100 Years UK in BG: България през 80-те години: тъжна и потисната

| от |

Автор: Дейвид Холт за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

Тази седмица в #100UKBG ще ви представим историите на съпрузите Дениз и Дейвид Холт. Двамата посещават България по различно време – Дениз през „мрачните 60-те”, а Дейвид през „тъжните 80-те”. Започваме с историята на Дейвид, по-късно тази седмицата следва и тази на Дениз.

Дейвид Холт е бивш британски дипломат; бил на мисии в Индия, Бразилия, Ирландия и Тринидад и Тобаго. В периода 1988-1990 г., той оглавява Отдела по парламентарни отношения, което го и отвежда до България – Дейвид придружава делегацията на Интерпарламентарния съюз в София. Пенсионира се през 1996 г.

Sofia-in-the-80s_Nasheto-Detstvo

Заминах за София с делегацията на Интерпарламентарния съюз през 1988 г., в тежките дни на комунизма. Макар и да не го знаехме тогава, след по-малко от година Берлинската стена щеше да падне, а заедно с нея и Желязната завеса, която вече 50 години разделяше Източна и Западна Европа. Горбачов беше започнал да дава сигнали за своята роля, но в България Тодор Живков все още бе на върха на властта. Отседнахме в хотел „Шератон” в една позападнала и скучна централна София.

През 1988 г. улиците на столицата бяха сравнително тихи и когато кортежът на Тодор Живков преминаваше, всички го забелязваха. Делегацията беше поканена на прием в дома му. Той се появи през огромни двойни врати, с фалшива усмивка и престорена гостоприемност. Интересен спомен от този ден е, когато българският шофьор, който ни отведе до дома на Живков, ни разказа, че единствената магистрала в България минава от партийната централа до резиденцията на Живков.

Спомням си как от сините камиони излизаха шофьори и започваха да продават различни стоки на улицата. Около тях бързо се събираха отчаяни купувачи, които бяха готови да закупят всевъзможни неща – от томове на Дикенс до огромни количества пресни домати от село. Доматите поне бяха по-апетитни от надениците, потопени в тъмно син сос, на които попадах, докато се разхождах из града.

Българският ни екскурзовод – красиво, но тъжно момиче, което се опитвах да развеселя, като я убеждавах, че режимът скоро ще падне – ставаше все по-мнителна и не преставаше да се оглежда нервно наоколо. Може би като „отмъщение”, тя ни заведе да видим кремираното тяло на предишен диктатор, който познавахме като „Мъртвия Фред“.

Във всеки случай човек не можеше да не забележи постоянното присъствие на тайните служби – бяха навсякъде. Дори, когато отидохме в катедралата „Св. Александър Невски”, трябваше да преминем през тълпи от служители на тайната полиция. Но дори и те не можеха да повлияят негативно на великолепието на българската природа. Спомням си красивата природа, плодородната българска земя между София и Пловдив и посещението ни в православен манастир в планината, където млад игумен говори скептично за монахините. „Жените са на този свят, за да изглеждат красиво и… други неща“, каза той и натисна звънец, и малки старици, облечени в черно, се появиха с подноси със сладки ликьори. Спомням си една тъжна и потисната страна, в която единствено турските емигранти, пътуващи за или от Германия, показваха енергичност и надежда.

 

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.