потребителско преживяване. Слушалките са изработени от лек алуминий, което ги прави изключително здрави и устойчиви на надраскване. В същото време са и изключително леки – общото им тегло е 50g.

Иновативните Beoplay E4 се предлагат в черен цвят и на цена от 249 евро. Очаква се през юли да пристигнат в шоурума на Bang&Olufsen – на ул. „Оборище“ 10 в София.