100 years UK in BG: Интегриране

| от |

Автор: Крис П. Бейкън за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Дейвид Мосъп за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Крис П. Бейкън за животът му в едно българско селце и кое е мястото на истинския дом.

Kris-Baykon-entering-the-village1-500x306

 
Крис П. Бейкън е бивш британски военен, който за няколко години изпробва работата в офис, но не му харесва, и така, заедно със съпругата му, заживяват в българско село. Междувременно, Крис поддържа и блог, в който разказва за живота си в България.

„Добрата новина е, че чувстваме това селце като истински дом и не бихме го заменили за нищо във Великобритания.“ – Крис П. Бейкън

Вече пет години, заедно със съпругата ми, живеем в малко българско селце. То е наистина малко – според преброяването от 2007 г., в него живеят 202 човека, но според мен броят им е намалял малко, защото има повече погребения, отколкото раждания. В селцето определено има нещо, което привлича чужденците – около 10% от жителите му са чужденци, с постоянен дом или вила тук. Въпреки относително големия ни брой, ние не сме затворено общество или компания, която изключва местните.

Често се твърди, че британците са доста мързеливи, когато става въпрос за говорене или дори учене на чужд език. Ако трябва да сме честни това до голяма степен е вярно за онези британци, които живеят във Великобритания. Емигриралите обаче правят опит да научат местния език. Българският език може би не е най-лесният, а и когато живеехме във Великобритания нямаше уроци по български. Може би сега нещата са се променили. Когато пристигнахме в България трябваше да научим наново всичко прочетено в книгите и чуто от CD-та, защото никой не разбираше произношението ни. Това в никакъв случай не означава, че днес говорим езика свободно, дори се съмнявам, че това ще се случи, но важното е, че полагаме усилия.

Опитахме се да се впишем в живота на селото. И ние, като съселяните си, отглеждаме плодове и зеленчуци. Преди да пристигнем бяхме чели във форумите, че местните хора раздават излишната си продукция, но откакто сме тук, това се е случвало само два пъти. Съселяните ни знаят, че работим наравно с тях. През първото ни лято тук цялото село говореше за зеленчуковата ни градина. Отглеждахме огромни тикви, а Николай, човекът, който се занимава с поливката, идваше и ги наглеждаше всеки месец. След като обрахме тиквите, семената им се раздадоха из цялото село.

Често докато кося тревата пред къщи, получавам одобрителното кимане на кметицата. Когато Baba беше все още жива, косях тревата и пред нейната къща. Не разбирах и дума от това, което ми казваше, тя просто сядаше отвън и не спираше да говори, но ми бе тъжно, когато почина.

Ако трябва да отговоря на въпроса дали се чувстваме интегрирани в селото, отговорът ми ще е и да, и не. Вече мога безпроблемно да се справям в пощата и магазина, и да разговарям със съседите, които не знаят и грам английски. Хората в селото ни познават, кметицата и предшественикът й ни харесват, а Николай, който по принцип е тих човек, с радост разговаря с нас. Ейми, Саид и двете им деца наглеждат къщата ни и ни молят за услуги само при наистина спешни случаи. Ние им даваме излишната си продукция, а в замяна получаваме яйца и току-що направена баница. Ако някой чака автобуса до града, спираме и го откарваме. Случвало ни се е и да ни измамят, но това може би е и заради наивността ни. Като чужденци често се чувстваме пренебрегнати, но понякога е наистина трудно да се впишем в място, където нищо кой знае какво не се случва. Добрата новина е, че чувстваме това селце като истински дом и не бихме го заменили за нищо във Великобритания. То е дълбоко в сърцата ни.

И още нещо, въпреки опитите ми, не харесах местната музиката. За щастие интернет връзката вече е много по-добра и мога да слушам радио през компютъра. В момента например слушам „Следобед със Стив Райт“ по BBC Радио 2.

 
 

„Красавицата и Звяра“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Очаквано игралната версия на една от най-популярните приказни истории на „Дисни“ – „Красавицата и Звяра“ – застана на първа позиция по зрителски интерес след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Филмът, показван у нас на 69 екрана едновременно, създаден по приказката на Габриел-Сюзан дьо Вилньов от 1740 г., е гледан вече от 57 751 зрители и има 586 911 лева приходи за първите три дни у нас. В световен мащаб лентата е реализирала общо 174,8 милиона долара в седмицата на дебюта си.

С това постижение филмът на Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс подобрява няколко рекорда.

Той е най-големият хит за 2017-а досега, най-добрият дебют за семейна лента и се нареди сред 10-те най-доходоносни премиери в историята на киното. Специалистите очакват „Красавицата и звяра“ да събере глобални приходи от порядъка на 1 милиард долара.

