100 years UK in BG: Интегриране

| от |

Автор: Крис П. Бейкън за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Дейвид Мосъп за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Крис П. Бейкън за животът му в едно българско селце и кое е мястото на истинския дом.

Kris-Baykon-entering-the-village1-500x306

 
Крис П. Бейкън е бивш британски военен, който за няколко години изпробва работата в офис, но не му харесва, и така, заедно със съпругата му, заживяват в българско село. Междувременно, Крис поддържа и блог, в който разказва за живота си в България.

„Добрата новина е, че чувстваме това селце като истински дом и не бихме го заменили за нищо във Великобритания.“ – Крис П. Бейкън

Вече пет години, заедно със съпругата ми, живеем в малко българско селце. То е наистина малко – според преброяването от 2007 г., в него живеят 202 човека, но според мен броят им е намалял малко, защото има повече погребения, отколкото раждания. В селцето определено има нещо, което привлича чужденците – около 10% от жителите му са чужденци, с постоянен дом или вила тук. Въпреки относително големия ни брой, ние не сме затворено общество или компания, която изключва местните.

Често се твърди, че британците са доста мързеливи, когато става въпрос за говорене или дори учене на чужд език. Ако трябва да сме честни това до голяма степен е вярно за онези британци, които живеят във Великобритания. Емигриралите обаче правят опит да научат местния език. Българският език може би не е най-лесният, а и когато живеехме във Великобритания нямаше уроци по български. Може би сега нещата са се променили. Когато пристигнахме в България трябваше да научим наново всичко прочетено в книгите и чуто от CD-та, защото никой не разбираше произношението ни. Това в никакъв случай не означава, че днес говорим езика свободно, дори се съмнявам, че това ще се случи, но важното е, че полагаме усилия.

Опитахме се да се впишем в живота на селото. И ние, като съселяните си, отглеждаме плодове и зеленчуци. Преди да пристигнем бяхме чели във форумите, че местните хора раздават излишната си продукция, но откакто сме тук, това се е случвало само два пъти. Съселяните ни знаят, че работим наравно с тях. През първото ни лято тук цялото село говореше за зеленчуковата ни градина. Отглеждахме огромни тикви, а Николай, човекът, който се занимава с поливката, идваше и ги наглеждаше всеки месец. След като обрахме тиквите, семената им се раздадоха из цялото село.

Често докато кося тревата пред къщи, получавам одобрителното кимане на кметицата. Когато Baba беше все още жива, косях тревата и пред нейната къща. Не разбирах и дума от това, което ми казваше, тя просто сядаше отвън и не спираше да говори, но ми бе тъжно, когато почина.

Ако трябва да отговоря на въпроса дали се чувстваме интегрирани в селото, отговорът ми ще е и да, и не. Вече мога безпроблемно да се справям в пощата и магазина, и да разговарям със съседите, които не знаят и грам английски. Хората в селото ни познават, кметицата и предшественикът й ни харесват, а Николай, който по принцип е тих човек, с радост разговаря с нас. Ейми, Саид и двете им деца наглеждат къщата ни и ни молят за услуги само при наистина спешни случаи. Ние им даваме излишната си продукция, а в замяна получаваме яйца и току-що направена баница. Ако някой чака автобуса до града, спираме и го откарваме. Случвало ни се е и да ни измамят, но това може би е и заради наивността ни. Като чужденци често се чувстваме пренебрегнати, но понякога е наистина трудно да се впишем в място, където нищо кой знае какво не се случва. Добрата новина е, че чувстваме това селце като истински дом и не бихме го заменили за нищо във Великобритания. То е дълбоко в сърцата ни.

И още нещо, въпреки опитите ми, не харесах местната музиката. За щастие интернет връзката вече е много по-добра и мога да слушам радио през компютъра. В момента например слушам „Следобед със Стив Райт“ по BBC Радио 2.

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.