На втора позиция е „Конг: Островът на черепа“, сниман на Хаваите, в Австралия и в Азия.

Приключенската история за неизследван остров, на който живеят митични зверове и огромната маймуна, и на който попада екип от авантюристи и военни, за да го изследват, е вече 10 дни на екраните у нас и е гледана от 48 736 зрители и има 505 162 лева приходи от тях.

Трето място е за китайската анимация „Рок Дог“. Случващото се с тибетския мастиф Боди, след падането на радиоапарат от небето и влюбването му в рок-музиката, е гледано от 21 485 зрители и е събрало 195 348 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Четвърто място сред най-гледаните филми у нас е за „Логан: Върколакът“. За почти трите седмици на екран разказът за познатият герой Х-24, в чиято роля е Хю Джакмън, е гледан от 51 603 зрители и има общо 456 296 лева приходи.

Пето място е за продължението на историята на наемния убиец, решил да се оттегли и заживее спокойно – „Джон Уик 2″. Екшънът с Кеану Рийвс в главната роля, е вече месец по екраните у нас и е гледан от 34 207 души и има 287 483 лева приходи.

На шесто място е приключенският 3D екшън „Великата стена“. Филмовият разказ за търсенето на барута от двама европейски авантюристи в далечен Китай през 12-ти век и сблъсъкът им с чудовищни същества, е вече втори месец по екраните у нас и за това време е видян от 97 196 зрители и има 1 047 480 лева приходи.

Седмо място е за анимацията „Lego филмът: Батман“. Приключенията на създадения като лего-играчка герой и на неговият син, са гледани от 33 990 зрители и са събрали 309 820 лева приходи за месец и половина у нас.

На осма позиция е носителят на „Оскар“ за най-добър филм за миналата година – „Лунна светлина“. Филмът, създаден по училищния драматичен проект на Тарел Алвин Маккрейни за израстването на чернокожо момче с хомосексуална ориентация, е гледан от 1 074 зрители и има 7 142 лева приходи за първите три дни от премиерата му у нас.

Девета позиция е за комедията с Айс Кюб и Чарли Дей – „Между шамарите“. Схватката между двамата учители в общинска гимназия, която ги връща отново на работа, е гледана от 21 416 души и има 170 506 лева приходи за месец на екраните у нас.

На десето място е „Петдесет нюанса по-тъмно“. Еротичният разказ, създаден по мотиви от бестселъра на Е. Л. Джеймс и сценария на Ниъл Ленард, е месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 134 925 зрители и има 1 129 719 лева приходи от тях.

Източник: БТА

 
 

Пет повода да празнуваме Деня на щастието

| от |

Днес ще да е прекрасен ден.

Официалното начало на пролетта съвпада с хубавото време и се съчетава с Международния ден на щастието и тия три неща въздигат народа нагоре, нагоре, над облаците, там, където винаги е слънчево. Ако си в самолет.

Всъщност повечето хора си представят щастието като едно топло, кално блато с папури, в което те цял живот се валят като хипопотами. И няма как да са по-далеч от истината. Защото, както казва майка ми, няма щастливи хора. Има щастливи моменти. И ако оставим самозащитния цинизъм леко настрана, ето няколко повода да празнувате Деня на щастието.

Здрави сте

Ако можете да дишате поради липса на астма, ако можете да сядате поради липса на хемороиди, ако можете да спите поради липса на инсомния и можете да виждате поради липса на катаракта, вие сте до някаква степен здрави. Ако освен това, не страдате от диабет, сърдечна недостатъчност, синдром на Хънтингтън, гнойна ангина, фациалис, цистит, шизофрения, морбили, ебола, пурпурия и латерална амиотрофична склероза…хора, вие сте наистина близо до здравето и имате повод да празнувате днешния ден.

Имате домашен любимец или дете. Или родители. Или гадже. Или изобщо някой, когото обичате

Да имаш дете само по себе си не е щастие. Малките човеци реват гръмогласно, мажат стените със сополи и прекъсват най-интересните разговори между възрастни с въпроси от типа на „Защо тати има хобот?“. Но ако все пак имате такова или такива, защо не им се порадвате?

Виж, да имаш котка е почти гаранция за щастливи моменти. Когато малкият урод мърка върху вас на дивана, това носи спокойствие. Най-добре, разбира се, е да разполагате с куче. Играта с куче направо се доближава до онова блато на щастието, в което се валяме в имагинерната си представа за щастието.

Родителите, съпрузите, съпругите и гаджетата понякога са източник на безумни проблеми и тревоги. Все пак защо не пробвате в деня на щастието да се разходите в парка с баща си? Да обядвате с майка си? Да отидете на кино с човека, с когото спите? Тези, малките неща. Празнувайте ги. С хората, които днес може да стиснете за ръката, а утре може снимката им да стои на каменна плоча. Хубаво е, че и днес са тук.

Можете да пиете бира

Ситуациите, в които човек не може да пие бира, са наистина тъжни. Бременните го разбират, както и тези, които пият антибиотици, антидепресанти и бензодиазепини. И тези с недостиг на ензима алкохолдехидрогеназа. И тези под 18 години, които са прекалено смотани, за да намерят начин да си купят бира.

Ако не сте в някоя от тези групи и имате възможност на обяд да изпиете една студена, леко горчива, гъста бира с 4 мм пяна, празнувайте деня на щастието.

Имате дом и тоалетна

Може да е палат в Драгалевци, вила в Малта, панелна гарсониера в „Обеля“, селска къща в село Бабинска река, или фургон като този от „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Но ако имате нещо, което може да наречете дом, в него има тоалетна с тоалетна хартия, температурата е между 15 и 25 градуса, а от покрива не капе нито вода, нито съседски отпадни течности, имате повод да отбележите деня на щастието. Например като прочетете детски комикс на дивана.

Можете да ядете

Добрата, вкусна храна е щастие. А липсата на отношение към нея е повод за нещастие. Ако не страдате от анорексия, диабет или улцерозен колит и сте под 100 кг за ръст от 170 см, вие имате абсолютната възможност да оставите за един час спешната си работа и каквото друго спешно имате да правите, и да обядвате празнично. Шкембе чорба с екстра чесън и оцет. Домашна салата от розови домати с биволско сирене. Миди на пара с масло и девесил. Ванилов чийзкейк с ягоди. Ако пък веганските ястия са вашето нещо или постите, едни постни лозови сарми с лимон могат да ви накарат да празнувате деня на щастието със същата сила и страст.

И имайте предвид: няма щастливи хора. Има щастливи моменти.

И те дебнат отвсякъде, понякога и в най-непрогледния мрак. Защото щастието не са широко усмихнатите хора с бели зъби, които карат велосипеди по сенчести алеи из страниците на лайфстайл списанията.

 
 

„Красавицата и Звяра“ е с рекорден резултат в бокс-офиса на Щатите

| от chronicle.bg |

Филмовата продукция на „Дисни“ „Красавицата и Звяра“ постигна забележителен резултат в бокс-офиса на Северна Америка.

Приходите от продажба на билети възлизащи на 170 милиона долара – рекордно постижение за семеен филм, съобщава БТА.

Лентата бие миналогодишния рекорд на кинотворбата от същата категория „Търсенето на Дори“, която дебютира в бокс-офиса със 135 милиона долара приходи.

Производствените разходи на „Красавицата и Звяра“ възлязоха на около 160 милиона долара.

 
 

Рецепта за киш без глутен

| от chronicle.bg |

Росица Гърджелийска отново ни предлага рецепта за популярно по света ястие, което обаче приготвя така, че да не съдържа глутен.

Става дума за киш – любима нейна вкусотия.

„Харесва ми как ухае на масло и как превръща обикновения ден в специален. Споделете тази вкусотия с близките си, със семейството или приятелите и бъдете благодарни за малките моменти в живота. И кафе…не забравяйте кафето…кафето означава щастие!“, казва Роси.

Коя е Роси?

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Предлагаме ви нейната рецепта за вкусен киш без глутен

Нужни продукти:

За тестото:
100 гр масло
200 гр оризово брашно
6 с.л. вода

За плънката:
4 яйца
2 с.л. кисело мляко
50 гр сирене
2 печени чушки, нарязани на ситно
3 с.л. бланширан и изстискан спанак
3 маслини
малко настърган пармезан

Начин на приготвяне:

Комбинирайте маслото и оризовото брашно до получаване на смес от едри трохи.

Добавете водата и омесете тесто.

Разпределете тестото по дъното и стеничките на силиконова форма за пай.

Печете 15-20 мин. в предварително нагрята на 170 градуса фурна, тестото трябва да запази белия си вид.
Докато се пече, пригответе плънката като смесите яйцата, сиренето, чушките и киселото мляко. Нарежете маслините на кръгчета.

Когато блата се изпече го извадете от фурната, залейте с плънката и разпределете спанака тук-там по повърхността и с една лъжица леко натиснете да влезе в яйчената смес. Подредете маслинките отгоре и поръсете с пармезан.

Пече се, докато стане солидно отгоре.

Рецепта за киш от Росица Гърджелийска